Илон Мъск прогнозира, че роботите ще станат по-добри хирурзи от

...
Илон Мъск прогнозира, че роботите ще станат по-добри хирурзи от
Коментари Харесай

 Илон Мъск твърди, че роботите ще превземат операционните зали до 2030 г.! 



Илон Мъск предвижда, че роботите ще станат по-добри хирурзи от хората през идващите пет години. Това изказване провокира стихия от реакции в медицинските и софтуерните среди.

В нова вълна от прогнози, които размиват границата сред софтуерния прогрес и здравната действителност, Мъск още веднъж сигнализира обществеността – този път с изказванието, че роботите ще надминат даже най-хубавите човешки хирурзи в границите на пет години. Според него, хирургическият скалпел скоро ще бъде сменен от роботизирани ръце, датчици и студена точност.

Това изказване, направено в отговор на известие за хирургическите роботи на Medtronic, идва във време, когато ентусиазмът за приложението на изкуствения разсъдък в медицината нараства. Medtronic, една от водещите международни компании за медицински технологии, към този момент е направила над 130 интервенции, употребявайки своите роботизирани системи, в това число интервенции на простатата, бъбреците и пикочния мехур.

„ Най-добрите хирурзи ще бъдат машини “, споделя Мъск – само че в действителност ли можем да му се доверим?

Отговорът му беше къс, само че мощно резонираше:

„ Роботите ще изпреварят положителните хирурзи след няколко години, а най-хубавите хирурзи - след към пет. “

Той не се спря единствено на прогнози – като образец той уточни Neuralink, компанията му за връзка мозък-компютър, където робот беше употребен за имплантиране на електроди в мозъка – задача, която съгласно него човешките ръце не биха могли да изпълнят с нужната скорост и точност.

Въпреки че Мъск си показва бъдеще без човешки хирурзи, действителността е надалеч по-умерена. По-рано тази година той показа Grok, чатботът с изкуствен интелект от компанията си xAI, потвърждавайки, че може да диагностицира медицински положения. Но когато един консуматор попита за диагноза на пострадване, Грок отговори:

„ Не съм дипломиран да диагностицирам медицински пострадвания, само че мога да дава обща информация или да ви насоча къде да потърсите подобаващ медицински съвет. “

Дори самият изкуствен интелект признава, че към момента не е подготвен да размени лекарите в незабавните отделения.

Мъск не е самичък в тази визия. През последния месец съвсем всеки водещ софтуерен изпълнителен шеф показа своята версия за бъдещето на медицинския изкуствен интелект. Главният изпълнителен шеф на Гугъл DeepMind Демис Хасабис съобщи, че изкуственият разсъдък може да излекува всички заболявания единствено за няколко години.

Представители на OpenAI споделиха образци за консуматори, които са употребявали ChatGPT за разкриване на редки или неправилно диагностицирани болести. А Microsoft, най-големият финансист на OpenAI, неотдавна показа нов инструмент за изкуствен интелект за диагностициране на редки болести. Главният изпълнителен шеф Сатя Надела съобщи, че инструментът „ в действителност може да усъвършенства живота “.

Това е визията на софтуерните милиардери: свят, в който логаритмите заместват стетоскопите, а диагностичните чатботове заместват фамилните лекари.

Зад цялата тази еуфория се крие надалеч по-сериозна действителност. Инструментите за изкуствен интелект – изключително тези, основани на огромни езикови модели – към момента са склонни към по този начин наречените „ халюцинации “, т.е. измисляне на информация, която показват с огромна сигурност. Всъщност, по-новите модели като o3 и o4 mini в някои случаи се оказаха даже по-склонни към неточности.


За разлика от неточност в кодирането или погрешен отговор на есе, неправилната диагноза може да докара до погрешно лекуване – или гибел. И защото регулирането на медицинския изкуствен интелект към момента не е ясно дефинирано, остава неразбираемо кой би носил отговорност.

Мъск може да гледа към роботизирано бъдеще, само че критиците предизвестяват, че той подценява комплицираните и безредни действителности на човешкото здраве. Диагностиката не е просто въпрос на данни; Това изисква подтекст, нюанси, преценка и емпатия – черти, които изкуственият разсъдък към момента не е усвоил. Точка


Източник: struma.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР