20 въпроса: Рубен Лазарев
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Валентин Даневски Смаляване
Рубен Лазарев е съсобственик и управител на един от най-хубавите подаръчни магазини в София, Elephant - място, което харесваме освен поради придирчивата селекция от оферти за дарове, винтидж списания, комикси и книги, само че и поради рядката атмосфера на цивилизованост и грижа за клиента. Плановете на " Елефант букстор " ООД да предложи франчайз и да копира сполучливия си модел в два столични мола през 2020 година бяха краткотрайно осуетени от корона рецесията.
Преди да придобие своя дял в Elephant една година след основаването й през 2012 година, Рубен дълги години се занимава с създаване на нови търговски обекти в едни от най-големите български вериги книжарници.
Освен с книги и добър усет в последно време свързваме името на Рубен Лазарев с гражданска интензивност - през есента на предходната година той сътвори група, защитаваща ползите на жителите (хора и бизнеси) на ул. " Цар Иван Шишман " в навечерието на огромния ремонт, който се чака да стартира там в средата на този месец.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като какъв човек се определяте?
С великодушен темперамент, което постоянно се бърка с нелепост и може да докара до поредност разочарования у отсрещния.
Нещото, в което вярвате безусловно?
В триумфа като метод на живот и в дълбинната истина на крилатата мисъл на Илф и Петров, че " Спасението на давещите се е дело на самите давещи се ".
Любимият ви миг от деня?
Ранната заран от изгрев слънце нататък. Тогава животът е толкоз обещаващ!
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Задържането на фокуса. С годините това се трансформира в ползотворно тестване.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Реалността на децата постоянно е надалеч от патоса на възрастните. Това, че първостепенната ни задача е да сътворяваме у клиента дълготрайно чувство за благополучие и удовлетвореност (което прочее не е надалеч от истината), сякаш не доближава до моята щерка по метода, по който бих желал. Странно.
Как си почивате?
Чета. Четенето е най-хубавата отмора за моя мозък, което значи, че през последните години за жалост почивам много по-рядко. Другото неопровержимо факсимиле е вечерното (направо нощното) разпределяне пред някое от обичаните ми 6 излъчвания, най-важните 4 от които са по History Channel. Крада от времето си, с цел да почивам.
Какво ви зарежда?
Пътуванията, музиката, резултатите от работата ми. Аз съм типичен градски екскурзиант с всички произлизащи от това особености. Смяната на културния климат и съответното урбанистично многообразие е това, с което най-добре насищам глада си за хрумвания. Работата пък е значима част от моята еднаквост и несъмнено е катализатор на сила. А музиката - че това е самата ми душа!
Какво ви разсмива?
Най-вече аз самият. Вероятно единственото, което конкурира вътрешния ми глас, са книгите и сюжетите - само че не и тези от живота.
Какво ви натъжава?
Много неща. Но ще загатна само човешката дребнавост, когато се сблъсквам с нея фронтално. Първо тя ме кара да се усещам печален, по-късно - отритнат. Тръгна ли си, рядко се връщам.
Какво ви вбесява?
Отношението на масата и на съответните човеци към културното и историческото завещание. Подмяната на полезностите и традициите с тяхното изпразнено от наличие гротескно сходство. Най- обичам да ми приказват за обичаи. Просто боготворя. Нещо, от което се отвращавам пък (дори не знам дали към момента се вбесявам), е малодушието във всичките му разновидности.
Личност, на която се възхищавате?
Не се сещам за съответна такава. Това не пречи да преклонявам глава пред обстоятелството на безкористната всеотдайност. Всеки акт на саможертвата заслужава почитание по дифолт.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Само едно?! Затруднявате ме. Добронамереността. Упорито се старая да не я изгубя по пътя. Професионалният ми живот е привързан с връзката. Доволен съм, че едно от нещата, което съумявам да предавам на драго сърце нататък, е умеенето да виждаш събеседника to the core, да чувстваш хората, да умееш да се сливаш с тях.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Мързела. Работя по въпроса, откогато съм го припознал като спънка. Отдавна беше, доколкото си припомням.
Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Хъм. Ето това ще ви го спестя:-)
Последният подарък, който направихте/получихте?
Често върша дарове и не помня за кого беше последният. С приемането нещата стоят другояче.
Звучи като нонсенс, че, бидейки човек, занимаващ се професионално с изкуството да се намират верните подаръчни хрумвания, рядко ги получавам. Да не кажа - съвсем в никакъв случай. Придирчив съм и това рационално отхвърля хората да рискуват. От друга страна, не чествам рождения си ден (не и в общоприетия смисъл), което в допълнение усложнява традиционалистите. На искащите да ми връчат подарък бих споделил същото, което споделям на сътрудниците - изборът ви за подарък би трябвало да бъде съвършен. Ако няма да предизвикате световъртеж и предпочитание да ви прегърнат - по-добре не започвайте.
Да правиш дарове е едно от най-вълшебните преживявания. Човекът, който в миналото възпламени у мен този огън на шерването, е баба ми: подаръкът е тип положително, което сгъваш като хартиено корабче и пускаш надолу по реката със смиреното схващане, че то е редно да не се върне назад. Да чакаш положителното да бъде върнато е като да искаш потокът да обърне посоката си поради теб. Ако търсиш благополучие - най-добре е да се обърнеш самият ти. Не чакай смяната - бъди смяна.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Без да броим уеб страницата на " Елефант " и обществените ни мрежи, в които извозвам денонощието си:
1. Instagram. Колкото и тривиално да звучи. Тук са по-голямата част от хората и организациите, от интензивността на които се интересувам.
2. Фейсбук, където съвсем не последвам хора, а трансферирам новинарските и " развлекателни " абонаменти.
3. www.messynessychic.com Блогът, към който имам най-силни сантименти.
Къде бихте желали да живеете?
На доста места по едно и също време. Едно от тях безспорно е София, най-малко до момента в който не е изгубила дефинитивно своя образ. Също по този начин по местата, с които е обвързвана фамилната ни история и където са минавали другите интервали от детството ми. Мястото, където бих се преместил да пребивавам поради природата, времето и архитектурата, без всяко подозрение е континенталният бряг на Ламанша и островите на северозапад чак до Атлантика.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Две са, тъй като нормално чета няколко редом. " Да живееш нататък " на Нарине Абгарян и " Гневът и гордостта " на Ориана Фалачи.
Най-интересното място, на което сте били?
Токио. Едно от дребното места, където няма да ми доскучае да се завръщам. Не съм сигурен дали бе просто " забавно ", само че несъмнено е най-омиротворяващият град.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Животът е къс. Старая се да го пребивавам по този начин, че към края да имам колкото може по-малко аргументи да изпитвам позор или страдание.
Увеличаване
Автор: Валентин Даневски Смаляване
Рубен Лазарев е съсобственик и управител на един от най-хубавите подаръчни магазини в София, Elephant - място, което харесваме освен поради придирчивата селекция от оферти за дарове, винтидж списания, комикси и книги, само че и поради рядката атмосфера на цивилизованост и грижа за клиента. Плановете на " Елефант букстор " ООД да предложи франчайз и да копира сполучливия си модел в два столични мола през 2020 година бяха краткотрайно осуетени от корона рецесията.
Преди да придобие своя дял в Elephant една година след основаването й през 2012 година, Рубен дълги години се занимава с създаване на нови търговски обекти в едни от най-големите български вериги книжарници.
Освен с книги и добър усет в последно време свързваме името на Рубен Лазарев с гражданска интензивност - през есента на предходната година той сътвори група, защитаваща ползите на жителите (хора и бизнеси) на ул. " Цар Иван Шишман " в навечерието на огромния ремонт, който се чака да стартира там в средата на този месец.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като какъв човек се определяте?
С великодушен темперамент, което постоянно се бърка с нелепост и може да докара до поредност разочарования у отсрещния.
Нещото, в което вярвате безусловно?
В триумфа като метод на живот и в дълбинната истина на крилатата мисъл на Илф и Петров, че " Спасението на давещите се е дело на самите давещи се ".
Любимият ви миг от деня?
Ранната заран от изгрев слънце нататък. Тогава животът е толкоз обещаващ!
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Задържането на фокуса. С годините това се трансформира в ползотворно тестване.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Реалността на децата постоянно е надалеч от патоса на възрастните. Това, че първостепенната ни задача е да сътворяваме у клиента дълготрайно чувство за благополучие и удовлетвореност (което прочее не е надалеч от истината), сякаш не доближава до моята щерка по метода, по който бих желал. Странно.
Как си почивате?
Чета. Четенето е най-хубавата отмора за моя мозък, което значи, че през последните години за жалост почивам много по-рядко. Другото неопровержимо факсимиле е вечерното (направо нощното) разпределяне пред някое от обичаните ми 6 излъчвания, най-важните 4 от които са по History Channel. Крада от времето си, с цел да почивам.
Какво ви зарежда?
Пътуванията, музиката, резултатите от работата ми. Аз съм типичен градски екскурзиант с всички произлизащи от това особености. Смяната на културния климат и съответното урбанистично многообразие е това, с което най-добре насищам глада си за хрумвания. Работата пък е значима част от моята еднаквост и несъмнено е катализатор на сила. А музиката - че това е самата ми душа!
Какво ви разсмива?
Най-вече аз самият. Вероятно единственото, което конкурира вътрешния ми глас, са книгите и сюжетите - само че не и тези от живота.
Какво ви натъжава?
Много неща. Но ще загатна само човешката дребнавост, когато се сблъсквам с нея фронтално. Първо тя ме кара да се усещам печален, по-късно - отритнат. Тръгна ли си, рядко се връщам.
Какво ви вбесява?
Отношението на масата и на съответните човеци към културното и историческото завещание. Подмяната на полезностите и традициите с тяхното изпразнено от наличие гротескно сходство. Най- обичам да ми приказват за обичаи. Просто боготворя. Нещо, от което се отвращавам пък (дори не знам дали към момента се вбесявам), е малодушието във всичките му разновидности.
Личност, на която се възхищавате?
Не се сещам за съответна такава. Това не пречи да преклонявам глава пред обстоятелството на безкористната всеотдайност. Всеки акт на саможертвата заслужава почитание по дифолт.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Само едно?! Затруднявате ме. Добронамереността. Упорито се старая да не я изгубя по пътя. Професионалният ми живот е привързан с връзката. Доволен съм, че едно от нещата, което съумявам да предавам на драго сърце нататък, е умеенето да виждаш събеседника to the core, да чувстваш хората, да умееш да се сливаш с тях.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Мързела. Работя по въпроса, откогато съм го припознал като спънка. Отдавна беше, доколкото си припомням.
Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Хъм. Ето това ще ви го спестя:-)
Последният подарък, който направихте/получихте?
Често върша дарове и не помня за кого беше последният. С приемането нещата стоят другояче.
Звучи като нонсенс, че, бидейки човек, занимаващ се професионално с изкуството да се намират верните подаръчни хрумвания, рядко ги получавам. Да не кажа - съвсем в никакъв случай. Придирчив съм и това рационално отхвърля хората да рискуват. От друга страна, не чествам рождения си ден (не и в общоприетия смисъл), което в допълнение усложнява традиционалистите. На искащите да ми връчат подарък бих споделил същото, което споделям на сътрудниците - изборът ви за подарък би трябвало да бъде съвършен. Ако няма да предизвикате световъртеж и предпочитание да ви прегърнат - по-добре не започвайте.
Да правиш дарове е едно от най-вълшебните преживявания. Човекът, който в миналото възпламени у мен този огън на шерването, е баба ми: подаръкът е тип положително, което сгъваш като хартиено корабче и пускаш надолу по реката със смиреното схващане, че то е редно да не се върне назад. Да чакаш положителното да бъде върнато е като да искаш потокът да обърне посоката си поради теб. Ако търсиш благополучие - най-добре е да се обърнеш самият ти. Не чакай смяната - бъди смяна.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Без да броим уеб страницата на " Елефант " и обществените ни мрежи, в които извозвам денонощието си:
1. Instagram. Колкото и тривиално да звучи. Тук са по-голямата част от хората и организациите, от интензивността на които се интересувам.
2. Фейсбук, където съвсем не последвам хора, а трансферирам новинарските и " развлекателни " абонаменти.
3. www.messynessychic.com Блогът, към който имам най-силни сантименти.
Къде бихте желали да живеете?
На доста места по едно и също време. Едно от тях безспорно е София, най-малко до момента в който не е изгубила дефинитивно своя образ. Също по този начин по местата, с които е обвързвана фамилната ни история и където са минавали другите интервали от детството ми. Мястото, където бих се преместил да пребивавам поради природата, времето и архитектурата, без всяко подозрение е континенталният бряг на Ламанша и островите на северозапад чак до Атлантика.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Две са, тъй като нормално чета няколко редом. " Да живееш нататък " на Нарине Абгарян и " Гневът и гордостта " на Ориана Фалачи.
Най-интересното място, на което сте били?
Токио. Едно от дребното места, където няма да ми доскучае да се завръщам. Не съм сигурен дали бе просто " забавно ", само че несъмнено е най-омиротворяващият град.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Животът е къс. Старая се да го пребивавам по този начин, че към края да имам колкото може по-малко аргументи да изпитвам позор или страдание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ