Евроатлантизъм с палмово масло – Москва да е сита и членството ни в НАТО да оцелее
Илиана Славова
" България ще разреши на съветския „ Лукойл “ да изнася петролни артикули, заобикаляйки ембаргото на Европейски Съюз " – това заглавие беше повторено с известни вариации от редица медии по света, включително украински и съветски. Рядък случай, когато Киев и Москва са на едно мнение. У нас обаче имитатори на „ друга позиция “ изясняват, че европейските наказания не значат това, което значат, а в това време страната затъва във все по-дълбока обърканост. Предстои да разберем каква ще е ориста на импортирания от Движение за права и свободи закон за надзор върху дерогацията, само че въпросът „ Лукойл “ е единствено признак, същинският проблем е, че
номинално сме в Европа, а на процедура – под чехъла на Москва
За президента и държавното управление му тази обстановка е удобна, още са в сюжета с „ съветския Крим “, несполучливо камуфлиран с лустро от американски академии. Единствената власт, която в този момент може да генерира политическа адекватност, е Народното събрание, само че капацитетът и волята за деяние са разнообразни неща.
И дано никой не се изкушава от тезата „ хайде да оставим геополитиката, ние да си гледаме нашата къщурка – корупцията, обществените проблеми “ и така нататък Защото в изискванията на глобализация геополитиката непроменяемо задава параметри на вътрешната политика и вътрешната политика неизбежно се въздейства от геополитиката. Грандкорупцията у нас е зачената и хранена с пари от Кремъл, а проблемите с енергоносителите, които третираме като обществени, са част от геополитическата игра на Кремъл. За страна като България игнорирането на тези действителности значи не просто загуба на всякакво почитание на интернационалното поле, само че и продължаваща вътрешна дестабилизация като резултат от въздействието на Кремъл.
На пръв взор Народното събрание реагира съответно на тези провокации. Има евроатлантическо болшинство, което гласоподава да помогнем с оръжие на Украйна, одобри решение за присъединението ни към еврозоната, утвърди договорката за новите F-16, а още преди формалното разкриване на това Народно заседание осуети замисъла на „ Възраждане “ да докара Митрофанова на първото съвещание. Само че остави отпред на комисията по туризъм Цончо Ганев от същата партия, който махна флага на Европейски Съюз, подложен в кабинета му преди неговото идване. Партийният водач на Ганев – Костадин Костадинов, определящ националното посланичество „ евроатлантическа навалица “, получи председателския пост на комисията за българите в чужбина – доста от тях са приютени от евроатлантически страни, дали изборът им на страна ги прави „ навалица “? И по какъв начин счита той да ги съставлява, в случай че мисли по подобен метод? Не става дума Костадинов и Ганев да бъдат преследвани поради инакомислие, а за уважението към цивилизационния избор на България, което дължат като български депутати.
От друга страна, гласуването за F-16 сподели разделяне в „ Продължаваме промяната “ – една от партиите, получили доверие от гласоподаватели с евроатлантически профил. От трета страна, имаме решение за военна помощ за Украйна и в същото време липса на реакция против следващото обидно отношение към украинските бежанци,
оставени без храна от служебното държавно управление
Разбира се, Народното събрание не може и не трябва да прави работата на изпълнителната власт, само че може да упражни надзор посредством питания към министрите. Ако погледнем и самото решение за оказване на военна помощ, в него има доста съответни послания и никакви гаранции до каква степен текстовете ще бъдат приложени на процедура. Преценката за това какъв брой и какво оръжие ще дадем е оставена на държавното управление на Радев – същото, което угодничи пред „ Лукойл “, а към този момент договаря и за възобновяване на съветския план „ Бургас-Александурполис “. Как да чакаме честно отношение от тези министри и патрона им Радев? Ако създадат почтен разбор на опциите да предоставим оръжие на Украйна, значи
да тръгнат против повелята на Москва, която акушира политическа кариера на президента
Министърът на защитата към този момент се разгласи против даването на тежки оръжия с аргумента да не се понижат качествата на армията и въобще пренебрегва опцията съдружниците да ни компенсират със западна военна техника. Очаквано – ползите на Москва не допускат модернизиране на армията ни. Освен това, в случай че дадем деветте самолета, за които се заприказва в общественото пространство, има късмет да получим от Нидерландия F-16 и това да провали настойчивите опити на Радев да подписа (най-после) договорка за „ Грипен “.
Това беше предвидимо и можеше да се избегне. Можеше Народното събрание да сътвори личен орган, който да оцени запасите ни от руски оръжия. Можеше в това да се привлекат натовски специалисти, с които редом да се водят диалози за вероятните размени със западни оръжия. Така Народното събрание щеше да има своята оценка - държавното управление може да я одобри или да я оспори, само че не и да показа своята като истина от последна инстанция.
Това би било допустимо, в случай че в Народно събрание имаше безапелационна воля да се отстоява мястото на България в цивилизования свят. При такава воля Народното събрание щеше да е щит на държавността пред упоритостите за еднолично президентско ръководство по московски модел – да отстрани институцията длъжностен кабинет и на първо място да излъчи евроатлантическо държавно управление, та било то и с стеснен мандат.
Има математическо болшинство за това, само че не и политическо изпитание за неговото консолидиране.
Тече противоположният развой – задълбочаване на разприте
Явният дезинтегриращ фактор в това отношение е „ Продължаваме промяната “. Аргументът на Кирил Петков „ евроатлантизмът не е тематика, борим се за господство на правото “ става за избирателен девиз, само че е неплатежоспособен като причина – ясно е, че няма да има никакво господство на правото без отпор против съветското въздействие, което редовно създава корупция. Истинската причина е по-скоро в генезиса на Политическа партия, чиито водачи бяха доведени във властта от Румен Радев. Със сигурност в тази партия има хора с евроатлантически възгледи, само че има и въздействия в противоположната посока и пропукването по тематиката за F-16 е показателно за тази разнопосочност.
За ГЕРБ, въпреки това, влизането в очевидна борба с Румен Радев е нежелателен вид. На настоящия стадий е явен стремежът към минимизиране на фронтовете за излизане от политическата изолираност.
Движение за права и свободи изначално заема по-обтекаеми позиции в тактиката си да има политически валенции във всички направления.
„ Демократична България “ при други условия можеше да е консолидиращ фактор за отстояването на твърда евроатлантическа позиция – в миналото ДСБ беше стожер на евроаталантизма. Вместо това Демократична България одобри подчинена роля и следва стъпките на Политическа партия за сметка на личната си еднаквост – дотолкоз, че Христо Иванов още веднъж заприказва за допустима коалиция с Българска социалистическа партия.
Логично сумарният резултат от раздорите в Народното събрание и президентските властови упоритости е
(гео)политическа отпадналост
Опит да се избегне конфликт с Москва и даже искрено пробутване на съветски ползи. Евроатлантизъм с ангажименти. Като сирене с палмово масло. С него обаче можем да залъгваме само себе си.
" България ще разреши на съветския „ Лукойл “ да изнася петролни артикули, заобикаляйки ембаргото на Европейски Съюз " – това заглавие беше повторено с известни вариации от редица медии по света, включително украински и съветски. Рядък случай, когато Киев и Москва са на едно мнение. У нас обаче имитатори на „ друга позиция “ изясняват, че европейските наказания не значат това, което значат, а в това време страната затъва във все по-дълбока обърканост. Предстои да разберем каква ще е ориста на импортирания от Движение за права и свободи закон за надзор върху дерогацията, само че въпросът „ Лукойл “ е единствено признак, същинският проблем е, че
номинално сме в Европа, а на процедура – под чехъла на Москва
За президента и държавното управление му тази обстановка е удобна, още са в сюжета с „ съветския Крим “, несполучливо камуфлиран с лустро от американски академии. Единствената власт, която в този момент може да генерира политическа адекватност, е Народното събрание, само че капацитетът и волята за деяние са разнообразни неща.
И дано никой не се изкушава от тезата „ хайде да оставим геополитиката, ние да си гледаме нашата къщурка – корупцията, обществените проблеми “ и така нататък Защото в изискванията на глобализация геополитиката непроменяемо задава параметри на вътрешната политика и вътрешната политика неизбежно се въздейства от геополитиката. Грандкорупцията у нас е зачената и хранена с пари от Кремъл, а проблемите с енергоносителите, които третираме като обществени, са част от геополитическата игра на Кремъл. За страна като България игнорирането на тези действителности значи не просто загуба на всякакво почитание на интернационалното поле, само че и продължаваща вътрешна дестабилизация като резултат от въздействието на Кремъл.
На пръв взор Народното събрание реагира съответно на тези провокации. Има евроатлантическо болшинство, което гласоподава да помогнем с оръжие на Украйна, одобри решение за присъединението ни към еврозоната, утвърди договорката за новите F-16, а още преди формалното разкриване на това Народно заседание осуети замисъла на „ Възраждане “ да докара Митрофанова на първото съвещание. Само че остави отпред на комисията по туризъм Цончо Ганев от същата партия, който махна флага на Европейски Съюз, подложен в кабинета му преди неговото идване. Партийният водач на Ганев – Костадин Костадинов, определящ националното посланичество „ евроатлантическа навалица “, получи председателския пост на комисията за българите в чужбина – доста от тях са приютени от евроатлантически страни, дали изборът им на страна ги прави „ навалица “? И по какъв начин счита той да ги съставлява, в случай че мисли по подобен метод? Не става дума Костадинов и Ганев да бъдат преследвани поради инакомислие, а за уважението към цивилизационния избор на България, което дължат като български депутати.
От друга страна, гласуването за F-16 сподели разделяне в „ Продължаваме промяната “ – една от партиите, получили доверие от гласоподаватели с евроатлантически профил. От трета страна, имаме решение за военна помощ за Украйна и в същото време липса на реакция против следващото обидно отношение към украинските бежанци,
оставени без храна от служебното държавно управление
Разбира се, Народното събрание не може и не трябва да прави работата на изпълнителната власт, само че може да упражни надзор посредством питания към министрите. Ако погледнем и самото решение за оказване на военна помощ, в него има доста съответни послания и никакви гаранции до каква степен текстовете ще бъдат приложени на процедура. Преценката за това какъв брой и какво оръжие ще дадем е оставена на държавното управление на Радев – същото, което угодничи пред „ Лукойл “, а към този момент договаря и за възобновяване на съветския план „ Бургас-Александурполис “. Как да чакаме честно отношение от тези министри и патрона им Радев? Ако създадат почтен разбор на опциите да предоставим оръжие на Украйна, значи
да тръгнат против повелята на Москва, която акушира политическа кариера на президента
Министърът на защитата към този момент се разгласи против даването на тежки оръжия с аргумента да не се понижат качествата на армията и въобще пренебрегва опцията съдружниците да ни компенсират със западна военна техника. Очаквано – ползите на Москва не допускат модернизиране на армията ни. Освен това, в случай че дадем деветте самолета, за които се заприказва в общественото пространство, има късмет да получим от Нидерландия F-16 и това да провали настойчивите опити на Радев да подписа (най-после) договорка за „ Грипен “.
Това беше предвидимо и можеше да се избегне. Можеше Народното събрание да сътвори личен орган, който да оцени запасите ни от руски оръжия. Можеше в това да се привлекат натовски специалисти, с които редом да се водят диалози за вероятните размени със западни оръжия. Така Народното събрание щеше да има своята оценка - държавното управление може да я одобри или да я оспори, само че не и да показа своята като истина от последна инстанция.
Това би било допустимо, в случай че в Народно събрание имаше безапелационна воля да се отстоява мястото на България в цивилизования свят. При такава воля Народното събрание щеше да е щит на държавността пред упоритостите за еднолично президентско ръководство по московски модел – да отстрани институцията длъжностен кабинет и на първо място да излъчи евроатлантическо държавно управление, та било то и с стеснен мандат.
Има математическо болшинство за това, само че не и политическо изпитание за неговото консолидиране.
Тече противоположният развой – задълбочаване на разприте
Явният дезинтегриращ фактор в това отношение е „ Продължаваме промяната “. Аргументът на Кирил Петков „ евроатлантизмът не е тематика, борим се за господство на правото “ става за избирателен девиз, само че е неплатежоспособен като причина – ясно е, че няма да има никакво господство на правото без отпор против съветското въздействие, което редовно създава корупция. Истинската причина е по-скоро в генезиса на Политическа партия, чиито водачи бяха доведени във властта от Румен Радев. Със сигурност в тази партия има хора с евроатлантически възгледи, само че има и въздействия в противоположната посока и пропукването по тематиката за F-16 е показателно за тази разнопосочност.
За ГЕРБ, въпреки това, влизането в очевидна борба с Румен Радев е нежелателен вид. На настоящия стадий е явен стремежът към минимизиране на фронтовете за излизане от политическата изолираност.
Движение за права и свободи изначално заема по-обтекаеми позиции в тактиката си да има политически валенции във всички направления.
„ Демократична България “ при други условия можеше да е консолидиращ фактор за отстояването на твърда евроатлантическа позиция – в миналото ДСБ беше стожер на евроаталантизма. Вместо това Демократична България одобри подчинена роля и следва стъпките на Политическа партия за сметка на личната си еднаквост – дотолкоз, че Христо Иванов още веднъж заприказва за допустима коалиция с Българска социалистическа партия.
Логично сумарният резултат от раздорите в Народното събрание и президентските властови упоритости е
(гео)политическа отпадналост
Опит да се избегне конфликт с Москва и даже искрено пробутване на съветски ползи. Евроатлантизъм с ангажименти. Като сирене с палмово масло. С него обаче можем да залъгваме само себе си.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ