Baby Driver
Илюстрация Смаляване
Оценка:
3 и 1/2 от 5
Oще от същото:
Drive ( " Живот на скорост " )Едгар Райт е днешният вид на Тарантино и Родригес – играе си с жанровете за наслаждение на фена.
В колажите му ( " Шон от мъртвите " ) има жанр и английски комизъм. Когато през 2007 година на Тарантино и Родригес им би трябвало външeн рeжисьор за филмовия откъс на измисления хорър филм, свързващ двете елементи на " Бибрутално " (Grindhouse), те канят точно Райт. Кариерата му в Холивуд обаче е неравна, студийните машини мъчно преглъщат ирониите и киноманските му цитати. Комиксовата фикция " Скот Пилигрим против света " (2010) стига единствено до интелигентната аудитория, а тя постоянно е малцинство. Името на Райт отпада в последния миг от бъдещите " Мисията невъзможна 4 " и " Човекът-мравка " (Ant-Man). Тогава той се връща към нещо свое със " Зад кормилото ". Развива сюжетчето на клипа си Blue Song (2003) за манчестерската електронна група Mint Royale до игрален филм.
Идеята на Райт е да уважи обичаните си кримки от 90-те ( " Кучета в запас ", " Жега " ) като екшън мюзикъл. Взема заглавието от ария на Саймън и Гарфънкъл " (Baby Driver), героят му (Ансел Елгорт от " Дивергенти " ) в действителност се споделя Бейби и специалността му е водач. От контузия в детството има звук в ушите, който заглушава с поп, рок и аренби в слушалките, които не смъква като наемен водач за бягства след кражби. Хореографията на обирите е в ритъма на музиката (над 30 песни, от " Куин " и T Rex до Blur), пулсът й те държи дълго след прожекцията.
Сюжетът е по-скоро предлог за промяна на песните и нов рунд пищене на гумите, до момента в който те гони цялата полиция на Атланта. Паузите са за идеализирана любовна история с почтена келнерка (Лили Джеймс от " Пепеляшка " ) в стила на Тарантиновия (като сценарий) " Истински романс ". Злодеите са архетипни и по тази причина актьорски плодородни (Кевин Спейси, Джейми Фокс, Джон Хам), всеки с персонална психопатска струна до дъно. Средата в " Зад кормилото " е кино сътворена, само че възприятията са все по-истински към финала. Мантрата на младите герои – " единствено пътят, музиката и ти " – става и твоя. Поне до момента в който е лято.
Оценка:
3 и 1/2 от 5
Oще от същото:
Drive ( " Живот на скорост " )Едгар Райт е днешният вид на Тарантино и Родригес – играе си с жанровете за наслаждение на фена.
В колажите му ( " Шон от мъртвите " ) има жанр и английски комизъм. Когато през 2007 година на Тарантино и Родригес им би трябвало външeн рeжисьор за филмовия откъс на измисления хорър филм, свързващ двете елементи на " Бибрутално " (Grindhouse), те канят точно Райт. Кариерата му в Холивуд обаче е неравна, студийните машини мъчно преглъщат ирониите и киноманските му цитати. Комиксовата фикция " Скот Пилигрим против света " (2010) стига единствено до интелигентната аудитория, а тя постоянно е малцинство. Името на Райт отпада в последния миг от бъдещите " Мисията невъзможна 4 " и " Човекът-мравка " (Ant-Man). Тогава той се връща към нещо свое със " Зад кормилото ". Развива сюжетчето на клипа си Blue Song (2003) за манчестерската електронна група Mint Royale до игрален филм.
Идеята на Райт е да уважи обичаните си кримки от 90-те ( " Кучета в запас ", " Жега " ) като екшън мюзикъл. Взема заглавието от ария на Саймън и Гарфънкъл " (Baby Driver), героят му (Ансел Елгорт от " Дивергенти " ) в действителност се споделя Бейби и специалността му е водач. От контузия в детството има звук в ушите, който заглушава с поп, рок и аренби в слушалките, които не смъква като наемен водач за бягства след кражби. Хореографията на обирите е в ритъма на музиката (над 30 песни, от " Куин " и T Rex до Blur), пулсът й те държи дълго след прожекцията.
Сюжетът е по-скоро предлог за промяна на песните и нов рунд пищене на гумите, до момента в който те гони цялата полиция на Атланта. Паузите са за идеализирана любовна история с почтена келнерка (Лили Джеймс от " Пепеляшка " ) в стила на Тарантиновия (като сценарий) " Истински романс ". Злодеите са архетипни и по тази причина актьорски плодородни (Кевин Спейси, Джейми Фокс, Джон Хам), всеки с персонална психопатска струна до дъно. Средата в " Зад кормилото " е кино сътворена, само че възприятията са все по-истински към финала. Мантрата на младите герои – " единствено пътят, музиката и ти " – става и твоя. Поне до момента в който е лято.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ