Илко Пиргов е роден на 23 май, 1986 г. Той

Илко Пиргов е роден на 23 май, 1986 година Той е някогашен юношески национал, има 1 мач при мъжете. Шампион на България за 2008 година и притежател на Купата на България за 2006 година с отбора на ЦСКА (София). Започва да тренира футбол в школата на Пирин (Гоце Делчев). Впоследствие е притеглен в Пирин (Благоевград). Дебютира за мъжкия тим на „ орлетата “ едвам на 16-годишна възраст. В Пирин играе общо три сезона, като през 2003/04 оказва помощ на отбора да завоюва промоция за „ А “ група. Изиграва първия си дуел в елита на 6 ноември 2004 година Преди да стане част от „ черно-белите “, играе за ЦСКА (София),елитния Конституционен съд Отопени - Румъния, Черно море (Варна), Литекс (Ловеч), Берое (Стара Загора). През юни 2016 година подписва контракт с Локомотив Пловдив.

Разкажи малко за детството си, за фамилията, по кое време и по какъв начин стартира да се занимаваш с футбол?

Родом съм от Гоце Делчев и там са първите ми стъпки във футбола. Всичко стартира от улицата, може би 6-7 годишен бях, най-малкият в квартала и батковците ме слагаха на вратата.Така потегли всичко. Играл съм за юношите на Пирин Гоце Делчев и юношите на Пирин Благоевград. Дебютът ми в мъжкия футбол е за Пирин Благоевград.

Кои са играчите, които харесваш и от които си се учил?

Като младеж на Пирин Благоевград ходехме съвсем на всеки мач на мъжкия тим, доста се възхищавах на Миро Митев (вратарят на Пирин), който след това ми беше и тренъор в мъжкия тим на Пирин. От него може би съм научил най-вече. В международен мащаб обичаният ми вратар е Икер Касияс и не пропусках мач на Реал Мадрид и националния тим на Испания.

Във футбола има едно факсимиле, което гласи, че положителният вратар е половин тим... а в някои случаи и цялостен. Така ли е?

Съгласен съм с вас, че положителния вратaр е може би половин тим, само че за цял- не. Все отново футболът е групов спорт и всички 11 на терена се борят за успеха. Знаете, че зад вратаря на терена е единствено мрежата и всяка негова неточност води до гол за съперника. Всяка неточност на някой от полевите играчи може да бъде поправена. Всеки вратар е от фундаментално значение за своя тим и може би това е повода да се роди това факсимиле.

Как стигна до Локомотив Пловдив?

През лятото на 2016 година договорът ми с Берое изтичаше и управлението на Локомотив Пловдив се свърза с мен по гледище на тогавашния треньор Илиан Илиев - един от най-хубавите тренъори, с които съм работил. Така се стигна до прекосяването ми в тима.

Кой е мачът (или мачовете), който постоянно ще помниш?

Спечеленият край за купата на България с ЦСКА –Черно море 3:1, в който спасих дузпа. Може би това е мачът, който постоянно ще помня. Също Пирин - Литекс (1:0), когато тимът на Литекс беше с всичките си звезди, а ние бяхме единствено юноши на Пирин и ги победихме.

Най-големият ти боязън или призрачен сън на вратата?

Не мога да кажа, че имам някакъв огромен боязън, когато застана на вратата. Винаги има тръпка при започване на всеки мач, само че тя изчезва след първия съдийски сигнал.

Ако не беше станал футболист, с какво щеше да се занимаваш?

Честно да ви кажа, не мога да си показва живота ми без футбола. Обичам в свободото си време да се занимавам с компютри. Завършил съм Математическа гимназия със компетентност информатика с британски eзик. Може би нещо обвързвано с компютрите.

Какви са задачите, които си поставяш за идната година?

Досега в тимовете, в които съм бил, постоянно сме успявали да се класираме за лига Европейските клубни шампионати. Надявам се да съумея и с Локомотив. Надявам се да съм здрав и в най-скоро време да се върна на вратата.
Кой е най-важният урок, който си научил от футбола?
След един мач, който бяхме загубли, всички футболисти бяхме унили и приемахме загубата за покруса. Влезе тренъорът и в никакъв случай няма да не помни думите му, които бяха: „ Момчета, горе главите, идва различен мач, където може да изправим случилото се. Футболът е тип спорт.Във футбола няма нещастия, нещастия има единствено в живота. “ Тези думи вечно ще останат в съзнанието ми.

Имаш брачна половинка и две дъщерички - какво е за теб фамилията?

Знаете, във футбола има доста компликации, нерви и напрежение. След някой мач, в който сме изгубили и се прибера у дома сърдит, в мига, в който видя две си дъщерички, не помня за миг за футбола. Семейството е опората в живота.

За мен фамилията е всичко. Винаги ще е преди всичко. Имам две дъщерички и в свобдното време сме в парк Лаута. Обичат да карат кънки и колела. Винаги, когато имам време, виждам да съм покрай тях и да прекарваме повече врeме на открито.

На какво най-вече искаш да научиш децата си?

Опитвам се да ги науча да се трудят и да не се предават пред компликациите в живота. Най-голяматa ми цел е да мога да ги възпитам по този начин, че когато пораснат да станат положителни хора.

Какво си пожелаваш за 2019 година?

За 2019 си поисквам здраве за мен и фамилията ми. Да няма повече травми. Също си поисквам да се класираме за Лига Европа през шампионата или купата.

Пожелай нещо на почитателите!

Весели празници на всички последователи на Локомотив Пловдив и техните фамилии. Надявам се с нашата игра да върнем почитателите на стадиона и oтновo да го напълним. Повече щастливи мигове през новия сезон с обичания тим. И..САМО ЛОКО!