Илия Блъсков е сред първите ни възрожденски писатели преди Освобождението,

Илия Блъсков е измежду първите ни възрожденски писатели преди Освобождението, който е прочут с три свои отпечатани творби – „ Изгубена Станка “, „ Злочеста Кръстинка “ и „ Пиян татко, палач на децата си “. После името му като че ли изчезва от литературния ни живот. Издава още разкази, повести и мемоари. Не съумява да развие до край литературните си качества, само че в творчеството му се крие дълбока откровеност.

 

Той е роден на 9 февруари 1839 година в Клисура. Баща му Рашко Блъсков е черковен артист, високо просветен за времето човек. Учителства из страната. През 1859 година поради преследвания на турския валия и гръцкия епископ в Силистра е заставен да забегне в Румъния, където продължава да се прехранва с учителската работа. Наред с това Рашко Блъсков побългарява повести и разкази, написа учебници, издава календари и други известни книги, редактира списания и вестници. Автор е на автобиография, издадена след гибелта му - 1901 година

 

Синът му Илия Блъсков е повлиян от книжовната му работа, въпреки че не получава високо обучение. Учи при татко си и по няколко месеца при други учители. Животът му минава в тествания, само че не изостявя перото. 

 

През Кримската война учебните заведения са затворени и той е чирак при шивач в обсадената Силистра. Преминава в лагера на съветските бойци като продавач на питки, а след отстъплението им стига с тях Браила, където остава до 1856 година В румънския град е продавач и прислужник в дюкян. Още до момента в който учи в Русе е прислужник на учителя си Бояджиев, а след това чиракува в

механа, в аптека и абаджийски дюкян в Силистра. 

 

През 1857 година го поканили за преподавател в село Айдемир, Силистренско. „ Но на мене пари ли ми бяха на очите? Ех, майко блага, на този час аз самси не знаех на небето ли бях, или на земята. Докараха една кола, нахвърлих си партушината, взех си под мишница торбичката с книгите, качих се на колата, взех остена и самичък подкарах воловете и с неспокойствие гледах по кое време да изляза от града, в който животът ми беше толкоз дотегнал “, написа в мемоари той.

 

В село Айдемир се ражда тематиката за селския обичай в творчеството му и остава за дълго в творбите му, а градът за него е извор на безнравственост и зло. Той обича селската природа, само че го огорчава бедността, потребността и незнанието. Тогава е единствено на 18 години.

 

По това време издава преводната брошура „ Десет заповеди божи или малко християнско наставление “, а през 1863 година – „ Живот на святого Иван Предтеча и на святяго Игнатия Богоносеца “. В Силистренското село, а и по-късно, постоянно приготвя проповеди в църква, доста от тях разгласява през 60-те години в списание „ Духовни книжки “. После се отдава напълно на учителската работа, остава три години в село Айдемир. Сам вижда, че за тази работа не му доближават знания.

 

Заминава за Шумен, където взема частни уроци по български език и граматика при Добри Войников. От създателя на „ Нещастна фамилия “, издадена в списание „ Български книжици “, идва желанието и вдъхновението на Илия Блъсков към перото. Добри Войников следи писателските опити на своя възпитаник и чете първи творбите му. Блъсков написа: „ Словото ми беше поправено и допълнено от учителя Добри Войников “. Дори, когато основава „ Изгубена Станка “, учителят му поправя ръкописите. 

 

Блъсков учи френски език при книжовника Анастас Гранитски. Назначен е за преподавател в Шумен и остава там 40 години. Преподава в долната махала на възпитаници от града и близките села. За него просветата е тъждествена на нравствеността и в религията търси моралните устои за всеки човек. Освен като преподавател, по-късно работи и като учебен контрольор и учител в Учителския институт и Девическата гимназия.

 

В Шумен написа своите повести и разкази, приготвя за щемпел учебници, издава календари и книги, редактира списанието „ Градинка “, за което Ботев споделя, че от една страна Блъсков разказва положителните и неприятните страни на нашите нрави и традиции, а от друга – учи и възпитава народа.

 

„ Г-н Блъсков блъска и бие народа със своя християнски камшик за пиянството, за скъперничеството, за нерелигиозността и за чрезмерното ястие и пиянство, пиянство и забавление по огромните празници. Ако да би знаел г.  Блъсков, че всичко това е разследване, (а не причина) на нашето иго, то той ни не би плашил, че който „ не пази и оскверни съботата, той би трябвало да се умъртви и тая душа би трябвало да се изтреби из измежду народа. Пиянството е разследване на неприятния живот, скъперничеството – на огромния и безвъзмезден труд, нерелигиозността – на това, че вярата е търговия, а чрезмерното ястие, пиянство и забавление по празниците е разследване на това, че през всичката година нашия народ пасе трева, работи като вол и не вижда нито един щастлив ден “.

 

Клисурецът редактира още „ Учителски вестник “ и „ Памятник “. Той самият е познавал „ Рибния буквар “ на Петър Берон, „ Митарствата “ на Йоаким Кърчовски, „ Александрия “, „ Две приказки за славните дами “ и други известни творби по това време. Тогава брат му, който също е литератор и е приключил в Русия му изпраща романа „ Вечният евреин “, който Блъсков чете с интерес.

 

В Шумен побългарява от гръцки език няколко описа - „ Две сестри Добра и Грозданка “, „ Азаил и неблагодарний селяндур “, „ Рада клюкарката или хлевоуста жена “. За тях той употребява гръцката христоматия „ Детски магазин “. Всъщност и на гръцки това са преводи от френски език от книгата на писателя Л. дьо Бомок и тази книга е била прекомерно известна у нас, превеждана е от Кръстьо Пишурка. Заслугата на Блъсков е, че побългарява непознатото произведение, което е път към личното му творчество.

 

Градът не е обичаното му място, тъй като написа: „ И ходех аз по тия градски задушени, тесни улици, зяпах на градските варосани, белосани, хубави къщи, срещах се с непознати за мен жители: старци, мъже, наперени момци, само че не зная за какво, нищо не ме привличаше, из мозъка ми не излизаше селския живот “. Но в Шумен си отива и от живота през 1913 година

 

Всичките му книги са издадени на български език, някои от тях са черковни и свързани с образованието и възпитанието на децата. Повестта „ Изгубена Станка “ е най-интересното му креативно достижение и е въодушевена от „ Нещастна фамилия “ на Васил Друмев. За повторно след нея в историята на българската литература се ражда белетристична творба, която разкрива събития от предишното. С тази повест Илия Блъсков се трансформира в първия художник на българската природа, рисува редица живописни естествени картини. Въвежда в българската литература пейзажите на Добруджа, Дунав, Делиромана.

 

 „ Изгубена Станка “ бързо намира известност и до Освобождението е издавана два пъти – през 1865 и 1867 година Три години по-късно е драматизирана и играна с огромен триумф, както свидетелства Иван Вазов в „ Немили – недраги “. 

 

В спомените си Блъсков споделя, че научава историята за отвличането и освобождението на Станка през 1863 година в Шумен от хайдутина Жеко или Жельо. За него е разбрал от собствен комшия свещеник – изповдник. Хайдутинът му разказал събитията в повестта, а Блъсков основава облиците и картините, дава плът на цялата история, трансформира я в художествено произведение.

 

Повестта стартира с изложение на добруджанската низина, с картини от живота на елементарните хора, с роман за ориста на добруджанци. Цяла Добруджа е в огън, татарите бягат от съветските войски, а където преминат – грабят, убиват, опожаряват. Същата орис чака село Ташавлъ, от където са героите на създателя. Татарите в действителност се явяват, отвличат хубавата щерка на дядо Иван Станка и снахата Неда, убиват майката, подпалват къщата, оставят безпомощния дъртак в обезсърчение. Същата е участта и на Станкиния избраник Петър. Селото му е също опожарено, околните му убити, а той бърза към селото на годеницата си. Но на вятъра –  вижда голямото злощастие в дома на дядо Иван. Блъсков свързва природата в повестта с националните митове и предния, хайдутинът Жельо му споделя легендата за мъртвото езеро.

 

„ Изгубена Станка “ е развълнувала тогавашния четец с патриотичния си дух, с размислите за ориста на народа, който живее в иго, с персоналната орис на героите, естествените и битовите картини. Повестта притегля читателя с елементарност и непринуденост, с езика си. Затова и Владиков от „ Хъшове “ на Иван Вазов се обръща с остра записка към Македонски: „ Срам и срам, че не си чел още „ Изгубена Станка “. Конска глава! “ В „ Немили-недраги “ Вазов написа, че повестта е причинявала доста сълзи в очите на читателите ù, отронвала е въздишки. Но тази повест е и подложена на критика от Нешо Бончев, който я смята за примитивно творчество.

 

Блъсков написа и „ Злочеста Кръстинка “, в която преглежда разрухата на едно семейство. Произведението задава етични правила, слага казуса за закононарушението и възмездието. Но тази му творба не е по този начин известна както първата му повест.

 

Третата повест на Блъсков е „ Пиян татко, палач на децата си “, където задълбочава тематиката за човешките недостатъци. Това е проповед против пиянството, обичана на предосвобожденския ни щемпел. Темата е наранена и в следосвобожденските му разкази.

 

„ Но индивидът, който Бог е надъхал с повече благосклонност, с разсъдък, аналогия, доста, доста по-горна от добитъка, този човек, който е роден за положителната бъднина на цялото домородство, на цялостен жанр, тоз човек по какъв начин е? Какъв е той? Уви, той бива понякогаш бич, наказване, токсичен нож за цялостен жанр, за цялото къщовничество. За подобен зверовит, пийнал човек ще бъде нашата приказка… “, написа създателят в първите си редове.

 

Откроява се обликът на  Хаджи Вълко, който има дребна механа в село Драгоево. Той употребява скупчването на доста служащи при градежите на казарми за постоянната турска армия, с цел да забогатее. Отваря своята механа в Шумен и преуспява. Но пиянството го довежда до злощастен край – умира при рухване от кон след пиянска забава. Пиянството се оказва гибелно освен за личния му живот. Неговият наследник Пенчо, който е основен воин от пиянство се трансформира в звяр. Убива жена си, щерка си, внучето си, прогонва майка си, която проси пред църковните храмове, унищожава зетя си, който се удавил в Дунав, опожарява къщата. Самият той умира от страшна гибел.

 

Откъси от повестта „ Пиян татко, палач на децата си “ на Блъсков са отпечатани в списанието „ Градинка “ през 1874 година и е повлияна от „ Мамино детенце “ на Любен Каравелов. Авторът употребява и някои негови похвати – карикатурата и гротеската.

 

Блъсков продължава литературната си работа и след Освобождението, написа разкази. Но те не оставят диря в литературата ни. Името му остава обвързвано с предосвобожденската традиция в литературата ни. След Освобождението издава няколко поредици известни книжки за българите – „ Градина – брошура за домашно прочитане на всекиго “, „ Ред модерни книжки “, „ Съвременни книжки за прочитане на всекиго “, „ Книжки за народа “, „ Войнишка китка “, „ Духовни книжки “ и други В тия поредици излизат над 40 на брой книги. Много от тях носят имената на цветя – „ Зюмбюл “, „ Перуника “, „ Лале “, „ Момина сълза “, „ Здравец “, „ Ружа “, „ Минзухар “. Съдържат някои преведени или побългарени разкази на Гогол, Гаршин, Глишич, мемоари, описания на национални традиции и национални песни. Блъсков основава потребна известна литература за българите.

 

Той печата в списание „ Памятник “ и в известните си поредици мемоари и очерци от предишното. Издава своите книги: „ Спомени из ученическия, учебния и писателския ми живот “ (1907), „ Материал по история на нашето възобновление. Гр. Шумен “ (1907) и „ Спомени из националния живот “ (1912).  Из под перото му излизат и мемоари в ръкопис - написани живо и забавно, които разкриват българския обичай и психика.

 

Илия Блъсков е съвсем пропуснат след Освобождението. Неговото креативно място е завзето от Иван Вазов, Захари Стоянов, Цани Гинчев, Алеко Константинов, Тодор Влайков, Михалаки Георгиев и други имена построили литературната ни история. Авторът на „ Изгубена Станка “ съумява да запише името си в българската възрожденска литература и да я промени по собствен автентичен метод.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !