Илон Мъск каза в едно от най-интересните си интервюта, при

Илон Мъск сподели в едно от най-интересните си изявленията, освен това във времето, в което беше използвал марихуана и алкохол, че нито един естествен човек не би желал да бъде в неговата глава. Един от гениите, както го показват мнозина, споделя своето свещено проклинание – непрекъснато работещият мозък.

Високите постове изискват доста огромни жертви, затова можем да си представим какво са мислили някои от бунтовниците, до момента в който гледали своя военачалник Антонио Хосе де Сукре. В главите им се прокрадвало съмнението, че тази борба може би ще бъде последна. Причината за подозренията и студеният студ в сърцата е логически.

Битката в Аякучо и до през днешния ден може да се счита за решаваща и последната стъпка, с която Перу най-сетне ще реализира своята самостоятелност. Същата се заплаща с кръв и това е повече от известно за Сукре. От висотите на полесражението, младият военачалник следи доста умерено разпределението на силите. Цифрите не са задоволително обнадеждаващи.

Неговите революционери нямат численото предимство, испанската войска разполага с дузина оръдия, до момента в който той има единствено едно. Статистически видяно, успеха не принадлежи на борците за независимост. Цифрите и изчисленията са последното, което Антонио Хосе де Сукре преглежда в този миг. Въпреки своята нежна възраст, той към този момент е военачалник и остава прочут с този псевдоним – момчето-генерал. И в случай че животът може да е война, Антонио води война от най-ранна възраст. Ражда се през 1795 година в Кумана, Венецуела.

Има благородническо родословие и семейство, което служи на Испанската корона от епохи. За фамилия като неговата, мнозина биха декларирали, че е със синя кръв. След като губи майка си на 7-годишна възраст, Антонио се записва в безплатната, само че лимитирана военна школа. Войната, по някаква причина, се коства най-логичното човешко средство за младежът, а историите на фамилията му, стават все по-реални и жестоки. Въпреки особеното добро име и трофеи, цялото семейство Сукре е страдала от испанците, както и доста други благородници.

С навлизането на Наполеон в Испания, колониите в Новия свят стартират да се борят за своята самостоятелност. Удрят в оня миг, когато владетелят е най-слаб. Първото бойно кръщене на Антонио е едвам на 15-годишна възраст. Той се записва като доброволец в редиците на Великата Хунта на Каракас и за една година оказва помощ за детрониране на външното въздействие. На тийнейджърска възраст е втори лейтенант и пълководец на батарея в Барселона, покрай неговия роден град Кумана.

На 17-годишна възраст се включва в редиците на генералисимо Франциско де Миранда – един от най-известните революционери в историята на Южна Америка. Миранда се е завърнал от Англия, където е изпратен като пандизчия. Привлечен е от Симон Боливар и бързо възобновен на остарелия си пост. Двамата оформят изключително другарство, въпреки и мнозина да разказват младия капитан като изключително високомерен към своите подчинени.

Венецуела не съумява да се изправи изключително бързо на крайници, първият опит за самостоятелна република е несполучлив. В разследване на икономическия колапс, както и едно по-сериозно земетресение, страната е изправена пред нов тежък удар. Миранда е заставен да подпише помирение с испанците, до момента в който Боливар и неговите другари са задържани.

Сукре и други лоялисти са изпратени в заточение на остров Тринидад – островът по това време е под английски надзор, само че съюзът сред Англия и Испания е задоволително мощен, позволявайки бързото обезвреждане на евентуалните врагове. Там обаче има библиотека и младият военачалник побързал да попълни знанията си. Довършва военното си обучение, по-късно обръща изключително внимание на интернационалната политика.

Причината да има тази независимост се крие във физиката му. Описват го като слаб, посърнал и не изключително респектиращ. Мнозина постоянно не вярвали, че това е младият капитан, за който се приказва. Без  своята униформа, Антонио е бил следващият бедняк. Необходимите качества за воденето на война не постоянно са физика – високите позиции би трябвало да имат самообладание и трезва мисъл, с цел да решат изхода на едно стълкновение. Антонио разполагал тъкмо с това.

На острова се среща с военачалник Сантяго Мариньо – двамата се преглеждат като двете страни на медала. Единият има огнен темперамент, до момента в който другият има мразовит взор. Губернаторът на острова имал нелепостта да назова Сукре – въстаник и това го стимулирало да отговори уместно на британеца.

„ Каквото и да е било вашето желание да ме наричате въстаник, не одобрявам този епитет за афектиран, защото си припомням, че англичаните го прилагаха и за Джордж Вашингтон. “

Офицерът в армията продължава да бъде офицер и отвън нея. Ето за какво младият Антонио се слави като уредник на разнообразни мероприятия на острова, както и провеждането на образование. За своята възраст се оказва, че знае доста повече за артилерията и подреждането ѝ, в сравнение с доста други. Революционерът прекарва тъкмо една година на острова, съумява да открадне сандък с пушки и по-късно минава пролива Бокас дел Драгон, с цел да стигне до родната земя и пристанище Гуирия. Там, с напътствията на Мариньо, стартира военни дейности и за малко време съумява да освободи няколко провинции във Венецуела.

Боливар съумява да влезе в Каракас през август и афишира Венецуела наново за република. Следващата година Мариньо съумява да победи испанците покрай Бокачика, като в сражението взе участие и Сукре. С това завършват годишните бойни триумфи за самостоятелност. Следващата е доста по-тежка. Серия загуби изпраща Симон първо към Каракас, а по-късно е заставен да бяга на изток. Спасението още веднъж става с помощта на младият водач, който съумява да обезпечи прикритието.

В същата година младежът схваща, че испанците са влезнали в родния му град и до момента в който се избиват съперници, доведената му майка скача през прозореца на дома си, с цел да избяга, умирайки на място. Един от братята му е погубен в болничното заведение, до момента в който сестрите му умират от боязън. През декември испанската войска унищожава революционерите. Сукре е заставен да бяга и най-разумно се насочва към остров Маргарита. Бягащите бунтовници са признати в Картахена, Колумбия. В този миг и тази страна има потребност от помощ против обсадата на испанците.

Антонио е назначен за началник на артилерията. Битката е повече от впечатляваща, само че нито един въстаник не може да се съпоставя с постоянната войска. Испанската войска за първи път среща необикновен отпор и дава жертви. В последните часове на борбата е подредена и евакуация. Повече от 600 фамилии, дружно със бранителите, вършат опит за бягство по вода. За следващ път ориста изиграва неприятна смешка.

Бурният океан потапя корабите, испанците съумяват да заловят съвсем всички. Само с облеклата на гърба си, венецуелецът е изпратен първо на остров Хаити, а една година по-късно е върнат в Тринидад. Не му остава нищо друго, с изключение на да възнамерява идващото си бягство. С идващите вести за завръщането на Симон Боливар, пленените събират последните си запаси, с цел да закупят дребна лодка и да избягат. Поредната стихия охлажда пристрастеностите им. Голяма част от бунтовниците се давят, до момента в който капитанът плава на дървена кутия. Течението въпреки всичко го отнася до вярната точка и скоро Сукре поема надзор на цялостен батальон.

Симон Боливар

През 1817 година Венецуела още веднъж е оповестена за република. Този път командването е обещано на Мориньо, вместо на Боливар. Антонио получава командването на батальон и кооперира придвижванията си с военачалник Рафаел Урданета. Следващите сражения носят единствено популярност за командира. Описват го като шеф с взор към подготовката, логистиката, систематизиране на мунициите, провизиите и медицинските ресурси. Планира в детайли придвижването на армията, дефинира другите равнища на компликация и с това разрешава на командващите генерали да разпрострат цялостния си капацитет. Играе ролята на съвършен пратеник, когато генералите и Боливар стартират своите диспути за по-нататъшни военни дейности.

През 1820 година е публично разгласен за бригаден военачалник. Назначен за протеже на Симон. Добрият звук сред тях стартира да се вижда от мнозина. Историците описват, че младежът се обръщал към своя водач като към наследник, който има една изключително интимна обич към татко си. Големите победи давали късмет за съществуването на по този начин наречената Велика Колумбия. Интересно е решението на Антонио за надзор на пътя към Пасто. Вместо да жертва армията си в пряк конфликт с испанците, генералът дава заповед на бойците да се изкачат към Пичича и да употребяват високата позиция за обстрел.

В утрото на 24 май, испанците виждат маневрата по фланга и атакуват. Противникът стартира да надвива, бунтовниците получават команда за офанзива на щик и при спускането обезвреждат своя съперник. Тази победа носи идващото покачване в чин генерал-майор. На 6 август, Антонио с конница от 1000 души, се насочва към висотите на изток от Лима.

Испанската войска, още веднъж с числено предимство, се приготвя да отстрани съперника си. Тихият обход на бунтовниците се оказва сполучлив. За тази борба се пресмята, че множеството испански жертви падат при опит за бягство, в сравнение с по време на сражението. На 29-годишна възраст, генералът към този момент командва войска от колумбийци, аржентинци, перуанци и европейски доброволци. Победите не престават да се натрупат и най-после Антонио получава командването на цялата войска. Доверието е голямо и за първи път би трябвало да се изкове през ноември 1824 година

Кралската войска, предвождана от военачалник Хосе де ла Серна – испанският вицекрал на Перу, приготвя неочакван обход на позициите на бунтовниците. Планът не сработва, а и тази тактика е неведнъж прилагана против младият военачалник. На 9 декември 6000 хиляди боеца от революционната войска с едно само оръдие се изправят против 9000 испански боеца и 14 оръдия. Испанците имат високата позиция и атакуват първи, изпращайки две дивизии по левия фланг и центъра.

Революционерите водят геройско стълкновение и благодарение на конница съумяват да задържат своите позиции. Втората вълна  съумява да удари тежко централната част на бунтовниците. Безмилостната акуратност на мускетите и численото предимство на постоянната войска стартира да се усеща за повторно в центъра на сражението. Британският военачалник Милър, служител на Сукре в тази борба, строява своята конница и разрешава позицията да бъде арестувана още веднъж. Антонио подрежда на десния фланг, командван от военачалник Кордова, да хвърли всичките си сили по цялата линия на сражението – от дясно на ляво.

Нарежда да не се вършат взаимни отстъпки, за жертвите щял да дава отговор персонално Антонио. Тази маневра съумява да пречупи испанците. Сражението продължава към час до цялостната победа. Испанците дават към 1800 жертви и 700 ранени, губят и цялата си артилерия. 600 офицера, в това число и вицекралят са пленени. 3000 боеца се предават. Републиканците губят 370 души у 609 ранени. Това е последната тежка загуба, която публично отстрани Испания и пристрастеностите и за владичество. За това стълкновение се дава най-високият сан в бойната кариера на Антонио Сукре – гранд маршал.

Голямата победа не съумява да помогне за блянът – обединяване на Южна Америка. Симон Боливар е заставен да води борбите в политиката, а влошеното му положение в резултат на туберколоза стартира да се отразява. Симон се връща при единственият човек, на който може да се довери. През 1825 година Антонио е повдигнат за президент на Боливия, въпреки и жителите да упорствали точно Боливар да получи този пост. Бойното поле няма нищо общо с политиката. Маршалът разменя сабята си за перото и се оказва в борба против политическите елити, които с особена непримиримост отхвърлят да одобряват неговите промени, в това число и въвеждането на налози. Президентът подава оставка и се завръща в Кито, Еквадор. Мечтата за Велика Колумбия продължава да разкрива гнилите си корени. През 1828 година Боливар съумява да избегне опит за ликвидиране.

През идната година Перу се пробва да изкове своята самостоятелност. Антонио би трябвало да се изправи против своя остарял военен приятел – маршал Хосе де ла Мар. Опитите за дипломация не приключват сполучливо и Сукре повежда армията си. След час и половина, Перу към този момент няма никакви искания за самостоятелност. Антонио Сукре получава нов пост в Богота. Мисията му е да спре Венецуела от напускането на съюза.

За следващ път се проваля като политик и отпътува към Кито, където го чакат брачната половинка му и щерка му. На 4 юни 1830 година е убит в засада от някогашен испански боец. Умира на 35 години, а тялото му е върнато назад в Кито. Мнозина подозират точно Симон Боливар за убийството, само че когато схваща новината, той изпада в нервна рецесия. Едно от последните писма, които Антонио изпраща на своя добър другар, гласи следното:

„ Не вашата мощ, а вашето другарство е въодушевило най-нежната ми обвързаност към вас. Ще я запазя, без значение какво донесе шансът ни. “

Симон Боливар умира единствено 6 месеца след своя добър другар. Велика Колумбия се разпада през идната година.