Галеникът на глобализма разигра театър и със Сорос
Илон Мъск от дълго време е в ролята на лоялна съпротива в диктаторска страна
Мине се не мине месец и Илон Мъск изпуска някое изречение, което провокира радостни страсти измежду съперниците на либерал-глобализма, а в съветските и русофилски издания напряко стига до напоителни водещи материали. Но десетина дни по-късно същият Мъск споделя тъкмо противоположното и се схваща, че всичко е било въздух под налягане. След месец-два историята се повтаря.
От „ харесвам-не одобрявам биткойн “, през „ украинците са корумпирани, спирам им старлинковете-не са корумпирани, няма да им ги спра “ и „ изкуственият разсъдък е опасен-не рисков, и аз ще върша подобен “, та стигаме тези дни до въздесъщото чучело на глобализма – Сорос. Там нещата протекоха малко наопаки. Първо Сорос бе значим акционер в „ Тесла “, затова – доста прекрасен човек. Но когато реши да си изтегли капиталите от компанията, Мъск внезапно се присети, че Сорос е човекомразец. „ Той желае да ерозира самата тъкан на цивилизацията. Сорос ненавижда човечеството “, написа Мъск в Туитър тази седмица. И отново си получи напоителните фурорни водещи материали в изданията на русофилията.
Ако задълбаем по-навътре в всекидневието на тази странна птица Мъск, ще съзрем и още любопитни неща, отвън забележимите по повърхността. В средата на декември 2021 година той съобщи гръмко, представен от „ Бизнес инсайдър “, че е съперник на държавните дотации за огромния бизнес. В същото време този човек още през 2015 година, както тогава заяви „ Лос Анджелис таймс “, получи през щатските управляващи в Тексас федерални дотации за съвсем $5 милиарда.
Не пропущаме и другите му заигравки със странни планове, изключително такива, които са прекомерно чувствителни и сносно се вписват в думите му за Сорос, единствено че ориентирани към самия него. Една от тях е програмата „ Нюралинк “, в границите на която в мозъците на маймуни бяха конфигурирани чипове, с цел да се изследва до каква степен новите технологии могат да четат мисли. 15 от 23-те чипирани животни в последна сметка умряха в ужасни страдания.
Но това бяха дребни детайлности, тъй като огромната вест за либерал-глобализма тогава бе, че „ Нюралинк “ е основала технология за четене на мисли. Всички демократични издания у нас също фурорно я преписаха от посестримите си в Америка. В последна сметка подозренията, че чипирането е крайъгълният камък на глобализма, си остават, колкото и той да твърди, че това е доктрина на конспирацията.
Много от фирмите на Мъск са също въздух под налягане като неговите хвърлени на публиката изказвания. Какво наличие да вземем за пример може да има компания, основана, с цел да „ колонизира Марс “!? Във време, когато даже до Луната никой не е летял от десетилетия, единствените, вярващи, че скоро може да се „ хвърчи “ до алената планета, са наивниците от спектъра на либерал-глобализма. Някои от тях даже бяха взели толкоз насериозно обещания от Мъск „ еднопосочен билет до Марс “, че се записваха за експедицията, взимаха си обществено довиждане с близки и познати в сърцераздирателни видеа из Ютюб и се готвеха скоро да потеглят на жертвоготовната задача в интерес на човечеството. Сред тях имаше и трима българи. Поне си получиха петте минутки популярност. Минаха десетина години оттогава, още не са тръгнали. Няма и да тръгнат.
Имаше и „ специфичен лак “, с който щяха да бъдат намазани повърхностите на ракетите за Марс, който да устоя на наляганията и температурните аномалии в галактическото пространство. Както и конференция, дадена безусловно седмица след изказванията за лака, в която Мъск подсмихвайки се съобщаваше, че думите му за лака изглеждали като фалшив, но в случай че в действителност били фалшив, щял да ги показа малко по-правдоподобно. Разбирай - отново е фалшив, но си мислете, че не е.
Цялостното държание на Мъск е на неприятен артист, само че с усет, който отлично се възползва от мястото, където играе – Америка, и от опциите, които свръхсилата и медиите ѝ оферират. В последна сметка даже плашило може да стане световноизвестно, в случай че бъде вярно позиционирано в Америка – целият свят гледа втренчено към империята и преписва, постоянно без да мисли, от нейните медии, тъй като британският е публичен.
Но има една дребна детайлност, която би трябвало да съпровожда въпросното плашило – някой да му даде начална скорост. Началната скорост на Мъск идва от дядо му и прародител му, които са били доста богати люде и са развивали сполучлив бизнес в ЮАР и Канада. Стъпил върху парите им, вярно позициониран в Америка и получаващ устойчиво рамо от либерал-глобалисткото статукво, клоунът с усет реализира резултати. Може да се спекулира дали формалната биография на Мъск е същинска или и тя е на правилото „ фалшив, но си мислете, че не е “. Но че той се употребява с голямо доверие от заседаващите престарели милиардери в Давос няма никакво подозрение. Лесно се схваща кои са хората, които старците от Давос ненавиждат. Мъск не е измежду тях.
В средата на януари тази година той отново беше представен фурорно от медиите на русофилията, че споделил нещо си против Световния стопански конгрес в Давос. Точният откъс е: „ Форумът в Давос се е трансформирал в неизбрано международно държавно управление, което никой не желае “. На 12 май т. година обаче Мъск назначи за основен изпълнителен шеф на купената от него (но както се схваща, не с негови, а с пари на настойници и инвеститори) обществена мрежа Туитър Линда Якарино. Въпросната госпожа Якарино, също милионерка и с много къса биография в англоезичната Уикипедия, се оказва меко казано доста близка до сърцата на давоските милиардери. Толкова близка, че разполага със своя лична страничка в уеб страницата на Световния стопански конгрес. А там по никакъв начин не са ларж – сходни персонални странички имат единствено тествани и правилни люде, на които либерал-глобализмът може да разчита за реализиране на крайните си цели.
Якарино е разработвала в границите на Давос собствен план по футуристика, каквото и да значи това. Впрочем словесната абракадабра „ план по футуристика “, когато става дума за Давос, би трябвало да се схваща единствено и само в границите на вижданията на престарелите богаташи за свят, изчистен от страни, както Клаус Шваб го е описал в основополагащия си труд „ Голямото нулиране “.
И стигаме най-после до въпроса що за игра играе Илон Мъск. Либерал-глобализмът доста пъти е показал, че си е научил уроците от историята. Той желае да е хем единствена международна теория, която опустошава всичко по пътя си, хем да наподобява бляскав и привлекателен, да не го бъркат с други, провалили се сходни международни идеологии като фашизма или комунизма. Затова той не просто позволява по периферията си рецензия, само че по всякакъв начин я предизвиква, стига да е рецензия в следени от самия него рамки. Нещо като изпускане на въздуха. За да не се разреши появяването на същинска съпротива, се създава и финансира лоялна такава. На думи тя е сериозна, на каузи, както виждаме от самия Мъск, е като крушата, която не пада по-далеч от дървото.
Мине се не мине месец и Илон Мъск изпуска някое изречение, което провокира радостни страсти измежду съперниците на либерал-глобализма, а в съветските и русофилски издания напряко стига до напоителни водещи материали. Но десетина дни по-късно същият Мъск споделя тъкмо противоположното и се схваща, че всичко е било въздух под налягане. След месец-два историята се повтаря.
От „ харесвам-не одобрявам биткойн “, през „ украинците са корумпирани, спирам им старлинковете-не са корумпирани, няма да им ги спра “ и „ изкуственият разсъдък е опасен-не рисков, и аз ще върша подобен “, та стигаме тези дни до въздесъщото чучело на глобализма – Сорос. Там нещата протекоха малко наопаки. Първо Сорос бе значим акционер в „ Тесла “, затова – доста прекрасен човек. Но когато реши да си изтегли капиталите от компанията, Мъск внезапно се присети, че Сорос е човекомразец. „ Той желае да ерозира самата тъкан на цивилизацията. Сорос ненавижда човечеството “, написа Мъск в Туитър тази седмица. И отново си получи напоителните фурорни водещи материали в изданията на русофилията.
Ако задълбаем по-навътре в всекидневието на тази странна птица Мъск, ще съзрем и още любопитни неща, отвън забележимите по повърхността. В средата на декември 2021 година той съобщи гръмко, представен от „ Бизнес инсайдър “, че е съперник на държавните дотации за огромния бизнес. В същото време този човек още през 2015 година, както тогава заяви „ Лос Анджелис таймс “, получи през щатските управляващи в Тексас федерални дотации за съвсем $5 милиарда.
Не пропущаме и другите му заигравки със странни планове, изключително такива, които са прекомерно чувствителни и сносно се вписват в думите му за Сорос, единствено че ориентирани към самия него. Една от тях е програмата „ Нюралинк “, в границите на която в мозъците на маймуни бяха конфигурирани чипове, с цел да се изследва до каква степен новите технологии могат да четат мисли. 15 от 23-те чипирани животни в последна сметка умряха в ужасни страдания.
Но това бяха дребни детайлности, тъй като огромната вест за либерал-глобализма тогава бе, че „ Нюралинк “ е основала технология за четене на мисли. Всички демократични издания у нас също фурорно я преписаха от посестримите си в Америка. В последна сметка подозренията, че чипирането е крайъгълният камък на глобализма, си остават, колкото и той да твърди, че това е доктрина на конспирацията.
Много от фирмите на Мъск са също въздух под налягане като неговите хвърлени на публиката изказвания. Какво наличие да вземем за пример може да има компания, основана, с цел да „ колонизира Марс “!? Във време, когато даже до Луната никой не е летял от десетилетия, единствените, вярващи, че скоро може да се „ хвърчи “ до алената планета, са наивниците от спектъра на либерал-глобализма. Някои от тях даже бяха взели толкоз насериозно обещания от Мъск „ еднопосочен билет до Марс “, че се записваха за експедицията, взимаха си обществено довиждане с близки и познати в сърцераздирателни видеа из Ютюб и се готвеха скоро да потеглят на жертвоготовната задача в интерес на човечеството. Сред тях имаше и трима българи. Поне си получиха петте минутки популярност. Минаха десетина години оттогава, още не са тръгнали. Няма и да тръгнат.
Имаше и „ специфичен лак “, с който щяха да бъдат намазани повърхностите на ракетите за Марс, който да устоя на наляганията и температурните аномалии в галактическото пространство. Както и конференция, дадена безусловно седмица след изказванията за лака, в която Мъск подсмихвайки се съобщаваше, че думите му за лака изглеждали като фалшив, но в случай че в действителност били фалшив, щял да ги показа малко по-правдоподобно. Разбирай - отново е фалшив, но си мислете, че не е.
Цялостното държание на Мъск е на неприятен артист, само че с усет, който отлично се възползва от мястото, където играе – Америка, и от опциите, които свръхсилата и медиите ѝ оферират. В последна сметка даже плашило може да стане световноизвестно, в случай че бъде вярно позиционирано в Америка – целият свят гледа втренчено към империята и преписва, постоянно без да мисли, от нейните медии, тъй като британският е публичен.
Но има една дребна детайлност, която би трябвало да съпровожда въпросното плашило – някой да му даде начална скорост. Началната скорост на Мъск идва от дядо му и прародител му, които са били доста богати люде и са развивали сполучлив бизнес в ЮАР и Канада. Стъпил върху парите им, вярно позициониран в Америка и получаващ устойчиво рамо от либерал-глобалисткото статукво, клоунът с усет реализира резултати. Може да се спекулира дали формалната биография на Мъск е същинска или и тя е на правилото „ фалшив, но си мислете, че не е “. Но че той се употребява с голямо доверие от заседаващите престарели милиардери в Давос няма никакво подозрение. Лесно се схваща кои са хората, които старците от Давос ненавиждат. Мъск не е измежду тях.
В средата на януари тази година той отново беше представен фурорно от медиите на русофилията, че споделил нещо си против Световния стопански конгрес в Давос. Точният откъс е: „ Форумът в Давос се е трансформирал в неизбрано международно държавно управление, което никой не желае “. На 12 май т. година обаче Мъск назначи за основен изпълнителен шеф на купената от него (но както се схваща, не с негови, а с пари на настойници и инвеститори) обществена мрежа Туитър Линда Якарино. Въпросната госпожа Якарино, също милионерка и с много къса биография в англоезичната Уикипедия, се оказва меко казано доста близка до сърцата на давоските милиардери. Толкова близка, че разполага със своя лична страничка в уеб страницата на Световния стопански конгрес. А там по никакъв начин не са ларж – сходни персонални странички имат единствено тествани и правилни люде, на които либерал-глобализмът може да разчита за реализиране на крайните си цели.
Якарино е разработвала в границите на Давос собствен план по футуристика, каквото и да значи това. Впрочем словесната абракадабра „ план по футуристика “, когато става дума за Давос, би трябвало да се схваща единствено и само в границите на вижданията на престарелите богаташи за свят, изчистен от страни, както Клаус Шваб го е описал в основополагащия си труд „ Голямото нулиране “.
И стигаме най-после до въпроса що за игра играе Илон Мъск. Либерал-глобализмът доста пъти е показал, че си е научил уроците от историята. Той желае да е хем единствена международна теория, която опустошава всичко по пътя си, хем да наподобява бляскав и привлекателен, да не го бъркат с други, провалили се сходни международни идеологии като фашизма или комунизма. Затова той не просто позволява по периферията си рецензия, само че по всякакъв начин я предизвиква, стига да е рецензия в следени от самия него рамки. Нещо като изпускане на въздуха. За да не се разреши появяването на същинска съпротива, се създава и финансира лоялна такава. На думи тя е сериозна, на каузи, както виждаме от самия Мъск, е като крушата, която не пада по-далеч от дървото.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ