20 въпроса: Зорница Христова
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
20 въпроса: Албена Тодорова
Новата книга " Стихотворения, от които ти се живее " ще бъде показана на 26 септември в Младежкия спектакъл
6 сеп 2018
Откъс от " Кратки приказки за досънуване " на Зорница Христова
от Дневник,4 мар 2017
Куфар без дъно, или първият ден от гимназията
от Дневник,15 сеп 2016
20 въпроса: Нева Мичева
7 яну 2016
Откъс от " Блок №4 " на Зорница Христова
от Дневник,28 дек 2015
20 въпроса: Кирил Златков
22 май 2015 Вече осем години учреденото от Зорница Христова издателство " Точица " внася пресен въздух в българската детска литература и разбирането ни за хармония в книжното оформление. Наскоро под знака на издателството излезе " Умножение без уморение – занимателни трикове и математически тактики ", на която Христова е съавтор с Миглена Папазова. Скоро чакаме книгата без думи " Балконът " по претекстове от поезията на Атанас Далчев, с илюстрации от Калина Мухова.
През последната година заглавията на " Точица " откриха първите си задгранични читатели. " Когато желая да мълча ", " Кратки приказки за досънуване " и " Сладоледена изразителност " излязоха на съветски в превод на Мария Ширяева, като " Кратки приказки за досънуване " излезе и на македонски в превод на Дарин Ангеловски. Скоро " Градска география " се чака на сръбски с помощта на Мария Стоядинович.
Зорница Христова продължава и да е работлив преводач от британски. Вече в книжарниците е " Гаргите от Белокруша " на Олдъс Хъксли, част от поредицата " Детски шедьоври от велики писатели " на издателство " Лист ". До края на годината от " Жанет 45 " би трябвало да излязат и преводите й на поезията на Робърт Фрост.
Като какъв човек се определяте?
Разсеян и много малоумен.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Вярвам в доста неща, само че в никое – безусловно. Не обичам правила, прави като релса, която прегазва всичко. Предпочитам да виждам къде стъпвам и да съблюдавам посоката, само че не непременно.
Любимият ви миг от деня?
Разсънването, когато светът още се побира в главата ми. Първата глътка кафе в леглото. Сутрешният хор на птиците, когато съумея да го улуча.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не оставям подозренията да пречат на поредния труд.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Измислям си всякакви неща и поканвам приятелите си да ги нарисуват.
Как си почивате?
В прегръдка. Или когато пътувам с градския превоз – употребявам времето, с цел да рисувам спътниците си, да превеждам стихотворения или да изучавам думи от непознат език, който едва ли ще ми потрябва. Страшно ми е прелестно, че човек може да отдели време за себе си, без да се усеща отговорен, че не отмята задания.
Какво ви зарежда?
Близостта. Шансът да потъна в работа, от която разбирам. Присъствието на децата. Разходките в планината или, в случай че не може там, в един албум с ботанически градини.
Какво ви разсмива?
Неочакваните обрати в сякаш съществени фамилни диалози.
Какво ви натъжава?
Доброволното стесняване на хоризонтите.
Какво ви вбесява?
Жестокостта.
Личност, на която се възхищавате?
Много сложен въпрос, всяка добра работа ме изпълва с удивление – от художниците, с които работя, до съседката, която поддържа градината пред блока с любов и неизменност. Какво умеене е да свириш на инструмент! А да бъдеш преподавател? А какво умеене е да живееш в заразителна наслада! Или, назад, да гледаш право там, откъдето всички други извръщат очи, да направиш непостижимото търпимо и произносимо. Смелостта също, едно е да си героичен на доктрина. Атанас Далчев, Илия Бешков, Януш Корчак, Примо Леви, Нина Симон, Кирил Златков, Мирослава Тодорова, Бояна Петкова, Иглика Василева, Манол Пейков, Нева Мичева, Ема Гатева, Весела Герчева, Мария Тонова, Дона Куюмджиева, Стефан Русинов, Албена Тодорова, Марин, Анна и Ния.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Умението да си намирам мотиви за наслада.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Нетърпението, разсеяността. Лошата организация.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
Всякакъв! Най-много ми се желае обаче да имам някаква заложба в нещата, които по този начин или другояче върша. А, и да танцувам малко по-добре, апелирам.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Диск с музика / Шоколад с просеко.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук, Уикипедия, YouTube.
Къде бихте желали да живеете?
У дома си, само че в случай че може, да има директен изход към Ботаническата градина в Балчик. В родната си къща – такава, каквато беше преди 30 години, с врабците, които гнездяха в кухите глави на нимфите над прозорците, с тайните проходи и килерчета, с хортензиите в двора и вишнята пред кухненския прозорец. Ако не може там, в каравана.
Любимите ви имена?
На прекрасен човек всичко му отива.
Най-интересното място, на което сте били?
Казиното в Констанца. То е затворено от години, само че пазачът ни пусна. Вътре беше като филм на Фелини – големи кръгли прозорци, прашни и изпочупени, в тях – морето. От тавана до пода – дървени греди и снопове светлина. Горе – гипсов корниз с накацали гълъби. Като издълбан от вътрешната страна самун. И неразбираема, неловка носталгия – аз съм от Добруджа, баба ми и дядо ми се караха на румънски, а тази част на света дълго време ми е била като бяло леке.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Научи ме, господи популярен, да пребивавам като всички хора.
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
20 въпроса: Албена Тодорова
Новата книга " Стихотворения, от които ти се живее " ще бъде показана на 26 септември в Младежкия спектакъл
6 сеп 2018
Откъс от " Кратки приказки за досънуване " на Зорница Христова
от Дневник,4 мар 2017
Куфар без дъно, или първият ден от гимназията
от Дневник,15 сеп 2016
20 въпроса: Нева Мичева
7 яну 2016
Откъс от " Блок №4 " на Зорница Христова
от Дневник,28 дек 2015
20 въпроса: Кирил Златков
22 май 2015 Вече осем години учреденото от Зорница Христова издателство " Точица " внася пресен въздух в българската детска литература и разбирането ни за хармония в книжното оформление. Наскоро под знака на издателството излезе " Умножение без уморение – занимателни трикове и математически тактики ", на която Христова е съавтор с Миглена Папазова. Скоро чакаме книгата без думи " Балконът " по претекстове от поезията на Атанас Далчев, с илюстрации от Калина Мухова.
През последната година заглавията на " Точица " откриха първите си задгранични читатели. " Когато желая да мълча ", " Кратки приказки за досънуване " и " Сладоледена изразителност " излязоха на съветски в превод на Мария Ширяева, като " Кратки приказки за досънуване " излезе и на македонски в превод на Дарин Ангеловски. Скоро " Градска география " се чака на сръбски с помощта на Мария Стоядинович.
Зорница Христова продължава и да е работлив преводач от британски. Вече в книжарниците е " Гаргите от Белокруша " на Олдъс Хъксли, част от поредицата " Детски шедьоври от велики писатели " на издателство " Лист ". До края на годината от " Жанет 45 " би трябвало да излязат и преводите й на поезията на Робърт Фрост.
Като какъв човек се определяте?
Разсеян и много малоумен.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Вярвам в доста неща, само че в никое – безусловно. Не обичам правила, прави като релса, която прегазва всичко. Предпочитам да виждам къде стъпвам и да съблюдавам посоката, само че не непременно.
Любимият ви миг от деня?
Разсънването, когато светът още се побира в главата ми. Първата глътка кафе в леглото. Сутрешният хор на птиците, когато съумея да го улуча.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не оставям подозренията да пречат на поредния труд.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Измислям си всякакви неща и поканвам приятелите си да ги нарисуват.
Как си почивате?
В прегръдка. Или когато пътувам с градския превоз – употребявам времето, с цел да рисувам спътниците си, да превеждам стихотворения или да изучавам думи от непознат език, който едва ли ще ми потрябва. Страшно ми е прелестно, че човек може да отдели време за себе си, без да се усеща отговорен, че не отмята задания.
Какво ви зарежда?
Близостта. Шансът да потъна в работа, от която разбирам. Присъствието на децата. Разходките в планината или, в случай че не може там, в един албум с ботанически градини.
Какво ви разсмива?
Неочакваните обрати в сякаш съществени фамилни диалози.
Какво ви натъжава?
Доброволното стесняване на хоризонтите.
Какво ви вбесява?
Жестокостта.
Личност, на която се възхищавате?
Много сложен въпрос, всяка добра работа ме изпълва с удивление – от художниците, с които работя, до съседката, която поддържа градината пред блока с любов и неизменност. Какво умеене е да свириш на инструмент! А да бъдеш преподавател? А какво умеене е да живееш в заразителна наслада! Или, назад, да гледаш право там, откъдето всички други извръщат очи, да направиш непостижимото търпимо и произносимо. Смелостта също, едно е да си героичен на доктрина. Атанас Далчев, Илия Бешков, Януш Корчак, Примо Леви, Нина Симон, Кирил Златков, Мирослава Тодорова, Бояна Петкова, Иглика Василева, Манол Пейков, Нева Мичева, Ема Гатева, Весела Герчева, Мария Тонова, Дона Куюмджиева, Стефан Русинов, Албена Тодорова, Марин, Анна и Ния.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Умението да си намирам мотиви за наслада.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Нетърпението, разсеяността. Лошата организация.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
Всякакъв! Най-много ми се желае обаче да имам някаква заложба в нещата, които по този начин или другояче върша. А, и да танцувам малко по-добре, апелирам.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Диск с музика / Шоколад с просеко.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук, Уикипедия, YouTube.
Къде бихте желали да живеете?
У дома си, само че в случай че може, да има директен изход към Ботаническата градина в Балчик. В родната си къща – такава, каквато беше преди 30 години, с врабците, които гнездяха в кухите глави на нимфите над прозорците, с тайните проходи и килерчета, с хортензиите в двора и вишнята пред кухненския прозорец. Ако не може там, в каравана.
Любимите ви имена?
На прекрасен човек всичко му отива.
Най-интересното място, на което сте били?
Казиното в Констанца. То е затворено от години, само че пазачът ни пусна. Вътре беше като филм на Фелини – големи кръгли прозорци, прашни и изпочупени, в тях – морето. От тавана до пода – дървени греди и снопове светлина. Горе – гипсов корниз с накацали гълъби. Като издълбан от вътрешната страна самун. И неразбираема, неловка носталгия – аз съм от Добруджа, баба ми и дядо ми се караха на румънски, а тази част на света дълго време ми е била като бяло леке.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Научи ме, господи популярен, да пребивавам като всички хора.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ