Илиана Раева разплака България с тези думи
Илиана Раева постоянно е била от дамите, които имат какво да кажат и знаят по какъв начин да го кажат. В навечерието на 2021-ва тя разгласява трогателен статус в профила си във Facebook, който за секунди събра хиляди харесванния. Ето какво написа тя: "Днес е последният ден на една година, която всички ще помним дълго. Беше тежко и доста друго. Коя ли година е била лека?!
Животът е битка, трудности, тествания и редки щастливи мигове, с цел да ни заредят с задоволително сили и религия за идната житейска борба. Днес обаче аз желая да благодаря на отлитащата 2020 година Ще споделя единствено някои от многочислените прелестни моменти. Трудните и тежки мигове ще ги пропусна, тъй като мое надълбоко разбиране е, че би трябвало да умеем да виждаме, положителното, красивото и би трябвало да се научим да сме признателни. Ясно е, че не красивото и положителното доминират в живота ни в последните години, само че истината е, че ги има и би трябвало да имаме очи, сърце и душа за тях.
*И по този начин: Какво ще помня и ще остане в сърцето и душата ми от изминаващата 2020 г и защо ще съм признателна:
*Благодаря, че през тази година получихме двойна благословия с Наско - родиха се двете ни внучки Емили и Асияна. Благодаря за времето, в което цялото ни семейство (Наско, аз, двете ни дъщери с обичаните си момчета, трите ни внучки и моят баща)изживя незабравими мигове дружно поради пандемията. Толкова доста закуски с палачинки, вкусни обеди и вечери, всевъзможни вкуснотийки приготвени с доста предпочитание, кино-вечери с пуканки, вино, шоколади, игри с внучките, тераса превърната в детски ъгъл, градина направена на детска площадка с батут и сглобяема къща за куклите, където игрите с необикновено енергичната дребна Илиана станаха всекидневие...
*Наско засади своите три череши.
*С наслаждение наблюдавахме и коментирахме първо появяването на люляците на майка, на цветята, на цветовете на ябълката, крушата, дюлата, сливата. Радвахме се на отрупания лешник, на достолепния орех, а есента сочните плодове и кехлибареното грозде бяха просто като вълшебна картина, на която се любувахме всеки ден. Разходките с трите ни кучета бяха спокойни и по-дълги от нормално, а закачките с красивата ни котка сваляха бързо напрежението и умората.
*Изкарахме 10 щастливи дни с трите внучки за първи път от 28 години на българското Черноморие и останахме доста, доста удовлетворени. *През тази странна година Наско стана притежател на обичания си “Левски” с голяма поддръжка от привържаниците му. През същата тази година аз бях избрана отново за трети път за президент на БФХГ с цялостно единогласие.
*Като начало “Левски” оцеля и не банкрутира, а прелестните ни девойки от националния тим завоюваха златен, сребърен и бронзов орден от Европейското състезание в Киев. Има и още всякакви хубости през тази година, само че и тези са задоволителни, с цел да бъда признателна. И в персонален, и в професионален проект хубавите моменти не липсваха. Този пост можеше да бъде различен и да наподобява по различен метод. Можех да изброя всички неприятности, през които преминахме.
И щеше да е също толкоз меродавен, в случай че бях предпочела примамливата и комфортна роля на жертвата. Защото в живота ни хубавото и неприятното се редуват. И тази година имахме своите тежки и много неприятни моменти. Но някак не съумях да се науча да демонстрирам тази страна от живота си. Нямам нужда да се върша на жертва, с цел да провокирам благосклонности и всенародно утвърждение. Може би, тъй като в живота си се нагледах на хора, които както споделя великата Татяна Лолова “Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги описват изпитват неистово наслаждение. Аз пък желая да мога да не приказвам в никакъв случай за несгоди...” Ами и аз мисля по този начин.
А и малко ли са болките на хората, с цел да ги товаря в допълнение и с моите. Вярвам, че би трябвало да се научим да гледаме в облачното и навъсено небе и да търсим късчето гълъбово синьо, с цел да му се порадваме. Не би трябвало да се отчайваме и да губим религия! Да! Тази година беше най-различната година за всички ни, само че може би тя изиска и нас да ни направи по-различни... Сигурно би трябвало да сме по-различни... Нека не я отхвърляме! Нека се опитаме да я разберем! Нека осъзнаем посланията ѝ! Нека сме ѝ признателни! Аз ѝ благодаря! ", показа Иляна Рева в поста си.
Животът е битка, трудности, тествания и редки щастливи мигове, с цел да ни заредят с задоволително сили и религия за идната житейска борба. Днес обаче аз желая да благодаря на отлитащата 2020 година Ще споделя единствено някои от многочислените прелестни моменти. Трудните и тежки мигове ще ги пропусна, тъй като мое надълбоко разбиране е, че би трябвало да умеем да виждаме, положителното, красивото и би трябвало да се научим да сме признателни. Ясно е, че не красивото и положителното доминират в живота ни в последните години, само че истината е, че ги има и би трябвало да имаме очи, сърце и душа за тях.
*И по този начин: Какво ще помня и ще остане в сърцето и душата ми от изминаващата 2020 г и защо ще съм признателна:
*Благодаря, че през тази година получихме двойна благословия с Наско - родиха се двете ни внучки Емили и Асияна. Благодаря за времето, в което цялото ни семейство (Наско, аз, двете ни дъщери с обичаните си момчета, трите ни внучки и моят баща)изживя незабравими мигове дружно поради пандемията. Толкова доста закуски с палачинки, вкусни обеди и вечери, всевъзможни вкуснотийки приготвени с доста предпочитание, кино-вечери с пуканки, вино, шоколади, игри с внучките, тераса превърната в детски ъгъл, градина направена на детска площадка с батут и сглобяема къща за куклите, където игрите с необикновено енергичната дребна Илиана станаха всекидневие...
*Наско засади своите три череши.
*С наслаждение наблюдавахме и коментирахме първо появяването на люляците на майка, на цветята, на цветовете на ябълката, крушата, дюлата, сливата. Радвахме се на отрупания лешник, на достолепния орех, а есента сочните плодове и кехлибареното грозде бяха просто като вълшебна картина, на която се любувахме всеки ден. Разходките с трите ни кучета бяха спокойни и по-дълги от нормално, а закачките с красивата ни котка сваляха бързо напрежението и умората.
*Изкарахме 10 щастливи дни с трите внучки за първи път от 28 години на българското Черноморие и останахме доста, доста удовлетворени. *През тази странна година Наско стана притежател на обичания си “Левски” с голяма поддръжка от привържаниците му. През същата тази година аз бях избрана отново за трети път за президент на БФХГ с цялостно единогласие.
*Като начало “Левски” оцеля и не банкрутира, а прелестните ни девойки от националния тим завоюваха златен, сребърен и бронзов орден от Европейското състезание в Киев. Има и още всякакви хубости през тази година, само че и тези са задоволителни, с цел да бъда признателна. И в персонален, и в професионален проект хубавите моменти не липсваха. Този пост можеше да бъде различен и да наподобява по различен метод. Можех да изброя всички неприятности, през които преминахме.
И щеше да е също толкоз меродавен, в случай че бях предпочела примамливата и комфортна роля на жертвата. Защото в живота ни хубавото и неприятното се редуват. И тази година имахме своите тежки и много неприятни моменти. Но някак не съумях да се науча да демонстрирам тази страна от живота си. Нямам нужда да се върша на жертва, с цел да провокирам благосклонности и всенародно утвърждение. Може би, тъй като в живота си се нагледах на хора, които както споделя великата Татяна Лолова “Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги описват изпитват неистово наслаждение. Аз пък желая да мога да не приказвам в никакъв случай за несгоди...” Ами и аз мисля по този начин.
А и малко ли са болките на хората, с цел да ги товаря в допълнение и с моите. Вярвам, че би трябвало да се научим да гледаме в облачното и навъсено небе и да търсим късчето гълъбово синьо, с цел да му се порадваме. Не би трябвало да се отчайваме и да губим религия! Да! Тази година беше най-различната година за всички ни, само че може би тя изиска и нас да ни направи по-различни... Сигурно би трябвало да сме по-различни... Нека не я отхвърляме! Нека се опитаме да я разберем! Нека осъзнаем посланията ѝ! Нека сме ѝ признателни! Аз ѝ благодаря! ", показа Иляна Рева в поста си.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ