Един мъж, една камера, много награди
Илюстрация
Кадър от " Ялда, нощ за амнистия "
Увеличаване
Кадър от " Ялда, нощ за амнистия "
Автор: © JBA Production Смаляване
Сред мощните български следи на тазгодишния фестивал Берлинале беше присъединяване на оператора Юлиан Атанасов с иранския филм " Ялда, нощ за амнистия ". Европейската премиера на кино лентата в Берлин беше единствено месец откакто получи Голямата премия на журито на влиятелния конгрес " Сънданс " в Щатите. " Ялда " ще бъде показан у нас първо на " София филм фест ".
Действието се развива в нощта на зимното слънцестоене, наричана Ялда, когато в Иран по зороастрийска традиция се желае амнистия. Главната героиня Мириам е госпожица, упрекната в убийството на доста по-възрастния си брачен партньор. Тя може да бъде помилвана, в случай че дъщерята на умрелия й елементарни. Особеното е, че това става в телевизионно предаване онлайн, до момента в който феновете гласоподават с SMS за или срещу спасяването на Мириам.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Макар да звучи като антиутопия от бъдещето, сюжетът стъпва върху действително телевизионно шоу в Иран. Това е вторият филм на режисьора Масуд Бакши, който подлага на критика актуалното иранско общество. " Първият му филм се споделя " Уважавано семейство " и е неразрешен в Иран ", споделя ни Юлиан Атанасов в Берлин. " Даже не просто неразрешен. Той е разгласен за фиктивен. На представянето в Иран " Ялда " беше наименуван " дебют " на режисьора. "
Снимките на " Ялда " са предшествани от няколкогодишна борба с иранската цензура за приемане на разрешителни. " Моето присъединяване във кино лентата стартира относително късно, когато цялата черна работа към този момент беше завършила ", споделя Юлиан. Черната работа включва освен разрешенията, само че и финансирането, което се реализира посредством интернационална копродукция. Юлиан е предложен на режисьора от немските копродуценти. " Имахме извънредно дълги диалози по скайп ", споделя операторът. " Аз бях в Гърция, той в Иран. Прекарахме часове, обсъждайки естетиката на кино лентата - кой какво си показва и чака. Неговите първи мисли бяха, че не желае да работим по общоприетия метод, в разнообразни крупности и тотално покриване на мизансцена. Идеята му беше за продължителни фрагменти, в които камерата е покрай героите и намира своето място, без да прекъсва мизансцена на актьорите. Затова избрахме елементарен, само че работлив метод на работа. Оставяхме актьорите да изпълнят пространството и да изиграят ролята, както те я усещат, след което структурирахме всичко. Бих го нарекъл структурирана импровизация. "
Юлиан Атанасов и Масуд Бакши на снимачната площадка
Фотограф: Сомайе Джафари
Дали е мъчно да се снима на език, който не владееш? " Не, дава отговор Юлиан. Понякога се възнамерявам дали това дори не оказва помощ. Аз най-малко много инстинктивно последвам актьорите. Мога да отвръщам по отношение на техните реакции, без да разбирам какво споделят в съответен миг. Особеното в тази ситуация с " Ялда " беше, че оставяхме актьорите да репетират извънредно дълго. Понякога по няколко часа, цялата сцена от началото до края. Имах възприятието, че те не познават концепцията за техническа подготовка - раздаваха се прочувствено от начало до край, още веднъж и още веднъж. Беше същински разкош. "
Така филмът получава мечтаните органични, продължителни фрагменти, които придвижват страстта с огромна дълбочина към фена. The Hollywood Reporter дефинира работата на Юлиан Атанасов като " грациозен лукс ". Макар че фенът също като героите е затворен на телевизионния сет, той получава неизмеримо директен взор към несъгласията в иранското съвремие. " Никога до момента не се бях сблъсквал с общество с толкоз доста пластове ", добавя Юлиан. " Като не приказвам единствено за финансови класи или касти. Става дума за общество, построено от безспорни противоположности - мощно религиозни хора наред с нерелигиозни, хора с обучение наред с безусловно неуки, локални хора до афганистански бежанци. Правеше ми усещане, че има огромен брой високообразовани дами, които с нищо не се различаваха от тези в Европа. Но най-интересното е, че имах чувство по какъв начин всички извънредно противоположни в светогледа си хора живеят по извънредно съразмерен метод, с огромен съвместен почит. Нещо, което за Европа ми се коства немислимо. Поне на този стадий. Въпреки компликациите в процеса на работа и разликите в манталитета престоят ми в Иран доста ме обогати и ми оказа помощ да се усещам по-свободен в метода си на работа. "
В края на диалога се връщаме към България и с взор към началото на пътя на Юлиан към операторството. " Когато завършвах учебно заведение, взех решение, че ми се занимава с снимка. Баща ми беше фотограф. Докато беше жив, съвсем не се интересувах от фотографията като изкуство. Имах интерес към техническия развой. Помагах му в лабораторията, проявявах фотоси... Проявяването за мене беше толкоз близко и естествено, колкото ходенето на учебно заведение. Имахме дребна спретната лаборатория под жилището, в който живеехме, съвсем съм израсъл в нея. Артистичният интерес се появи много по-късно, нямам спомен по какъв начин се пренасочи към кино. Може би още веднъж с корен в фамилията. Майка ми имаше невероятна работа - работеше към 10 години в киното в Кюстендил. Всяка седмица ходеше в София, гледаше филми, пишеше анотации за тях и след това съставяше програмата на киното. И аз ходех с нея в Бояна - страшна привилегия. Изгледах хиляди филми като дребен. Желанието ми да се обърна към операторството пристигна органично и непринудено. "
Така от гледането на филми Юлиан минава към основаването им. Заснети от него интернационалните филми печелят редица награди в целия свят. Снима с режисьорите Камен Калев, Илиян Метев, Оливър Ян, Мелиса Йонел. " Гледам на себе си като на заплашителен късметлия. Просто множеството хора, с които съм работил, са необичайност. Хора с доста персонална и доста мощна визия. Един оператор не може да се развие пълноценно без плътна работа с режисьорите. "
Кадър от " Ялда, нощ за амнистия "
Увеличаване
Кадър от " Ялда, нощ за амнистия "
Автор: © JBA Production Смаляване
Сред мощните български следи на тазгодишния фестивал Берлинале беше присъединяване на оператора Юлиан Атанасов с иранския филм " Ялда, нощ за амнистия ". Европейската премиера на кино лентата в Берлин беше единствено месец откакто получи Голямата премия на журито на влиятелния конгрес " Сънданс " в Щатите. " Ялда " ще бъде показан у нас първо на " София филм фест ".
Действието се развива в нощта на зимното слънцестоене, наричана Ялда, когато в Иран по зороастрийска традиция се желае амнистия. Главната героиня Мириам е госпожица, упрекната в убийството на доста по-възрастния си брачен партньор. Тя може да бъде помилвана, в случай че дъщерята на умрелия й елементарни. Особеното е, че това става в телевизионно предаване онлайн, до момента в който феновете гласоподават с SMS за или срещу спасяването на Мириам.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Макар да звучи като антиутопия от бъдещето, сюжетът стъпва върху действително телевизионно шоу в Иран. Това е вторият филм на режисьора Масуд Бакши, който подлага на критика актуалното иранско общество. " Първият му филм се споделя " Уважавано семейство " и е неразрешен в Иран ", споделя ни Юлиан Атанасов в Берлин. " Даже не просто неразрешен. Той е разгласен за фиктивен. На представянето в Иран " Ялда " беше наименуван " дебют " на режисьора. "
Снимките на " Ялда " са предшествани от няколкогодишна борба с иранската цензура за приемане на разрешителни. " Моето присъединяване във кино лентата стартира относително късно, когато цялата черна работа към този момент беше завършила ", споделя Юлиан. Черната работа включва освен разрешенията, само че и финансирането, което се реализира посредством интернационална копродукция. Юлиан е предложен на режисьора от немските копродуценти. " Имахме извънредно дълги диалози по скайп ", споделя операторът. " Аз бях в Гърция, той в Иран. Прекарахме часове, обсъждайки естетиката на кино лентата - кой какво си показва и чака. Неговите първи мисли бяха, че не желае да работим по общоприетия метод, в разнообразни крупности и тотално покриване на мизансцена. Идеята му беше за продължителни фрагменти, в които камерата е покрай героите и намира своето място, без да прекъсва мизансцена на актьорите. Затова избрахме елементарен, само че работлив метод на работа. Оставяхме актьорите да изпълнят пространството и да изиграят ролята, както те я усещат, след което структурирахме всичко. Бих го нарекъл структурирана импровизация. "
Юлиан Атанасов и Масуд Бакши на снимачната площадка
Фотограф: Сомайе Джафари
Дали е мъчно да се снима на език, който не владееш? " Не, дава отговор Юлиан. Понякога се възнамерявам дали това дори не оказва помощ. Аз най-малко много инстинктивно последвам актьорите. Мога да отвръщам по отношение на техните реакции, без да разбирам какво споделят в съответен миг. Особеното в тази ситуация с " Ялда " беше, че оставяхме актьорите да репетират извънредно дълго. Понякога по няколко часа, цялата сцена от началото до края. Имах възприятието, че те не познават концепцията за техническа подготовка - раздаваха се прочувствено от начало до край, още веднъж и още веднъж. Беше същински разкош. "
Така филмът получава мечтаните органични, продължителни фрагменти, които придвижват страстта с огромна дълбочина към фена. The Hollywood Reporter дефинира работата на Юлиан Атанасов като " грациозен лукс ". Макар че фенът също като героите е затворен на телевизионния сет, той получава неизмеримо директен взор към несъгласията в иранското съвремие. " Никога до момента не се бях сблъсквал с общество с толкоз доста пластове ", добавя Юлиан. " Като не приказвам единствено за финансови класи или касти. Става дума за общество, построено от безспорни противоположности - мощно религиозни хора наред с нерелигиозни, хора с обучение наред с безусловно неуки, локални хора до афганистански бежанци. Правеше ми усещане, че има огромен брой високообразовани дами, които с нищо не се различаваха от тези в Европа. Но най-интересното е, че имах чувство по какъв начин всички извънредно противоположни в светогледа си хора живеят по извънредно съразмерен метод, с огромен съвместен почит. Нещо, което за Европа ми се коства немислимо. Поне на този стадий. Въпреки компликациите в процеса на работа и разликите в манталитета престоят ми в Иран доста ме обогати и ми оказа помощ да се усещам по-свободен в метода си на работа. "
В края на диалога се връщаме към България и с взор към началото на пътя на Юлиан към операторството. " Когато завършвах учебно заведение, взех решение, че ми се занимава с снимка. Баща ми беше фотограф. Докато беше жив, съвсем не се интересувах от фотографията като изкуство. Имах интерес към техническия развой. Помагах му в лабораторията, проявявах фотоси... Проявяването за мене беше толкоз близко и естествено, колкото ходенето на учебно заведение. Имахме дребна спретната лаборатория под жилището, в който живеехме, съвсем съм израсъл в нея. Артистичният интерес се появи много по-късно, нямам спомен по какъв начин се пренасочи към кино. Може би още веднъж с корен в фамилията. Майка ми имаше невероятна работа - работеше към 10 години в киното в Кюстендил. Всяка седмица ходеше в София, гледаше филми, пишеше анотации за тях и след това съставяше програмата на киното. И аз ходех с нея в Бояна - страшна привилегия. Изгледах хиляди филми като дребен. Желанието ми да се обърна към операторството пристигна органично и непринудено. "
Така от гледането на филми Юлиан минава към основаването им. Заснети от него интернационалните филми печелят редица награди в целия свят. Снима с режисьорите Камен Калев, Илиян Метев, Оливър Ян, Мелиса Йонел. " Гледам на себе си като на заплашителен късметлия. Просто множеството хора, с които съм работил, са необичайност. Хора с доста персонална и доста мощна визия. Един оператор не може да се развие пълноценно без плътна работа с режисьорите. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ