Илиян Василев, енергиен експерт и бивш посланик на България в

Илиян Василев, енергиен специалист и някогашен дипломат на България в Москва в изявление за утринния блок на Радио „ Фокус “ . Премиерът Бойко Борисов поддържа упоритостта на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш Европейски Съюз да стане водач в постигането на климатично неутрални равнища нездравословните излъчвания до 2050 година Министър-председателят счита, че страната ни преизпълнява уговорките си за повишение на каузи на потреблението на сила от възобновими източници, като заема водещо място в Европейски Съюз с дял от близо 19 %. Отделно Европейска комисия насочи 10 рекомендации, които би трябвало да бъдат изпълнени до края на 2019 година, с цел да бъде утвърден националният проект в региона на енергетиката и климата. Една от рекомендациите е да се сътвори надеждна тактика за нашарване доставките на газ. Министърът на външните работи Екатерина Захариева е на посещаване в Азербайджан, където ще разиска тематики, свързани с построяването на южния газов кулоар и газовата връзка Гърция – България. До какви промени в енергетиката и стопанската система на страната ще доведат тези събития.

Водещ: Да стартираме с концепцията на генералния секретар на Организация на обединените нации за неутралните въглеродни равнища. Със сегашните темпове това допустимо ли е и по какъв начин ще се отрази на стопанските системи?

Илиян Василев: Всичко е допустимо, въпросът е за цената. Знаете, че в четвъртък в Европейския съвет не съумяха да реализират единодушие по отношение на амбициозните равнища до 2050 година да реализираме индиферентност и против тази цел се оповестиха Чехия, Полша, Естония. Странното е, че България е в тази група. Именно поради това и министър председателят Борисов направи това изявление в интерес на климатичните промени. Всъщност нещата са доста елементарни. Има цена на прехода. И тази цена, когато стане прекомерно огромна, тя компрометира или слага в заплаха способността на стопанската система да се възпроизвежда по метод, по който да не деградира. Тоест има скорост и разноски, които стопанската система и обществото не могат да поемат, без от това да рискуват самата дарба да поддържат такива екосъобразни равнища.

В този смисъл и проблемите за изхода от въглищата не са въпрос на някаква комсомолска упоритост, на някакъв свръхплан, а на планове. Разчети, при които първо би трябвало да кажем обективно, че има няколко нива на казуса с климатичните промени. Едното е високото ниво, това са излъчванията в света, а те някак си са непостижими за Европа да ги реши сама по себе си, защото тя емитира все по-малко и по-малко от световните излъчвания, някъде 8 %, даже надолу, до момента в който другите огромни емитенти Китай, Индия, от предходната година и Съединени американски щати не престават да се развиват и нямат никакво желание да компрометират качествата за стопански напредък, с цел да лимитират стопанската система си или да наложат въглеродни налози, с които могат забавят растежа и да забавят способността им да заемат първите места.

Да не забравяме, че от устойчивия модел на развиване на стопанската система зависи способността да се откриват и нови по-екосъобразни технологии, в това число такива за отбрана на околната среда. Въпросът е доста по-сложен, в сравнение с той сега се преглежда, единствено в плоскостта на Грета Тунберг, на едни такива стигащи до нервност апели.

Затова споделям, че методът е въпрос на планове и България би трябвало не да се крие от казуса, а да влезе в този спор в Европейска комисия и да съобщи ясно позиция, която да не компрометира икономическото развиване. Защото още през днешния ден може да го създадем, единствено че би трябвало да наложим въглероден налог и този въглероден налог да докара до нарастване на цените на тока, на парното, въобще на базисни артикули, което ще убие конкурентоспособността на стопанската система и най-сетне, заради неналичието на благоприятни условия и на средства, ние няма да можем да пазим същата среда. Тоест от високата тематика за екоемисиите би трябвало да сведем нещата до една доста по-прагматична тематика от позиция на екосъобразната среда, замърсяването, битката с фините прахови частици. Изобщо доста по-прагматично равнище на борбата, а не толкоз на такива гранд политики, които имайте поради, че зад тях постоянно има големи финансови ползи.

Не инцидентно цената на въглеродните излъчвания единствено за една година скочи сред 2017 и края 2018 година с три и половина пъти. И това знаете ли за какво се случи? Защото се намесиха огромните капиталови банки и взеха решение от това да вършат пари. А когато те се намесят да вършат пари, тогава ние би трябвало да плащаме сметката. Нямаше нищо общо с първичната концепция на борсата за излъчвания, които трябваше да бъдат плавни и да дават опция на стопанските системи да се приспособяват, надлежно държавните управления да финансират този преход, без от това да се стигне до внезапно повишение на задачите и ние като затворим „ Мариците “, на двата региона – Стара Загора и Хасково, в действителност им се нанася нещо като нуклеарен удар.

Водещ: Казвате България би трябвало да има ясна позиция. Само въглеродния налог ли би трябвало да включва тази ясна позиция? Какво още?



Илиян Василев: О, не, въглеродният налог е последната точка в тая скица. Преди това би трябвало да се оценят трезво първо способността на стопанската система, на потребителите да поемат спомагателни натоварвания, да се оцени така наречен потенциал за смяна, въз основата на който да се направи стопански уместен модел. Той в последна сметка ще разреши на стопанската система да пораства, на приходите да не падат и най-много ще ориентира страната към един световно конкурентен модел. Защото да не забравяме, че в случай че този преход докара до по-ниско конкурентна стопанска система и по-ниско конкурентни жители, тъй като конкурентността не се мери единствено на равнище стопанска система, само че и на равнище групово общество и самостоятелно жителите, значи цялата работа отива в някаква доста странична посока.

Водещ: Според вас заплащането на въглеродните излъчвания е една процедура, която е опорочена, е обвързвано с отделянето на тези нездравословни излъчвания, ползвайки обичайните горива. Към какви енергийни източници би трябвало да се насочим, с цел да не позволяваме въглеродно замърсяване и задоволително бързо ли ги откриваме?

Илиян Василев: Първо би трябвало да създадем оня микс, който да ни е най-полезен от позиция на така наречен съответствие разходи-ползи, кросбенефит разбор. Второ, би трябвало да оценим освен съответния сегмент на въздействие, примерно слънчеви панели и ветрогенератори, а комплексната оценка за влияние. Защото в сметката за електрически автомобили, ветрогенератори и слънчеви панели би трябвало да оценим и цялостния въглероден отпечатък. Имайте поради, че преходът в тоя миг в всеобщ мащаб постанова натоварване върху международната миннодобивна индустрия, в това число по така наречен редки метали, 80 % от които се управляват от Китай. Тоест този преход обективно е стеснен от способността да се зарежда с сходни първични материали. Тези първични материали също имат въглероден отпечатък – това е обвързвано с направата на слънчеви панели или на електрически автомобили, или на батериите, които са в тях. Тоест би трябвало да има по-интегриран и повсеместен метод, с цел да оценим общо взето разноските или вредата, или отпечатък. Това едно.

Второто нещо, което би трябвало да създадем, е така наречената, аз доста я одобрявам, прагматична екология. Защото в последна сметка хората не виждат излъчванията толкоз доста - съгласете се, че в София нещата са по-добре, в сравнение с, когато имаше „ Кремиковци “. Но това, което е значимо, това е непорочност на околната среда от позиция на замърсяването, както физическите това, което да виждаме към себе си, по този начин и фините прахови частици, по този начин и замърсяването от колите. Това не е плод на висока политика на излъчванията, а е на ниска от позиция на битката с коли, които са остарели, които нямат филтри, въобще тая прагматизация на битката е доста значима. Тъй като тя води първо до незабавни изгоди и съумява да интегрира ползите на личността и на обществото дружно с опциите на бюджета и на дотации. Примерно дотации в интерес на прехода към по-ниско въглеродни коли. Но не нереални дотации, които да изкривят пазара, а такива, които единствено да насърчат прехода и по-късно да оставят пазара самичък да диктува. Защото в случай че има нещо, което да е най-лошо, е така нареченият социалистически метод, преразпределителен, при който насочват един огромен публичен запас към някаква си фешън все още технология и всички се втурват в тая посока и най-сетне излиза, че парите са изхарчени. Както апропо прелестен образец със слънчевите панели. Хубавата страна на слънчевите панели беше, че те фактически са една плодородна, нова технология, нещо, което можеше да даде мощ на самостоятелния консуматор, да го направи освен консуматор или потребител, да го направи производител, с което да го освободи от зависимостта от централните енергийни системи.

В България в този момент отчитаме 19 % дял на ВЕИ в крайната сила, обаче структурата на това ползване е допустимо най-лошата. Защото, до момента в който в целия свят слънчевите панели са по покривите на хората, с което им дават опция да понижат енергийната си сметка, ние олигархализирахме слънчевите панели и в този момент имаме огледален облик на така наречен централизирана огромна сила с огромните слънчеви паркове, няма ги по покривите и по този начин хората не могат да заплащат по-малко. Ето това деформиране е най-порочното и цялата тази идеологическа мантра, аз я назовавам екоистерия, тъй като зад нея идват ползите на огромните производители, на финансовите спекуланти на борсата на излъчвания, тя ето по тази линия би трябвало да се насочва. Да създадем модела, който да бъде опакован към ползите на потребителя. Дали е самостоятелен, дали е групов или промишлен, това е настрана, само че на потребителското ниво. И тогава ще видите, че няма никаква потребност от това да се замисляме и с тая безусловно перверзна история, че нуклеарната енергетика била зелена или екоенергия. Да, в случай че я мерите в един дребен сегмент, несъмнено. Но като я измерите с всичките й последици, с това, че последствията от тази нуклеарна енергетика за тях се заплаща със стотици години, няма по какъв начин просто да изчислите, единствено тъй като замърсяването се мери в съставни елементи, в които няма нуклеарното замърсяване, боклуци и така нататък, така наречен дикъмишънинг, или извеждане от употреба, разноските им безусловно не се калкулират.

Водещ: Докато реализираме този модел в полза на потребителя, обаче ще продължим да използваме мощно замърсяващи, оставащи въглероден отпечатък запаси. Визирам и въглищата, които споменахте, и природния газ. И защото споменахме рекомендациите на Европейска комисия, една от тези рекомендации е да се направи добра газова инфраструктура. Смятате ли, че България върви с всички газови планове по които работи, вървим ли в вярната посока в основаването на инфраструктура, особено газова?

Илиян Василев: Ами по принцип вършим положителни крачки, въпрос е, че както се споделя, ние вършим обособени придвижвания, само че липсва повсеместен подтекст и тактика, в който да се дефинират целите, към какво се стремим и по какъв начин ще мерим успеваемостта на нашата политика. Защото в случай че я мерим от позиция на разход на средства, с което примерно „ Булгаргаз “ прави най-рекордното си в цялата си история емисионно изпитание, което е доста над това, което е така наречен революционно и скокообразно развиване, а не го вършим от позиция на еволюционното развиване. Тези планове, които от дълго време висят в програмата на „ Булгартрансгаз “ и той не ги осъществя. Примерно 12 години ние чакаме разширението на газовото вместилище в Чирен. И освен това, забележете, това е план, който е тотално ръководен от бизнес модел, защото търсенето на газово хранение надвишава в пъти предлагането. В този смисъл влагането на 1 $ там е несъмнено, че ще бъде стопански уместен.

Второто, интерконекторите. Интерконекторите се развиват, само че както виждате, те са в странна позиция. Интерконекторът с Румъния от няколко години, само че той не се употребява. Тоест нещо не е сметнато. Същата работа и с интерконектора със Сърбия, който залиня. Логиката на Европейска комисия е не да се вършат огромни директни планове, а да се прави съгласуваност посредством интерконектори, през които минава и опцията за транспорт и интеграция на пазара. В момента, в който направиха продължението на „ Турски поток “. Защото вие безусловно на разстояние от 50 километра имате един огромен план, който отива до Зайчар и който ще придвижва премиерно 12 милиарда куб м газ или повече и този планът залиня.

По същата причина залиня и интерконекторът с Турция. Тоест има едно, по какъв начин да кажа, едно такова доста „ ура “ политика с огромни хъбове, с гранд дизайни, а нещата в бизнеса са на процедура оценка на пазарно ползване, т.е. пазарът да удостовери смисъла на това, което вършим. След това финансирането не е толкоз комплицирано и въобще не е проблем, че ние ще растем последователно и еволюционно единствено в границите на това, което пазарът удостовери като потребно, а няма да растем с концепцията, че някой министър председател може да каже, че сме центъра на всичко, че имаме най-вече компресори в района, 80 % от компресорите.

Защото в последна сметка и смисълът на това, което вършим, е против нашите вложения да получим сигурни преноси. В този смисъл това, което се прави примерно за обслужване на съветския газов пренос, е тотално непропорционално, несъразмерно с това, което се прави като изпитание от страната от позиция на обслужване на конкурентен пренос. Примерно на пренос в северна посока към реверс на трансбалканския газопровод, на интерконекторите с Румъния. Защото имайте поради, че като се изключи че се блокират точки, и то сериозни точки, сектори сред компресорна станция Странджа и компресорна станция Провадия, с цел да се обслужи съветския план, блокирането на тези потенциали не разрешава потреблението за пренос към Украйна, а Украйна е най-големият привлекателен център за ползване сега в целия район.

Много по-голям от Италия, доста по-голям от Австрия, от Унгария, от всеки. Но за огромно страдание ние някак си свикнахме да светим с отразена светлина. Ако „ Газпром “ изиска, ние ще ги обслужим, само че личното ни мислене, кое е най-хубавото за нас, до момента постоянно е било функционалност на това, което е най-хубаво за „ Газпром “. Самостоятелното въображаемо не ние доста присъща линия.

Водещ: Може би с някои от тези газови планове ще покажем и личното си мнение. Вие казахте, че са по-скоро несъвършени тези планове, само че въпреки всичко биха ли могли да доведат до диверсификация, за която толкоз се приказва, и тя за вас добър миг ли е за българската стопанска система и енергетика?

Илиян Василев: О, сигурно. Аз не споделям, че всичко това е отрицателно. Въпросът е от позиция на разбора разходи-ползи ние ще имаме потенциали, които няма да бъдат ангажирани. Както дадох образеца с румънския потенциал. Ако това беше план, който би трябвало да се самофинансира, две години вие нямате един лев, имате разноски, които са направени, само че няма един лев доход. Защо? Защото няма компресорна станция, няма надлежно консуматори, спедитори, търговци, които да го употребяват. Същата работа е и интерконекторът с Гърция, който е първият, в който няма „ Газпром “ присъединяване, нито е деклариран потенциал и от две години се стопира по всякакъв начин. Изобщо типично за българската обстановка. Ние сме спрели сами всичко. Защото ползите в другите планове са прекомерно мощни, а ние нямаме волята да си отстояваме личния интерес и да вършим нещата в границите на това, което пазарът е удостоверил и е потвърдил и да поеме опасности, които са съразмерни с нашия интерес. Разбирате ли, че „ Булгартрансгаз “, който има доход от примерно, условно казано, от към 250 милиона лв., сега се ангажира с план, който е 3 милиарда Всеки банкер ще ви кажа, че това е диспропорционален риск.

Интервна Елеонора ЧОЛАКОВА, Радио Фокус