Илюстрация Адела Пеева Увеличаване Адела Пеева Автор: Надежда Чипева Смаляване

...
Илюстрация Адела Пеева Увеличаване Адела Пеева Автор: Надежда Чипева Смаляване
Коментари Харесай

Национализъм.bg

Илюстрация
Адела Пеева

Увеличаване

Адела Пеева

Автор: Надежда Чипева Смаляване
Адела Пеева е родена в Разград през 1947 година, приключва кинорежисура в Белград. Историческите тематики са постоянно срещани в работата й. Първият й филм, " Съединението на България ", излиза през 1971 година Сред най-отличаваните й продукции са " Чия е тази ария? " (филм от 2003 година за фолклорен претекст, който се среща в националните песни на няколко балкански страни), " Развод по албански " (2007), а " В името на спорта " (1983), който се занимава с допинг свадите и противоречивите треньорски способи в тима по щанги на България, е излъчен през 1989 година, след шестгодишна възбрана. Инициаторка на уебсайт, отдаден на дамите режисьори в българското кино. Създателка на продуцентската къща " Адела медия ", с която има осъществени над 30 документални кино лентата. " И за какво го направихте този филм? Да се подигравате на патриотизма и децата ли? ". Това беше една от първите реакции на всеослушание в кино " Одеон " след премиерната прожекция на документалния филм " Да живее България " на Адела Пеева, част от програмата на " Киномания ".

Новият филм на Адела Пеева е сниман в продължение на близо три години и изследва тематиката за национализма в България през днешния ден през погледа на учениците в едно старозагорско учебно заведение и събития като " Луковмарш ".

В киносалона след премиерата прозвуча имитация, че националистическите настроения са напълно оправдани там, където " животът не е като на жълтите павета ". Възникна и спор сред националистически настроените фенове в залата – някои изцяло одобряваха портрета си, други го възприемаха за афектиран. " Луковмарш " ще има, тъй като това е младостта на България ", съобщи в " Одеон " жена, снимана във кино лентата.

Адела Пеева стартира работа по " Да живее България " незабавно откакто е приключен предходният й филм, " В търсене на Списаревски " (2014), който наблюдава живота на Димитър Списаревски, авиатор, умрял през 1943 година при военен полет, малко откакто смъква американски бомбардировач. На мястото, на което е умрял, Пасарел, тя се среща с националисти, почитащи паметта му.

" Бях поканена от националистите в Стара Загора, към този момент бях снимала и Луковмарш. Вървях с героите си, по този начин открих и класа в града, защото няколко от момчетата учеха там ", споделя режисьорката. " Национализмът е един динамичен развой и има доста лица. Нашите деца са вътре в него. Това, което ние сме снимали, е отвесен прорез единствено на този миг към 2015 година "

Илюстрация
Кадри от кино лентата

Увеличаване

Кадри от кино лентата

[Adelamedia] Смаляване

Има ли нещо характерно в българския шовинизъм, което не виждате другаде?

Не съм експерт в тази област. След " Чия е тази ария? " някак ме взеха за музиколог или етнолог, след " В името на спорта " постоянно ме канеха да приказвам за спорт и щанги. Но, да, мисля, че има нещо по-особено в нашия шовинизъм. Дейността на националистите тук е доста обвързвана с тълкуването на исторически събития – примерно личността на ген. Луков, териториалните загуби на България към Ньойския контракт или хилядите жертви след борбата при Стара Загора по време на Руско-турската война, което участващите във кино лентата назовават геноцид. Докато примерно битката на шведския националист, който взе участие във кино лентата и показва поддръжка към " Луковмарш ", няма общо с исторически събития или отношение към съответна страна, а е ориентирана към концепцията за " бяла Европа ".

Един от изненадващите моменти във кино лентата е по какъв начин учителите валидират фашистките и националистически възгледи на учениците от класа в Стара Загора...

Хората във кино лентата са комплицирани. По друг метод и по разнообразни аргументи. Те изхождат от мнението, че патриотизмът е " нещо хубаво ", само че настава комплицираност, когато се срещнат с по-радикално държание.

Илюстрация
Кадри от кино лентата

Увеличаване

Кадри от кино лентата

[Adelamedia] Смаляване

Объркани значи ли изгубени? Могат ли на някакъв стадий хората във кино лентата да одобряват друга, по-либерална позиция?

А някой да е опитвал да промени мнението им? Да има институция, която е споделила, че не е добре да мислят по този начин? В България няма мнение дали това е вярно, или не е вярно. В диалозите си срещнах мнението по какъв начин " не ни признават нашите достижения ". Има миг с един просветител и там се вижда по какъв начин лицата на хората блеснат, когато той приказва за " народа с задача ". Те имат потребност да попиват думите му. Изглежда има липса, която се компенсира по този метод. Но каква е тъкмо тази липса, може би би трябвало да кажат етнолози, обществени антрополози.

В контактите си с участващите във кино лентата деца и младежи какво научихте за новите генерации, което не знаехте преди?

Научих, че има ненавист. Знаят, че несъмнено нещо, избрана общественост би трябвало да се ненавижда и в случай че ти олицетворяваш част от нея, ти също ще бъдеш ненавиждан. Мрази се световно.

Можем ли да сложим знак за тъждество сред национализъм и шовинизъм в подтекста на XXI век?

Със сигурност ненапълно се припокриват. Опитвам се да схвана каква е повода за тълкуването на обстоятелства както ни падне. Внучката на моя другарка учи в класна стая, в която има знаме с надпис " България над всичко " - това не е поставено от предходни генерации. Разбрах, че в друго учебно заведение се прожектират просветителни филми с възстановки на исторически събития и ми е забавно дали историци са работили по тях.

В персоналните си контакти и всекидневието, забелязвате ли радикализиране в хората към вас?

Интересно е, че допреди няколко години, с доста хора, които познавам, не говорихме по тези тематики. Когато те станаха предмет на по-широк диалог, виждам по какъв начин хора одобряват като чиста монета визии, които подлежат на полемики. Изглежда ситуацията преди не е разрешавала те да приказват това, което по този начин или другояче са мислили. Все отново, когато пипнете една рана, тя кърви.

" Да живее България " направи премиерата си на " Киномания ", а сега не престават прожекциите в няколко софийски кина: " Одеон ", G8, Дом на киното и Евросинема. Очакват се прожекции в Благоевград, Пловдив, Варна и Мездра.

Предстои и прожекция в състезаталната стратегия на фестивала на писмено кино " Златен ритон " (16-22 декември) в Пловдив.

Филмът ще направи първата си прожекция отвън страната на 15 декември в спектакъл " Максим Горки " в Берлин.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР