30 години след 10-ти: Каква я мислехме, каква стана
Илюстрация
Един от първите манифестации на Съюз на демократичните сили в София на 10 декември 1989г., на който се събират над 100 хиляди души
Увеличаване
Един от първите манифестации на Съюз на демократичните сили в София на 10 декември 1989г., на който се събират над 100 хиляди души
Автор: Надежда Чипева Смаляване
30 години след краха на комунизма, българите са по-богати от всеки път, само че и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е реплика.Пропиляването на доста благоприятни условия и сравнението с други страни, вършат чувството за прехода по-негативно.
Ако Преходът беше човек, роден на 10 ноември 1989 година, в този момент той щеше да влиза в зрелостта си. Походил тук и там, опитващ се да живее с грешките и изборите си и тъкмо почнал да мисли какъв е бил и какъв желае да стане. Голяма част от създателите на тази тематика в " Капитал " също са деца на прехода. Родени в края на 80-те и началото на 90-те години, които си спомнят по-скоро " Алф " по " Ефир " 2, в сравнение с опиянението на родителите си от свободата. Но пък след това доста по-осезаемо - изядените спестявания и пенсиите за " почтени старини " на бабите и дядовците, безработицата, отчаянието и всеобщото овакантяване на приятелите им към други страни. Това беше първото потомство, което привикна да показва свободно позициите си в обществените мрежи, което се възползва от обмена на познание с Европа, полетяло на крилете на нискотарифните компании, и което имаше вкус за достижения и тук, и там.
С ясното схващане, че няма и не може да има една-единствена оценка на прехода, в тази тематика описваме по какъв начин се промени животът ни през последните 30 години - през нещата, които можем да измерим с цифри и обстоятелства, само че и през другите, неуловимите, които остават в полето на персоналните равносметки, на претърпяното, на изстраданото, на това, което-чакахме-а-не-дойде.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Икономистът Красен Станчев, който изследва тематиката за прехода от доста години, удостоверява, че българите в никакъв случай не са били по-богати в историята си. " От 1989 година до момента страната е нараснала БВП-то си към шест и половина пъти. А на човек от популацията - към шест пъти. А съгласно годишния отчет на Credit Suisse благосъстоянието на страната ни се е нараснало с към девет пъти. "
Той изброява редица други индикатори, по които си проличава, че българите живеят качествено по-добре - живеем по-дълго, имаме по-високи приходи, пътуваме доста повече, караме по-добри коли по по-добри пътища. Икономиката ни е обвързвана със света и нововъведенията, заетостта на българите е най-висока от 60-те години насам и те се трудят с доста по-висока продуктивност. Колкото и да не ни се има вяра, даже въздухът, който дишаме е по-чист. В графиките ще намерите образци за всичко това.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Промяната или Подмяната
Когато сложим тези достижения в подтекста на другите страни в Източна Европа, с които тръгнахме от една изходна точка през 89-та или в подтекста на западноевропейските страни, на които толкоз се стремихме да заприличаме, тежестта им като че ли се изпарява. В един куп социологически проучвания, които изследват настройките на източноевропейците към пазарната стопанска система, демокрацията и бъдещето, картината, разказана нагоре, парадоксално не съответствува с усещанията на хората. Накратко, българите се усещат не като спечелили, а като неудачници след интервала на промяна. И са все по-големи песимисти за това, че децата им ще живеят по-добре.
В изследване на " Отворено общество ", оповестено тази седмица, се вижда, че половината българи считат, че демокрацията, върховенството на закона и свободата да протестираш са под опасност от пълзяща автокрация. Още повече считат, че в България не се организират почтени и свободни избори. А притеснително болшинство (73%) споделя, че хората в страната не са свободни да живеят, както желаят.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Както споделя журналистката Аделина Марини, наподобява, че България е направила противоположен завой в опитите си да реализира независимост и правдивост или да научи повече за демокрацията като общество и имаме потребност от нов 10 ноември (виж анкетите за прехода с български общественици и интелектуалци по-долу).
За Красен Станчев главната причина за скептицизма на българите е политическата реторика. " Когато хората живеят по-добре, няма по какъв начин да ги мотивирате да създадат нещо, в случай че не кажете, че всичко е зле. Другата причина е, че когато хората живеят по-добре, по-малка част са политически дейни и съответни политическите послания се насочват към тези, които живеят по- зле и това е обикновено и рационално държание от страна на политическите партии ", прибавя той.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Друго пояснение дава политологът Иван Кръстев в последната си книга, която изследва краха на либерализма и възхода на популизма в Източна Европа (в съавторство с американския откривател Стивън Холмс). Според него в този план на реплика, на прекрояване на източноевропейските общества по западен пример хората са изгубили идентичността си и са се почувствали унижени в тази битка нагоре, с цел да станат в най-хубавия случай по-долни копия на един надминаващ ги модел. " В първите години след прехода либерализмът се свързва с идеалите за самостоятелните благоприятни условия, за свободата на напредване и пътешестване, с ненаказаното противоречие, с достъпа до правораздаване и с отзивчивостта на държавното управление към публичните условия. Но към 2010 година версиите на либерализма в Централна и Източна Европа бяха незаличимо омазани от две десетилетия възходящо обществено неравноправие, всеобхватна корупция и морално случайно преразпределение на обществената благосъстоятелност в ръцете на дребен брой хора ", пишат създателите.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Тези прекарвания, споделят още Кръстев и Холмс, са насадили боязън от смяната и от многообразието в района. Като прибавим към тях и контузията от загубата на милиони хора, напуснали и напускащи тези страни за миналите 30 години, появяването на амбициозни популисти като Бойко Борисов и Виктор Орбан наподобява напълно закономерна. Или както изясняват двамата политолози: " Травмата на хората, които се изливат от района, изяснява това, което другояче може да наподобява загадъчно - мощното възприятие на загуба даже в страни, които са се възползвали доста от посткомунистическите политически и стопански промени. " Филип Димитров, арбитър в Конституционния съд, министър-председател на България (1991-1992)
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
Събраните на площада хора, нагазили в сняг до глезените, с очи, насълзени от наслада, че са преодолели страха и смеят да изразят някаква позиция.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Свободата мъчно се дефинира, от време на време даже е плашеща, само че без нея се чувстваш под капак. Сега най-малко знам, че в доста връзки животът ми зависи от моите решения.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Спокойствието на безперспективността и удовлетвореността от ниските упования.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Няма точна дата, само че е реалност, че към този момент сме европейска страна във всяко отношение съпоставима с другите такива. Това не значи нито прелестна, нито безпроблемна, само че проблемите ни са като на тези, по които повече от 100 години сме се опитвали да се равняваме.
Какво пристигна след прехода за България и българите? Демокрацията, за която Чърчил споделяше, че е " най-лошата форма на ръководство с изключение на всички останали ". Тя постоянно е несъвършена и не прави хората щастливи, само че открива опция да се опиташ да си търсиш щастието по своя си метод. Аделина Марини, създателка на www.euinside.eu – уебсайт за вести и разбори за политиките на Европейски Съюз. В момента студентка в Маастрихтския университет. Напуснала България през 2012 година. Живее на няколко места – Хърватия, Германия и Холандия
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
Първият облик, който ми хрумва, е на излъгано камилче. Иначе като чуя думата преход, и ми се обръщат червата - това е най-големият противоположен завой, който съм виждала в миналото. Период, през който осцилирах от голяма вяра, оптимизъм и жадност да вземам участие в това, което мислех, че ще бъдат радикални промени, до цялостно обезсърчение, проект за миграция и емигриране от място, което се беше трансформирало за мен освен в некомпетентно за смяна, само че и нежелаещо я.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Възможността да напусна страната свободна и непреследвана. В прочут смисъл не преставам да бъда възприемана от сънародници като " невъзвращенец ", изключително когато се опитам да кажа нещо сериозно за родината в обществените мрежи, само че въпреки всичко не ми е нужна изходна виза, с цел да напущам България, нито пък, в случай че реша да посетя страната, ще ме чакат с белезници на Калотина.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Да ви призная този въпрос постоянно ме изкарва от обувките, по тази причина ще си разреша да го преразказвам: " Какво не научихме за демокрацията? " Мисля, че истинският въпрос се употребява доста ловко, с цел да разубеди хората от изгодата от демокрацията и да ги откаже да я въжделеят, прехвърляйки отговорността за неуспеха върху нея като идея, вместо към злоупотребилите с нея. Когато сложим въпроса вярно, ще забележим истината, а тя е, че отказахме да научим повече за демокрацията. Това беше сериозно значимо, защото България, в случай че е имала въобще някакъв опит с народна власт, той е бил прекомерно къс. Дори и интелектуалното ни завещание е нищожно на разсъждения за свободата, равенството, справедливото общество. Тоест нямахме, а за жалост 30 години по-късно продължаваме да нямаме построена визия какво тъкмо е демокрацията и има ли тя почва у нас. Ако бяхме съумели да научим повече за нея, щяхме да знаем, че тя върви ръка за ръка с възпитаването на сериозно, само че аргументирано мислене; с господство на закона, което щеше да ни отнеме връзкарството и предлагането на подкупи, както и съществуването на разнообразни привилегировани групи като политици, мутри, служители на реда и други сходни, които се изживяват над закона и освен това обичат да го показват. Щеше да ни научи и още, че демокрацията не е единствено право да си пуснем бюлетината, само че и да показваме гласно недоволството си, в случай че с доверието ни бъде злоупотребено. Означава също самостоятелни институции, които да държат ръководещите виновни за дейностите и бездействията им, вместо да съучастват в завръщането към соца като ментална система. Демокрацията можеше да ни научи да бъдем по-взискателни, вместо да се задоволяваме с дребното, което ни подмятат като на бездомни кучета.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Когато се върнахме в изходната точка - късния соц. Паралелите сред Бойко Борисов и Тодор Живков са към този момент отвратително огромни. Струва ми се, че третият мандат на Борисов е моментът, когато осъзнах, че преходът е приключил. Тоест цялостният кръг е затворен. Нуждаем се от нов 10 ноември, само че имам възприятието, че тези, които осъзнават тази потребност, избират (като мен) да изоставен страната, тъй като за мнозина статуквото е окей. Или пък се измориха от тези безкрайни донкихотовски борби. Трийсет години са извънредно доста време. Индивидът от време на време е изправен пред алтернативата дали да усъвършенства персоналния си живот, или да продължи да се бори. Разбирам и почитам тези, които избират второто. За себе си и фамилията си избрах да не прекарам целия си живот в очакване на светлото бъдеще, а да го пребивавам. Та моят преход приключи на 15 юли 2012 година.
5. Какво пристигна след прехода за България и българите?
Посткомунистическа мека тирания, спонсорирана и отгледана от Европейски Съюз, само че и самият Европейски Съюз като опция и излаз. Засега. Ваня Григорова, ръководител на сдружението " Солидарна България " и стопански консултант на президента на КТ " Подкрепа ":
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
На влизане във Видин са останките от цех " Видахим ", изглеждащи като фон от боен филм. Предприятието е приватизирано, след което затворено, а на входа му стърчат нови остатъци - голяма недостроена католическа катедрала. С парите на новия притежател е направено нещо, което освен е излишно, само че наподобява и бутафорно. А някои не стопират да повтарят, че страната е неприятен собственик... Добавете към това и обстоятелството, че във Видин съвсем няма католическа общественост. В края на краищата няма цех, няма и храм. А в района съвсем няма и хора.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Има банани, няма опазване на здравето.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Демокрацията ни натовари с отговорността да се борим за права и обществени постижения, които преди този момент получавахме безплатно. И се оказа, че не сме подготвени. Но преходът е доста повече капитализъм, в сравнение с народна власт, а той ни лиши обществената и трудова сигурност.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Ако под преход разбираме постигане на средноевропейските равнища на развиване или най-малко доста съкращаване на дистанцията, то той не е завършил и скоро няма да завърши. Ако под прехода разбираме капитализъм, то той към този момент е издигнат, даже в по-крайни форми, в сравнение с в страните, към които се стремяхме.
Какво пристигна след прехода за България и българите?
Всичко друго, само че не и това, което си представяха хората и им беше обещавано при започване на 90-те.Малина Петрова, режисьор, сценарист и актриса, създател на документален филм за палежа на Партийния дом и прехода
Като чуете " преход ", какъв облик ви изниква в главата?
Комично-планинарски от последните години - накъдето и да потегли, в никакъв случай не стигам там, закъдето съм се запътила.
И по-сериозен: Образът на Моисей и евреите в пустинята в неговата поучителна част: щом не си научил уроците, които ти е изпратил Бог или ориста, ще се върнеш в пустинята, до момента в който ти пристигна акълът.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Имам Мас. Но по-важното е казано от Валери Петров: " Петърчо си има часовник, само че си няма фантазия. " Така е и с прехода.
А какво ни лиши " демокрацията "?
" Демокрацията " ни лиши илюзиите за народна власт. А демокрацията не лишава, тя дава, стига да сме дорасли до нея.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Не е приключил. Може преразпределението на пари, парцели и власт да е свършило или да е напът да свърши, само че един ден и на тази фантазия ще пристигна краят. Истинският преход следва, стига да се намерят сърцати хора.
Какво пристигна след прехода за България и българите?
Преди година отговорих на този въпрос с един текст в моя блог, нарекох го " Прости ни, Отечество общително! " Обвиниха ме в скептицизъм. А късият отговор е: предадохме Отечеството си и изгубихме себе си.Петър Дундаков, композитор и музикален продуцент
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
Ако го свързвам с Преходът в България след 1989 година - Надежда, Объркване, Хаос, Промяна
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Свобода. Възможност да пътувам и да работя отвън България. Инициатива.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Демокрацията не може да отнеме. Може би на някои им лиши " илюзията ", че човек може да просто да претърпява.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Преходът в България не е приключил за мен.
Какво пристигна след прехода за България и българите?
Мисля, че нашето общество към момента се трансформира, а политиците ни са " преходни ".
По тематиката работиха Ани Коджаиванова, Деян Димитров, Зорница Стоилова, Лилия Игнатова, Алексей Лазаров
Един от първите манифестации на Съюз на демократичните сили в София на 10 декември 1989г., на който се събират над 100 хиляди души
Увеличаване
Един от първите манифестации на Съюз на демократичните сили в София на 10 декември 1989г., на който се събират над 100 хиляди души
Автор: Надежда Чипева Смаляване
30 години след краха на комунизма, българите са по-богати от всеки път, само че и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е реплика.Пропиляването на доста благоприятни условия и сравнението с други страни, вършат чувството за прехода по-негативно.
Ако Преходът беше човек, роден на 10 ноември 1989 година, в този момент той щеше да влиза в зрелостта си. Походил тук и там, опитващ се да живее с грешките и изборите си и тъкмо почнал да мисли какъв е бил и какъв желае да стане. Голяма част от създателите на тази тематика в " Капитал " също са деца на прехода. Родени в края на 80-те и началото на 90-те години, които си спомнят по-скоро " Алф " по " Ефир " 2, в сравнение с опиянението на родителите си от свободата. Но пък след това доста по-осезаемо - изядените спестявания и пенсиите за " почтени старини " на бабите и дядовците, безработицата, отчаянието и всеобщото овакантяване на приятелите им към други страни. Това беше първото потомство, което привикна да показва свободно позициите си в обществените мрежи, което се възползва от обмена на познание с Европа, полетяло на крилете на нискотарифните компании, и което имаше вкус за достижения и тук, и там.
С ясното схващане, че няма и не може да има една-единствена оценка на прехода, в тази тематика описваме по какъв начин се промени животът ни през последните 30 години - през нещата, които можем да измерим с цифри и обстоятелства, само че и през другите, неуловимите, които остават в полето на персоналните равносметки, на претърпяното, на изстраданото, на това, което-чакахме-а-не-дойде.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Икономистът Красен Станчев, който изследва тематиката за прехода от доста години, удостоверява, че българите в никакъв случай не са били по-богати в историята си. " От 1989 година до момента страната е нараснала БВП-то си към шест и половина пъти. А на човек от популацията - към шест пъти. А съгласно годишния отчет на Credit Suisse благосъстоянието на страната ни се е нараснало с към девет пъти. "
Той изброява редица други индикатори, по които си проличава, че българите живеят качествено по-добре - живеем по-дълго, имаме по-високи приходи, пътуваме доста повече, караме по-добри коли по по-добри пътища. Икономиката ни е обвързвана със света и нововъведенията, заетостта на българите е най-висока от 60-те години насам и те се трудят с доста по-висока продуктивност. Колкото и да не ни се има вяра, даже въздухът, който дишаме е по-чист. В графиките ще намерите образци за всичко това.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Промяната или Подмяната
Когато сложим тези достижения в подтекста на другите страни в Източна Европа, с които тръгнахме от една изходна точка през 89-та или в подтекста на западноевропейските страни, на които толкоз се стремихме да заприличаме, тежестта им като че ли се изпарява. В един куп социологически проучвания, които изследват настройките на източноевропейците към пазарната стопанска система, демокрацията и бъдещето, картината, разказана нагоре, парадоксално не съответствува с усещанията на хората. Накратко, българите се усещат не като спечелили, а като неудачници след интервала на промяна. И са все по-големи песимисти за това, че децата им ще живеят по-добре.
В изследване на " Отворено общество ", оповестено тази седмица, се вижда, че половината българи считат, че демокрацията, върховенството на закона и свободата да протестираш са под опасност от пълзяща автокрация. Още повече считат, че в България не се организират почтени и свободни избори. А притеснително болшинство (73%) споделя, че хората в страната не са свободни да живеят, както желаят.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Както споделя журналистката Аделина Марини, наподобява, че България е направила противоположен завой в опитите си да реализира независимост и правдивост или да научи повече за демокрацията като общество и имаме потребност от нов 10 ноември (виж анкетите за прехода с български общественици и интелектуалци по-долу).
За Красен Станчев главната причина за скептицизма на българите е политическата реторика. " Когато хората живеят по-добре, няма по какъв начин да ги мотивирате да създадат нещо, в случай че не кажете, че всичко е зле. Другата причина е, че когато хората живеят по-добре, по-малка част са политически дейни и съответни политическите послания се насочват към тези, които живеят по- зле и това е обикновено и рационално държание от страна на политическите партии ", прибавя той.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Друго пояснение дава политологът Иван Кръстев в последната си книга, която изследва краха на либерализма и възхода на популизма в Източна Европа (в съавторство с американския откривател Стивън Холмс). Според него в този план на реплика, на прекрояване на източноевропейските общества по западен пример хората са изгубили идентичността си и са се почувствали унижени в тази битка нагоре, с цел да станат в най-хубавия случай по-долни копия на един надминаващ ги модел. " В първите години след прехода либерализмът се свързва с идеалите за самостоятелните благоприятни условия, за свободата на напредване и пътешестване, с ненаказаното противоречие, с достъпа до правораздаване и с отзивчивостта на държавното управление към публичните условия. Но към 2010 година версиите на либерализма в Централна и Източна Европа бяха незаличимо омазани от две десетилетия възходящо обществено неравноправие, всеобхватна корупция и морално случайно преразпределение на обществената благосъстоятелност в ръцете на дребен брой хора ", пишат създателите.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Тези прекарвания, споделят още Кръстев и Холмс, са насадили боязън от смяната и от многообразието в района. Като прибавим към тях и контузията от загубата на милиони хора, напуснали и напускащи тези страни за миналите 30 години, появяването на амбициозни популисти като Бойко Борисов и Виктор Орбан наподобява напълно закономерна. Или както изясняват двамата политолози: " Травмата на хората, които се изливат от района, изяснява това, което другояче може да наподобява загадъчно - мощното възприятие на загуба даже в страни, които са се възползвали доста от посткомунистическите политически и стопански промени. " Филип Димитров, арбитър в Конституционния съд, министър-председател на България (1991-1992)
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
Събраните на площада хора, нагазили в сняг до глезените, с очи, насълзени от наслада, че са преодолели страха и смеят да изразят някаква позиция.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Свободата мъчно се дефинира, от време на време даже е плашеща, само че без нея се чувстваш под капак. Сега най-малко знам, че в доста връзки животът ми зависи от моите решения.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Спокойствието на безперспективността и удовлетвореността от ниските упования.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Няма точна дата, само че е реалност, че към този момент сме европейска страна във всяко отношение съпоставима с другите такива. Това не значи нито прелестна, нито безпроблемна, само че проблемите ни са като на тези, по които повече от 100 години сме се опитвали да се равняваме.
Какво пристигна след прехода за България и българите? Демокрацията, за която Чърчил споделяше, че е " най-лошата форма на ръководство с изключение на всички останали ". Тя постоянно е несъвършена и не прави хората щастливи, само че открива опция да се опиташ да си търсиш щастието по своя си метод. Аделина Марини, създателка на www.euinside.eu – уебсайт за вести и разбори за политиките на Европейски Съюз. В момента студентка в Маастрихтския университет. Напуснала България през 2012 година. Живее на няколко места – Хърватия, Германия и Холандия
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
Първият облик, който ми хрумва, е на излъгано камилче. Иначе като чуя думата преход, и ми се обръщат червата - това е най-големият противоположен завой, който съм виждала в миналото. Период, през който осцилирах от голяма вяра, оптимизъм и жадност да вземам участие в това, което мислех, че ще бъдат радикални промени, до цялостно обезсърчение, проект за миграция и емигриране от място, което се беше трансформирало за мен освен в некомпетентно за смяна, само че и нежелаещо я.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Възможността да напусна страната свободна и непреследвана. В прочут смисъл не преставам да бъда възприемана от сънародници като " невъзвращенец ", изключително когато се опитам да кажа нещо сериозно за родината в обществените мрежи, само че въпреки всичко не ми е нужна изходна виза, с цел да напущам България, нито пък, в случай че реша да посетя страната, ще ме чакат с белезници на Калотина.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Да ви призная този въпрос постоянно ме изкарва от обувките, по тази причина ще си разреша да го преразказвам: " Какво не научихме за демокрацията? " Мисля, че истинският въпрос се употребява доста ловко, с цел да разубеди хората от изгодата от демокрацията и да ги откаже да я въжделеят, прехвърляйки отговорността за неуспеха върху нея като идея, вместо към злоупотребилите с нея. Когато сложим въпроса вярно, ще забележим истината, а тя е, че отказахме да научим повече за демокрацията. Това беше сериозно значимо, защото България, в случай че е имала въобще някакъв опит с народна власт, той е бил прекомерно къс. Дори и интелектуалното ни завещание е нищожно на разсъждения за свободата, равенството, справедливото общество. Тоест нямахме, а за жалост 30 години по-късно продължаваме да нямаме построена визия какво тъкмо е демокрацията и има ли тя почва у нас. Ако бяхме съумели да научим повече за нея, щяхме да знаем, че тя върви ръка за ръка с възпитаването на сериозно, само че аргументирано мислене; с господство на закона, което щеше да ни отнеме връзкарството и предлагането на подкупи, както и съществуването на разнообразни привилегировани групи като политици, мутри, служители на реда и други сходни, които се изживяват над закона и освен това обичат да го показват. Щеше да ни научи и още, че демокрацията не е единствено право да си пуснем бюлетината, само че и да показваме гласно недоволството си, в случай че с доверието ни бъде злоупотребено. Означава също самостоятелни институции, които да държат ръководещите виновни за дейностите и бездействията им, вместо да съучастват в завръщането към соца като ментална система. Демокрацията можеше да ни научи да бъдем по-взискателни, вместо да се задоволяваме с дребното, което ни подмятат като на бездомни кучета.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Когато се върнахме в изходната точка - късния соц. Паралелите сред Бойко Борисов и Тодор Живков са към този момент отвратително огромни. Струва ми се, че третият мандат на Борисов е моментът, когато осъзнах, че преходът е приключил. Тоест цялостният кръг е затворен. Нуждаем се от нов 10 ноември, само че имам възприятието, че тези, които осъзнават тази потребност, избират (като мен) да изоставен страната, тъй като за мнозина статуквото е окей. Или пък се измориха от тези безкрайни донкихотовски борби. Трийсет години са извънредно доста време. Индивидът от време на време е изправен пред алтернативата дали да усъвършенства персоналния си живот, или да продължи да се бори. Разбирам и почитам тези, които избират второто. За себе си и фамилията си избрах да не прекарам целия си живот в очакване на светлото бъдеще, а да го пребивавам. Та моят преход приключи на 15 юли 2012 година.
5. Какво пристигна след прехода за България и българите?
Посткомунистическа мека тирания, спонсорирана и отгледана от Европейски Съюз, само че и самият Европейски Съюз като опция и излаз. Засега. Ваня Григорова, ръководител на сдружението " Солидарна България " и стопански консултант на президента на КТ " Подкрепа ":
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
На влизане във Видин са останките от цех " Видахим ", изглеждащи като фон от боен филм. Предприятието е приватизирано, след което затворено, а на входа му стърчат нови остатъци - голяма недостроена католическа катедрала. С парите на новия притежател е направено нещо, което освен е излишно, само че наподобява и бутафорно. А някои не стопират да повтарят, че страната е неприятен собственик... Добавете към това и обстоятелството, че във Видин съвсем няма католическа общественост. В края на краищата няма цех, няма и храм. А в района съвсем няма и хора.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Има банани, няма опазване на здравето.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Демокрацията ни натовари с отговорността да се борим за права и обществени постижения, които преди този момент получавахме безплатно. И се оказа, че не сме подготвени. Но преходът е доста повече капитализъм, в сравнение с народна власт, а той ни лиши обществената и трудова сигурност.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Ако под преход разбираме постигане на средноевропейските равнища на развиване или най-малко доста съкращаване на дистанцията, то той не е завършил и скоро няма да завърши. Ако под прехода разбираме капитализъм, то той към този момент е издигнат, даже в по-крайни форми, в сравнение с в страните, към които се стремяхме.
Какво пристигна след прехода за България и българите?
Всичко друго, само че не и това, което си представяха хората и им беше обещавано при започване на 90-те.Малина Петрова, режисьор, сценарист и актриса, създател на документален филм за палежа на Партийния дом и прехода
Като чуете " преход ", какъв облик ви изниква в главата?
Комично-планинарски от последните години - накъдето и да потегли, в никакъв случай не стигам там, закъдето съм се запътила.
И по-сериозен: Образът на Моисей и евреите в пустинята в неговата поучителна част: щом не си научил уроците, които ти е изпратил Бог или ориста, ще се върнеш в пустинята, до момента в който ти пристигна акълът.
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Имам Мас. Но по-важното е казано от Валери Петров: " Петърчо си има часовник, само че си няма фантазия. " Така е и с прехода.
А какво ни лиши " демокрацията "?
" Демокрацията " ни лиши илюзиите за народна власт. А демокрацията не лишава, тя дава, стига да сме дорасли до нея.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Не е приключил. Може преразпределението на пари, парцели и власт да е свършило или да е напът да свърши, само че един ден и на тази фантазия ще пристигна краят. Истинският преход следва, стига да се намерят сърцати хора.
Какво пристигна след прехода за България и българите?
Преди година отговорих на този въпрос с един текст в моя блог, нарекох го " Прости ни, Отечество общително! " Обвиниха ме в скептицизъм. А късият отговор е: предадохме Отечеството си и изгубихме себе си.Петър Дундаков, композитор и музикален продуцент
Като чуете преход, какъв облик ви изниква в главата?
Ако го свързвам с Преходът в България след 1989 година - Надежда, Объркване, Хаос, Промяна
Какво имате в този момент, което нямахте тогава?
Свобода. Възможност да пътувам и да работя отвън България. Инициатива.
А какво ни " лиши " демокрацията?
Демокрацията не може да отнеме. Може би на някои им лиши " илюзията ", че човек може да просто да претърпява.
Кога свърши преходът съгласно вас?
Преходът в България не е приключил за мен.
Какво пристигна след прехода за България и българите?
Мисля, че нашето общество към момента се трансформира, а политиците ни са " преходни ".
По тематиката работиха Ани Коджаиванова, Деян Димитров, Зорница Стоилова, Лилия Игнатова, Алексей Лазаров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ