Ильо Марков е роден в съседното на Кюстендил градче Берово

Ильо Марков е роден в прилежащото на Кюстендил градче Берово някъде при започване на ХIХ век, като има разнообразни сведения за неговата рождена дата. Според смъртния му акт тя е 1817 година Ранните години от живота на бъдещия воевода са известни като „ беровски интервал “. След това е пандурин в Рилския манастир. Връща се в родното си градче, където основава семейство – жена и три деца. Сблъсък с локалната османо-турска администрация довежда до прекосяването му в конспиративност.

Втори човек в легията на Раковски

Той става бунтовник някъде през 40-те години на ХIХ век. Поемайки по този път, той основава тайфа, която през другите интервали ту нараства, ту понижава. По време на Кримската война (1853-1856 г.) тя е забележителен военен отряд. Турската власт ползва разнообразни тактики за неговото обезвреждане. По едно време той е гонен и преследван, само че има и интервали, когато се пробват да го примамят посредством дипломация. По това време Ильо Марков дава клетва за честност в църквата „ Света Богородица “ в Кюстендил да се откаже от хайдутството. Той още веднъж се завръща към легалния живот, само че след това предизвестен, че ще бъде погубен, още веднъж става бунтовник.

През 1861 година дядо Ильо е в легията на Георги Раковски. Това към този момент е интервалът, в който Ильо Марков се трансформира в главен фактор в освободителното придвижване, тъй като е вторият човек след Раковски. В Легията той освен е измежду управлението, само че е и измежду главните участници в сраженията през 1862 година, с цел да остане в Сърбия до 1877 година или това е по този начин нареченият „ сръбски интервал “ в неговия живот. Дядо Ильо вземат участие в Сръбско-турската война през 1876 година, където е ранен в тил. Има сведения, че може би е ранен от сръбска страна. Бил е в непрекъснат спор със сръбските офицери.

Освободителят на Кюстендил

Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.), макар че воеводата още не се е излекувал, се включва като доброволец и управлява чети в този нов спор, довел до освобождението на България. Той се движи в последните месеци с отряда на военачалник Йосиф Гурко и доближава до София и Кюстендил. Той е аванпостът на съветската войска, доближава до село Коньово, взе участие в първото избавление на Кюстендил през януари 1878 година и в последващото, след отдръпването на съветската войска, на 28-29 януари. Фактически градът е освободен от него с дейното присъединяване на четници му.

Няма да забележим Ильо Марков да си отдъхва. Два дни след освобождението той отпътува със своя отряд от 40 души за Царевоселско, днешно Делчевско. В региона на Беровско той открива Димитър Попгеоргиев Беровски, лидер първо на Разловското, а по-късно и на Кресненско-Разложкото. Около 60 дни дружно те управляват този регион, по този начин нареченото „ Пиянечко царство “ - една зона следена от българските хайдути през февруари-март 1878 година Това е зона, в която съветската войска не влиза, само че и турската не смее да проникне. Това е едно харамийско царство.

Ильо воевода е изтеглен, отива в Сан-Стефано, награден е с съветски медал и по-късно се прибира в Кюстендил. Градът се трансформира в негово второ отечество. 20 години от живота му са свързани с Кюстендил от 1878 година до 1898 година, когато умира.

145 година от Кресненско-Разложката епопея

След злополучните решения на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 година се схваща, че е комплициран завършек на Санстефанския план. Санстефанска България остава единствено на хартия. Харамиите, които са ситуирани в пограничната зона на към този момент създаващото се Княжество България са призвани да изпълнят своя революционен дълг. Призовава ги Охридският и Пловдивски митрополит Натанаил. Той идва в Кюстендил, намира се с воеводите и четниците. Събират се в двора на църквата „ Свети Мина “ и след една обстойна полемика стигат до решението да изберат Натанаил за собствен началник. Той е политическият началник, основният воевода е Ильо Марков. Той взе участие и на срещата в Рилския манастир през септември 1878 година Въпреки нежното му здраве е един от участниците в Кресненско-Разложкото въстание. Все още не е оздравял от раните си в Сръбско-турската война.

Първоначалният план е плацдармът на въстанието да бъде в източната част на Македония – Беровско, Царевоселско и Кривопаланско. Две случки провалят този план. Това са проникването на четите на Адам Калмиков и Луис Войткевич – съветски офицери, които се пробват да преминат границата при Деве хълм и да влязат в Османската империя. Те са несполучливи, турската войска ги отразява. Но като плацдарм тези зони отпадат и затова въстанието избухва в Кресна на 5 октомври 1878 година, а идващия месец и в Разлог. Там надигането, колкото и да е героично, не е дълготрайно, като се изключи десния бряг на Струма, където сраженията не престават и до февруари-март 1879 година Въстаническите зони са локализирани и турската войска съумява да се оправи с въстаниците, които се изтеглят. По-голямата част от тях са дислоцирани в Кюстендил и Босилеград, където е и щабът. В пет прилежащи села се разполагат четите - към 500-600 души. Те потеглят за Македония, като последният акомпанимент на въстанието е през април-май 1879 година

Ильо Марков си сътрудничи по време на въстанието със Стефан Стамболов и Никола Обретенов, двама от най-изтъкнатите дейци на Априлската епопея. След неговото привършване те си отпътуват, само че той остава в Кюстендил, където купува парцел и живее до гибелта си.

Ильо Марков – завинаги в Кюстендил

Има три значими събития, които маркират неговия живот в града. Едното от тях е през 1880 година, когато е погубен единият от синовете му Никола в стълкновение с пограничния батальон. Това разочарова воеводата и той се отдръпва от обществено-политическия живот.

Но Ильо Марков е български родолюбец. Когато се прави Съединението и по-късно избухва Сръбско-българската война и воеводата научава, че сърбите са навлезли на територията на България, той подрежда: „ Докарайте коня ми! “. Възсяда го и взе участие доброволческия отряд, който работи в региона на Босилеградско и Кюстендилско. За признателност сърбите лишават отпусната му пенсия, която той си и заслужил, проливайки кръв за сърбите в борбата при Калемегдан през 1862 година Това не прави Ильо Марков по-малко родолюбец. Той заплаща своя родолюбив налог като заема страната на своето Отечество.

Третият миг е през 1895 година, когато Кюстендил е главната зона, откъдето стартират да проникват четите на Върховния македонски комитет. Тук идват Трайко Китанчев, Борис Сарафов и така нататък Имаме сведения, че къщата на Ильо Марков е щабът, където се събират неговите земляци от Пиянечкия край. Това е записано в документите.

На напреднала възраст той към момента е доста деен в освободителното придвижване. Имаме и полулегендарни сведения, че в дома му са идвали редица от дейците на ВМОРО, като Гоце Делчев, с цел да търсят препоръки от остарелия воевода.

Ильо Марков умира в Кюстендил преди 125 години на 17 април 1898 година и е заровен тук. Ильо воевода остава завинаги в кюстендилската земя. /БГНЕС

---------------------

Доц. Ангел Джонев, Институт за исторически проучвания при Българската академия на науките (БАН). Автор на проучването " История на Кюстендил ". Неговият разбор е изработен особено за БГНЕС. На 5 октомври 2023 година се навършиха 145 година от експлоадирането на Кресненско-Разложкото въстание.