На маса с Дюма
Илюстрация Смаляване
В края на 1860 година Александър Дюма написа:
А то, по думите му, е в над 600 тома, сред които и " Тримата мускетари ", " Граф Монте Кристо ", " Човекът с желязната маска ". Дюма бил именуван естествена буря. Участвал във войни, ловувал, пътешествал из континенти, имал спектакъл и литературни списания, включвал се в политиката, фалирал няколко пъти, основал фабрика за романи, експлоатирал помощниците си, нечовечен и деспотичен, само че и неудържим. И най-важното - бил достоверен бонвиван и разсипник, което изяснява решението да напише " Голям кулинарен речник ".
Прави го в Роскоф, Бретан, където локалните освен го подаряват с най-искреното си почитание и другарство, само че и постоянно отрупвали кухнята му с артишоци, омари, скумрии, калкани и скатове, " големи колкото чадър ". Дюма приключва речника през 1869 година и ръкописът е предаден на издателя му и другар Алфонс Льомер през 1870 година В края на същата година Дюма умира. Книгата е оповестена две години по-късно.
Но тъкмо в този кулинарен речник не трябва да търсим кулинарна точност. От нея ще получим ентусиазма и жизнерадостта на един огромен чревоугодник, и огромен повествовател. Говорим за четиво сладкодумно, необичайно, бъбриво, ексцентрично, цялостно с невероятни и нечувани истории, обстоятелства, анекдоти, и въодушевено напълно от музата на положителното въодушевление, в случай че има такава.
Много от тях са объркващи и неточни, авангардни и непредвидени като краставиците със сос бешамел. Или изискващи невъзможното от нас: " В това време заколете, оскубете и изчистете един петел. " Често рецептата не признава броя и грамажа: " Разделете белтъците от жълтъците. "
/Не/практични препоръки, дадени като че ли от барон Мюнхаузен: " А по какъв начин да си направиш масло, до момента в който яздиш? Просто окачваш стъклен съд с тясно гърло, цялостен с мляко, на врата на коня! Когато спреш за отмора, го счупваш и имаш готовия артикул ". Но и скъпи другарски упътвания: " Яжте всичко, което ви се коства годно за ястие. Човекът не е основан, с цел да пасе трева. "
А за смокинята ни стига да знаем даже единствено това: Управителят на Ботаническата градина поръчал на един елементарен прислужник да занесе на господин Бюфон две ранни смокини. По пътя прислужникът се изкушил и изял едната. Бюфон, който знаел, че му изпратили две, попитал прислужникът къде е другата. Той си признал.
Слугата лапнал и втората смокиня и му дал отговор:
" Речникът " е четиво, отдадено на положителните обноски, смеха, естетиката, политиката, хумора, философията и морала, и в която най-после добродетелта и удоволствието реализират помирение и си стискат ръце.
И най-накрая, това е книга, най-добре показана от създателя си:
В края на 1860 година Александър Дюма написа:
А то, по думите му, е в над 600 тома, сред които и " Тримата мускетари ", " Граф Монте Кристо ", " Човекът с желязната маска ". Дюма бил именуван естествена буря. Участвал във войни, ловувал, пътешествал из континенти, имал спектакъл и литературни списания, включвал се в политиката, фалирал няколко пъти, основал фабрика за романи, експлоатирал помощниците си, нечовечен и деспотичен, само че и неудържим. И най-важното - бил достоверен бонвиван и разсипник, което изяснява решението да напише " Голям кулинарен речник ".
Прави го в Роскоф, Бретан, където локалните освен го подаряват с най-искреното си почитание и другарство, само че и постоянно отрупвали кухнята му с артишоци, омари, скумрии, калкани и скатове, " големи колкото чадър ". Дюма приключва речника през 1869 година и ръкописът е предаден на издателя му и другар Алфонс Льомер през 1870 година В края на същата година Дюма умира. Книгата е оповестена две години по-късно.
Но тъкмо в този кулинарен речник не трябва да търсим кулинарна точност. От нея ще получим ентусиазма и жизнерадостта на един огромен чревоугодник, и огромен повествовател. Говорим за четиво сладкодумно, необичайно, бъбриво, ексцентрично, цялостно с невероятни и нечувани истории, обстоятелства, анекдоти, и въодушевено напълно от музата на положителното въодушевление, в случай че има такава.
Много от тях са объркващи и неточни, авангардни и непредвидени като краставиците със сос бешамел. Или изискващи невъзможното от нас: " В това време заколете, оскубете и изчистете един петел. " Често рецептата не признава броя и грамажа: " Разделете белтъците от жълтъците. "
/Не/практични препоръки, дадени като че ли от барон Мюнхаузен: " А по какъв начин да си направиш масло, до момента в който яздиш? Просто окачваш стъклен съд с тясно гърло, цялостен с мляко, на врата на коня! Когато спреш за отмора, го счупваш и имаш готовия артикул ". Но и скъпи другарски упътвания: " Яжте всичко, което ви се коства годно за ястие. Човекът не е основан, с цел да пасе трева. "
А за смокинята ни стига да знаем даже единствено това: Управителят на Ботаническата градина поръчал на един елементарен прислужник да занесе на господин Бюфон две ранни смокини. По пътя прислужникът се изкушил и изял едната. Бюфон, който знаел, че му изпратили две, попитал прислужникът къде е другата. Той си признал.
Слугата лапнал и втората смокиня и му дал отговор:
" Речникът " е четиво, отдадено на положителните обноски, смеха, естетиката, политиката, хумора, философията и морала, и в която най-после добродетелта и удоволствието реализират помирение и си стискат ръце.
И най-накрая, това е книга, най-добре показана от създателя си:
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ