Битката за изкуствения интелект вместо трета световна война
Илюстрация
Не единствено българите, само че и множеството европейци евентуално не си дават сметка за метода, по който нашият живот към този момент се обърна с навлизането на изкуствения разсъдък
Увеличаване
Не единствено българите, само че и множеството европейци евентуално не си дават сметка за метода, по който нашият живот към този момент се обърна с навлизането на изкуствения разсъдък
[Shutterstock] Смаляване
Евгений Кънев лекар по стопанска система, ръководещ съучастник на инвестиционно-финансова консултантска компания Maconis LLCКогато стане дума за новите технологии през днешния ден, надали има по-често употребен термин – и то освен в механически, а в стопански и геополитически подтекст, от " изкуствен интелект ". Макар да има разнообразни дефиниции и аспекти на неговото развиване, в необятен смисъл той се свързва с компютърни стратегии, правещи нещо " мъдро ", а в стеснен с тъй наречените machine learning - образование на машините посредством потреблението на огромни данни (big data) от предходна човешка активност за възстановяване на нейната успеваемост.
Не единствено българите, само че и множеството европейци евентуално не си дават сметка за метода, по който нашият живот към този момент се обърна с навлизането на изкуствения разсъдък. Засега това е най-видно в обществените мрежи, където ни вкарват в осведомителни балони и ни облъчват с реклама, с помощта на комплицирани компютърни логаритми. Но от ден на ден разчитаме на " Интернет на нещата " за ръководство на дома си, извършването на покупки, финансовите каузи и така нататък И въпреки всичко към този момент множеството хора държат контрола на живота си в лични ръце. Парадоксално, само че колкото повече те са механически грамотни, толкоз повече разчитат на технологиите и толкоз по-зависими стават от тях.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Но огромната борба за нашето бъдеще не е за или срещу нахлуването на изкуствения разсъдък в нашия живот, което е неизбежно. А за метода, по който това ще стане. Голямата алтернатива е дали този развой няма да унищожи ценностната система, етичните стандарти, свободата и демокрацията – на чиято основа действа Европейският Съюз. Защото наред с чисто потребителските и бизнес аспекти, все по-важни стават геополитическите и военни аспекти на приложението на изкуствения разсъдък.
Всички станахме очевидци по какъв начин Cambridge Analytica посредством влияние върху изборния развой докара до фрапантни промени в политическата и икономическата среда на двата съществени стожера на демократичната народна власт – Съединени американски щати и Англия. А подправените вести, с помощта на опциите на обществените медии съществено разклатиха доверието в европейските институции, които бяха " безпогрешно " посочени за виновника - от икономическите рецесии до миграцията.
Моделът на неговото развиване ще очертае бъдещето на човечеството.
Европа би трябвало да наваксва
Към днешна дата Европа е по-скоро потребител на технологии, платформи и даже наличие при започване на цифровата гражданска война: китайска 5G, американски информационни платформи и доста постоянно съветско повлияно наличие. Ясно е, че Европа съществено изостава в развиването на изкуствения разсъдък от Съединени американски щати и Китай. Сред най-големите софтуерни компании в света няма нито една европейска. Финансирането за проучвания и рисков капитал е в пъти по-малко от това на главните съперници.Следователно задачата пред Европейски Съюз е двояка: от една страна да построи защитни механизми против евентуално нездравословното въздействие върху европейските полезности на вносните цифрови технологии; а от друга – да подтиква основаването и интелектуално отбрани лични конкурентоспособни решения в региона на изкуствения разсъдък.
В този подтекст заслужава внимание подготовката на един стратегически документ, който Европейската комисия комуникира на 7 декемрви 2018 г за основаването на " етичен, сигурен и авангарден изкуствен интелект, основан в Европа ". Тази визия дефинира три стълба на този развой: (1) увеличение на обществените и частните вложения, стимулиращи развиването на неестествен интелект; (2) подготовка за социално-икономическите промени и (3) обезпечаване на етична и правна рамка за подсилване на европейските полезности. Изрично се прецизира, че новите правила ще засягат освен основания в Европа изкуствен интелект, само че и всички вносни технологии.
Това, което е значимо да се означи, че задачата е основаването на изкуствен интелект, в чийто център са ползите на индивида, индивида; т.е. отдолу-нагоре. Този метод значително се отличава от примерно, китайския метод, където изкуственият разсъдък се основава да обслужва първо страната и по-късно бизнеса и хората; т.е. отгоре-надолу. Така да вземем за пример, точно поради задачите на сигурността Китай се счита за най-напреднал в създаването на технологии за лицев надзор, който разрешава в границите на минути да се разкриват закононарушения.
Същевременно, популацията там е длъжно да съблюдава несъмнено обществено държание посредством точкова система, която дефинира свободата на придвижване, а милиони камери наблюдават публичния ред. С други думи, държавната сигурност е в центъра на технологиите, а методът е отгоре-надолу.
Общото и в двата случая е, че изкуственият разсъдък не може да се развива отвън подтекста на националната или общностната геополитическа сигурност.
Европейският съюз няма бъдеще без обща политика на сигурност не толкоз даже за физическите, що се касае за виртуалните си граници. Мисията е извънредно сложна, тъй като с изключение на чисто софтуерното наваксване, развиването на благонадежден изкуствен интелект следва да става в изискванията на спазването на рестриктивните мерки, произлизащи от фундаментални права като човешкото достолепие, свободата на индивида, върховенството на правото, недискриминацията и солидарността.
Факторът big data
Ключов за основаването на изкуствен интелект е достъпът до огромни данни. Това е евентуално главната причина за невероятния напредък на Съединени американски щати и Китай, които употребяват освен данни от своите големи пазари, само че и от целия свят, включително Европа, където тази информация постоянно се дава гратис (Facebook) или против минимално възнаграждение. Примерно, софтуерни компании в бранша " Интернет на нещата " дават гратис на потребителите технологии за дистанционно управление на дома (електически уреди, системи за сигурност и др.) единствено против персонална информация за режима на използването им.
С други думи, развиването на изкуствения разсъдък е в огромна степен функционалност на съществуването на огромни данни, посредством които се програмират моделите на човешко държание. Такива данни към този момент са най-ценната стока и е въпрос на време да се развият бизнес моделите, които да комерсиализират тази информация. Както беше посочено, все още по-често данните се набират гратис или цената им се заплаща в натура против услуга (споделено съдържание) или стока (хардуера на цифровите технологии), само че занапред ще ставаме очевидци на същински пазар на данни. От достъпа до огромните данни за потребителските привички на популацията ще зависи освен скоростта на развиване на изкуствения разсъдък, а и модела, по който това ще се случва – в отбрана ползите на човешката личност-потребител или на държавните елити.
Европейският съюз влиза в това състезание с най-мощните страни в света, без самият той даже да е квази-държава. В рамките на своите пълномощия, европейските институции към този момент фрапантно усилиха финансирането на развойната активност и рисковия капитал. Форматът на еврофондовете през новия програмен интервал е планиран напълно в тенденция поддръжка на започващи предприятия от рисков капитал, включително за планове в региона на изкуствения разсъдък.
Какво още биха могли да създадат новата Европейска комисия и националните държавни управления, с цел да насърчат развиването на изкуствения разсъдък в Европа? Ето някои хрумвания, които могат да бъдат препоръчани или подкрепени от новите български евродепутати.
На първо място, би трябвало да се сътвори общностна правна рамка по отношение на третирането на базите данни на потребителите и бизнесите като стратегически скъп актив, който облекчено да се търгува или непосредствено споделя единствено в границите на единния пазар, само че не и към трети страни. Примерно, налагане на тарифни/данъчни и нетарифни ограничавания, а в някои случаи даже забрани за достъп до избрани данни на непознати компании и държавни управления. Това е фундаментален въпрос за общностната сигурност.
На второ място, следва да се засилят регулациите в отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, която да ограничи извършването на покупки " на кг " или даже кражбата й от непознати компании и държавни управления, както е сега.
На трето място, следва да се основат специфични условия за развъждане на " юникорни " (бизнеси с оценка над 1 милиарда евро), какъвто е образецът на Швеция. Но с цел да не избяга компания като Spotify в непозната пълномощия, този опит би трябвало да се мултиплицира, а пречките (регулаторни, данъчни, инфраструктурни) за напредък отстранят, тъй че фирмите във високите технологии, включително изкуствения разсъдък да нямат потребност от примерно, американския пазар или финансиране.
Четвърто, да се насърчи основаването на проучвателен центрове за събиране, предпазване, обработка на огромни бази данни от всички страни на Европейски Съюз и да се улесни достъпът на европейските софтуерни компании до тях.
Пето, всички национални държавни управления да транспонират европейските законодателни начинания в тази посока и да отстранят всевъзможни административни спънки за вътрешно-общностния трансфер на данни и развиването на изкуствения разсъдък.
Къде е България в тази огромна игра
Български ИТ компании от дълго време вземат участие в основаването на решение в региона на изкуствения разсъдък. Макар по-често да са подизпълнители на непознати компании, към този момент съществуват и български решения и артикули, които се оферират по целия свят. Благодарение на този скъп опит, България има насъбрана софтуерна експертиза и специалисти в разнообразни посоки, изключително в основна област като лингвистиката. Най-проблемен е точно достъпът до огромни бази данни, който би бил улеснен с европейска регулация. С това България може да заеме своята ниша в общия европейски пазар и да играе роля, която би разрешила на българската стопанска система да компенсира своето софтуерно закъснение от развитите страни.
Не единствено българите, само че и множеството европейци евентуално не си дават сметка за метода, по който нашият живот към този момент се обърна с навлизането на изкуствения разсъдък
Увеличаване
Не единствено българите, само че и множеството европейци евентуално не си дават сметка за метода, по който нашият живот към този момент се обърна с навлизането на изкуствения разсъдък
[Shutterstock] Смаляване
Евгений Кънев лекар по стопанска система, ръководещ съучастник на инвестиционно-финансова консултантска компания Maconis LLCКогато стане дума за новите технологии през днешния ден, надали има по-често употребен термин – и то освен в механически, а в стопански и геополитически подтекст, от " изкуствен интелект ". Макар да има разнообразни дефиниции и аспекти на неговото развиване, в необятен смисъл той се свързва с компютърни стратегии, правещи нещо " мъдро ", а в стеснен с тъй наречените machine learning - образование на машините посредством потреблението на огромни данни (big data) от предходна човешка активност за възстановяване на нейната успеваемост.
Не единствено българите, само че и множеството европейци евентуално не си дават сметка за метода, по който нашият живот към този момент се обърна с навлизането на изкуствения разсъдък. Засега това е най-видно в обществените мрежи, където ни вкарват в осведомителни балони и ни облъчват с реклама, с помощта на комплицирани компютърни логаритми. Но от ден на ден разчитаме на " Интернет на нещата " за ръководство на дома си, извършването на покупки, финансовите каузи и така нататък И въпреки всичко към този момент множеството хора държат контрола на живота си в лични ръце. Парадоксално, само че колкото повече те са механически грамотни, толкоз повече разчитат на технологиите и толкоз по-зависими стават от тях.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Но огромната борба за нашето бъдеще не е за или срещу нахлуването на изкуствения разсъдък в нашия живот, което е неизбежно. А за метода, по който това ще стане. Голямата алтернатива е дали този развой няма да унищожи ценностната система, етичните стандарти, свободата и демокрацията – на чиято основа действа Европейският Съюз. Защото наред с чисто потребителските и бизнес аспекти, все по-важни стават геополитическите и военни аспекти на приложението на изкуствения разсъдък.
Всички станахме очевидци по какъв начин Cambridge Analytica посредством влияние върху изборния развой докара до фрапантни промени в политическата и икономическата среда на двата съществени стожера на демократичната народна власт – Съединени американски щати и Англия. А подправените вести, с помощта на опциите на обществените медии съществено разклатиха доверието в европейските институции, които бяха " безпогрешно " посочени за виновника - от икономическите рецесии до миграцията.
Моделът на неговото развиване ще очертае бъдещето на човечеството.
Европа би трябвало да наваксва
Към днешна дата Европа е по-скоро потребител на технологии, платформи и даже наличие при започване на цифровата гражданска война: китайска 5G, американски информационни платформи и доста постоянно съветско повлияно наличие. Ясно е, че Европа съществено изостава в развиването на изкуствения разсъдък от Съединени американски щати и Китай. Сред най-големите софтуерни компании в света няма нито една европейска. Финансирането за проучвания и рисков капитал е в пъти по-малко от това на главните съперници.Следователно задачата пред Европейски Съюз е двояка: от една страна да построи защитни механизми против евентуално нездравословното въздействие върху европейските полезности на вносните цифрови технологии; а от друга – да подтиква основаването и интелектуално отбрани лични конкурентоспособни решения в региона на изкуствения разсъдък.
В този подтекст заслужава внимание подготовката на един стратегически документ, който Европейската комисия комуникира на 7 декемрви 2018 г за основаването на " етичен, сигурен и авангарден изкуствен интелект, основан в Европа ". Тази визия дефинира три стълба на този развой: (1) увеличение на обществените и частните вложения, стимулиращи развиването на неестествен интелект; (2) подготовка за социално-икономическите промени и (3) обезпечаване на етична и правна рамка за подсилване на европейските полезности. Изрично се прецизира, че новите правила ще засягат освен основания в Европа изкуствен интелект, само че и всички вносни технологии.
Това, което е значимо да се означи, че задачата е основаването на изкуствен интелект, в чийто център са ползите на индивида, индивида; т.е. отдолу-нагоре. Този метод значително се отличава от примерно, китайския метод, където изкуственият разсъдък се основава да обслужва първо страната и по-късно бизнеса и хората; т.е. отгоре-надолу. Така да вземем за пример, точно поради задачите на сигурността Китай се счита за най-напреднал в създаването на технологии за лицев надзор, който разрешава в границите на минути да се разкриват закононарушения.
Същевременно, популацията там е длъжно да съблюдава несъмнено обществено държание посредством точкова система, която дефинира свободата на придвижване, а милиони камери наблюдават публичния ред. С други думи, държавната сигурност е в центъра на технологиите, а методът е отгоре-надолу.
Общото и в двата случая е, че изкуственият разсъдък не може да се развива отвън подтекста на националната или общностната геополитическа сигурност.
Европейският съюз няма бъдеще без обща политика на сигурност не толкоз даже за физическите, що се касае за виртуалните си граници. Мисията е извънредно сложна, тъй като с изключение на чисто софтуерното наваксване, развиването на благонадежден изкуствен интелект следва да става в изискванията на спазването на рестриктивните мерки, произлизащи от фундаментални права като човешкото достолепие, свободата на индивида, върховенството на правото, недискриминацията и солидарността.
Факторът big data
Ключов за основаването на изкуствен интелект е достъпът до огромни данни. Това е евентуално главната причина за невероятния напредък на Съединени американски щати и Китай, които употребяват освен данни от своите големи пазари, само че и от целия свят, включително Европа, където тази информация постоянно се дава гратис (Facebook) или против минимално възнаграждение. Примерно, софтуерни компании в бранша " Интернет на нещата " дават гратис на потребителите технологии за дистанционно управление на дома (електически уреди, системи за сигурност и др.) единствено против персонална информация за режима на използването им.
С други думи, развиването на изкуствения разсъдък е в огромна степен функционалност на съществуването на огромни данни, посредством които се програмират моделите на човешко държание. Такива данни към този момент са най-ценната стока и е въпрос на време да се развият бизнес моделите, които да комерсиализират тази информация. Както беше посочено, все още по-често данните се набират гратис или цената им се заплаща в натура против услуга (споделено съдържание) или стока (хардуера на цифровите технологии), само че занапред ще ставаме очевидци на същински пазар на данни. От достъпа до огромните данни за потребителските привички на популацията ще зависи освен скоростта на развиване на изкуствения разсъдък, а и модела, по който това ще се случва – в отбрана ползите на човешката личност-потребител или на държавните елити.
Европейският съюз влиза в това състезание с най-мощните страни в света, без самият той даже да е квази-държава. В рамките на своите пълномощия, европейските институции към този момент фрапантно усилиха финансирането на развойната активност и рисковия капитал. Форматът на еврофондовете през новия програмен интервал е планиран напълно в тенденция поддръжка на започващи предприятия от рисков капитал, включително за планове в региона на изкуствения разсъдък.
Какво още биха могли да създадат новата Европейска комисия и националните държавни управления, с цел да насърчат развиването на изкуствения разсъдък в Европа? Ето някои хрумвания, които могат да бъдат препоръчани или подкрепени от новите български евродепутати.
На първо място, би трябвало да се сътвори общностна правна рамка по отношение на третирането на базите данни на потребителите и бизнесите като стратегически скъп актив, който облекчено да се търгува или непосредствено споделя единствено в границите на единния пазар, само че не и към трети страни. Примерно, налагане на тарифни/данъчни и нетарифни ограничавания, а в някои случаи даже забрани за достъп до избрани данни на непознати компании и държавни управления. Това е фундаментален въпрос за общностната сигурност.
На второ място, следва да се засилят регулациите в отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, която да ограничи извършването на покупки " на кг " или даже кражбата й от непознати компании и държавни управления, както е сега.
На трето място, следва да се основат специфични условия за развъждане на " юникорни " (бизнеси с оценка над 1 милиарда евро), какъвто е образецът на Швеция. Но с цел да не избяга компания като Spotify в непозната пълномощия, този опит би трябвало да се мултиплицира, а пречките (регулаторни, данъчни, инфраструктурни) за напредък отстранят, тъй че фирмите във високите технологии, включително изкуствения разсъдък да нямат потребност от примерно, американския пазар или финансиране.
Четвърто, да се насърчи основаването на проучвателен центрове за събиране, предпазване, обработка на огромни бази данни от всички страни на Европейски Съюз и да се улесни достъпът на европейските софтуерни компании до тях.
Пето, всички национални държавни управления да транспонират европейските законодателни начинания в тази посока и да отстранят всевъзможни административни спънки за вътрешно-общностния трансфер на данни и развиването на изкуствения разсъдък.
Къде е България в тази огромна игра
Български ИТ компании от дълго време вземат участие в основаването на решение в региона на изкуствения разсъдък. Макар по-често да са подизпълнители на непознати компании, към този момент съществуват и български решения и артикули, които се оферират по целия свят. Благодарение на този скъп опит, България има насъбрана софтуерна експертиза и специалисти в разнообразни посоки, изключително в основна област като лингвистиката. Най-проблемен е точно достъпът до огромни бази данни, който би бил улеснен с европейска регулация. С това България може да заеме своята ниша в общия европейски пазар и да играе роля, която би разрешила на българската стопанска система да компенсира своето софтуерно закъснение от развитите страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ