Илиан Илиев: Задължително двама под 21 години – това би помогнало футбола ни
Илиан Илиев е част от мощното потомство на българския футбол от началото на 90-те години. Един от именитите състезатели, които направи сполучлива кариера освен у нас, само че и в чужбина. Юноша е на Черно море, по-късно играе в Левски, Бенфика, Славия, Бурсаспор, АЕК, Маритимо, Салгейрош и завърши кариерата си край морето. 4 пъти първенец с Левски, печели 2 пъти купата на България, за 2 сезона в Бенфика се постанова като един от водачите на отбора и печели Купата на Португалия 1996 година. Играе на Световното състезание във Франция 1998 година. Като треньор води Черно море, Берое (Купа на България), Левски, работи в Ангола, в Локомотив Пловдив, Верея, а от декември 2017 година още веднъж е в Черно море.
Ето какво сподели Илиан Илиев в особено изявление за читателите на:
–Господин Илиев, дано стартираме от една от дискутираните тематики в последно време – чужденците в българския футбол? Трябва ли да има ограничаване, по какъв начин би трябвало да бъде направено, това може ли да изиграе неприятна смешка на българските футболисти?
-Каквото и да си приказваме, в Европейския съюз сме – не можем да ограничим правата на индивида. Знаете, че към този момент имаме едно ограничаване – за футболисти с паспорти отвън Европейски Съюз, само че за останалото всеки тим би трябвало да има свое лично решение. За мен обаче по-важното е да се направи по този начин, че наложително да играят двама футболисти под 21 години, като единият да играе цялостен мач, а другият да вземем за пример едно полувреме. Защото преди бяхме очевидци на смени в първите минути на мачовете, което за мен беше оскърбление за децата. Когато да вземем за пример се контузи един от тях, да влезе различен в тази възраст на негово място. Много тимове и с право се хвалят, че имат развита детско-юношеска школа, че дават пари, имат бази и терени – тогава дано да даваме право на момчетата и да играят.
-Вие сте един от дребното клубове, който непрекъснато постанова млади български футболисти. Защо има разбиране, че в случай че се залага на млади българи, това автоматизирано значи, че тимът не преследва резултати?
-Аз нямам нищо срещу чужденците, постоянно съм бил добре признат в чужбина, когато съм играл. При нас в Черно море се получи сплав сред не неприятни задгранични футболисти, опитни български играчи и млади момчета. Има много тимове, които започнаха да вършат сходно нещо, само че има и други, които имам най-малко 15 чужденци в тима, а са имена в исторически проект и са дали не един и двама надарени български футболисти във времето. Но това е техен персонален избор.
-Защо в един интервал от 10-12 години като че ли школите бяха занемарени? До 2002-2005 година към момента имаше повече българи в родните клубове.
-Смея да настоявам, че в последните години се работи в тази тенденция – да се развиват подрастващите и школите. Друг е въпросът на кого му стиска да пуска момчетата да играят в мачовете и то във значимите мачове. Но аз не считам, че чужденците пречат на младите българи да се наложат в тимовете. Дори, в противен случай – един чужденец, в случай че е първокласен, може да научи на доста младите към себе си. Давам образец с Курьор или Родриго (и освен те) в нашия тим – които в действителност са образец за младите момчета.
–Имат ли качества младите български футболисти, откакто непрекъснато се приказва, че чужденците по някакъв метод пречат?
-Имат качества. Но тук към този момент следва въпросът – какъв брой се влагат, какъв брой работят. Искат ли в действителност да израстват. Понякога в школите един треньор няма физическото време да се оправи и тогава идва моментът тези момчета сами да работят преди и след подготовка. Да желаят да се учат, да се развиват, да напредват всеки ден.
-Стигаме и до треньорите обаче – имаме ли задоволително готови фрагменти, които да работят с юношите, тъй като постоянно упрекваме самите футболисти, че нямат качества, само че има ли положителни треньори, учат ли се, имат ли нужните принадлежности за работа, изобщо какъв е погледът ви върху това?
-Аз мисля, че доста от треньорите, които желаят да израстват и да се учат, го вършат. Сега е доста по-лесно с модерните технологии и интернет. Но би трябвало всичко да е дозирано, тъй като “copy paste” не те прави треньор. Всеки треньор би трябвало да знае какво желае, постигането не е елементарно, само че най-малко се знае задачата, а това е значимо.
-Само че знаем обстановки, в които треньори в школата желаят децата му да играят като тези в Барселона?!
-Точно това е, че някои треньори избързват в желанието си да създадат жанр на игра. Да търсят единствено бърз резултат. На 8-9 годишни деца да им правиш извършения като за мъжки тим не е редно или пък да ги учиш на тактичност. При дребните от това, което съм забелязал и в чужбина, когато съм бил, най-съществен е контактът с топката. Треньорите би трябвало да „ възпламенят “ децата по футбола, да запазят любовта им към играта и да ги възпитават. Много значимо е тези треньори да се абстрахират напълно от родителите, което не е елементарно! Аз си мисля, че да си треньор на деца е по-тежко от това да си треньор даже на мъже. Но това с родителите го има на всички места, освен в България.
-Представихте испанеца Пабло, ще търсите ли още нови попълнения преди старта на сезона?
-Момчето е на 23 години, минал е през школите на Виляреал и Алавес, надяваме се да израсне при нас. Иначе за новите попълнения – да, ще търсим най-малко един нападател поради травмата на Божилов и продажбата на Курьор, и още един бранител. Тази зима прекарахме подготовката напълно в България, а терените ни не са от най-хубавите, а и времето на моменти не ни оказа помощ.Това ни сътвори проблеми с травми. Надявам се да няма повече до старта на сезона.
-Поехте отбора в последните дни на 2017 година, т.е. направихте три цялостни календарни години в Черно море и стартирате четвърта. На доста малко места един треньор може да работи толкоз дълго време.
-Аз съм си у дома. Имахме мъчно начало, само че се стремим да се подобряваме. Първата година играхме бараж за Европа, само че загубихме от Левски. На идващия сезон завършихме на 5-то място. Миналата година също стигнахме до баражите, само че тогава настъпи обстановката с Коронавируса, играхме съвсем единствено с юноши, отстранихме Арда, само че с Ботев Пловдив не ни стигнаха силите. Ако не се беше случило, може би щяхме да се представим по-добре и да достигнем до финалния плейоф със Славия. В Берое изкарах 5 години, аз съм подобен, сложен съм по разделите. Със сигурност би трябвало да се подобряваме, желая тимът ни да има образ, да бъдем по-интересни в офанзива и да разнообразим стила си.
-Направихте забавни прехвърляния, което приказва добре за вашата работа?
-Ние сме екип с Петьо Костадинов, Боян Пейков и Сашо Филипов, както и момчета треньори от школата, които идват на част от тренировките. Още като се върнахме във Варна с Петьо си казахме, че би трябвало да даваме повече шансове на нашите юноши, тъй като и двамата знаем какви старания поставят децата под моста. Ето, оня ден в контролата с Враца, имахме 12 момчета от школата в тима. Това е самопризнание за работата навръх тези деца и треньорите, които работят в школата. Защото те се трудят и в случай че нито едно момче не е в първия тим, не виждат труда си осъществен.
-Ясен Петров пое националния тим. Какво е мнението ви?
-На първо място желая да му пожелая триумф. Няма да му е елементарно, като имаме поради какво се случи с последните селекционери. Важното е хората, които са били зад него при избора му, да продължат да са зад него непрекъснато. Защото в предни години бяхме очевидци на това, че след един-два недобри резултата се основава напрежение и от това страда тимът.
-Вие съжалявате ли, че не станахте народен селекционер?
-Говорихме с Михаил Касабов, благодарих му за поканата, само че му споделих, че с няколко индивида в Изпълкома вижданията ни за футбола у нас и развиването мu не съответстват.
Ето какво сподели Илиан Илиев в особено изявление за читателите на:
–Господин Илиев, дано стартираме от една от дискутираните тематики в последно време – чужденците в българския футбол? Трябва ли да има ограничаване, по какъв начин би трябвало да бъде направено, това може ли да изиграе неприятна смешка на българските футболисти?
-Каквото и да си приказваме, в Европейския съюз сме – не можем да ограничим правата на индивида. Знаете, че към този момент имаме едно ограничаване – за футболисти с паспорти отвън Европейски Съюз, само че за останалото всеки тим би трябвало да има свое лично решение. За мен обаче по-важното е да се направи по този начин, че наложително да играят двама футболисти под 21 години, като единият да играе цялостен мач, а другият да вземем за пример едно полувреме. Защото преди бяхме очевидци на смени в първите минути на мачовете, което за мен беше оскърбление за децата. Когато да вземем за пример се контузи един от тях, да влезе различен в тази възраст на негово място. Много тимове и с право се хвалят, че имат развита детско-юношеска школа, че дават пари, имат бази и терени – тогава дано да даваме право на момчетата и да играят.
-Вие сте един от дребното клубове, който непрекъснато постанова млади български футболисти. Защо има разбиране, че в случай че се залага на млади българи, това автоматизирано значи, че тимът не преследва резултати?
-Аз нямам нищо срещу чужденците, постоянно съм бил добре признат в чужбина, когато съм играл. При нас в Черно море се получи сплав сред не неприятни задгранични футболисти, опитни български играчи и млади момчета. Има много тимове, които започнаха да вършат сходно нещо, само че има и други, които имам най-малко 15 чужденци в тима, а са имена в исторически проект и са дали не един и двама надарени български футболисти във времето. Но това е техен персонален избор.
-Защо в един интервал от 10-12 години като че ли школите бяха занемарени? До 2002-2005 година към момента имаше повече българи в родните клубове.
-Смея да настоявам, че в последните години се работи в тази тенденция – да се развиват подрастващите и школите. Друг е въпросът на кого му стиска да пуска момчетата да играят в мачовете и то във значимите мачове. Но аз не считам, че чужденците пречат на младите българи да се наложат в тимовете. Дори, в противен случай – един чужденец, в случай че е първокласен, може да научи на доста младите към себе си. Давам образец с Курьор или Родриго (и освен те) в нашия тим – които в действителност са образец за младите момчета.
–Имат ли качества младите български футболисти, откакто непрекъснато се приказва, че чужденците по някакъв метод пречат?
-Имат качества. Но тук към този момент следва въпросът – какъв брой се влагат, какъв брой работят. Искат ли в действителност да израстват. Понякога в школите един треньор няма физическото време да се оправи и тогава идва моментът тези момчета сами да работят преди и след подготовка. Да желаят да се учат, да се развиват, да напредват всеки ден.
-Стигаме и до треньорите обаче – имаме ли задоволително готови фрагменти, които да работят с юношите, тъй като постоянно упрекваме самите футболисти, че нямат качества, само че има ли положителни треньори, учат ли се, имат ли нужните принадлежности за работа, изобщо какъв е погледът ви върху това?
-Аз мисля, че доста от треньорите, които желаят да израстват и да се учат, го вършат. Сега е доста по-лесно с модерните технологии и интернет. Но би трябвало всичко да е дозирано, тъй като “copy paste” не те прави треньор. Всеки треньор би трябвало да знае какво желае, постигането не е елементарно, само че най-малко се знае задачата, а това е значимо.
-Само че знаем обстановки, в които треньори в школата желаят децата му да играят като тези в Барселона?!
-Точно това е, че някои треньори избързват в желанието си да създадат жанр на игра. Да търсят единствено бърз резултат. На 8-9 годишни деца да им правиш извършения като за мъжки тим не е редно или пък да ги учиш на тактичност. При дребните от това, което съм забелязал и в чужбина, когато съм бил, най-съществен е контактът с топката. Треньорите би трябвало да „ възпламенят “ децата по футбола, да запазят любовта им към играта и да ги възпитават. Много значимо е тези треньори да се абстрахират напълно от родителите, което не е елементарно! Аз си мисля, че да си треньор на деца е по-тежко от това да си треньор даже на мъже. Но това с родителите го има на всички места, освен в България.
-Представихте испанеца Пабло, ще търсите ли още нови попълнения преди старта на сезона?
-Момчето е на 23 години, минал е през школите на Виляреал и Алавес, надяваме се да израсне при нас. Иначе за новите попълнения – да, ще търсим най-малко един нападател поради травмата на Божилов и продажбата на Курьор, и още един бранител. Тази зима прекарахме подготовката напълно в България, а терените ни не са от най-хубавите, а и времето на моменти не ни оказа помощ.Това ни сътвори проблеми с травми. Надявам се да няма повече до старта на сезона.
-Поехте отбора в последните дни на 2017 година, т.е. направихте три цялостни календарни години в Черно море и стартирате четвърта. На доста малко места един треньор може да работи толкоз дълго време.
-Аз съм си у дома. Имахме мъчно начало, само че се стремим да се подобряваме. Първата година играхме бараж за Европа, само че загубихме от Левски. На идващия сезон завършихме на 5-то място. Миналата година също стигнахме до баражите, само че тогава настъпи обстановката с Коронавируса, играхме съвсем единствено с юноши, отстранихме Арда, само че с Ботев Пловдив не ни стигнаха силите. Ако не се беше случило, може би щяхме да се представим по-добре и да достигнем до финалния плейоф със Славия. В Берое изкарах 5 години, аз съм подобен, сложен съм по разделите. Със сигурност би трябвало да се подобряваме, желая тимът ни да има образ, да бъдем по-интересни в офанзива и да разнообразим стила си.
-Направихте забавни прехвърляния, което приказва добре за вашата работа?
-Ние сме екип с Петьо Костадинов, Боян Пейков и Сашо Филипов, както и момчета треньори от школата, които идват на част от тренировките. Още като се върнахме във Варна с Петьо си казахме, че би трябвало да даваме повече шансове на нашите юноши, тъй като и двамата знаем какви старания поставят децата под моста. Ето, оня ден в контролата с Враца, имахме 12 момчета от школата в тима. Това е самопризнание за работата навръх тези деца и треньорите, които работят в школата. Защото те се трудят и в случай че нито едно момче не е в първия тим, не виждат труда си осъществен.
-Ясен Петров пое националния тим. Какво е мнението ви?
-На първо място желая да му пожелая триумф. Няма да му е елементарно, като имаме поради какво се случи с последните селекционери. Важното е хората, които са били зад него при избора му, да продължат да са зад него непрекъснато. Защото в предни години бяхме очевидци на това, че след един-два недобри резултата се основава напрежение и от това страда тимът.
-Вие съжалявате ли, че не станахте народен селекционер?
-Говорихме с Михаил Касабов, благодарих му за поканата, само че му споделих, че с няколко индивида в Изпълкома вижданията ни за футбола у нас и развиването мu не съответстват.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ