![Илюстрация Увеличаване [Личен архив] Смаляване Още по темата Пожелания за](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3306942.jpg)
20 въпроса: Албена Тодорова
Илюстрация
Увеличаване
[Личен архив] Смаляване
Още по тематиката
Пожелания за йою от Албена Тодорова - bembeni
от Дневник,26 дек 2011
Албена Тодорова - bembeni: Япония и цената на спокойствието
от Дневник,17 мар 2011
Албена Тодорова - bembeni: Липсва ясна, точна и подробна информация за АЕЦ " Фукушима "
от Дневник,13 мар 2011 След минималистично озаглавената и самоиздадена книга " Стихотворения " от 2014 година Албена Тодорова е подготвена да показа най-новата си лирика. " Стихотворения, от които ти се живее " (изд. " Жанет 45 " ) ще бъде показана на 26 септември в Младежкия спектакъл.
Албена е докторант по модерна японска литература и при започване на десетилетието живее в Япония със стипендия към Токийския университет (по време на повредата в АЕЦ " Фукушима " тя беше един от значимите източници на достоверна информация посредством честите си включвания в Twitter). Връща се за три години в България, а от 2014 година живее в Дюселдорф и работи като финансист. Адаптирането към новата среда дава отражение в писането й.
" Цялото изтръгване, наместване на пластове, стрес, нови страсти, нова работа, роля и промишленост, поддържане на връзка с обичани другари от разстояние, възприятие за отговорност към България, неспособност да се усещам вкъщи в Германия дълго време — всичко това е във втората книга ", споделя Албена, която също по този начин е преподавала японски и чиято работа като преводач включва " За какво приказвам, когато приказвам за бягането " на Харуки Мураками.
Като какъв човек се определяте?
Като комичен човек с шкембе.
Нещото, в което вярвате безусловно?
В смяната, която сами реализираме с незабележими придвижвания.
Любимият ви миг от деня?
Моментът, в който имам по едно и също време време, сила и условия за писане или изобразяване.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не се взимам насериозно като човек, само че да се отнасям към работата си съществено, отговорно и съзнателно.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Опитвам се да видя света друг всеки ден и да го запиша или обрисувам.
Как си почивате?
Мъчно и със скърцане на зъби. Напоследък просто лежа на дивана и чувам " Шерлок Холмс " в осъществяване на Стивън Фрай. Толкова доста лирика има и в книгата, и в гласа и мненията на Фрай.
Какво ви зарежда?
Напоителни диалози с другари.
Писане на ръка.
Рисуване на лук, праскови и различен зеленчук.
Какво ви разсмива?
Разни дребни случки – да вземем за пример, когато имам служебни проблеми и ключът за офиса внезапно стопира да отваря вратата или когато видя, че съм си облякла пуловера наопаки и по този начин съм откарала куп срещи с всякакви съществени хора.
Какво ви натъжава?
Това, което си предизвикваме един на различен от боязън, нелепост, злоба, недоумение.
Какво ви вбесява?
Това, което си предизвикваме един на различен от боязън, нелепост, злоба, недоумение.
Едни и същи неща са способни да ме натъжат или вбесят. Разликата е в количеството сила, което имам. Когато се нервирам, разбирам, че имам сили да трансформира нещо. Натъжаването ми е по-близко до обезсърчение, по тази причина виждам да тичам по-бързо и по-надалеч от него.
Личност, на която се възхищавате?
Вислава Шимборска, Мария Вирхов, Нева Мичева, Зорница Христова, Ерна Ангелова. Жените създатели, от които се изучавам да пиша, да рисувам, да мисля, да чувам себе си, да виждам света, да върша лазаня. Себастиао Салгадо, Герц Франк и всички, които загърбват работата на контракт, с цел да се заемат с творчество. Константинос Кавафис, Примо Леви и всички, които съвместяват творчеството с друга времеемка и виновна активност. Кавафис да вземем за пример 30 години е служител, а Примо Леви работи в цех за бои.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Любопитството и оптимизма.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Желанието да се харесам и да бъда комфортна на близките непременно.
Адски бурен е това, поглъщащ несъразмерни количества време и сили.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
Да успокоявам, когато боли.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Пратих на отколешна другарка, която живее надалеч, стихосбирка на друга другарка. Получих картичка от Мароко от друга отколешна другарка, която живее надалеч. Много обичам да изпращам и получавам книги, картички и ръчно написани писма. Мисля, че подаръците са сладки, когато са сред хора, които и без тях имат целия свят между тях.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук, поща, YouTube. Много ме тревожи месинджъризирането на връзката. Гледам да изпращам гласови известия или да се обаждам постоянно на другари или сътрудници. Това непрекъснато взиране в екраните ме плаши.
Къде бихте желали да живеете?
Нямам концепция. Задавам си този въпрос от 15 години насам и към момента нямам отговор.
Мисля, че бих поживяла 1-2 години на Средиземноморието, някъде, където бих могла да рисувам и пиша, без да мисля по какъв начин ще си заплащам сметките
Любимите ви имена?
Имена, които съдържат буквата Л или други сонорни съгласни.
Архаични имена – Саващони, Иларион, Прасковия, Господинка. Имена, които приказват за хората, които не познаваме, само че с помощта на които ни има.
Имам уязвимост към женски имена като цяло.
Най-интересното място, на което сте били?
Мисля, че солната мина в Нойхоф, Германия, е едно от най-вълнуващите места, на което съм била.
Слизането на доста метри под земята; непрогледната тюрма, която сантименталният шофьор-миньор сподели, изключвайки мотора и фаровете на колата, и която моите спътници на секундата нарушиха с писъци и включване на фенерчетата на телефоните си; " Глюк ауф ", поздравът на миньорите, който значи по едно и също време " нека се върнеш горе жив и здрав " и " нека имаш шанс и извадиш доста руда " ; цялостната, безспорна тишина; висшата и непрестанна грижа за живота и здравето на персонала; кабинката на водачите, облепена с плакати на жени; подземният параклис, където човек може да се венчае. Всичко това е толкоз близко и родно макар необикновените и рискови условия, толкоз сближаващо с непознатия, с отишлия си, че границите и вижданията на човек се прекрояват самички.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Радостта е непобедима мощ.
Увеличаване
[Личен архив] Смаляване
Още по тематиката
Пожелания за йою от Албена Тодорова - bembeni
от Дневник,26 дек 2011
Албена Тодорова - bembeni: Япония и цената на спокойствието
от Дневник,17 мар 2011
Албена Тодорова - bembeni: Липсва ясна, точна и подробна информация за АЕЦ " Фукушима "
от Дневник,13 мар 2011 След минималистично озаглавената и самоиздадена книга " Стихотворения " от 2014 година Албена Тодорова е подготвена да показа най-новата си лирика. " Стихотворения, от които ти се живее " (изд. " Жанет 45 " ) ще бъде показана на 26 септември в Младежкия спектакъл.
Албена е докторант по модерна японска литература и при започване на десетилетието живее в Япония със стипендия към Токийския университет (по време на повредата в АЕЦ " Фукушима " тя беше един от значимите източници на достоверна информация посредством честите си включвания в Twitter). Връща се за три години в България, а от 2014 година живее в Дюселдорф и работи като финансист. Адаптирането към новата среда дава отражение в писането й.
" Цялото изтръгване, наместване на пластове, стрес, нови страсти, нова работа, роля и промишленост, поддържане на връзка с обичани другари от разстояние, възприятие за отговорност към България, неспособност да се усещам вкъщи в Германия дълго време — всичко това е във втората книга ", споделя Албена, която също по този начин е преподавала японски и чиято работа като преводач включва " За какво приказвам, когато приказвам за бягането " на Харуки Мураками.
Като какъв човек се определяте?
Като комичен човек с шкембе.
Нещото, в което вярвате безусловно?
В смяната, която сами реализираме с незабележими придвижвания.
Любимият ви миг от деня?
Моментът, в който имам по едно и също време време, сила и условия за писане или изобразяване.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не се взимам насериозно като човек, само че да се отнасям към работата си съществено, отговорно и съзнателно.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Опитвам се да видя света друг всеки ден и да го запиша или обрисувам.
Как си почивате?
Мъчно и със скърцане на зъби. Напоследък просто лежа на дивана и чувам " Шерлок Холмс " в осъществяване на Стивън Фрай. Толкова доста лирика има и в книгата, и в гласа и мненията на Фрай.
Какво ви зарежда?
Напоителни диалози с другари.
Писане на ръка.
Рисуване на лук, праскови и различен зеленчук.
Какво ви разсмива?
Разни дребни случки – да вземем за пример, когато имам служебни проблеми и ключът за офиса внезапно стопира да отваря вратата или когато видя, че съм си облякла пуловера наопаки и по този начин съм откарала куп срещи с всякакви съществени хора.
Какво ви натъжава?
Това, което си предизвикваме един на различен от боязън, нелепост, злоба, недоумение.
Какво ви вбесява?
Това, което си предизвикваме един на различен от боязън, нелепост, злоба, недоумение.
Едни и същи неща са способни да ме натъжат или вбесят. Разликата е в количеството сила, което имам. Когато се нервирам, разбирам, че имам сили да трансформира нещо. Натъжаването ми е по-близко до обезсърчение, по тази причина виждам да тичам по-бързо и по-надалеч от него.
Личност, на която се възхищавате?
Вислава Шимборска, Мария Вирхов, Нева Мичева, Зорница Христова, Ерна Ангелова. Жените създатели, от които се изучавам да пиша, да рисувам, да мисля, да чувам себе си, да виждам света, да върша лазаня. Себастиао Салгадо, Герц Франк и всички, които загърбват работата на контракт, с цел да се заемат с творчество. Константинос Кавафис, Примо Леви и всички, които съвместяват творчеството с друга времеемка и виновна активност. Кавафис да вземем за пример 30 години е служител, а Примо Леви работи в цех за бои.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Любопитството и оптимизма.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Желанието да се харесам и да бъда комфортна на близките непременно.
Адски бурен е това, поглъщащ несъразмерни количества време и сили.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
Да успокоявам, когато боли.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Пратих на отколешна другарка, която живее надалеч, стихосбирка на друга другарка. Получих картичка от Мароко от друга отколешна другарка, която живее надалеч. Много обичам да изпращам и получавам книги, картички и ръчно написани писма. Мисля, че подаръците са сладки, когато са сред хора, които и без тях имат целия свят между тях.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук, поща, YouTube. Много ме тревожи месинджъризирането на връзката. Гледам да изпращам гласови известия или да се обаждам постоянно на другари или сътрудници. Това непрекъснато взиране в екраните ме плаши.
Къде бихте желали да живеете?
Нямам концепция. Задавам си този въпрос от 15 години насам и към момента нямам отговор.
Мисля, че бих поживяла 1-2 години на Средиземноморието, някъде, където бих могла да рисувам и пиша, без да мисля по какъв начин ще си заплащам сметките
Любимите ви имена?
Имена, които съдържат буквата Л или други сонорни съгласни.
Архаични имена – Саващони, Иларион, Прасковия, Господинка. Имена, които приказват за хората, които не познаваме, само че с помощта на които ни има.
Имам уязвимост към женски имена като цяло.
Най-интересното място, на което сте били?
Мисля, че солната мина в Нойхоф, Германия, е едно от най-вълнуващите места, на което съм била.
Слизането на доста метри под земята; непрогледната тюрма, която сантименталният шофьор-миньор сподели, изключвайки мотора и фаровете на колата, и която моите спътници на секундата нарушиха с писъци и включване на фенерчетата на телефоните си; " Глюк ауф ", поздравът на миньорите, който значи по едно и също време " нека се върнеш горе жив и здрав " и " нека имаш шанс и извадиш доста руда " ; цялостната, безспорна тишина; висшата и непрестанна грижа за живота и здравето на персонала; кабинката на водачите, облепена с плакати на жени; подземният параклис, където човек може да се венчае. Всичко това е толкоз близко и родно макар необикновените и рискови условия, толкоз сближаващо с непознатия, с отишлия си, че границите и вижданията на човек се прекрояват самички.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Радостта е непобедима мощ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ