![Илюстрация [Shutterstock] На 23 август БНТ ще има нов генерален](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3026137.jpg)
Кой ще контролира БНТ
Илюстрация [Shutterstock]
На 23 август Българска национална телевизия ще има нов общоприет шеф или ще резервира остарелия
Попитахме медийни специалисти и експерти в региона за това от каква социална телевизия имаме потребност
Още по тематиката
Попитахме медийни специалисти и експерти в региона за това от каква социална телевизия имаме потребност
18 авг 2017
Фаворитът за общоприет шеф на Българска национална телевизия
11 авг 2017
Засега единствено Иван Гарелов е деен в нея, останалите претенденти, наподобява, търсят поддръжка по различен метод
1 авг 2017
Фаворити в състезанието за общоприет шеф са Емил Кошлуков и Константин Каменаров. И двамата се употребяват с поддръжка от ръководещата партия
21 юли 2017
Решението за това кой ще оглави държавната телевизия ще вземе страната и единствената конспирация е кое крило в ГЕРБ ще надделее
21 юли 2017
Сред подалите документи са някогашни и сегашни фрагменти на малкия екран. Възможен е обаче сюжет, в който състезанието да приключи без избор на нов началник
17 юли 2017 Когато в края на август Съветът за електронни медии разгласи името на новия общоприет шеф на Българска национална телевизия, то несъмнено ще падне в медийното тресавище, ще изпръска тиня по имиджа на медиата и по-късно ще потъне неусетно в дневния ред. В най-вероятните сюжети това ще бъде или Емил Кошлуков, или Иван Гарелов, или Константин Каменаров. Тоест или фигура с нечистоплътна биография и подозрения за политически и стопански зависимости, или полицай, или родственик на статуквото в Българска национална телевизия. В по-малко сигурните, само че не по-малко компромисни разновидности, ще е някой различен ретро воин. Така състезанието не предлага истински избор, а е по-скоро първа стъпка към цялостното преодоляване на публичната телевизия от властта по метода, по който това се случи на пазара на печатни медии. ().
Невъзможният сюжет е в идващите три години Българска национална телевизия да се ръководи от визионер, който да се бори за мястото й и да осмисли както съществуването й, по този начин и издръжката от данъкоплатците. И това е щета върху обществото, по-голяма от персоналните дефекти на който и да било от претендентите за общоприет шеф. Защото в настоящия медиен пейзаж на порочно слепване сред медии и власт и в изискванията на надълбоко публично разделяне страната повече от всеки път се нуждае от мощна, самостоятелна и авторитетна социална телевизия. От Българска национална телевизия, която задава стандарти за качествена и професионална публицистика. От Българска национална телевизия, която е съответна на времето си и противостои на хаоса от дезинформация и подправени вести. От Българска национална телевизия, която да ни осведоми, образова и забавлява. И от Българска национална телевизия, в която последната дума не е на някого от близкия кръг на Бойко Борисов, брачната половинка на Сергей Станишев или Пеевски.
Обществената телевизия с всички недъзи, с които е обременена в българския подтекст (сбъркано финансиране, политическа взаимозависимост, раздута конструкция и изостаналост), остава един от дребното принадлежности, с които разполагаме като жители да пожелаваме отчетност и бистрота от държавно управление, парламент и локална власт. И с който другите хора могат да се срещат и да си приказват по значимите тематики.
Ето още три аргументи за какво да ни е грижа за Българска национална телевизия и кой ще я оглави.
1. Защото има несъмнено финансиране, с което може да бори осведомителния безпорядък
Обществените медии остават единствените на пазара, които имат сигурен източник на доходи, с който могат да финансират основаването на качествено наличие. За комерсиалните медии, които се устоят главно от реклама, това става все по-трудно, тъй като цифровата епоха промени напълно стопанската система на информацията и сложи под подозрение съществуващия бизнес модел на новинарските медии. От една страна, на развитите пазари интернет към този момент изпреварва малкия екран по привлечени рекламни пари. А от друга, по-големият дял от рекламните вложения на фирмите отива не в медийните организации, а в колоси като Фейсбук и Гугъл ( - бел.авт.). А това значи, че комерсиалните медии разполагат с все по-свиващи се запаси да създават вести, разбори, следствия или да поддържат положителни кореспондентски мрежи по света.
Обществените медии, въпреки че също постоянно страдат от недофинансиране, въпреки всичко разполагат със сигурни дотации, които могат да влагат в наличие, значимо за обществото. Дали са малко или доста, Българска национална телевизия също оперира със 70 милиона годишно, които й разрешават да влага в български филми, сериали и документалистика и да се конкурира за излъчването на огромни спортни събития. (виж графиката)
Автор: Капитал [Shutterstock] политологът Евгений Дайнов: " Най-прогресивните хора, на които се разчита да намерят пътя оттатък настоящето заразно мочурище, не са способни освен да се обединят, с цел да създадат нещо значимо за общото богатство. Те не могат да седнат да пият по бира дружно. Защото не търсят с разсъдъка си това, което ги обединява; а търсят със пристрастеностите си това, което ги разделя. "
В този публичен status quo Българска национална телевизия и БНР са единствените медии, които имат за задача да събират хората и да дават израз на отзиви и визии от целия набор. Техният ефир би трябвало да обезпечава опция на всички групи да се усещат показани, чути - без значение от обществения им, етнически, политически или стопански статус, както и да им дава платформи за логичен спор.
Както отбелязва преподавателката в журналистическия факултет на СУ Жана Попова обаче: " Все още новините и предаванията за обществени групи и разнообразни малцинства са като " телевизионно гето ". Трябва да има и излъчвания, в които проблемите или методът на другарство на малцинствата да са виждани и от тези, които са болшинство ", прибавя тя. Според Попова сякаш Българска национална телевизия извършва най-добре функционалността си да ни " събира " през диалозите и полемиките за просвета. Те остават единствен контрапункт в ефира против нашествието на " динковците " в комерсиалните малките екрани.
3. Защото е поръчител за нормалност в една влошаваща се медийна среда
Вече не остана отчет на европейска институция или интернационална организация, в който да не е разказано грохотното сриване на свободата на словото в България. То стартира в интервала 2007-2009 година с последователното преодоляване на издаването и разпространяването на печатни издания от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, беше финансирано от КТБ на Цветан Василев и в последна сметка платено от джоба на данъкоплатците. След краха на КТБ моделът на прехрана на вестниците се резервира, подкрепян от други банки и търгуван против обществени пари (най-вече от еврофондове) за политическа поддръжка. Така се оформи днешното лице на вестникарския пазар - съвременна версия на " Работническо дело ", от която се лее партийна агитация и се водят черни оскърбителен акции против всеки опозиционен глас в страната. В същата скица вземат участие една дузина онлайн медии и един тв канал.
За благополучие, отвън нея към момента съществуват самостоятелни гласове. Например двете огромни частни малките екрани bTV и Nova (благодарение на интернационалните си притежатели и устойчивия си бизнес модел) и публичната Българска национална телевизия. Като медийни групи обаче bTV и Nova на практика са си поделили рекламния пазар в страната и дружно управляват 96% от вложенията на бизнеса в телевизионна реклама съгласно Nielsen AdMoshpere България. Въпреки че влагат в огромни нюзруми и непрестанно акцентират уговорката си към основаването на качествена публицистика, тези медии са движени на първо място от комерсиалния си интерес и гоненето на рейтинги прозира и в подбора на тематики, и в избора на събеседници по настоящи тематики, и в залитането към зрелища и сензации. Което е изцяло обикновено. Но има потребност и от друго.
Така единствената свободна територия (и от партийни повели, и от комерсиален дневен ред) по определение е Българска национална телевизия. И както напомня професорката по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски " Нели Огнянова, от нея се чака да задава пример за качествена публицистика, професионализъм и меродавност на информацията. " Обществените медии имат значимо значение за образуването на феновете като жители, съдействайки за ефикасното им присъединяване в политическия живот. Те спомагат за одобряването на демокрацията и правовата страна ", изяснява тя. (виж още отзиви тук)
В поддръжка на думите й на публичните медии в разнообразни европейски страни демонстрира, че те отделят доста повече време на вести и настоящи излъчвания в своята стратегия от множеството частни медии и се концентрират доста повече върху така наречен съществени вести - свързани с политика, стопанска система, интернационалните връзки. Да вземем да вземем за пример примера за всички обществени медии - английската BBC. Според локалния медиен регулатор Ofcom близо 40% от наличието на BBC One е вести против единствено 12% за главния й частен съперник ITV. В България също само Българска национална телевизия излъчва настояща журналистика и документалистика в най-гледаното време през излъчвания като " Панорама ", " Референдум " и " История.БГ ".
Същото проучване на Reuters Institute акцентира и за какво това има значение. То открива, че в страните с самостоятелни, добре финансирани и известни публични медии жителите са доста по-информирани за процесите в страната и демонстрират доста по-голям интерес към присъединяване на избори.
Българска национална телевизия явно има доста да наваксва, с цел да реализира този резултат тук. А данните по-скоро сочат, че тя губи публика в интерес на частните канали в последните години (виж графиката). Но смисълът от нея в сегашната обстановка е да обезпечава доза минимална " нормалност " в една непрестанно влошаваща се медийна среда.
За да имаме обаче Българска национална телевизия, която
- задава стандарти в публицистиката за всички останали,
- която превежда жителите през осведомителното замърсяване и пази смели позиции,
- която е в крайник с времето и напипва публичния пулс,
би трябвало да се върнем няколко стъпки обратно и да пренапишем разпоредбите, по които съществува и се ръководи публичната телевизия. Да се разпусне Съветът за електронни медии, формиран от партийни любимци и неговите членове да стартират да се избират посредством обществен конкурс, в който да пазят биографиите и концепциите си, вместо да се показват от Народното събрание и от президента. Да се промени методът, по който се финансира Българска национална телевизия, и това да става през потребителски такси, а не през дотация, която се отпуска от държавното управление и разрешава директна интервенция на политици в независимостта на медиата. И не на последно място, в състезанието за общоприет шеф на публичната медиа да се позволяват единствено претенденти с мениджърски профил и потвърдена политическа самостоятелност. И те да се правят оценка съгласно визията им за промени, дейно ръководство на ресурсите на малкия екран и оферти за цифрова промяна, а не съгласно това кое политическо лоби стои зад тила им.
Това е минимумът от наложителни условия, с цел да може отговорът на въпроса кой ще управлява Българска национална телевизия да бъде: ние, жителите.
По тематиката работи и Весислава Антонова
На 23 август Българска национална телевизия ще има нов общоприет шеф или ще резервира остарелия
Попитахме медийни специалисти и експерти в региона за това от каква социална телевизия имаме потребност
Още по тематиката
Попитахме медийни специалисти и експерти в региона за това от каква социална телевизия имаме потребност
18 авг 2017
Фаворитът за общоприет шеф на Българска национална телевизия
11 авг 2017
Засега единствено Иван Гарелов е деен в нея, останалите претенденти, наподобява, търсят поддръжка по различен метод
1 авг 2017
Фаворити в състезанието за общоприет шеф са Емил Кошлуков и Константин Каменаров. И двамата се употребяват с поддръжка от ръководещата партия
21 юли 2017
Решението за това кой ще оглави държавната телевизия ще вземе страната и единствената конспирация е кое крило в ГЕРБ ще надделее
21 юли 2017
Сред подалите документи са някогашни и сегашни фрагменти на малкия екран. Възможен е обаче сюжет, в който състезанието да приключи без избор на нов началник
17 юли 2017 Когато в края на август Съветът за електронни медии разгласи името на новия общоприет шеф на Българска национална телевизия, то несъмнено ще падне в медийното тресавище, ще изпръска тиня по имиджа на медиата и по-късно ще потъне неусетно в дневния ред. В най-вероятните сюжети това ще бъде или Емил Кошлуков, или Иван Гарелов, или Константин Каменаров. Тоест или фигура с нечистоплътна биография и подозрения за политически и стопански зависимости, или полицай, или родственик на статуквото в Българска национална телевизия. В по-малко сигурните, само че не по-малко компромисни разновидности, ще е някой различен ретро воин. Така състезанието не предлага истински избор, а е по-скоро първа стъпка към цялостното преодоляване на публичната телевизия от властта по метода, по който това се случи на пазара на печатни медии. ().
Невъзможният сюжет е в идващите три години Българска национална телевизия да се ръководи от визионер, който да се бори за мястото й и да осмисли както съществуването й, по този начин и издръжката от данъкоплатците. И това е щета върху обществото, по-голяма от персоналните дефекти на който и да било от претендентите за общоприет шеф. Защото в настоящия медиен пейзаж на порочно слепване сред медии и власт и в изискванията на надълбоко публично разделяне страната повече от всеки път се нуждае от мощна, самостоятелна и авторитетна социална телевизия. От Българска национална телевизия, която задава стандарти за качествена и професионална публицистика. От Българска национална телевизия, която е съответна на времето си и противостои на хаоса от дезинформация и подправени вести. От Българска национална телевизия, която да ни осведоми, образова и забавлява. И от Българска национална телевизия, в която последната дума не е на някого от близкия кръг на Бойко Борисов, брачната половинка на Сергей Станишев или Пеевски.
Обществената телевизия с всички недъзи, с които е обременена в българския подтекст (сбъркано финансиране, политическа взаимозависимост, раздута конструкция и изостаналост), остава един от дребното принадлежности, с които разполагаме като жители да пожелаваме отчетност и бистрота от държавно управление, парламент и локална власт. И с който другите хора могат да се срещат и да си приказват по значимите тематики.
Ето още три аргументи за какво да ни е грижа за Българска национална телевизия и кой ще я оглави.
1. Защото има несъмнено финансиране, с което може да бори осведомителния безпорядък
Обществените медии остават единствените на пазара, които имат сигурен източник на доходи, с който могат да финансират основаването на качествено наличие. За комерсиалните медии, които се устоят главно от реклама, това става все по-трудно, тъй като цифровата епоха промени напълно стопанската система на информацията и сложи под подозрение съществуващия бизнес модел на новинарските медии. От една страна, на развитите пазари интернет към този момент изпреварва малкия екран по привлечени рекламни пари. А от друга, по-големият дял от рекламните вложения на фирмите отива не в медийните организации, а в колоси като Фейсбук и Гугъл ( - бел.авт.). А това значи, че комерсиалните медии разполагат с все по-свиващи се запаси да създават вести, разбори, следствия или да поддържат положителни кореспондентски мрежи по света.
Обществените медии, въпреки че също постоянно страдат от недофинансиране, въпреки всичко разполагат със сигурни дотации, които могат да влагат в наличие, значимо за обществото. Дали са малко или доста, Българска национална телевизия също оперира със 70 милиона годишно, които й разрешават да влага в български филми, сериали и документалистика и да се конкурира за излъчването на огромни спортни събития. (виж графиката)
Автор: Капитал [Shutterstock] политологът Евгений Дайнов: " Най-прогресивните хора, на които се разчита да намерят пътя оттатък настоящето заразно мочурище, не са способни освен да се обединят, с цел да създадат нещо значимо за общото богатство. Те не могат да седнат да пият по бира дружно. Защото не търсят с разсъдъка си това, което ги обединява; а търсят със пристрастеностите си това, което ги разделя. "
В този публичен status quo Българска национална телевизия и БНР са единствените медии, които имат за задача да събират хората и да дават израз на отзиви и визии от целия набор. Техният ефир би трябвало да обезпечава опция на всички групи да се усещат показани, чути - без значение от обществения им, етнически, политически или стопански статус, както и да им дава платформи за логичен спор.
Както отбелязва преподавателката в журналистическия факултет на СУ Жана Попова обаче: " Все още новините и предаванията за обществени групи и разнообразни малцинства са като " телевизионно гето ". Трябва да има и излъчвания, в които проблемите или методът на другарство на малцинствата да са виждани и от тези, които са болшинство ", прибавя тя. Според Попова сякаш Българска национална телевизия извършва най-добре функционалността си да ни " събира " през диалозите и полемиките за просвета. Те остават единствен контрапункт в ефира против нашествието на " динковците " в комерсиалните малките екрани.
3. Защото е поръчител за нормалност в една влошаваща се медийна среда
Вече не остана отчет на европейска институция или интернационална организация, в който да не е разказано грохотното сриване на свободата на словото в България. То стартира в интервала 2007-2009 година с последователното преодоляване на издаването и разпространяването на печатни издания от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, беше финансирано от КТБ на Цветан Василев и в последна сметка платено от джоба на данъкоплатците. След краха на КТБ моделът на прехрана на вестниците се резервира, подкрепян от други банки и търгуван против обществени пари (най-вече от еврофондове) за политическа поддръжка. Така се оформи днешното лице на вестникарския пазар - съвременна версия на " Работническо дело ", от която се лее партийна агитация и се водят черни оскърбителен акции против всеки опозиционен глас в страната. В същата скица вземат участие една дузина онлайн медии и един тв канал.
За благополучие, отвън нея към момента съществуват самостоятелни гласове. Например двете огромни частни малките екрани bTV и Nova (благодарение на интернационалните си притежатели и устойчивия си бизнес модел) и публичната Българска национална телевизия. Като медийни групи обаче bTV и Nova на практика са си поделили рекламния пазар в страната и дружно управляват 96% от вложенията на бизнеса в телевизионна реклама съгласно Nielsen AdMoshpere България. Въпреки че влагат в огромни нюзруми и непрестанно акцентират уговорката си към основаването на качествена публицистика, тези медии са движени на първо място от комерсиалния си интерес и гоненето на рейтинги прозира и в подбора на тематики, и в избора на събеседници по настоящи тематики, и в залитането към зрелища и сензации. Което е изцяло обикновено. Но има потребност и от друго.
Така единствената свободна територия (и от партийни повели, и от комерсиален дневен ред) по определение е Българска национална телевизия. И както напомня професорката по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски " Нели Огнянова, от нея се чака да задава пример за качествена публицистика, професионализъм и меродавност на информацията. " Обществените медии имат значимо значение за образуването на феновете като жители, съдействайки за ефикасното им присъединяване в политическия живот. Те спомагат за одобряването на демокрацията и правовата страна ", изяснява тя. (виж още отзиви тук)
В поддръжка на думите й на публичните медии в разнообразни европейски страни демонстрира, че те отделят доста повече време на вести и настоящи излъчвания в своята стратегия от множеството частни медии и се концентрират доста повече върху така наречен съществени вести - свързани с политика, стопанска система, интернационалните връзки. Да вземем да вземем за пример примера за всички обществени медии - английската BBC. Според локалния медиен регулатор Ofcom близо 40% от наличието на BBC One е вести против единствено 12% за главния й частен съперник ITV. В България също само Българска национална телевизия излъчва настояща журналистика и документалистика в най-гледаното време през излъчвания като " Панорама ", " Референдум " и " История.БГ ".
Същото проучване на Reuters Institute акцентира и за какво това има значение. То открива, че в страните с самостоятелни, добре финансирани и известни публични медии жителите са доста по-информирани за процесите в страната и демонстрират доста по-голям интерес към присъединяване на избори.
Българска национална телевизия явно има доста да наваксва, с цел да реализира този резултат тук. А данните по-скоро сочат, че тя губи публика в интерес на частните канали в последните години (виж графиката). Но смисълът от нея в сегашната обстановка е да обезпечава доза минимална " нормалност " в една непрестанно влошаваща се медийна среда.
За да имаме обаче Българска национална телевизия, която
- задава стандарти в публицистиката за всички останали,
- която превежда жителите през осведомителното замърсяване и пази смели позиции,
- която е в крайник с времето и напипва публичния пулс,
би трябвало да се върнем няколко стъпки обратно и да пренапишем разпоредбите, по които съществува и се ръководи публичната телевизия. Да се разпусне Съветът за електронни медии, формиран от партийни любимци и неговите членове да стартират да се избират посредством обществен конкурс, в който да пазят биографиите и концепциите си, вместо да се показват от Народното събрание и от президента. Да се промени методът, по който се финансира Българска национална телевизия, и това да става през потребителски такси, а не през дотация, която се отпуска от държавното управление и разрешава директна интервенция на политици в независимостта на медиата. И не на последно място, в състезанието за общоприет шеф на публичната медиа да се позволяват единствено претенденти с мениджърски профил и потвърдена политическа самостоятелност. И те да се правят оценка съгласно визията им за промени, дейно ръководство на ресурсите на малкия екран и оферти за цифрова промяна, а не съгласно това кое политическо лоби стои зад тила им.
Това е минимумът от наложителни условия, с цел да може отговорът на въпроса кой ще управлява Българска национална телевизия да бъде: ние, жителите.
По тематиката работи и Весислава Антонова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ