Илиян Колев е участник в първия пехотен батальон в Ирак.

Илиян Колев е участник в първия пехотен батальон в Ирак. Винаги е бил в състава на първите контингенти на армията и в Косово и в Афганистан, и по-късно в Кербала по време на атентата против българската база " Индия ". След иракската задача напуща армията. Пред Габриела Наплатанова той описа част от спомените си за съдбовния 27 декември преди 15 години:

– Кои са спомените, които изникват у вас от оня миг?
– Те са тягостни мемоари. Това остава за цялостен живот за всеки, в съзнанието на всеки един, който е бил там и знае защо става въпрос. Картината от самия гърмеж, ранените сътрудници, убитите сътрудници, кървищата.

– Вие къде бяхте по това време?
– Сутринта поздравих Стефан Драганов, един от тежко ранените сътрудници за Стефановден – полях го с вода, крещя „ Айде, ще черпиш за имения ден и след два часа се случи гърмежът.

Само чухме по станцията, тъй като всеки има станция, „ Удариха ни”! Защото гърмежът беше ужасяващ и се разтресе цялата земя, и единствено се чу: „ Удариха ни, удариха ни, доста жертви имаме”!

Снимка: bTV

И всеки в този миг не мислеше, и беше взел каска, бронежилетка, и се изнасяше по най-бързия метод към базата. При подстъпа към базата в този миг се водеше пукотевица от прилежащите къщи към базата, с цел да се довършат и тези, които са останали в базата… войната е ужасно нещо.

– Вие сте отишли като подкрепление след нападението?
– Точно по този начин, в идващият миг към този момент всеки един от нас знаеше какво би трябвало да направи за позиции, за защита, стартира се пукотевица, естествените неща, които се вършат в такава обстановка. Влязох в базата да видя какво се случва, гледката беше ужасяваща, тежко е…

– Знаем, че е било сред 12:30 ч. и 12:45 ч., че е била комбинирана офанзива, че е имало още две цели?
– Три гърмежа в разстояние на една минута и половина. Американската, полската и нашата база.

– Кой стои зад офанзивата съгласно вас?
– Терористичните организации.

– Те обаче са били няколко в Ирак по това време?
– Не тъкмо, шиитските милиции. Той Муктада Садр (влиятелен шиитски водач в Ирак) няма интерес от тази история. Мисля,че „ Ал Кайда”, с цел да стартира да потвърждава като организация, че съществува и какво може. Това е мое персонално мнение.

– Има хора, които търсят отговорност и тук в командването на място, и командните равнища в София? Според вас кой носи отговорност за това, че изобщо не сме били подготвени за тази задача и не сме дооценили обстановката?
– Мое персонално мнение е, че момчетата и девойките, които бяха в Ирак, не може да се каже, че не са били готови. Те имаха четири месеца и половина. За неточност регистрирам, че нямахме разузнаване на място, за жалост ние нямаме разузнаване за разлика от румънците, те имаха взвод разузнавачи с арабски.

– Доколкото знам е било препоръчано разузнаването да помогне, само че е отказано?
– Никой не знае точното време, час и миг, в който да бъде осъществен атентата. Ако знаем това нещо, щяхме да си свършим работата доста по-добре без жертви.

– Трябваше ли някой да понесе отговорността в България за това, което се случи?
– Мое персонално мнение е, че един човек е забранил потреблението на оръжие и е заповядал да бъдат свалени РПГ-тата от покрива. Заместник-командир на батальон беше.

– Те са се стягали да се местят от базата, може би по тази причина?
– Не мисля, че това беше. Имаше заповед да се смъкват РПГ-тата от покрива. В момента, когато стана атентатът и доста хора започнаха да говорят… знаят, не знаят, започнаха да разясняват какво щяло и нещяло да бъде. Като се обърне каруцата – пътища доста.

– С РПГ дали са можели да стрелят толкоз наблизко като е наближил камионът?
– Значи той не е бил наоколо, 60 до 80 метра са били, когато е видян камионът.

– Не са имали право да стрелят, доколкото разбрах?
– Да. Така е, и в случай че не е създаден първият изстрел, може би е нямало да стрелят и останалите сътрудници.

– Има ли легенди към Кербала, да се преиначава, да се добавя?
– Вижте, аз 10 години не съм давал изявленията. Затова съм тук. Много се изприказва, доста хора знаещи – незнаещи приказват. Много хора си вършат ПР на гърба на убитите сътрудници и на другите, които бяха там… като се стартира от перача, гладача и готвача и т.н, всички са си изпълнявали отговорностите почтено и честно като една смазана машина. Това не би трябвало да се подценява. Тези хора още служат, за някои от тях чест, героизъм и дълг са мощни думи, за доста други е на ниска цена ПР. Което мен ме нервира и не може на гърба на починалите сътрудници някой да прави нещо, което не е правдиво. Не желая да разясня тези неща.

– Колкото хора толкоз и версии?
– Всеки има личен прочит на нещата. Въпросът е да бъде вярното, да бъде истината и най-много да се помнят хората, които направиха героизма. Ние сме живи поради тях, тези пет индивида, които починаха, до последния си мирис стискаха ложата на автомата, ноктите им бяха останали на полуложата, аз не желая тези хора да бъдат по някакъв метод пренебрегнати, тяхното мъжество да бъде мимолетно прекосяване през историята на България.

Искам тези хора да се знаят, да се почитат, да се пишат по учебниците в новата история на България – това са първите хора, след Втората международна война, които умират за България, давайки клетва, това желая.