Кино: "И после светлина"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Талант и предубеждения
Режисьорът Константин Божанов за героите новобранци и сложното основаване на новия му филм
17 ное 2017 + + + от 5
Още от същото: " Аве "
Някога Кант раздели изкуствата на " изящни " и " приятни ". Два века по-късно признаваме, че киното е по-скоро от приятните. Приказка в облици с материал от живота, в елементарния случай с начало, среда и край.
Константин Божанов, художник с процедура в изящните изкуства и скулптурата, е държал " И след това светлина " (Light Thereafter) да е от невероятните случаи. Разказал го е назад на приказката - от катарзиса и развръзката към началото. Вероятно по тази причина филмът му (втори след триумфа с " Аве ", 2011) има проблем с " приятността ". Важни моменти оставят фена прочувствено отхвърлен – повече съзерцател, в сравнение с съпреживяващ. Конструкцията заличава възприятието.
Разказана е историята на порастването на 16-годишния Павел до сложните истини в любовта и изкуството. В ролята е ирландското открие Бари Кьоеган, към този момент международно име след огромни функции в " Дюнкерк " и " Убийството на свещения елен ". Играе момче, родено в Лондон, с майка българка (Маргита Гошева), отчуждено от фамилията и света поради лек аутизъм, зачатъчен художник.
Първо написа писма до идола си в специалността Арно (Ким Бодниа), след това потегля към него на пътешествие-поклонение през Ламанша към Франция, с цел да му покаже рисунките си персонално. Павел припомня актуален Холдън Колфийлд, почтен и сантиментално отворен за света. Арно се оказва саморазрушителен талант с темперамент по Селинджър, за който изкуството е ежедневно изгаряне и самотност. Срещата е отрезвяваща за младежа.
Ценността на " И след това светлина " е в изяществото на формата (оператор Ненад Бороевич) и завладяващото осъществяване на Кьоеган. Отделните глави на " пътуването към себе си " на Павел са решени в друг картинен жанр като цвят, светлина и вътрешно въодушевление. Помнят се неонът на нощната безнравственост (и мощно появяване на Елица Матева като продажница с невинността на модел); едни коне в мъглата на утринната дрезгавина като знак на чистата красота; усмивката на дребната френска стопаджийка (Солен Риго), утвърждаваща живота.
Но възприятието, че този път художникът у Константин Божанов е подчинил режисьора повествовател, остава.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Талант и предубеждения
Режисьорът Константин Божанов за героите новобранци и сложното основаване на новия му филм
17 ное 2017 + + + от 5
Още от същото: " Аве "
Някога Кант раздели изкуствата на " изящни " и " приятни ". Два века по-късно признаваме, че киното е по-скоро от приятните. Приказка в облици с материал от живота, в елементарния случай с начало, среда и край.
Константин Божанов, художник с процедура в изящните изкуства и скулптурата, е държал " И след това светлина " (Light Thereafter) да е от невероятните случаи. Разказал го е назад на приказката - от катарзиса и развръзката към началото. Вероятно по тази причина филмът му (втори след триумфа с " Аве ", 2011) има проблем с " приятността ". Важни моменти оставят фена прочувствено отхвърлен – повече съзерцател, в сравнение с съпреживяващ. Конструкцията заличава възприятието.
Разказана е историята на порастването на 16-годишния Павел до сложните истини в любовта и изкуството. В ролята е ирландското открие Бари Кьоеган, към този момент международно име след огромни функции в " Дюнкерк " и " Убийството на свещения елен ". Играе момче, родено в Лондон, с майка българка (Маргита Гошева), отчуждено от фамилията и света поради лек аутизъм, зачатъчен художник.
Първо написа писма до идола си в специалността Арно (Ким Бодниа), след това потегля към него на пътешествие-поклонение през Ламанша към Франция, с цел да му покаже рисунките си персонално. Павел припомня актуален Холдън Колфийлд, почтен и сантиментално отворен за света. Арно се оказва саморазрушителен талант с темперамент по Селинджър, за който изкуството е ежедневно изгаряне и самотност. Срещата е отрезвяваща за младежа.
Ценността на " И след това светлина " е в изяществото на формата (оператор Ненад Бороевич) и завладяващото осъществяване на Кьоеган. Отделните глави на " пътуването към себе си " на Павел са решени в друг картинен жанр като цвят, светлина и вътрешно въодушевление. Помнят се неонът на нощната безнравственост (и мощно появяване на Елица Матева като продажница с невинността на модел); едни коне в мъглата на утринната дрезгавина като знак на чистата красота; усмивката на дребната френска стопаджийка (Солен Риго), утвърждаваща живота.
Но възприятието, че този път художникът у Константин Божанов е подчинил режисьора повествовател, остава.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ