Новата битка на ЕЦБ с лошите кредити
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Reuters Смаляване
Още по тематиката
ЕЦБ предлага нови правила за неприятните заеми
Банките ще би трябвало да имат задоволително пари, с цел да покрият цялото си портфолио
4 окт 2017
Лихвите по заемите остават съвсем без смяна
Цената на депозитите трети следващ месец се задържа
1 окт 2017
Златото и краят на количествените облекчения в Съединени американски щати
Решението на Федералния запас да постави начало на края на паричните тласъци удари цената на благородния метал
26 сеп 2017
Слабият резултат на Меркел внесе ужас измежду вложители и икономисти
Бъдещата коалиция на ХДС със свободните демократи повдига въпроси по отношение на финансовата интеграция на Европа
25 сеп 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017 Финансовите регулатори имат богат набор принадлежности, когато желаят да кажат на банките какво да не вършат. Макар и с дефекти комбинацията от предели и условия със наказания прави добра работа за ограничение на огромните експозиции, поддържането на съответен капитал и така нататък Когато обаче стане въпрос какво банките би трябвало да вършат, нещата стават по-сложни и нормално опират до финансови тласъци. Така да вземем за пример, когато ЕЦБ искаше да накара банките да кредитират повече, тя се принуди да вкара негативни лихви и по този начин да принуди банките да заплащат за всяко нераздадено евро, което държат на депозит при нея.
Сега по сходен метод ЕЦБ се пробва да накара огромните банки да се оправят с различен продължителен проблем - трупането на неприятни заеми в балансите им. Според нов план за насоки на регулатора за необслужваните експозиции банките под неин контрол ще би трябвало да заделят повече хранителни запаси. След като един заем стане необслужван (за което се одобряват 90 дни просрочие), ще би трябвало банките да покрият 100% с хранителни запаси необезпечената част от него до две години, а тази, за която има задоволително поръчителство - до 7 години. Това условие ще важи единствено за новите неприятни заеми след 1 януари 2018 година, а не за насъбраните близо 1 трилион евро необслужвани заеми в еврозоната и цели да предотврати трупането на нови планини от неприятен дълг.
Мярката, която предстои на съвещания и надлежно може и да бъде смекчена, обаче влиза редом с новия по-строг интернационален счетоводен стандарт IFRS9, който по този начин или другояче допуска спомагателни условия за хранителни запаси даже и по обслужвани заеми. Това обикновено поражда страхове, че регулациите могат съществено да ударят рентабилността на банките и да ги принудят да затегнат извънредно стандартите за разпределяне на нови заеми.
Удар за огромните
На пръв взор това не визира българските банки непосредствено. Мярката е ориентирана към директно надзираваните от ЕЦБ 120 значими институции - това са най-големите три банки във всяка страна в Единния контролен механизъм плюс тези с над 30 милиарда евро активи или получили помощ от Европейския стабилизационен механизъм. Все отново обаче огромна част от локалните банки ще изпитат вторични резултати. Около 3/4 от българския банков бранш е доминиран от европейски банкови колоси, които ЕЦБ надзирава и на консолидирана основа и ограниченията важат и за техните дъщерни сдружения. " Това значи, че те индиректно са съответстващи за една огромна част от българския банков пазар. За да няма надзорно сегментиране на пазара, Българска народна банка приготвя свои инструкции, с които ще дефинира надзорни упования и условия във връзка с необслужваните заеми, аналогични на тези на ЕЦБ. Това към този момент бе оповестено на проведения от Европейска банка за възстановяване и развитие семинар, отдаден на тематиката необслужвани заеми ", обясниха от Българска народна банка за " Капитал ".
Освен това и държавното управление сега е приело засилен курс към влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и евентуално към Единния контролен механизъм. Когато това се случи, най-големите три банки ще попаднат непосредствено под надзора на ЕЦБ и надлежно тези условия ще важат и за тях - сега това са Уникредит Булбанк, ДСК и ПИБ, като последната евентуално скоро ще бъде изместена от ОББ след сливането й със СИБанк.
От ЕЦБ не се наемат с оценка на резултата, защото той ще зависи от бъдещия поток на неприятни заеми, като от регулатора акцентират, че напоследък той се свива. Освен това самите насоки не са обвързващи, само че всяка банка, която се отклонява от тях, ще би трябвало да дава детайлни пояснения. Ако ЕЦБ не е удовлетворена от предоставената аргументация, тя ще може да обмисля в допълнение надзорни ограничения. Това остава врата за пояснение и благосклонност, само че и за двоен стандарт. От ЕЦБ също по този начин чакат от банките да подхващат равномерен (най-малкото линеен, в случай че не интензивен в началото) график на начисляване на хранителни запаси, с цел да не се постанова стремително начисляване на хранителни запаси, когато наближи края на дву- или седемгодишния период. Според регулатора задачата на насоките не е да зададат най-хубави практики в провизирането, а да се адресират рискови случаи, където банки не обезпечават задоволително покритие на дълготрайно просрочените заеми. " Банките би трябвало да не престават да начисляват хранителни запаси в сходство с преценката си и актуалните счетоводни правила, което в голямата част от случаите ще докара новото условие да няма никакъв резултат ", обосновава се ЕЦБ.
Съдейки по практиката до момента обаче, това е много оптимистично очакване. Наследените от рецесията неприятни заеми в еврозоната сега се правят оценка на към 1 трлн. евро, като междинното им покритие с хранителни запаси е едвам 45%. Най-голямата част от казуса идва от Италия, където банките към края на първото тримесечие имат 263 милиарда евро неприятни заеми с към 48.5% покритие. В Гърция към половината от всички заеми са класифицирани като необслужвани, като сумата е малко над 100 милиарда евро. Други страни, минали през банкови рецесии, като Кипър и Ирландия също не престават да се оправят с наследството от неприятни заеми.
Вторични резултати
По данни на ЕЦБ в надзираваните от нея банки неприятните заеми са намалели от 950 милиарда евро към първото тримесечие на 2016 година до 865 милиарда евро година по-късно. След въвеждането на истинските й насоки за необслужваните ексспозиции през март 2017 година (към което сегашният план е добавка) доста банки са насочили старания към събирането на обезпечения и продажби на пакети неприятни заеми. Предвижда се до началото на 2018 година ЕЦБ да следи развиването и в случай че би трябвало, да излезе с оферти и за наследените портфейли. А явно и новите ограничения търсят да подтикват банките да продават проблематичните си експозиции, преди да се натрупат до такива равнища. При 100% покритие с хранителни запаси, които изяждат от капитала, за банката не остава доста тласък да продължава да ги държи в салдото си. Логична реакция на предлагането на ЕЦБ ще е до влизането в действие на новите в ограничения от началото на 2018 година стремително да се отчетат неприятни заеми по старите правила, тъй че за тях да не важи затегнатият режим, което може да докара до по-ниски облаги в последното тримесечие на 2017 година
Големият проблем за банките при тези, както и при като цяло затягащите се регулации е, че са сложени като в менгеме. От една страна, от тях се желае да кредитират по-агресивно, а от друга, в случай че нарасналите рисковете от това се осъществят, ги чакат наказания. Затова и огромната заплаха от новите ограничения е те да принудят банките да затегнат стандартите си и да създадат заема по-трудно наличен и безценен. Това важи изключително за страни с тромави и неуредени процедури по неплатежоспособност, законови малки врати за неизрядни длъжници и като цяло по-несигурна правосъдна система. В някои страни дейностите на банките по събиране на неприятните им вземания имат и мощен обществен отпор, изключително където към този момент казусът е огромен и има насъбрано неодобрение. Като цяло банките имат два разновидността да се оправят с необслужваните заеми - единият е да се борят нападателно постфактум, а другият - да не ги позволяват. И в случай че първият не работи добре, явно рационалната тактика е да си по-предпазлив още като даваш заема.
Ако обаче банките затегнат кредитирането, това прави по-трудно за тях да генерират облаги, което ги слага на мушката на рейтингови организации и вложители и оскъпява финансирането им от пазарите, а оттова и заемите.
Увеличаване
Автор: Reuters Смаляване
Още по тематиката
ЕЦБ предлага нови правила за неприятните заеми
Банките ще би трябвало да имат задоволително пари, с цел да покрият цялото си портфолио
4 окт 2017
Лихвите по заемите остават съвсем без смяна
Цената на депозитите трети следващ месец се задържа
1 окт 2017
Златото и краят на количествените облекчения в Съединени американски щати
Решението на Федералния запас да постави начало на края на паричните тласъци удари цената на благородния метал
26 сеп 2017
Слабият резултат на Меркел внесе ужас измежду вложители и икономисти
Бъдещата коалиция на ХДС със свободните демократи повдига въпроси по отношение на финансовата интеграция на Европа
25 сеп 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017 Финансовите регулатори имат богат набор принадлежности, когато желаят да кажат на банките какво да не вършат. Макар и с дефекти комбинацията от предели и условия със наказания прави добра работа за ограничение на огромните експозиции, поддържането на съответен капитал и така нататък Когато обаче стане въпрос какво банките би трябвало да вършат, нещата стават по-сложни и нормално опират до финансови тласъци. Така да вземем за пример, когато ЕЦБ искаше да накара банките да кредитират повече, тя се принуди да вкара негативни лихви и по този начин да принуди банките да заплащат за всяко нераздадено евро, което държат на депозит при нея.
Сега по сходен метод ЕЦБ се пробва да накара огромните банки да се оправят с различен продължителен проблем - трупането на неприятни заеми в балансите им. Според нов план за насоки на регулатора за необслужваните експозиции банките под неин контрол ще би трябвало да заделят повече хранителни запаси. След като един заем стане необслужван (за което се одобряват 90 дни просрочие), ще би трябвало банките да покрият 100% с хранителни запаси необезпечената част от него до две години, а тази, за която има задоволително поръчителство - до 7 години. Това условие ще важи единствено за новите неприятни заеми след 1 януари 2018 година, а не за насъбраните близо 1 трилион евро необслужвани заеми в еврозоната и цели да предотврати трупането на нови планини от неприятен дълг.
Мярката, която предстои на съвещания и надлежно може и да бъде смекчена, обаче влиза редом с новия по-строг интернационален счетоводен стандарт IFRS9, който по този начин или другояче допуска спомагателни условия за хранителни запаси даже и по обслужвани заеми. Това обикновено поражда страхове, че регулациите могат съществено да ударят рентабилността на банките и да ги принудят да затегнат извънредно стандартите за разпределяне на нови заеми.
Удар за огромните
На пръв взор това не визира българските банки непосредствено. Мярката е ориентирана към директно надзираваните от ЕЦБ 120 значими институции - това са най-големите три банки във всяка страна в Единния контролен механизъм плюс тези с над 30 милиарда евро активи или получили помощ от Европейския стабилизационен механизъм. Все отново обаче огромна част от локалните банки ще изпитат вторични резултати. Около 3/4 от българския банков бранш е доминиран от европейски банкови колоси, които ЕЦБ надзирава и на консолидирана основа и ограниченията важат и за техните дъщерни сдружения. " Това значи, че те индиректно са съответстващи за една огромна част от българския банков пазар. За да няма надзорно сегментиране на пазара, Българска народна банка приготвя свои инструкции, с които ще дефинира надзорни упования и условия във връзка с необслужваните заеми, аналогични на тези на ЕЦБ. Това към този момент бе оповестено на проведения от Европейска банка за възстановяване и развитие семинар, отдаден на тематиката необслужвани заеми ", обясниха от Българска народна банка за " Капитал ".
Освен това и държавното управление сега е приело засилен курс към влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и евентуално към Единния контролен механизъм. Когато това се случи, най-големите три банки ще попаднат непосредствено под надзора на ЕЦБ и надлежно тези условия ще важат и за тях - сега това са Уникредит Булбанк, ДСК и ПИБ, като последната евентуално скоро ще бъде изместена от ОББ след сливането й със СИБанк.
От ЕЦБ не се наемат с оценка на резултата, защото той ще зависи от бъдещия поток на неприятни заеми, като от регулатора акцентират, че напоследък той се свива. Освен това самите насоки не са обвързващи, само че всяка банка, която се отклонява от тях, ще би трябвало да дава детайлни пояснения. Ако ЕЦБ не е удовлетворена от предоставената аргументация, тя ще може да обмисля в допълнение надзорни ограничения. Това остава врата за пояснение и благосклонност, само че и за двоен стандарт. От ЕЦБ също по този начин чакат от банките да подхващат равномерен (най-малкото линеен, в случай че не интензивен в началото) график на начисляване на хранителни запаси, с цел да не се постанова стремително начисляване на хранителни запаси, когато наближи края на дву- или седемгодишния период. Според регулатора задачата на насоките не е да зададат най-хубави практики в провизирането, а да се адресират рискови случаи, където банки не обезпечават задоволително покритие на дълготрайно просрочените заеми. " Банките би трябвало да не престават да начисляват хранителни запаси в сходство с преценката си и актуалните счетоводни правила, което в голямата част от случаите ще докара новото условие да няма никакъв резултат ", обосновава се ЕЦБ.
Съдейки по практиката до момента обаче, това е много оптимистично очакване. Наследените от рецесията неприятни заеми в еврозоната сега се правят оценка на към 1 трлн. евро, като междинното им покритие с хранителни запаси е едвам 45%. Най-голямата част от казуса идва от Италия, където банките към края на първото тримесечие имат 263 милиарда евро неприятни заеми с към 48.5% покритие. В Гърция към половината от всички заеми са класифицирани като необслужвани, като сумата е малко над 100 милиарда евро. Други страни, минали през банкови рецесии, като Кипър и Ирландия също не престават да се оправят с наследството от неприятни заеми.
Вторични резултати
По данни на ЕЦБ в надзираваните от нея банки неприятните заеми са намалели от 950 милиарда евро към първото тримесечие на 2016 година до 865 милиарда евро година по-късно. След въвеждането на истинските й насоки за необслужваните ексспозиции през март 2017 година (към което сегашният план е добавка) доста банки са насочили старания към събирането на обезпечения и продажби на пакети неприятни заеми. Предвижда се до началото на 2018 година ЕЦБ да следи развиването и в случай че би трябвало, да излезе с оферти и за наследените портфейли. А явно и новите ограничения търсят да подтикват банките да продават проблематичните си експозиции, преди да се натрупат до такива равнища. При 100% покритие с хранителни запаси, които изяждат от капитала, за банката не остава доста тласък да продължава да ги държи в салдото си. Логична реакция на предлагането на ЕЦБ ще е до влизането в действие на новите в ограничения от началото на 2018 година стремително да се отчетат неприятни заеми по старите правила, тъй че за тях да не важи затегнатият режим, което може да докара до по-ниски облаги в последното тримесечие на 2017 година
Големият проблем за банките при тези, както и при като цяло затягащите се регулации е, че са сложени като в менгеме. От една страна, от тях се желае да кредитират по-агресивно, а от друга, в случай че нарасналите рисковете от това се осъществят, ги чакат наказания. Затова и огромната заплаха от новите ограничения е те да принудят банките да затегнат стандартите си и да създадат заема по-трудно наличен и безценен. Това важи изключително за страни с тромави и неуредени процедури по неплатежоспособност, законови малки врати за неизрядни длъжници и като цяло по-несигурна правосъдна система. В някои страни дейностите на банките по събиране на неприятните им вземания имат и мощен обществен отпор, изключително където към този момент казусът е огромен и има насъбрано неодобрение. Като цяло банките имат два разновидността да се оправят с необслужваните заеми - единият е да се борят нападателно постфактум, а другият - да не ги позволяват. И в случай че първият не работи добре, явно рационалната тактика е да си по-предпазлив още като даваш заема.
Ако обаче банките затегнат кредитирането, това прави по-трудно за тях да генерират облаги, което ги слага на мушката на рейтингови организации и вложители и оскъпява финансирането им от пазарите, а оттова и заемите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ