Илиян Метев с наградата си в Локарно [Chaconna Films] Илиян

Илиян Метев с премията си в Локарно

[Chaconna Films]

Илиян Метев е режисьорът на неведнъж награждавания и минал през Кан документален филм " Последната кола за спешна помощ на София ". Роден е през 1981 година в София, а от 8-годишен живее със фамилията си в Германия. Музикалната тематика в новия филм " 3/4 " му е близка - той свири на цигулка като младеж, възнамерява кариера в музиката, а измежду изявите му попадат и осъществявания за Германското национално радио. По-късно следва изобразително изкуство в Лондон и Завършва документална постановка в Британското кино и телевизионно учебно заведение. Дебютира като режисьор с документален филм за жителите на село Голешово. Той е също по този начин съосновател на компанията Chaconna Films и сега живее сред София и Оксфорд.Българското кино означи следващ сериозен триумф на интернационално равнище: филмът " 3/4 " на живеещия сред Англия и България Илиян Метев завоюва " Златен леопард " в категорията " Режисьори на настоящeто " на фестивала в Локарно. Според Variety образци за сходни филми могат да се търсят повече в азиатското кино, в сравнение с в новото българско, а Cineuropa го назовава " почтено и затрогващо проучване на фамилните проблеми ". За Slant премията е извънредно решение на журито, защото от " 3/4 " отсъстват " лесните за различаване тематики и огромните имена в състава, които да спомогнат за сходен триумф ".

Планираният в продължение на пет години и сниман единствено за 54 дни в София филм споделя за подготвящата се за тежък изпит по пиано и идно следване в Германия Мила, дребния й брат Ники и дистанцираният от паниките им татко, астрофизикът Тодор. Всички артисти във кино лентата са непрофесионални, играят с същинските си имена и в функции, наподобяващи мощно личния им живот. Голяма част от сюжета и разговорите са спонтанни.

Пред " 3/4 " предстоят още влиятелни участия по света - по-рано тази седмица беше доказано присъединяване му на кинофестивала в Торонто. Българската му премиера ще бъде през 2018 година

В сцена от кино лентата учителката по пиано споделя на Мила, основната героиня, че може да извърши Рихтер съвършено единствено в случай че си показа " целия път, цялата пързалка, освен идващия звук ". Виждахте ли " 3/4 " в крайния му тип още при започване на работата по кино лентата?

Винаги се пробвам да не изпускам общата картина, да редувам микро- и макровиждането. Променянето на един подробност, едно изречение, две секунди тишина на несъмнено място може да повлияе върху целия филм, като парче от домино. Примерно в монтажа добавихме късно репликата " Виждал ли си мама да плаче? ". Това изречение, казано съвсем апропо, промени емоционалността на сцената, както и на идната.

Илюстрация.
Често сполучливите на открито български филми се сблъскват със песимизъм у нас. Каква реакция към " 3/4 " очаквате в България?

Всеки фен възприема един филм друго и е безусловно в реда на нещата някои хора да харесват кино лентата, а други не. При " Последната кола за спешна помощ на София " реакциите в България бяха най-вече позитивни макар обособени цинични мнения. Важното е хората, които имат интерес да гледат " 3/4 ", да дойдат с верните упования. Въпреки че в него има и комизъм, той не е умислен като забавление, а по-скоро изисква от фена да откри личния си филм в това, което демонстрираме.

Трите кино лентата, снимани в България, трансформираха ли по някакъв метод връзката ви със страната?

Киното ми е дало чудесната опция да се срещна с най-различни хора в България. Само в процеса на кастинг в другите планове съм се запознавал със стотици хора. Много от тях са ме обогатявали и са ми разширили погледа върху света. Незабравима беше срещата с старата Евдокия Кулова от Голешово по време на кино лентата, който снимахме там преди 10 години. Независимо от това, че цялостен живот тя е прекарала в едно забравено селце, тя беше като светец, който излъчва светлина, добрина и мъдрост. Чувствам се доста признателен при такива срещи и се веселя, че по някакъв метод са отразени във филмите ми. Нещото, което ме спъва на моменти у нас, е по този начин публикуваният негативизъм. Често все някой различен е отговорен за всичко, вместо сами да поемем самодейността и да търсим решения.