Стоманени хризантеми
Илюстрация
(c) Palestine, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 150 (2009) (d) Tomorrow, Acrylic and charcoal on canvas approx. 210 x 150 (2009) (e) For Eternity, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 100 (2009)
Увеличаване
(c) Palestine, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 150 (2009) (d) Tomorrow, Acrylic and charcoal on canvas approx. 210 x 150 (2009) (e) For Eternity, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 100 (2009)
Смаляване
Сецуко Оно излиза от вкъщи си във Вашингтон и влиза в ателието си, два етажа от които са предопределени за живопис, а третият за статуя. Въпреки съвета, даден й преди доста години от Джон Ленън - да се занимава с изкуство, по-малката сестра на Йоко Оно завършва 28-годишната си кариера в Световната банка, преди да трансформира същинската си пристрастеност в специалност. От 2003 година насам четиринадесет от нейните стоманени статуи са конфигурирани в Хавана, Балтимор, Токио, в това число и в дома й във Вашингтон.
Сега Сецуко Оно за пръв път демонстрира в Лондон и своите картини в Asia House (12 - 23 март). С очила за виртуална действителност посетителите преглеждат и непрекъснатите й съоръжения в Hara Museum в Токио и Шинагава.
Родена в Токио, Сецуко Оно израства сред Япония, Европа и Съединени американски щати. Завършва британска литература в University of Sacred Heart в Токио. Доктор е от School of Advanced International Studies в University of Geneva. Лектор е в летните курсове на Sophia University в Токио. Успоредно с работата си в Световната банка, където се специализира в развиването на Африка и Южна Америка, от 1984 година Сецуко посещава и уроци по изкуство в Corcoran School of Art and Design във Вашингтон, а по-късно и Les Ateliers des Beaux Arts в Париж (2007 – 2009).
Със Сецуко Оно беседваме по телефона от Лондон.
Илюстрация
Warsaw Ghetto Uprising Victoire dΓÇÖUne Defaite, 2009
Увеличаване
Warsaw Ghetto Uprising Victoire dΓÇÖUne Defaite, 2009
Смаляване
Имате много нетипична кариера. Как решихте след дългогодишната си работа в Световната банка да се захванете професионално с изкуство?
Рисувам от дребна, само че в никакъв случай не бях мислила да се занимавам с изкуство професионално. Баща ми, се който също работеше в банка, се разболя много млад и взех решение, че е мой дълг да се грижа за фамилията. Записах да последвам изкуство като занимание. Започнах със статуя. Изкуството ми даваше доста мощна сила.
Откъде идва ползата ви към изкуството?
Един от чичовците ми беше ваятел, а различен художник. Баща ми свиреше на пиано. Голямото предпочитание на майка ми да се занимава с изкуство в тези години е било осуетено от обстоятелството, че е жена. Предполагам, че по някакъв метод тя ми е предала нейната фантазия.
В биографията си казвате, че най-силно сте била повлияна от музиканта Джон Кейдж.
При това по много чудноват метод. Бях 13-годишна, когато отидох на неговия концерт 4′33″. Бях седнала на първия ред. Сцената беше цялостна с цялостен оркестър музиканти, само че никой не свиреше. " Музиката " в действителност беше кашлянето, мърдането и мърморенето на публиката. По-късно ми обясниха философията зад творбата. Цялото творчество се случва в действително време, в сегашния миг. И когато доста години по-късно станах актьор, взех решение че желая точно действителното време да бъде създателят. Никога не се приготвям за една статуя. Няма чертежи и скици. По-лесно ми е да създавам, следвайки възприятията си сега.
Илюстрация
Aleppo, Pastel and collage on canvas, 76 x 101, (2016)
Увеличаване
Aleppo, Pastel and collage on canvas, 76 x 101, (2016)
Смаляване
Каква беше реакцията на Джон Ленън за работите ви?
Един ден вкъщи пристигнаха сестра ми Йоко с Джон и със сина им. Когато видя скулптурите ми, Джон ми сподели, че съгласно него би трябвало напълно да се отдам на моята пристрастеност към изкуството. Приех го като прелестен комплимент, само че продължих да работя в Световната банка чак до момента в който се пенсионирах.
Работили ли сте в миналото дружно със сестра ви Йоко Оно?
Не.
Как направихте прехода към професионалното изкуство?
Някъде месец преди да се пенсионирам през 2003 година, попаднах на публикация за арт биеналето в Хавана. Съпругът ми, с който сме дружно от 49 години, е експерт по американска външна политика в Африка и Куба. Между другото сега той учи български и съветски, тъй като употребява доста документи на тези езици. Той непрекъснато пътуваше до Хавана. Помолих го да покаже моето портфолио и от тамошното държавно управление ми предложиха да направя независима галерия. Заминах да върша статуи. Мислех всичко да свърша сама, да си наема студио, машини, материали. Обясниха ми, че там това не може да стане. Оставаше опцията да работя в стоманолеярен цех. Първия ден отидох много насилствено, само че се оказа прелестно прекарване. Работниците бяха страхотни майстори, бяха привикнали да извършват поръчки по явен дизайн, само че не се тормозиха, че нямам съответна концепция какво тъкмо желая. Работех там от осем сутринта до пет следобяд в продължение на месец. Направихме шест статуи. Постоянно възникваха проблеми, камионите и машините се разваляха, беше доста стресиращо, само че се получи. Сега скулптурите са част от непрекъсната експозиция в Хавана.
В творбите си засягате тематики като жертвите от военни спорове, обществената неправда, бедността, разрушаването на околната среда. Доколко е значим активизмът за вас?
Когато се сблъскам със обстановка, която ме кара да викам, избирам да пренеса своята гняв върху картина. Със скулптурата е по-скоро противоположното. Тогава се усещам доста щастлива. Представям си радостни танцуващи хора, припомням си детството. Използвам доста тънки стоманени листа, тъй че с вятъра те потрепват и пеят. Като цяло изкуството ми дава независимост и фантазии, които мога да трансформирам в действителност.
(c) Palestine, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 150 (2009) (d) Tomorrow, Acrylic and charcoal on canvas approx. 210 x 150 (2009) (e) For Eternity, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 100 (2009)
Увеличаване
(c) Palestine, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 150 (2009) (d) Tomorrow, Acrylic and charcoal on canvas approx. 210 x 150 (2009) (e) For Eternity, Acrylic and charcoal on canvas, approx. 210 x 100 (2009)
Смаляване
Сецуко Оно излиза от вкъщи си във Вашингтон и влиза в ателието си, два етажа от които са предопределени за живопис, а третият за статуя. Въпреки съвета, даден й преди доста години от Джон Ленън - да се занимава с изкуство, по-малката сестра на Йоко Оно завършва 28-годишната си кариера в Световната банка, преди да трансформира същинската си пристрастеност в специалност. От 2003 година насам четиринадесет от нейните стоманени статуи са конфигурирани в Хавана, Балтимор, Токио, в това число и в дома й във Вашингтон.
Сега Сецуко Оно за пръв път демонстрира в Лондон и своите картини в Asia House (12 - 23 март). С очила за виртуална действителност посетителите преглеждат и непрекъснатите й съоръжения в Hara Museum в Токио и Шинагава.
Родена в Токио, Сецуко Оно израства сред Япония, Европа и Съединени американски щати. Завършва британска литература в University of Sacred Heart в Токио. Доктор е от School of Advanced International Studies в University of Geneva. Лектор е в летните курсове на Sophia University в Токио. Успоредно с работата си в Световната банка, където се специализира в развиването на Африка и Южна Америка, от 1984 година Сецуко посещава и уроци по изкуство в Corcoran School of Art and Design във Вашингтон, а по-късно и Les Ateliers des Beaux Arts в Париж (2007 – 2009).
Със Сецуко Оно беседваме по телефона от Лондон.
Илюстрация
Warsaw Ghetto Uprising Victoire dΓÇÖUne Defaite, 2009
Увеличаване
Warsaw Ghetto Uprising Victoire dΓÇÖUne Defaite, 2009
Смаляване
Имате много нетипична кариера. Как решихте след дългогодишната си работа в Световната банка да се захванете професионално с изкуство?
Рисувам от дребна, само че в никакъв случай не бях мислила да се занимавам с изкуство професионално. Баща ми, се който също работеше в банка, се разболя много млад и взех решение, че е мой дълг да се грижа за фамилията. Записах да последвам изкуство като занимание. Започнах със статуя. Изкуството ми даваше доста мощна сила.
Откъде идва ползата ви към изкуството?
Един от чичовците ми беше ваятел, а различен художник. Баща ми свиреше на пиано. Голямото предпочитание на майка ми да се занимава с изкуство в тези години е било осуетено от обстоятелството, че е жена. Предполагам, че по някакъв метод тя ми е предала нейната фантазия.
В биографията си казвате, че най-силно сте била повлияна от музиканта Джон Кейдж.
При това по много чудноват метод. Бях 13-годишна, когато отидох на неговия концерт 4′33″. Бях седнала на първия ред. Сцената беше цялостна с цялостен оркестър музиканти, само че никой не свиреше. " Музиката " в действителност беше кашлянето, мърдането и мърморенето на публиката. По-късно ми обясниха философията зад творбата. Цялото творчество се случва в действително време, в сегашния миг. И когато доста години по-късно станах актьор, взех решение че желая точно действителното време да бъде създателят. Никога не се приготвям за една статуя. Няма чертежи и скици. По-лесно ми е да създавам, следвайки възприятията си сега.
Илюстрация
Aleppo, Pastel and collage on canvas, 76 x 101, (2016)
Увеличаване
Aleppo, Pastel and collage on canvas, 76 x 101, (2016)
Смаляване
Каква беше реакцията на Джон Ленън за работите ви?
Един ден вкъщи пристигнаха сестра ми Йоко с Джон и със сина им. Когато видя скулптурите ми, Джон ми сподели, че съгласно него би трябвало напълно да се отдам на моята пристрастеност към изкуството. Приех го като прелестен комплимент, само че продължих да работя в Световната банка чак до момента в който се пенсионирах.
Работили ли сте в миналото дружно със сестра ви Йоко Оно?
Не.
Как направихте прехода към професионалното изкуство?
Някъде месец преди да се пенсионирам през 2003 година, попаднах на публикация за арт биеналето в Хавана. Съпругът ми, с който сме дружно от 49 години, е експерт по американска външна политика в Африка и Куба. Между другото сега той учи български и съветски, тъй като употребява доста документи на тези езици. Той непрекъснато пътуваше до Хавана. Помолих го да покаже моето портфолио и от тамошното държавно управление ми предложиха да направя независима галерия. Заминах да върша статуи. Мислех всичко да свърша сама, да си наема студио, машини, материали. Обясниха ми, че там това не може да стане. Оставаше опцията да работя в стоманолеярен цех. Първия ден отидох много насилствено, само че се оказа прелестно прекарване. Работниците бяха страхотни майстори, бяха привикнали да извършват поръчки по явен дизайн, само че не се тормозиха, че нямам съответна концепция какво тъкмо желая. Работех там от осем сутринта до пет следобяд в продължение на месец. Направихме шест статуи. Постоянно възникваха проблеми, камионите и машините се разваляха, беше доста стресиращо, само че се получи. Сега скулптурите са част от непрекъсната експозиция в Хавана.
В творбите си засягате тематики като жертвите от военни спорове, обществената неправда, бедността, разрушаването на околната среда. Доколко е значим активизмът за вас?
Когато се сблъскам със обстановка, която ме кара да викам, избирам да пренеса своята гняв върху картина. Със скулптурата е по-скоро противоположното. Тогава се усещам доста щастлива. Представям си радостни танцуващи хора, припомням си детството. Използвам доста тънки стоманени листа, тъй че с вятъра те потрепват и пеят. Като цяло изкуството ми дава независимост и фантазии, които мога да трансформирам в действителност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ