Илия Бешков Дунов е роден на 24 юни 1901 г.

Илия Бешков Дунов е роден на 24 юни 1901 година в с. Долни Дъбник, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен, следва две години в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, учителства в родното си село. През 1921 година стартира да учи живопис в Художествената академия, в класа на проф. Никола Маринов и приключва през 1926 година Сътрудничи на редица издателства, вестници и списания, в които отпечатва над хиляда свои произведения. Илюстрира и оформя повече от 60 книги. От 1945 година до гибелта си през 1958 година преподава изобразяване, илюстрация и оформление на книгата в Художествената академия и завежда катедра „ Графика “. От 1953 година е професор.

 Бешков е един от най-забележителните български създатели от първата половина на предишния век. Жизненият му път е белязан от бурни събития: Първата и Втората международни войни, политически преврати и промени на властта, като главните интервали в творчеството му съответстват с основни събития от историята на България. Бешков е човек с дейна гражданска позиция, израз на която са фамозните му карикатури. Именно в региона на карикатурата той реализира върховете си като художник – те са едни от най-забележителните достижения на българската журналистика. Самият Бешков написа за същността на този род: „ Карикатурата черпи концепциите, сюжета и тематиката си напряко от живота, от действителните обстоятелства от публичния, политическия, стопанския и битовия живот. Тя следва от близко обстоятелството, случката, събитието, без които тя е немислима. Винаги настояща, будна и преносима, тя прониква всестранно в живота и, ставайки цялостен негов изразител, тя се трансформира в богата съкровищница на познание за народа и епохата. “

 Дневникът на Бешков „ Черната тетрадка “ е извънредно скъпо сведение от 50-те години на предишния век, отразяващо събитията през погледа на недолюбвания от властта по това време създател. В „ Черната тетрадка “ са оповестени достоверни документи от полицейското досие на Бешков в интервала 1925–1958 година и албум, обхващащ най-значимите творби от творчеството на огромния карикатурист от интервала 1914–1958 година „ Черната тетрадка “ на Илия Бешков предлага среща с един в действителност талантлив създател, невероятен човек с дейна гражданска позиция. Личният дневник на надарения карикатурист, достоверните документи от досието му и оповестените творби потапят в духа на епохата и наблюдават виталния път на един от най-големите български създатели на културата, героичен човек, който остава правилен на своите правила без значение от политическите режими. На последната страница е записал: “Свободата иде по пътя на истината. ” Това просветление по едно и също време “изразява неговата креативна и духовна същина ” и служи като ключ към дълбочината и посланията на размислите му. Не очаквайте в дневника на Илия Бешков да прочетете битови истории или пикантерии от живота на тогавашната интелигенция. Има единствено една бележка от юли 1950 година, която с доста ангажименти може да бъде призната за “жълта ” съгласно днешните характерности. “Сключих бас с Гетман (ген. Александър Гетман, шеф и на Народния спектакъл, и на операта), че на 1 септември американците ще бъдат на 38-ия паралел в Корея (Южна Корея) за 5000 лв.. Понастоящем те са в Тег Пусан и Чинджу. ” 38-ият паралел и до момента разделя двете Кореи.

 В своите мемоари, наречени “Хрумвания ”, Илия Бешков размишлява за творчеството и отговорностите на художника, за човешкия дух и старостта, за любовта и омразата, за цивилизацията, нейните пороци, само че и нейното “безсмъртие, което се състои в свободата на личността... ” И в словото си Бешков е толкоз изразителен, колкото и в рисунките си Оригиналната му мисъл като че ли не среща загради. Добавете към всичко това и вроденото му сладкодумие и ще разберете за какво художникът е имал толкоз доста слушатели и фенове.

Казват, че преди години изкуствоведът Димитър Аврамов споделил във връзка предаването “Панорама ”, един от основателите на което е и Александър Бешков: “На това място трябваше да е татко му! Улиците щяха да опустеят. Цяла България щеше да е пред екраните... ” Но има и още нещо, което поразява в тези мемоари. Пророчеството на Бешков. Ето какво е записал художникът през септември 1950 година - “Русинът има единствената нужда - да се похвали с нещо - каквото и да е - царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са “най- ” и да заплашват света, което дава отговор таман на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, само че той осъзнава, че е омразен, нетърпим или в най-хубавия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво присъединяване в построяването му през вековете. Непоносимо страдалчество за русина е това схващане - да си през вековете една ръмжаща мечка отвън оградите на цивилизацията. “Православна ” Русия води единадесет “освободителни ” войни, с цел да завоюва Полша, България и Турция, и като не съумя - това правоверно православие беше сменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което стартира нови “освободителни ” войни против България, Полша, Турция... и целия свят. Христос беше сменен със Сталин, до момента сполучливо.

 Не мислете, че Илия Бешков е антикомунист или русофоб. Той в никакъв случай не е бил “анти ”, а постоянно “про ”, такава е душевната му настройка. Но умее да разсъждава аналитично и мъдро. Словото на Бешков е издавано неведнъж в книги - през 1965, 1973, 1981... Винаги в огромни тиражи, постоянно изчерпвани. Но в никакъв случай с целия текст, написан и изговорен от художника. Заради партийни и идеологически неудобства. Сега читателят за първи път може да прочете всичките “хрумвания ” на Бешков. Както и да види в досието му какъв брой доста си наподобяват способите и дейностите на всяка загадка власт.

 Първото разпореждане за негово задържане е с дата 5 май 1925 година Обвинението е по Закона за отбрана на страната “... задето е знаял за готвения атентат и държавен прелом от страна на комунисти и земеделци и не е съобщил на властта. ” На 18 май 1925 година е освободен по “липса на осъществено закононарушение ”. През ноември 1946 година Държавна сигурност го взема на доклад и му открива наблюдателно дело “Приспособленец ”. Информатори и сътрудници като Борил, Горкин, Янков и други го наблюдават надали не на всяка крачка. Делото против художника е закрито на 24 януари 1958 година - ден след неговаата гибел. “Събрани дружно, досието и дневникът на Бешков са едно от най-тъжните, трагични и мощни свидетелства на времето ”, написа в предговора си акад. Светлин Русев.

Източници: www.24chasa.bg