Тръмп и Мъск отново са приятели – ето кой ги сдобри
Илон, ние в действителност защо се скарахме, попита US президентът развеселен, а най-големият паралия в света му отговори, че не помни, само че не е спирал да го почита
Тишината бе гъста като крем чорба от броколи.
Тръмп и Мъск седяха на масата със стойката на хора, които в този миг биха желали да са на което и да е друго място.
Единият нервно барабанеше с пръсти по масата, другият тропаше с крайник по този начин, че в случай че подът беше клавиатура, към този момент щеше да е написал разказ. Погледите им се разминаваха с хирургическа точност. Чуваше се единствено злокобно скърцане на зъби. Или на егота. Или и на двете.
Вратата се отвори.
Мелания влезе със стъпки, които напомняха походка на посланик, решил да сдобри две ядосани панди. В ръцете ѝ – табличка с бутилка, покрита с ледени кристалчета, блестящи като обещания в предизборна акция. Две чаши. Остави всичко на масата. Без думи. Без непотребни жестове. Само леко покачване на вежда. И излезе.
Двамата сръдльовци незабавно хвърлиха по един взор към бутилката, само че щом усетиха, че са създали същото придвижване по едно и също време, още веднъж се намръщиха като два комара, хванати в буркан.
След момент – ново появяване. Мелания донесе две вилици и паница с нещо… неразбираемо. Имаше чудноват зеленикаво-кафяв цвят.
Изглеждаше като опит на НАСА в региона на галактическите храни.
Мълчание. Още минута. Триъгълник на напрежение.
Изведнъж гласът на Мелания разцепи въздуха:
– Стига сте се държали като дребни деца! Целият свят ви гледа по какъв начин се излагате! Няма да разреша това да продължи! America First – нали това повтаряхме на гласоподавателите още веднъж и още веднъж! Хайде в този момент докажете, че сте зрели хора и си държите на думата!
Сипа от напитката в чашите. Подаде им ги. В очите ѝ проблесна оня взор, който може да реже стъкло.
– Хайде! Веднага си кажете наздраве!
Двамата постепенно, като в сцена от балет с ревматични жаби, подвигнаха чашите. Докоснаха ги алегорично. Изръмжаха нещо. Отпиха. Пауза.
Тръмп пръв проговори, сюрпризиран от самия себе си:
– Хей, тази ракия е доста богатства!
– Да – включи се Мъск с звук на сомелиер, минал през шокова терапия. – Силничка, само че ароматна и пивка.
Мелания се усмихна. Изглеждаше като човек, който преди малко бе схванал, че проектът му за международно владичество в действителност работи.
– А това какво е? – попита Мъск, акцентирайки мистериозната субстанция в чинията.
– Опитай, хубаво е – сподели Мелания.
Мъск опита. Погледът му пламна. Все едно ток беше минал през чипа му.
– Уникално! Какви са съставките?
За да не изостане в дегустационната конкуренция, Тръмп също гребна с вилицата. В очите му проблесна нещо, което на зрял мъж би му било неловко да признае – екстаз и… детска признателност.
– Това е пъклен вкусно! Мелания, за какво не си го правила различен път?
– Наскоро една другарка ми даде рецептата – отговори тя с еднакъв глас. – Вътре има печен патладжан, печени пиперки, магданоз, зехтин, оцет, смляни орехи, доста чесън, сол и малко сухи подправки.
– Как се назовава? – попита Мъск.
– О, има някакво непроизносимо име. Нека ние да го назовем „ Приятелско мезе “, съгласни ли сте?
Двамата измърмориха нещо, което би могло да значи „ да “, „ може “ или „ стига, че ще се разплача “.
– Добре. Аз ще отида да довърша главното. А вие си поприказвайте малко – сподели Мелания и излезе като военачалник след извоювана борба.
Неловка пауза. Двамата още веднъж посегнаха към чашите. После към чинията. После отново към чашите. Вече дъвчеха синхронно.
След момент Тръмп попита:
– Илон, ние в действителност защо се скарахме?
– Вече не помня, само че аз не съм спирал да те почитам, Дони.
– Аз теб не просто те почитам – аз те обичам като брат!
– Айде, наздраве!
– Наздраве, като сме най-зле, ей по този начин да сме!
Когато след час Мелания влезе още веднъж с димяща тава в ръце, ги завари прегърнати, зачервени и с физиономии на деца, изяли цялата торта преди рождения ден.
Тя въздъхна щастливо, усмихна се и попита:
– Кой желае мусака?
Още политическа ирония от създателя:
Тишината бе гъста като крем чорба от броколи.
Тръмп и Мъск седяха на масата със стойката на хора, които в този миг биха желали да са на което и да е друго място.
Единият нервно барабанеше с пръсти по масата, другият тропаше с крайник по този начин, че в случай че подът беше клавиатура, към този момент щеше да е написал разказ. Погледите им се разминаваха с хирургическа точност. Чуваше се единствено злокобно скърцане на зъби. Или на егота. Или и на двете.
Вратата се отвори.
Мелания влезе със стъпки, които напомняха походка на посланик, решил да сдобри две ядосани панди. В ръцете ѝ – табличка с бутилка, покрита с ледени кристалчета, блестящи като обещания в предизборна акция. Две чаши. Остави всичко на масата. Без думи. Без непотребни жестове. Само леко покачване на вежда. И излезе.
Двамата сръдльовци незабавно хвърлиха по един взор към бутилката, само че щом усетиха, че са създали същото придвижване по едно и също време, още веднъж се намръщиха като два комара, хванати в буркан.
След момент – ново появяване. Мелания донесе две вилици и паница с нещо… неразбираемо. Имаше чудноват зеленикаво-кафяв цвят.
Изглеждаше като опит на НАСА в региона на галактическите храни.
Мълчание. Още минута. Триъгълник на напрежение.
Изведнъж гласът на Мелания разцепи въздуха:
– Стига сте се държали като дребни деца! Целият свят ви гледа по какъв начин се излагате! Няма да разреша това да продължи! America First – нали това повтаряхме на гласоподавателите още веднъж и още веднъж! Хайде в този момент докажете, че сте зрели хора и си държите на думата!
Сипа от напитката в чашите. Подаде им ги. В очите ѝ проблесна оня взор, който може да реже стъкло.
– Хайде! Веднага си кажете наздраве!
Двамата постепенно, като в сцена от балет с ревматични жаби, подвигнаха чашите. Докоснаха ги алегорично. Изръмжаха нещо. Отпиха. Пауза.
Тръмп пръв проговори, сюрпризиран от самия себе си:
– Хей, тази ракия е доста богатства!
– Да – включи се Мъск с звук на сомелиер, минал през шокова терапия. – Силничка, само че ароматна и пивка.
Мелания се усмихна. Изглеждаше като човек, който преди малко бе схванал, че проектът му за международно владичество в действителност работи.
– А това какво е? – попита Мъск, акцентирайки мистериозната субстанция в чинията.
– Опитай, хубаво е – сподели Мелания.
Мъск опита. Погледът му пламна. Все едно ток беше минал през чипа му.
– Уникално! Какви са съставките?
За да не изостане в дегустационната конкуренция, Тръмп също гребна с вилицата. В очите му проблесна нещо, което на зрял мъж би му било неловко да признае – екстаз и… детска признателност.
– Това е пъклен вкусно! Мелания, за какво не си го правила различен път?
– Наскоро една другарка ми даде рецептата – отговори тя с еднакъв глас. – Вътре има печен патладжан, печени пиперки, магданоз, зехтин, оцет, смляни орехи, доста чесън, сол и малко сухи подправки.
– Как се назовава? – попита Мъск.
– О, има някакво непроизносимо име. Нека ние да го назовем „ Приятелско мезе “, съгласни ли сте?
Двамата измърмориха нещо, което би могло да значи „ да “, „ може “ или „ стига, че ще се разплача “.
– Добре. Аз ще отида да довърша главното. А вие си поприказвайте малко – сподели Мелания и излезе като военачалник след извоювана борба.
Неловка пауза. Двамата още веднъж посегнаха към чашите. После към чинията. После отново към чашите. Вече дъвчеха синхронно.
След момент Тръмп попита:
– Илон, ние в действителност защо се скарахме?
– Вече не помня, само че аз не съм спирал да те почитам, Дони.
– Аз теб не просто те почитам – аз те обичам като брат!
– Айде, наздраве!
– Наздраве, като сме най-зле, ей по този начин да сме!
Когато след час Мелания влезе още веднъж с димяща тава в ръце, ги завари прегърнати, зачервени и с физиономии на деца, изяли цялата торта преди рождения ден.
Тя въздъхна щастливо, усмихна се и попита:
– Кой желае мусака?
Още политическа ирония от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ