"Посоки" на провала и надеждата
Илюстрация
Кадър от " Посоки "
Увеличаване
Кадър от " Посоки "
Смаляване
Още по тематиката
След " Посоки " Стефан Командарев снима " Патрулки "
от Дневник,22 ное 2017
" Посоки " на Командарев и копродукция на братя Чучкови ще се състезават в Сараево
от Дневник,19 юли 2017
Командарев съумя в Кан
от Дневник,27 май 2017
Във всички направления
Стефан Командарев за направилия премиера в Кан нов филм " Посоки " и такситата в София като " различна обществена работа "
26 май 2017 Оценка: 4 от 5
Още от същото: " Маргарит и Маргарита " 24 часа, София – най-вече нощна, настоящо време. Историите на шестима водачи на такси. Актьорите са значими – Васил Василев-Зуека, Ирини Жамбонас, Васил Банов, Асен Блатечки, Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев. Свързва ги радиопредаване онлайн, диалог със слушателите. Коментират случая с един от водачите, който виждаме в 18-минутен непрестанен кадър първоначално. Защо един естествен човек, изнудван от корумпираната система, може да се трансформира в палач.
В " Посоки " Командарев събира почтени части българска действителност, употребява закваската си на документалист. Със сценариста Симеон Венциславов месеци записват разкази на таксиджии, случките са същински, персонажите действителни. Този метод и кинематографичната непорочност в отбраната му (оп. Веселин Христов) пратиха " Посоки " в формалната селекция " Особен взор " на последния Кан.
Филмът бърка без анестезия в отворените рани на обществото ни през днешния ден и в този момент. Прави го с непозната за новото българско кино директност. Кадрите са епизоди, няма хитрости с монтажа, камерата следи от близко лицата на актьорите до развръзката на случките. Те са с клиенти, другите лица на живеенето ни. В което пишеш тъжби до тези, които командват корупционната машина. И чувството за неуспех е навсякъде, а насилието обикновено. И емиграцията е последният метод да запазиш достолепието си.
" Посоки " е зов против смачкването на индивида, какъвто в миналото беше " Маргарит и Маргарита " на Волев. Присъствието на самата Маргарита (Жамбонас), която тук отмъщава за откраднатия си живот, последвал 1988 година, затваря кръга. Но Командарев оставя вяра. Тя е във взаимопомощта на естествените. Започва с чуването на тъгата на индивида до теб. Разказът на Чехов " Мъка ", вплетен в един от епизодите (с Васил Банов), извежда общохуманната нишка на кино лентата. Негово мото е евангелското " Кому повем печаль мою? ". Тъгата на Командарев от българското през днешния ден бе споделена в Кан. Остава да я споделим и ние.
Кадър от " Посоки "
Увеличаване
Кадър от " Посоки "
Смаляване
Още по тематиката
След " Посоки " Стефан Командарев снима " Патрулки "
от Дневник,22 ное 2017
" Посоки " на Командарев и копродукция на братя Чучкови ще се състезават в Сараево
от Дневник,19 юли 2017
Командарев съумя в Кан
от Дневник,27 май 2017
Във всички направления
Стефан Командарев за направилия премиера в Кан нов филм " Посоки " и такситата в София като " различна обществена работа "
26 май 2017 Оценка: 4 от 5
Още от същото: " Маргарит и Маргарита " 24 часа, София – най-вече нощна, настоящо време. Историите на шестима водачи на такси. Актьорите са значими – Васил Василев-Зуека, Ирини Жамбонас, Васил Банов, Асен Блатечки, Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев. Свързва ги радиопредаване онлайн, диалог със слушателите. Коментират случая с един от водачите, който виждаме в 18-минутен непрестанен кадър първоначално. Защо един естествен човек, изнудван от корумпираната система, може да се трансформира в палач.
В " Посоки " Командарев събира почтени части българска действителност, употребява закваската си на документалист. Със сценариста Симеон Венциславов месеци записват разкази на таксиджии, случките са същински, персонажите действителни. Този метод и кинематографичната непорочност в отбраната му (оп. Веселин Христов) пратиха " Посоки " в формалната селекция " Особен взор " на последния Кан.
Филмът бърка без анестезия в отворените рани на обществото ни през днешния ден и в този момент. Прави го с непозната за новото българско кино директност. Кадрите са епизоди, няма хитрости с монтажа, камерата следи от близко лицата на актьорите до развръзката на случките. Те са с клиенти, другите лица на живеенето ни. В което пишеш тъжби до тези, които командват корупционната машина. И чувството за неуспех е навсякъде, а насилието обикновено. И емиграцията е последният метод да запазиш достолепието си.
" Посоки " е зов против смачкването на индивида, какъвто в миналото беше " Маргарит и Маргарита " на Волев. Присъствието на самата Маргарита (Жамбонас), която тук отмъщава за откраднатия си живот, последвал 1988 година, затваря кръга. Но Командарев оставя вяра. Тя е във взаимопомощта на естествените. Започва с чуването на тъгата на индивида до теб. Разказът на Чехов " Мъка ", вплетен в един от епизодите (с Васил Банов), извежда общохуманната нишка на кино лентата. Негово мото е евангелското " Кому повем печаль мою? ". Тъгата на Командарев от българското през днешния ден бе споделена в Кан. Остава да я споделим и ние.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ