Илиян Савков рискува да отнесе куршум заради Куросава
Илиян Савков е измежду най-талантливите модерни художници. Роден е на 11 март 1961 година в Кричим. Завършва Английската гимназия в Пловдив. Работи живопис, подигравка, рисунки, колажи. Дълги години е карикатурист на вестник “Стандарт “. Носител е на доста награди от състезания за подигравка от България, както и от конгреси в чужбина. Негови произведения имат колекционери във Англия, Съединени американски щати, Япония, Русия, Сърбия, Македония, Хърватия, Румъния, Италия, Турция и България. Негови независими изложения живопис са показвани в Българския културен институт - Варшава, Класици на изобразителното изкуство - Пловдив, Артеа център - Варна, изложба " Фойлз " и Посолството на България в Лондон.
През 2014 година, когато се открива 39-ата национална галерия " Карикатура ", е разгласен за лауреат на Голямата премия на СБХ.
Снимка от Наташа Манева
Имах шанса да познавам Илиян Савков от годините, когато карикатурите във вестник „ Стандарт “ бяха негова грижа. Беше му колкото занимателно, толкоз и мъчно, протестът в него избиваше като гейзер. Хич го нямаше в рисуването по поръчка и заложена тематика, непрекъснато завиваше „ погрешно “, за смут на директните си началници. Тогава разбрах, че геният му не търпи да бъде вкаран в шаблон. Просто е предопределен да бъде дезертьор от всяка матрица и правила. Дори това да му носи голям риск. Както се случва, когато е боец в секретното отделение в Мусачево.
„ Разбрах, че в столичното кино „ Витоша “ ще дават „ Кагемуша: Сянката на воина “ на великия Акира Куросава. Сложих парадната униформа и избягах от поделението, макар риска да ме спипат и пратят в карцера. Качих се на влака в Елин Пелин и отидох да виждам кино лентата. Няколко месеца по-рано едно момче го бяха простреляли дежурните по часовой, до момента в който след бягство се вмъквал скрито назад в казармата. Аз имах шанс, прескочих оградата и се прибрах през нощта “, споделя Илиян.
Киното е негова пристрастеност още от ученическите години,
когато не пропуща прожекциите в пловдивския киносалон " Република ", някогашния " Пикадили ", където въртят " скандални " западни филми.
Рикошетът от това въодушевление води и към новата галерия на Савков, която ще се открие в понеделник, 19 май, в пловдивската изложба " Димитър Георгиев ". Експозицията носи името " Нещата от живота " и непосредствено препраща към паметната лента от 1970 година на режисьора Клод Соте с Роми Шнайдер и Мишел Пиколи, основана по едноименния разказ на Пол Гимар.
Илиян удостоверява, че доста от платната му са свързани с увлечението по седмото изкуство.
Акира Куросава и Тоширо Мифуне са измежду любимците му
" В края на 70-те години на предишния век Людмила Живкова напряко взриви нашата правоверна социалистическа културна конюнктура, като стартира да внася наградените продукции на фестивала в Кан. И като се изсипаха тук филми на Фелини, Куросава, Антониони, Тарковски, братя Тавиани, Бертолучи, Трюфо. Луда работа! След курсовете по изобразяване ходехме в " Република ". Като ги видях тези филми, се получи някаква внушаемост, която ме държа дълго време. Това ехтене по някакъв метод се върна след всички тези десетилетия и от няколко години започнах да рисувам хора от киното - от Катрин Деньов и Бунюел до Робърт де Ниро и Шон Конъри. И по този начин в един миг влязох в този откъс и направих на огромен формат 10-15 работи, които не съм показвал до момента. Те дадоха заглавието на изложбата и тематично я „ прибраха “ - киното и животът ", изяснява Савков какво ще видят феновете му в понеделник.
Това е третата му галерия след завръщането от София
през 2018 година. За 12 години живот в столицата събра най-вече аплодисменти като карикатурист. Често се случваше шаржовете му в " Стандарт " да са мотив за позвънявания от разсърдените персонажи, попаднали на мушката на Илиян.
Тази подигравка му носи огромната премия на Съюза на българските художници през 2014 година
„ Карикатуристът е и по-малко, и повече от художник. Понякога проблясването на мисълта като превъзходно скимване и анекдот наподобява още по-очарователно, когато е нарисувано непохватно, минималистично и наивно. Карикатурата е съпротивата и митингът на необяздения човек. На футболен език тя е непредвиден и чудноват гол след рикошет. Карикатурата е докладна до всички, че има неправда и неприемливо нарушаване. Големият Борис Димовски го споделя най-разбираемо: " Да направиш позитивна подигравка, е все едно да направиш пържен лед ”, споделя Савков в свое изявление за този интервал от живота си.
Дарбата му разрешава да основава шедьоври повърхностно,
апропо. А възприятието за комизъм и безпощадната самоирония го вадят от битовите инциденти, които се лепят за него.
" Савков рисува в ателието, в рейса, на плажа, в кръчмата, вкъщи. Непрекъснато! Рисува по този начин, както диша. Не с цел да продава! Защото не може без това ", твърди колекционерът Димитър Инджов. Именно той има най-голяма заслуга Илиян да не погуби гения си поради житейски несгоди.
Димитър Инджов през погледа на Савков
„ Запознах се с Инджов в края на предишния век и от този момент ме пое. Той ме поддържа, субсидира и поддържа като деен художник на цялостно работно време. Благодарение на него имам всичкото време, ателие, материали и се прехранвам с това, което постоянно съм желал да върша “, признателен е Савков.
Твърди, че с изключение на Инджов
още трима души са му помогнали най-вече да повярва в дарбата си
и да прави това, за което счита, че е роден.
" Проф. Иван Кирков беше индивидът, който през 1987 година ми сподели, че резултатите от изпитите ми за Художествената академия са цялостни шестици, само че не съм признат по напълно други аргументи, както се случваше по времето на соца. Каза ми: „ Моето момче, да знаеш, че ти си огромен художник! “. И това ми даде кураж да ходя напред “, признава Савков.
Много по-късно ръка му подава Бранко Найхолд, културолог, историк и фигура с почит в цяла някогашна Югославия. Той провежда Земунския салон на карикатурата, където Илиян печели огромната премия през 2015 година През идната година Найхолд умира от рак.
Една от последните му срещи с Бранко Найхолд
Голям обожател на Савков е и румънецът Кристиан Топан, карикатурист и продуцент, непосредствен другар на някогашния президент Йон Илиеску. „ Канил ме е на пленер на най-красивото място в делтата на Дунав “, спомня си Илиян.
Признава, че е неприспособим към провокациите на живота в битов проект. Но философски търпи всички несгоди поради момента, когато ще влезе в ателието. Тогава не помни всичко.
" Художникът или е същински импровизиран, почтен и правилен на занаята актьор, или е копист. Аз, за наслада и за жалост, съм толкоз непринудено подвластен по време на работа единствено от самия себе си, че това ми подсигурява доста компликации и доста наслади “, споделя Илиян Савков.
Твърди, че постоянно се води от интуицията си
„ Аз се пущам по нанадолнището с всичка мощ и не се лимитирам “, изяснява просто своята креативна формула. И отново връзва с киното чувството, когато рисува абстракции. „ Тогава съм Джанго без окови. Абстракцията е бягство в игра, в която самичък създаваш всички правила и правила. Балансите и фините настройки са тъкмо това, което ти усетиш и намериш. Абстракцията е волната стратегия на изображението “, изповядва се художникът.
Левичар по рождение, само че години го мъчат да рисува с дясната ръка
Илиян е левичар по рождение, само че по гледище на учителите още в първи клас е заставен да написа с дясната ръка. " Беше доста трудно. Но нямах късмет да пиша с лявата. До средата на 80-те години правех всичко с дясната ", споделя той. Десетина години рисува с „ вярната ръка “, само че това се оказва същинска тъга. Дори стига до неуместна обстановка: " Използвах молива с дясната, а живопис с четка рисувах с лявата. Истински пъкъл ", напомня си той.
„ През 1984 година Вихрони Попонделев видя по какъв начин направих един очерк с лявата ръка. Той се впечатли и ми сподели да зарежа дясната ръка. Така стартира левият ми интервал “, смее се майсторът. Започва всичко изначало: " Върнах всичко с лявата ръка. Усещането е като рехабилитация след години парализа ", обобщава Савков.
Проф. Вихрони Попнеделев открива галерия на Савков в изложба " Арт 36 ", 2015 година
Заради скици на гарата пипва тежка пневмония
Илиян се увлича по рисуването още като хлапе. „ Когато ме пращаха на село в Златитрап, постоянно бързах да се прибера, с цел да надрасквам портрети от едни книги. Това обаче не беше одобрявано от майка ми, която беше начална учителка. Смяташе, че ще вървя постоянно гладен, в случай че стана художник. Аз пък доста желаех да изучавам в Художествената гимназия, само че в последна сметка се озовах в Английската гимназия в Пловдив. “
Страстта обаче си остава. В осми клас потегля на курсове по изобразяване в Профсъюзния дом при Борис Русев. В девети към този момент е при Минчо Панайотов.
Мишел Пиколи и Роми Шнайдер са върху корицата на каталога за новата галерия
Рисуването върви с протест против всичко наложително. „ Слушахме западна музика, купонясвахме. Така хлътнах, че се случи нещо сходно на оня граф Калиостро от 17. в., който по време на спиритически сеанс потопен в едно огромно огледало и повече никой не го видял. В един миг стопирах да вземам участие в образователния развой. Викнаха майка ми в учебно заведение. Казали ѝ: „ Не можем да го познаем, погубва се! “, споделя за школските си премеждия Илиян. Страстта му по рисуването замалко не се оказва съдбовна. „ Ходех на гарата да върша скици през зимата, беше заплашителен мраз. Пипнах тежка пневмония, едвам ме избавиха “, връща лентата художникът.
От този интервал е и любовта му към Кафка. Така потопен в мрачните му романи, че в учебно заведение почнали да го назовават „ Кафков “ вместо „ Савков “.
Първата му премия е от Япония, претърпява цяла година с нея
Отличията от състезанието в Япония
Илиян Савков има доста сложни интервали в живота си, само че един от най-кошмарните е, откакто приключва Английската гимназия в Пловдив през 1980 година Кандидатства 10 пъти поред в Художествената академия, до рухването на Тодор Живков и краха на социализма. През 1987 година е първи по бал на приемните изпити за компетентност " Живопис " измежду над 200 претенденти за седем места. Има две цялостни шестици по специалността, само че шокиран открива, че не е в листата на новоприетите студенти. „ Политически неуместен “ е клеймото, което го вади от играта. Не желае да се връща към тази тематика, само че е наясно, че да бъдеш бунтовник, постоянно си има цена. „ В началото на 90-те години живеех в столичния квартал " Младост ". Бях цялостен новобранец. Нямах обучение, без работа, без пари и без достъп до галерии и изложбени зали. Беше доста ужасно. Чудех се какво да върша. “
Спасението идва по прекомерно непредвиден метод, с помощта на гения му, само че оценен в чужбина. „ Намерих всякакви разгласи за интернационалните състезания по подигравка и с една перодръжка рисувах по едни листчета А4. Почнах да изпращам залпово мои работи, а те пък почнаха да ме награждават ", споделя Илиян.
Първата премия, която печели, е в най-големия конкурс за подигравка в света - на японския ежедневник " Йомиури Шимбун ". През 1991 година се конкурира с още 13 хиляди кандидати от 51 страни, само че печели огромния приз.
Сюлейман Демирел поздравява карикатуриста, приет и в Турция за №1
Тогава парите са му по-важни от славата. Премията е 100 000 йени. " Помислих, че съм станал богат, а те се оказаха към 800 $. С тях обаче живях през цялата 1991 година ", споделя с неизменимата си усмивка художникът. Друг незабравим миг е през 1997 година, когато в операта на Анкара турският президент Сюлейман Демирел му връчва огромната премия " Настрадин Ходжа " като победител в състезанието на Асоциацията на турските карикатуристи.
През 2014 година, когато се открива 39-ата национална галерия " Карикатура ", е разгласен за лауреат на Голямата премия на СБХ.
Снимка от Наташа Манева
Имах шанса да познавам Илиян Савков от годините, когато карикатурите във вестник „ Стандарт “ бяха негова грижа. Беше му колкото занимателно, толкоз и мъчно, протестът в него избиваше като гейзер. Хич го нямаше в рисуването по поръчка и заложена тематика, непрекъснато завиваше „ погрешно “, за смут на директните си началници. Тогава разбрах, че геният му не търпи да бъде вкаран в шаблон. Просто е предопределен да бъде дезертьор от всяка матрица и правила. Дори това да му носи голям риск. Както се случва, когато е боец в секретното отделение в Мусачево.
„ Разбрах, че в столичното кино „ Витоша “ ще дават „ Кагемуша: Сянката на воина “ на великия Акира Куросава. Сложих парадната униформа и избягах от поделението, макар риска да ме спипат и пратят в карцера. Качих се на влака в Елин Пелин и отидох да виждам кино лентата. Няколко месеца по-рано едно момче го бяха простреляли дежурните по часовой, до момента в който след бягство се вмъквал скрито назад в казармата. Аз имах шанс, прескочих оградата и се прибрах през нощта “, споделя Илиян.
Киното е негова пристрастеност още от ученическите години,
когато не пропуща прожекциите в пловдивския киносалон " Република ", някогашния " Пикадили ", където въртят " скандални " западни филми.
Рикошетът от това въодушевление води и към новата галерия на Савков, която ще се открие в понеделник, 19 май, в пловдивската изложба " Димитър Георгиев ". Експозицията носи името " Нещата от живота " и непосредствено препраща към паметната лента от 1970 година на режисьора Клод Соте с Роми Шнайдер и Мишел Пиколи, основана по едноименния разказ на Пол Гимар.
Илиян удостоверява, че доста от платната му са свързани с увлечението по седмото изкуство.
Акира Куросава и Тоширо Мифуне са измежду любимците му
" В края на 70-те години на предишния век Людмила Живкова напряко взриви нашата правоверна социалистическа културна конюнктура, като стартира да внася наградените продукции на фестивала в Кан. И като се изсипаха тук филми на Фелини, Куросава, Антониони, Тарковски, братя Тавиани, Бертолучи, Трюфо. Луда работа! След курсовете по изобразяване ходехме в " Република ". Като ги видях тези филми, се получи някаква внушаемост, която ме държа дълго време. Това ехтене по някакъв метод се върна след всички тези десетилетия и от няколко години започнах да рисувам хора от киното - от Катрин Деньов и Бунюел до Робърт де Ниро и Шон Конъри. И по този начин в един миг влязох в този откъс и направих на огромен формат 10-15 работи, които не съм показвал до момента. Те дадоха заглавието на изложбата и тематично я „ прибраха “ - киното и животът ", изяснява Савков какво ще видят феновете му в понеделник.
Това е третата му галерия след завръщането от София
през 2018 година. За 12 години живот в столицата събра най-вече аплодисменти като карикатурист. Често се случваше шаржовете му в " Стандарт " да са мотив за позвънявания от разсърдените персонажи, попаднали на мушката на Илиян.
Тази подигравка му носи огромната премия на Съюза на българските художници през 2014 година
„ Карикатуристът е и по-малко, и повече от художник. Понякога проблясването на мисълта като превъзходно скимване и анекдот наподобява още по-очарователно, когато е нарисувано непохватно, минималистично и наивно. Карикатурата е съпротивата и митингът на необяздения човек. На футболен език тя е непредвиден и чудноват гол след рикошет. Карикатурата е докладна до всички, че има неправда и неприемливо нарушаване. Големият Борис Димовски го споделя най-разбираемо: " Да направиш позитивна подигравка, е все едно да направиш пържен лед ”, споделя Савков в свое изявление за този интервал от живота си.
Дарбата му разрешава да основава шедьоври повърхностно,
апропо. А възприятието за комизъм и безпощадната самоирония го вадят от битовите инциденти, които се лепят за него.
" Савков рисува в ателието, в рейса, на плажа, в кръчмата, вкъщи. Непрекъснато! Рисува по този начин, както диша. Не с цел да продава! Защото не може без това ", твърди колекционерът Димитър Инджов. Именно той има най-голяма заслуга Илиян да не погуби гения си поради житейски несгоди.
Димитър Инджов през погледа на Савков
„ Запознах се с Инджов в края на предишния век и от този момент ме пое. Той ме поддържа, субсидира и поддържа като деен художник на цялостно работно време. Благодарение на него имам всичкото време, ателие, материали и се прехранвам с това, което постоянно съм желал да върша “, признателен е Савков.
Твърди, че с изключение на Инджов
още трима души са му помогнали най-вече да повярва в дарбата си
и да прави това, за което счита, че е роден.
" Проф. Иван Кирков беше индивидът, който през 1987 година ми сподели, че резултатите от изпитите ми за Художествената академия са цялостни шестици, само че не съм признат по напълно други аргументи, както се случваше по времето на соца. Каза ми: „ Моето момче, да знаеш, че ти си огромен художник! “. И това ми даде кураж да ходя напред “, признава Савков.
Много по-късно ръка му подава Бранко Найхолд, културолог, историк и фигура с почит в цяла някогашна Югославия. Той провежда Земунския салон на карикатурата, където Илиян печели огромната премия през 2015 година През идната година Найхолд умира от рак.
Една от последните му срещи с Бранко Найхолд
Голям обожател на Савков е и румънецът Кристиан Топан, карикатурист и продуцент, непосредствен другар на някогашния президент Йон Илиеску. „ Канил ме е на пленер на най-красивото място в делтата на Дунав “, спомня си Илиян.
Признава, че е неприспособим към провокациите на живота в битов проект. Но философски търпи всички несгоди поради момента, когато ще влезе в ателието. Тогава не помни всичко.
" Художникът или е същински импровизиран, почтен и правилен на занаята актьор, или е копист. Аз, за наслада и за жалост, съм толкоз непринудено подвластен по време на работа единствено от самия себе си, че това ми подсигурява доста компликации и доста наслади “, споделя Илиян Савков.
Твърди, че постоянно се води от интуицията си
„ Аз се пущам по нанадолнището с всичка мощ и не се лимитирам “, изяснява просто своята креативна формула. И отново връзва с киното чувството, когато рисува абстракции. „ Тогава съм Джанго без окови. Абстракцията е бягство в игра, в която самичък създаваш всички правила и правила. Балансите и фините настройки са тъкмо това, което ти усетиш и намериш. Абстракцията е волната стратегия на изображението “, изповядва се художникът.
Левичар по рождение, само че години го мъчат да рисува с дясната ръка
Илиян е левичар по рождение, само че по гледище на учителите още в първи клас е заставен да написа с дясната ръка. " Беше доста трудно. Но нямах късмет да пиша с лявата. До средата на 80-те години правех всичко с дясната ", споделя той. Десетина години рисува с „ вярната ръка “, само че това се оказва същинска тъга. Дори стига до неуместна обстановка: " Използвах молива с дясната, а живопис с четка рисувах с лявата. Истински пъкъл ", напомня си той.
„ През 1984 година Вихрони Попонделев видя по какъв начин направих един очерк с лявата ръка. Той се впечатли и ми сподели да зарежа дясната ръка. Така стартира левият ми интервал “, смее се майсторът. Започва всичко изначало: " Върнах всичко с лявата ръка. Усещането е като рехабилитация след години парализа ", обобщава Савков.
Проф. Вихрони Попнеделев открива галерия на Савков в изложба " Арт 36 ", 2015 година
Заради скици на гарата пипва тежка пневмония
Илиян се увлича по рисуването още като хлапе. „ Когато ме пращаха на село в Златитрап, постоянно бързах да се прибера, с цел да надрасквам портрети от едни книги. Това обаче не беше одобрявано от майка ми, която беше начална учителка. Смяташе, че ще вървя постоянно гладен, в случай че стана художник. Аз пък доста желаех да изучавам в Художествената гимназия, само че в последна сметка се озовах в Английската гимназия в Пловдив. “
Страстта обаче си остава. В осми клас потегля на курсове по изобразяване в Профсъюзния дом при Борис Русев. В девети към този момент е при Минчо Панайотов.
Мишел Пиколи и Роми Шнайдер са върху корицата на каталога за новата галерия
Рисуването върви с протест против всичко наложително. „ Слушахме западна музика, купонясвахме. Така хлътнах, че се случи нещо сходно на оня граф Калиостро от 17. в., който по време на спиритически сеанс потопен в едно огромно огледало и повече никой не го видял. В един миг стопирах да вземам участие в образователния развой. Викнаха майка ми в учебно заведение. Казали ѝ: „ Не можем да го познаем, погубва се! “, споделя за школските си премеждия Илиян. Страстта му по рисуването замалко не се оказва съдбовна. „ Ходех на гарата да върша скици през зимата, беше заплашителен мраз. Пипнах тежка пневмония, едвам ме избавиха “, връща лентата художникът.
От този интервал е и любовта му към Кафка. Така потопен в мрачните му романи, че в учебно заведение почнали да го назовават „ Кафков “ вместо „ Савков “.
Първата му премия е от Япония, претърпява цяла година с нея
Отличията от състезанието в Япония
Илиян Савков има доста сложни интервали в живота си, само че един от най-кошмарните е, откакто приключва Английската гимназия в Пловдив през 1980 година Кандидатства 10 пъти поред в Художествената академия, до рухването на Тодор Живков и краха на социализма. През 1987 година е първи по бал на приемните изпити за компетентност " Живопис " измежду над 200 претенденти за седем места. Има две цялостни шестици по специалността, само че шокиран открива, че не е в листата на новоприетите студенти. „ Политически неуместен “ е клеймото, което го вади от играта. Не желае да се връща към тази тематика, само че е наясно, че да бъдеш бунтовник, постоянно си има цена. „ В началото на 90-те години живеех в столичния квартал " Младост ". Бях цялостен новобранец. Нямах обучение, без работа, без пари и без достъп до галерии и изложбени зали. Беше доста ужасно. Чудех се какво да върша. “
Спасението идва по прекомерно непредвиден метод, с помощта на гения му, само че оценен в чужбина. „ Намерих всякакви разгласи за интернационалните състезания по подигравка и с една перодръжка рисувах по едни листчета А4. Почнах да изпращам залпово мои работи, а те пък почнаха да ме награждават ", споделя Илиян.
Първата премия, която печели, е в най-големия конкурс за подигравка в света - на японския ежедневник " Йомиури Шимбун ". През 1991 година се конкурира с още 13 хиляди кандидати от 51 страни, само че печели огромния приз.
Сюлейман Демирел поздравява карикатуриста, приет и в Турция за №1
Тогава парите са му по-важни от славата. Премията е 100 000 йени. " Помислих, че съм станал богат, а те се оказаха към 800 $. С тях обаче живях през цялата 1991 година ", споделя с неизменимата си усмивка художникът. Друг незабравим миг е през 1997 година, когато в операта на Анкара турският президент Сюлейман Демирел му връчва огромната премия " Настрадин Ходжа " като победител в състезанието на Асоциацията на турските карикатуристи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ