Истината и само истината
Илюстрация
Шон Бейкър на представянето на " Проектът Флорида " в София
Увеличаване
Шон Бейкър на представянето на " Проектът Флорида " в София
[София филм фест] Смаляване
Още по тематиката
Кино: " Проектът Флорида "
Разтърсваща история за беднотия и вяра във кино лентата на Шон Бейкър
16 мар 2018 Животът на незаконните китайски служащи в Ню Йорк, какво може да предизвика другарство сред две дами с десетилетия разлика във възрастта, по какъв начин наподобяват няколко дни в живота на проституиращи транс дами и арменски водач - всички тези истории и персонажи са част от филмите на 47-годишния американски режисьор Шон Бейкър, едно от най-свежите имена в международното кино.
На " София филм фест " той показа " Проектът Флорида ", който донесе номинация за " Оскар " на Уилям Дефо, един от дребното професионални артисти във кино лентата. Докато " Мандарина " реализира воайорския си резултат посредством снимане с iPhone 5S, с " Проектът Флорида " Бейкър прави забавното решение да снима напълно на лента.
Сюжетът наблюдава няколко фамилии, живеещи в мотел наоколо до " Дисниленд " във Флорида, и се занимава с метода, по който децата им осмислят действителността към себе си. Локацията не е инцидентна - мотелите са нормалният финален предел преди бездомността в Съединени американски щати.
Филмите на Шон Бейкър са част от всеобщия разговор за идентичността и неустойчивостта в публичните пластове, отношението към другия от нас, какво се крие оттатък очевидното в политиката и всеобщите диалози.
Илюстрация
Шон Бейкър по време на фотосите на " Проектът Флорида "
Увеличаване
Шон Бейкър по време на фотосите на " Проектът Флорида "
[София филм фест] Смаляване
Кога решихте, че режисурата и писането са вашето предопределение?
Себеосъзнаването пристигна доста рано в живота ми – бях петгодишен! В локалната библиотека прожектираха остарели хорър филми за Дракула и Франкенщайн, който усещах доста непосредствен като воин. На идващия ден взех решение, че желая и аз да фотографирам. После излязоха " Междузвездни войни ", това също ми повлия в тези години. Родителите ми имаха осеммилиметрова камера, тъй че с нея снимах през цялото си детство и гимназия, до момента в който не започнах да последвам в New York University.
Колко значима е емпатията в работата ви?
Винаги се връщам към филмите, които са ме впечатлявали, тъй като те имат качеството да предизвикат емпатия у публиката, да я накарат да върви в обувките на хора, които феновете даже не са подозирали, че ще срещнат. Въпреки че имаме толкоз доста политически проблеми, светът от ден на ден става едно цяло, най-много поради технологията – тъй че има повече потребност да поглеждаме какво се случва оттатък нашия нормален кръг от хора.
Попитах, защото създавате герои, разнообразни от вас като типаж, обществена принадлежност, специалност. Напоследък от ден на ден се постанова модел на полуавтобиографично описване, а в случай че нечия просвета не бъде предадена по най-автентичния метод – следва мигновена рецензия. Става ли все по-трудно да разказваш историите на другите хора?
Винаги ще има несъмнено количество рецензия към изборите, които съм направил. В момента има доста кучета пазачи, които чакат да видят какъв брой неприятно си портретирал избран вид хора. Но това не е безусловно неприятно – стимулира те да разкажеш нечия история по допустимо най-автентичния метод. Изхождам от позицията, че не желая аз да давам гласа на героите си – те го имат, аз просто им отпущам нова естрада.
Възприемате ли героите си като маргинали?
Да, само че без да имам фиксация към тях. Вероятно идва от благосклонност към потискания, пренебрегнатия човек. Дори да снимах филми за бели мъже от междинната класа, несъмнено още веднъж щях да се концентрирам върху новобранците измежду тях. Привличат ме тези герои, които са част от система, само че не са изцяло приети от нея. В Съединени американски щати живеем в толкоз гордо капиталистическо общество, че даже избрахме милиардер за президент. Върху какво се крепи то и кой губи от това е тематика, която ме вълнува.
А възприемат ли се героите ви като маргинали или са горди с това, което въпреки всичко са постигнали дотук?
Това към този момент е въпрос, на който ми е мъчно да отговоря. Старая се да бъда колкото се може по-обективен, само че прекомерното психологизиране би могло да попречи на историята. Важно е да се откри универсалното, това, което ще накара публиката да се асоциира с персонажа. Ако транс дамите в " Мандарина " говореха непрекъснато за компликациите си като транс дами, те биха изглеждали прекомерно характерни – само че в случай че погледнем по-глобалната картина, виждаме какъв брой общи неща ни вълнуват по тематиките за любовта и другарството. И предизвика тази емпатия, за която говорихме по-рано.
Вероятно ще бъде претенциозно, в случай че кажете " да ", само че стараете ли се да извършите портрет на времето посредством филмите си?
Наистина ми е мъчно да кажа " да ", само че може би е правилно. Все отново е съзнателен избор да върша филми, които се случват тук и в този момент, а не приказват за предходна ера. Всъщност доста ме респектира, когато човек може да пресъздаде една епоха, само че е забавно по какъв начин филмите за сегашното остават като документ за него и политическия климат на времето – образци за това са " Волният ездач " или Medium Cool. Но като фен виждам филми от всички жанрове. Има избран развлекателен фактор в киното, от който не се старая да тичам.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
От друга страна, сега киното и малкия екран са доста привързани към предишното – виждаме по какъв начин естетиката на 80-те години е на всички места.
Има едно доста просто пояснение – хората, които основават тези продукции, са на възраст, в която премислят детството и тийнейджърски си години. Това в действителност се случва постоянно – има доста филми от 70-те, които се развиват през 50-те или 60-те, да вземем за пример American Graffiti на Джордж Лукас.
А и от сценаристка позиция предишното е доста забавно, тъй като там няма смарт телефони и интернет. Замислете се какъв брой доста сюжети нямаше да съществуват, защото персонажите просто могат с няколко клика да ревизират това, което ги вълнува, или да се обадят на някого. Когато правиш филм за актуалното общество, би трябвало да намериш метод да оставиш технологията встрани. Затова в " Мандарина " една от героините споделя, че не си е платила сметката – по този начин разрешихме обстановката при започване на действието. В " Проектът Флорида " децата са прекомерно дребни, с цел да имат смарт телефони. Но става все по-трудно да измисляме способи да избутваме технологията.
След последните оскари и речта на Франсис Макдорманд при приемането на премията за най-хубава актриса се заприказва от ден на ден за така наречен inclusion rider (клауза в контракта, която подсигурява, че кастингът и екипът на продукцията ще дават отговор на избрани условия за многообразие и равнопоставено включване на представители на разнообразни малцинствени групи, да вземем за пример ЛГБТ и хора с увреждания - бел. ред.). Как възприемате концепцията?
Принципно това е добра концепция, само че аз в никакъв случай не съм имал такива проблеми – за мен постоянно е било напълно обикновено да имам разнороден актьорски състав, а още от началото се случи по този начин, че работя най-вече с дами. И се веселя, защото киното постоянно може да наподобява на един огромен клуб от бели мъже. Има доста елементи, които би трябвало да се вземат под внимание при сходни решения, защото въпреки всичко всичко опира до компетентността на хората, с които работим. Това, което ме натъжава, е, че тези решения се взимат, когато Холивуд види пари в тях. Дълго време се смяташе, че филми за афроамериканци не могат да са сполучливи в боксофиса, само че не щеш ли " Черната пантера " направи задоволително милиони и хората на управителни позиции стартират да мислят по какъв начин да осребрят още повече това.
Това, което ви вълнува най-вече отвън киното?
Колкото и нормално да звучи – пътуването. Моите филми не вършат огромни пари, само че да пътувам с тях по целия свят е голяма добавена стойност. Бях част от кинофестивал в Буркина Фасо и може би това е мястото, на което изпитах културен потрес, само че и се уверих още повече, че хората имаме повече общи неща, в сравнение с разлики. Токио е цялостна лудница – ще се върна там след няколко седмици. От четири години пребивавам в Лос Анджелис и към момента проучвам калифорнийската природа.
Катеря се и го върша целеустремено преди фотоси – не може да си режисьор и да си в неприятна физическа форма. Интересно, че никой не приказва за това. Трябва да си душевен постоянен, тъй като това не е работа в всекидневно работно време – каквото ти се случи денем, носиш го като въодушевление и у дома. Физически предизвикателно е – носиш техника, постоянно си в придвижване. Дори чух, че Ларс декор Триер е във фитнеса преди фотоси. Също по този начин чувам доста музика. Когато не фотографирам, постоянно съм на концерти – последно гледах The Killers и то в родния им Лас Вегас.
Шон Бейкър на представянето на " Проектът Флорида " в София
Увеличаване
Шон Бейкър на представянето на " Проектът Флорида " в София
[София филм фест] Смаляване
Още по тематиката
Кино: " Проектът Флорида "
Разтърсваща история за беднотия и вяра във кино лентата на Шон Бейкър
16 мар 2018 Животът на незаконните китайски служащи в Ню Йорк, какво може да предизвика другарство сред две дами с десетилетия разлика във възрастта, по какъв начин наподобяват няколко дни в живота на проституиращи транс дами и арменски водач - всички тези истории и персонажи са част от филмите на 47-годишния американски режисьор Шон Бейкър, едно от най-свежите имена в международното кино.
На " София филм фест " той показа " Проектът Флорида ", който донесе номинация за " Оскар " на Уилям Дефо, един от дребното професионални артисти във кино лентата. Докато " Мандарина " реализира воайорския си резултат посредством снимане с iPhone 5S, с " Проектът Флорида " Бейкър прави забавното решение да снима напълно на лента.
Сюжетът наблюдава няколко фамилии, живеещи в мотел наоколо до " Дисниленд " във Флорида, и се занимава с метода, по който децата им осмислят действителността към себе си. Локацията не е инцидентна - мотелите са нормалният финален предел преди бездомността в Съединени американски щати.
Филмите на Шон Бейкър са част от всеобщия разговор за идентичността и неустойчивостта в публичните пластове, отношението към другия от нас, какво се крие оттатък очевидното в политиката и всеобщите диалози.
Илюстрация
Шон Бейкър по време на фотосите на " Проектът Флорида "
Увеличаване
Шон Бейкър по време на фотосите на " Проектът Флорида "
[София филм фест] Смаляване
Кога решихте, че режисурата и писането са вашето предопределение?
Себеосъзнаването пристигна доста рано в живота ми – бях петгодишен! В локалната библиотека прожектираха остарели хорър филми за Дракула и Франкенщайн, който усещах доста непосредствен като воин. На идващия ден взех решение, че желая и аз да фотографирам. После излязоха " Междузвездни войни ", това също ми повлия в тези години. Родителите ми имаха осеммилиметрова камера, тъй че с нея снимах през цялото си детство и гимназия, до момента в който не започнах да последвам в New York University.
Колко значима е емпатията в работата ви?
Винаги се връщам към филмите, които са ме впечатлявали, тъй като те имат качеството да предизвикат емпатия у публиката, да я накарат да върви в обувките на хора, които феновете даже не са подозирали, че ще срещнат. Въпреки че имаме толкоз доста политически проблеми, светът от ден на ден става едно цяло, най-много поради технологията – тъй че има повече потребност да поглеждаме какво се случва оттатък нашия нормален кръг от хора.
Попитах, защото създавате герои, разнообразни от вас като типаж, обществена принадлежност, специалност. Напоследък от ден на ден се постанова модел на полуавтобиографично описване, а в случай че нечия просвета не бъде предадена по най-автентичния метод – следва мигновена рецензия. Става ли все по-трудно да разказваш историите на другите хора?
Винаги ще има несъмнено количество рецензия към изборите, които съм направил. В момента има доста кучета пазачи, които чакат да видят какъв брой неприятно си портретирал избран вид хора. Но това не е безусловно неприятно – стимулира те да разкажеш нечия история по допустимо най-автентичния метод. Изхождам от позицията, че не желая аз да давам гласа на героите си – те го имат, аз просто им отпущам нова естрада.
Възприемате ли героите си като маргинали?
Да, само че без да имам фиксация към тях. Вероятно идва от благосклонност към потискания, пренебрегнатия човек. Дори да снимах филми за бели мъже от междинната класа, несъмнено още веднъж щях да се концентрирам върху новобранците измежду тях. Привличат ме тези герои, които са част от система, само че не са изцяло приети от нея. В Съединени американски щати живеем в толкоз гордо капиталистическо общество, че даже избрахме милиардер за президент. Върху какво се крепи то и кой губи от това е тематика, която ме вълнува.
А възприемат ли се героите ви като маргинали или са горди с това, което въпреки всичко са постигнали дотук?
Това към този момент е въпрос, на който ми е мъчно да отговоря. Старая се да бъда колкото се може по-обективен, само че прекомерното психологизиране би могло да попречи на историята. Важно е да се откри универсалното, това, което ще накара публиката да се асоциира с персонажа. Ако транс дамите в " Мандарина " говореха непрекъснато за компликациите си като транс дами, те биха изглеждали прекомерно характерни – само че в случай че погледнем по-глобалната картина, виждаме какъв брой общи неща ни вълнуват по тематиките за любовта и другарството. И предизвика тази емпатия, за която говорихме по-рано.
Вероятно ще бъде претенциозно, в случай че кажете " да ", само че стараете ли се да извършите портрет на времето посредством филмите си?
Наистина ми е мъчно да кажа " да ", само че може би е правилно. Все отново е съзнателен избор да върша филми, които се случват тук и в този момент, а не приказват за предходна ера. Всъщност доста ме респектира, когато човек може да пресъздаде една епоха, само че е забавно по какъв начин филмите за сегашното остават като документ за него и политическия климат на времето – образци за това са " Волният ездач " или Medium Cool. Но като фен виждам филми от всички жанрове. Има избран развлекателен фактор в киното, от който не се старая да тичам.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
От друга страна, сега киното и малкия екран са доста привързани към предишното – виждаме по какъв начин естетиката на 80-те години е на всички места.
Има едно доста просто пояснение – хората, които основават тези продукции, са на възраст, в която премислят детството и тийнейджърски си години. Това в действителност се случва постоянно – има доста филми от 70-те, които се развиват през 50-те или 60-те, да вземем за пример American Graffiti на Джордж Лукас.
А и от сценаристка позиция предишното е доста забавно, тъй като там няма смарт телефони и интернет. Замислете се какъв брой доста сюжети нямаше да съществуват, защото персонажите просто могат с няколко клика да ревизират това, което ги вълнува, или да се обадят на някого. Когато правиш филм за актуалното общество, би трябвало да намериш метод да оставиш технологията встрани. Затова в " Мандарина " една от героините споделя, че не си е платила сметката – по този начин разрешихме обстановката при започване на действието. В " Проектът Флорида " децата са прекомерно дребни, с цел да имат смарт телефони. Но става все по-трудно да измисляме способи да избутваме технологията.
След последните оскари и речта на Франсис Макдорманд при приемането на премията за най-хубава актриса се заприказва от ден на ден за така наречен inclusion rider (клауза в контракта, която подсигурява, че кастингът и екипът на продукцията ще дават отговор на избрани условия за многообразие и равнопоставено включване на представители на разнообразни малцинствени групи, да вземем за пример ЛГБТ и хора с увреждания - бел. ред.). Как възприемате концепцията?
Принципно това е добра концепция, само че аз в никакъв случай не съм имал такива проблеми – за мен постоянно е било напълно обикновено да имам разнороден актьорски състав, а още от началото се случи по този начин, че работя най-вече с дами. И се веселя, защото киното постоянно може да наподобява на един огромен клуб от бели мъже. Има доста елементи, които би трябвало да се вземат под внимание при сходни решения, защото въпреки всичко всичко опира до компетентността на хората, с които работим. Това, което ме натъжава, е, че тези решения се взимат, когато Холивуд види пари в тях. Дълго време се смяташе, че филми за афроамериканци не могат да са сполучливи в боксофиса, само че не щеш ли " Черната пантера " направи задоволително милиони и хората на управителни позиции стартират да мислят по какъв начин да осребрят още повече това.
Това, което ви вълнува най-вече отвън киното?
Колкото и нормално да звучи – пътуването. Моите филми не вършат огромни пари, само че да пътувам с тях по целия свят е голяма добавена стойност. Бях част от кинофестивал в Буркина Фасо и може би това е мястото, на което изпитах културен потрес, само че и се уверих още повече, че хората имаме повече общи неща, в сравнение с разлики. Токио е цялостна лудница – ще се върна там след няколко седмици. От четири години пребивавам в Лос Анджелис и към момента проучвам калифорнийската природа.
Катеря се и го върша целеустремено преди фотоси – не може да си режисьор и да си в неприятна физическа форма. Интересно, че никой не приказва за това. Трябва да си душевен постоянен, тъй като това не е работа в всекидневно работно време – каквото ти се случи денем, носиш го като въодушевление и у дома. Физически предизвикателно е – носиш техника, постоянно си в придвижване. Дори чух, че Ларс декор Триер е във фитнеса преди фотоси. Също по този начин чувам доста музика. Когато не фотографирам, постоянно съм на концерти – последно гледах The Killers и то в родния им Лас Вегас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ