Илон Мъск иска да постави компютърен чип в мозъка ни.

...
Илон Мъск иска да постави компютърен чип в мозъка ни.
Коментари Харесай

Мозъчните импланти могат да променят нашата персоналност

Илон Мъск желае да сложи компютърен чип в мозъка ни. Невротехнологичният стартъп на Мъск, Neuralink, работи по имплантирането на собствен мозъчен чип, вграден в череп на човек, откогато е учреден през 2016 година След години на проби върху животни Мъск разгласи през декември, че компанията възнамерява да стартира тествания върху хора в границите на шест месеца (макар че това не е първият път, когато той споделя, че тези тествания са на хоризонта).

Neuralink е прекарала повече от половин десетилетие, с цел да разбере по какъв начин да преобразува мозъчните сигнали в цифрови изходи - представете си, че можете да движите курсора, да изпращате текстово известие или да пишете в текстообработваща стратегия единствено с мисъл.

Макар че първичният фокус е върху случаите на здравна приложимост, като да вземем за пример подкрепяне на общуването на парализирани хора, Мъск се стреми да внедри чиповете на Neuralink в всеобща приложимост.

Компанията на Мъск надалеч не е единствената група, която работи върху мозъчно-компютърни интерфейси или системи за улеснение на директна връзка сред човешкия мозък и външни компютри. Други откриватели преглеждат опцията за потребление на BCI за възобновяване на изгубени сетива и за ръководство на протези, наред с други приложения.

Въпреки че тези технологии са към момента в начален етап на развиване, те съществуват задоволително дълго, с цел да могат откривателите да придобият все по-ясна визия за метода, по който невронните импланти взаимодействат с нашите мозъци.

Анна Уекслър, доцент по философия в катедрата по здравна нравственос и здравна политика в Университета на Пенсилвания, споделя: " Разбира се, че това води до промени. Въпросът е какви промени провокира и до каква степен тези промени са от голяма важност? "

Намесата в деликатното действие на човешкия мозък е комплицирана работа, а резултатите не постоянно са мечтани или планувани. Хората, употребяващи BCI, могат да почувстват дълбока взаимозависимост от устройствата или да се почувстват по този начин, като че ли чувството им за себе си е променено. Преди да стигнем досега, в който хората ще се редят на опашка, с цел да вграждат смарт телефон в мозъка си, е значимо да се оправим с техните рискове и неповторими етични клопки.

От научна фантастика до промишленост за милиарди долари

Във филмс " The Terminal Man " от 1974 година един мъж получава инвазивен мозъчен имплант, с цел да си помогне при припадъци. Въпреки че интервенцията в началото наподобява сполучлива, нещата се объркват, когато продължителното влияние на чипа го подтиква към психотичен бяс. Както нормално се случва в научнофантастичните филми, академик предизвестява за злополуката още при започване на историята, като съпоставя имплантите с лоботомиите от 40-те и 50-те години на предишния век. " Те сътвориха незнаен брой човешки зеленчуци ", споделя той. " Тези интервенции бяха осъществени от лекари, които бяха прекомерно нетърпеливи да работят ".

Макар че на хората занапред им следва да основат летящи коли и да осъществят задачи до Марс, BCI може би е най-значимата технология, която освен ще настигне, само че в някои случаи и ще надмине ранните научнофантастични показа. Повече от 200 000 души по света към този момент употребяват някакъв тип BCI, най-много по медицински аргументи. Може би най-известният случай на приложимост са кохлеарните импланти, които разрешават на глухите хора в прочут смисъл да чуват. Друг значим случай на приложимост е предварителната защита на епилептични пристъпи: Съществуващите устройства могат да следят интензивността на мозъчните сигнали, с цел да предсказват припадъци и да предизвестяват индивида, тъй че той да може да заобикаля избрани действия или да приема превантивни медикаменти.

Някои откриватели са предложили системи, които освен да откриват, само че и да предотвратяват пристъпите с електрическа стимулация, съвсем тъкмо като механизма, разказан във кино лентата. Импланти за хора с заболяването на Паркинсон, меланхолия и епилепсия са в развой на тествания върху хора от години.

Неотдавнашните усъвършенствания в изкуствения разсъдък и материалите за невронни сондирания направиха устройствата по-малко инвазивни и по-широко използвани, което естествено притегли вълна от частно и военно финансиране. Paradromics, Blackrock Neurotech и Synchron са единствено някои от съперниците, подкрепяни от рискови фондове, които работят върху устройства за парализирани хора.

През ноември предходната година стартъп, наименуван Science, показа идея за биоелектрически интерфейс, който да помогне за лекуването на слепота. А през септември предходната година Magnus Medical получи утвърждение от Агенцията по храните и медикаментите за целева терапия за мозъчна стимулация при огромно депресивно разстройство.

Междувременно Neuralink е придружена от прекомерно огромни обещания - да вземем за пример, не съумява да извърши периодите и съгласно сведенията е провокирала федерално следствие за изказвания за нарушавания на разпоредбите за хуманно отношение към животните. Фирмата за пазарно разузнаване Grand View Research прави оценка международния пазар на мозъчни импланти на 4,9 милиарда щатски $ през 2021 година, а други компании предвиждат, че цифрата може да се удвои до 2030 година

Засега BCI са лимитирани до здравната сфера, само че за технологията са препоръчани необятен набор от немедицински приложения. Изследване, оповестено през 2018 година, разказва участници, употребяващи BCIs, с цел да взаимодействат с голям брой приложения на таблет с Android, в това число да пишат, да изпращат известия и да търсят в интернет, като си показват съответните придвижвания. По-спекулативните приложения включват играене на видеоигри, манипулиране на виртуална действителност или даже непосредствено приемане на входящи данни като текстови известия или видеоклипове, заобикаляйки нуждата от екран. Това може да звучи като научна фантастика, само че действителността е, че сме достигнали миг, в който културните и етичните бариери пред този тип технологии стартират да надвишават техническите. Убедителни доказателства сочат, че устройствата могат да провокират когнитивни промени отвън обсега на плануваните им приложения.

Някои от тези промени са позитивни. Участници в проучване от 2016 година са почувствали, че лекуването им е помогнало да си възвърнат " достоверната " същина, която е била лишена от меланхолия или обсесивно-компулсивно разстройство.

Но не всички промени, които откривателите са открили, са потребни. В интервютата си с хора, на които са сложени BCI, Фредерик Гилбърт, професор по философия в Университета на Тасмания, профилиран в приложната невроетика, е забелязал някои странни резултати.

" Понятията за персона, еднаквост, деяние, достоверност, самостоятелност и аз - това са доста компактни, неразбираеми и непрозрачни измерения ", сподели Гилбърт. " Никой не е наясно какво значат те, само че имаме случаи, в които е ясно, че BCI са провокирали промени в личността или изразяването на сексуалността. "

В многочислени изследвания Гилбърт е забелязал, че пациентите оповестяват за възприятие на неразпознаване на себе си или за това, което в проучванията нормално се назовава " отчуждение ".

" Те знаят, че са себе си, само че не е както преди имплантирането ", споделя той. Някои от тях показват възприятието, че имат нови качества, които не са свързани с имплантите, като да вземем за пример жена в края на 50-те години, която се наранила, до момента в който се опитвала да вдигне маса за билярд, която считала, че може да реалокира сама.

Въпреки че някои случаи на отчуждаване могат да бъдат потребни - в случай че водят до здравословно самочувствие, да вземем за пример - негативните случаи, известни като влошаващо се отчуждаване, могат да бъдат много рискови.

" Това е довело до крайни случаи, в които е имало опити за самоубийство ", споделя Гилбърт.

Смартфон в мозъка ви

Ако е елементарно да се пристрастите към телефона си, помислете единствено какъв брой по-пристрастяващ би могъл да бъде той, в случай че бъде обвързван непосредствено с мозъка ви.

Гилбърт описа за пациент, който развил самобитна парализа на решенията, като в последна сметка се почувствал по този начин, като че ли не може да излезе или да реши какво да яде, без първо да се съветва с устройството, което демонстрира какво се случва в мозъка му.

Понякога пациентът може да разчита толкоз доста на устройството си, че да има възприятието, че не може да действа без него. Гилбърт се е сблъсквал с доста участници в изследването, които са изпадали в меланхолия, откакто са изгубили поддръжката на своето устройство. 
Източник: dariknews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР