Колективната евразийска сигурност е ключът към оцеляването на всички и всеки
Или ще продължи борбата в духа на Студената война, или ще се стигне до стопляне на връзките и взаимно основаване на обща архитектура за сигурност
Обобщавайки резултатите от дипломатическата 2024 година на 14 януари, министърът на външните работи Сергей Лавров направи изказване, че Русия е подготвена да разисква гаранции за сигурност на страната, „ която в този момент се назовава Украйна “, само че евразийският подтекст ще бъде основният в постигането на съглашения.
Министърът ясно означи, че „ западната част на континента [Евразия] не може да бъде оградена от такива колоси като Китай, Индия, Русия, Персийския залив, цяла Южна Азия, там има стотици милиони хора - Бангладеш, Пакистан, а континентът би трябвало да се развива по подобен метод, че нещата в централната му част, в Централна Азия, Кавказ, Далечния изток, в Тайванския проток, в Южнокитайско море, да се вземат решение от страните от района, а не от Столтенберг, който споделя, че
Имайки поради обстоятелството, че в края на януари следва промяна на властта в Съединените щати, които в лицето на новоизбрания президент Доналд Тръмп към този момент приказват за нуждата от геополитическо прекрояване на картата на света, можем да създадем ясни заключения, че договарянията с американската страна за Украйна и за Евразия като цяло няма да бъдат лесни.
Въпреки това полемиките за общоевразийската сигурност са значими и нужни. Те освен дават отговор на духа на времето, само че отразяват и самата историческа логичност. Това е обвързвано освен с концепцията за Голяма Евразия и единно икономическо пространство от Дъблин до Владивосток.
В книгата си Guns, Germs and Steel /Пушки, вируси и стомана/ американският академик Джаред Даймънд изяснява, че в Евразия обменът на информация, опит и механически изобретения е протичал по-бързо, в сравнение с други места, и това е довело до един тип „ интеграция “ доста преди въобще да се е появила тази дума.
Изглежда, че това трябваше да способства за доближаването сред народите в съвременността и още повече в този момент, когато хората приказват за триумфа на напредъка и науката. Новото време обаче съответствува с епохата на Великите географски открития и редом с това редица нации на Евразия от западния й полуостров, наименуван Европа, изпадат в извънредно незнание, което води до появяването на хрумвания за расово предимство, а по-късно нацизма и фашизма.
Краят на Втората международна война също трябваше да постави завършек на споровете и беше време да се намерения за спокойно взаимно битие (тази формула беше създадена след това от Китай и Индия). Но тук интензивно се намесиха Англия и Съединени американски щати, които започнаха да вземат участие в ориста на евразийските нации освен политически и стопански, само че и на идеологическо равнище, като в действителност споделяха на европейските страни какво да вършат.
Сега, като спътник на Вашингтон, Европейски Съюз стана пленник на англосаксонските ползи и подкопава стопанската система си в ущърб на личните си страни и нации. От друга страна, у популацията и част от политическите елити на Европейския съюз има ясно забележима отмалялост от безизходицата. И възможностите за по-адекватни партии и придвижвания на този декор порастват.
Ако в Съединените щати, най-малко риторично, новата администрация има намерение да рестартира доктрината Монро (разговорите за Канада, Гренландия, Мексиканския залив и Панамския канал се вписват в пространството на Америка ), то техните европейски сътрудници към момента са обречени за взаимоотношение на евразийския континент.
И основният въпрос е какво ще бъде то. Или ще продължи борбата в духа на Студената война, или ще стартира стопляне на връзките и взаимно основаване на обща архитектура за сигурност.
Вариантът за борба е много евентуален, даже единствено тъй като администрацията на Тръмп ще се опита да подтикне Европейски Съюз и другите му сътрудници да работят като единен блок против Китай.
Русия не се счита от Тръмп и хората му за екзистенциална опасност за Съединените щати, само че Китай, който е наш стратегически сътрудник и при Байдън, и при Тръмп, ще значи проблем номер едно, в това число и заради бързото повишаване на мощта на тази страна и нейното публикувано геополитическо въздействие.
Освен това Си Дзинпин намерено съобщи пред ръководителя на Европейския съвет за смисъла на търговско-икономическото съдействие и поддръжката на Пекин за стратегическата автономност на Европейски Съюз. Тази автономност значи по-малка взаимозависимост от Съединени американски щати в политическо и военно-стратегическо отношение.
Паралелно с Европейски Съюз обаче продължава да съществува и НАТО, което обгръща по-голяма територия от Европейския съюз, в това число Турция. А Съединени американски щати не престават да играят съществена роля в НАТО.
В допълнение към Европейски Съюз, Англия, която преди този момент напусна Европейския съюз, само че продължава да играе дейна роля в политиката на континента, съставлява известна опасност за общата евразийска сигурност. В исторически проект Англия управлява големи територии от Евразия от Египет до Индийския полуостров и Китай и към момента има територия в Гибралтарския пролив.
Англия се пробва да се възползва от актуалните несъгласия и да ускори позициите си в разнообразни области. По този метод GeoStrategy Council на Обединеното кралство отбелязва, че тяхната страна е изправена пред сериозни уязвимости в своите логистични вериги за доставки и качества за морски превоз.
А обезпечаването на въоръжените сили е застрашено от лимитираните и застаряващи благоприятни условия на корабите за морски транспорти, следени от държавното управление. Към това се прибавя съществено намаляващия търговски флот и несъразмерното разчитане на специфични чартърни транспорти.
Носталгията по старите времена, когато Англия се наричаше стопанка на моретата, ясно се вижда тук. И в този момент тя желае да възроди този статус при новите условия.
Уебсайтът на същия съвет удостоверява централната роля на Англия в евроатлантическото пространство и зоната на отговорност на НАТО. Струва си да се добави, че тази организация има план, наименуван Китайска обсерватория, който следи необятен набор от китайски действия, за които се твърди, че заплашват ползите на Лондон.
Освен това съществува Тристранната самодейност (Великобритания, Полша и Украйна), една от декларираните цели на която е „ акция на икономическа и политическа битка против Русия за разтрошаване на съветската военна машина и намаляване на въздействието на Кремъл. в по този начин наречените страни от „ златната среда “, не на последно място в Африка, Южна Америка и други места. “
Така че „ английската бабичка “ ще продължи да прави гадости и на Русия, и на Китай.
Ето за какво в евразийските каузи би трябвало да се обърне особено внимание на английските начинания, които, очевидно или прикрито, постоянно ще бъдат ориентирани към подкопаване на евразийското единение.
Що се отнася до консолидирането на напъните на огромните центрове, тук се вижда освен взаимоотношението сред Русия и Китай. Подписването на всеобхватно съглашение за партньорство във всички области сред Русия и Иран укрепва евразийската ос. Русия и КНДР към този момент имат сходно съглашение, макар че корейците не играят такава роля в сигурността на целия континент и са по-фокусирани върху проблемите на Корейския полуостров и американския империализъм.
Индия е различен полюс на зараждащия многополюсен свят, който също е заинтригуван от подсилване на районната сигурност. В допълнение към нерешения проблем с Кашмир (тук има и ползи на нуклеарния комшия Пакистан) и противоречивите въпроси с Китай, Ню Делхи си сътрудничи в редица области със страните от Европейски Съюз, а глобите против Русия явно забавят това взаимоотношение.
От друга страна, Индия взе участие в развиването на коридора Север-Юг през територията на Иран и Русия, а също по този начин се интересува от развиването на Арктика. В подтекста на развиването на многополюсния свят, държавното управление на Моди работи много рационално, защото също е член на БРИКС и ШОС.
Това, което остава, е арабско-мюсюлманският блок на Евразия, където районът явно страда от несъразмерното внимание на Съединени американски щати - това е окупацията на Ирак и Сирия, поддръжката на Израел за геноцида над палестинците, напън върху Ливан и запазването на американски военни бази в Катар, Бахрейн, Йордания и Саудитска Арабия.
Но като се имат поради действителните каузи във връзка с Палестина и израелската окупация, явно е, че арабско-мюсюлманският свят в този момент е ясно разграничен и зависещ на племенно-националистическо мислене, което доста понижава опцията за необятно съдействие при решаването на разнообразни проблеми с Евразийските центрове. Друга причина е позицията на очакване от страна на редица елити в района с вярата за по-нататъшен спад на хегемонията на Съединени американски щати, когато те няма да се опасяват да работят по-открито.
Макар че като цяло консолидацията на напъните на Русия, Китай, Иран и Индия към този момент приказва за съществуването на блок даже не евразийски, а международно болшинство с обща позиция по кардинално значими въпроси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4869Яков Кедми за: За мен е интелектуално наслаждение и огромна чест да ме каните при васАлтернативен Поглед6777Доц. Валентин Вацев: държи ръката си на пулса на огромната геополитикаАлтернативен Поглед25237Д-р Саймън Ципис: Възможно ли е БРИКС да е капан за Русия?Алтернативен Поглед18098Д-р Саймън Ципис: Русия би трябвало да работи с методите на англосаксите против тяхАлтернативен Поглед13530Александър Песке/Швейцария/: 15 години в нашето забързано време никак не са малкоАлтернативен Поглед655164Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед264378Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед178494Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в света
Източник: pogled.info
Обобщавайки резултатите от дипломатическата 2024 година на 14 януари, министърът на външните работи Сергей Лавров направи изказване, че Русия е подготвена да разисква гаранции за сигурност на страната, „ която в този момент се назовава Украйна “, само че евразийският подтекст ще бъде основният в постигането на съглашения.
Министърът ясно означи, че „ западната част на континента [Евразия] не може да бъде оградена от такива колоси като Китай, Индия, Русия, Персийския залив, цяла Южна Азия, там има стотици милиони хора - Бангладеш, Пакистан, а континентът би трябвало да се развива по подобен метод, че нещата в централната му част, в Централна Азия, Кавказ, Далечния изток, в Тайванския проток, в Южнокитайско море, да се вземат решение от страните от района, а не от Столтенберг, който споделя, че
Имайки поради обстоятелството, че в края на януари следва промяна на властта в Съединените щати, които в лицето на новоизбрания президент Доналд Тръмп към този момент приказват за нуждата от геополитическо прекрояване на картата на света, можем да създадем ясни заключения, че договарянията с американската страна за Украйна и за Евразия като цяло няма да бъдат лесни.
Въпреки това полемиките за общоевразийската сигурност са значими и нужни. Те освен дават отговор на духа на времето, само че отразяват и самата историческа логичност. Това е обвързвано освен с концепцията за Голяма Евразия и единно икономическо пространство от Дъблин до Владивосток.
В книгата си Guns, Germs and Steel /Пушки, вируси и стомана/ американският академик Джаред Даймънд изяснява, че в Евразия обменът на информация, опит и механически изобретения е протичал по-бързо, в сравнение с други места, и това е довело до един тип „ интеграция “ доста преди въобще да се е появила тази дума.
Изглежда, че това трябваше да способства за доближаването сред народите в съвременността и още повече в този момент, когато хората приказват за триумфа на напредъка и науката. Новото време обаче съответствува с епохата на Великите географски открития и редом с това редица нации на Евразия от западния й полуостров, наименуван Европа, изпадат в извънредно незнание, което води до появяването на хрумвания за расово предимство, а по-късно нацизма и фашизма.
Краят на Втората международна война също трябваше да постави завършек на споровете и беше време да се намерения за спокойно взаимно битие (тази формула беше създадена след това от Китай и Индия). Но тук интензивно се намесиха Англия и Съединени американски щати, които започнаха да вземат участие в ориста на евразийските нации освен политически и стопански, само че и на идеологическо равнище, като в действителност споделяха на европейските страни какво да вършат.
Сега, като спътник на Вашингтон, Европейски Съюз стана пленник на англосаксонските ползи и подкопава стопанската система си в ущърб на личните си страни и нации. От друга страна, у популацията и част от политическите елити на Европейския съюз има ясно забележима отмалялост от безизходицата. И възможностите за по-адекватни партии и придвижвания на този декор порастват.
Ако в Съединените щати, най-малко риторично, новата администрация има намерение да рестартира доктрината Монро (разговорите за Канада, Гренландия, Мексиканския залив и Панамския канал се вписват в пространството на Америка ), то техните европейски сътрудници към момента са обречени за взаимоотношение на евразийския континент.
И основният въпрос е какво ще бъде то. Или ще продължи борбата в духа на Студената война, или ще стартира стопляне на връзките и взаимно основаване на обща архитектура за сигурност.
Вариантът за борба е много евентуален, даже единствено тъй като администрацията на Тръмп ще се опита да подтикне Европейски Съюз и другите му сътрудници да работят като единен блок против Китай.
Русия не се счита от Тръмп и хората му за екзистенциална опасност за Съединените щати, само че Китай, който е наш стратегически сътрудник и при Байдън, и при Тръмп, ще значи проблем номер едно, в това число и заради бързото повишаване на мощта на тази страна и нейното публикувано геополитическо въздействие.
Освен това Си Дзинпин намерено съобщи пред ръководителя на Европейския съвет за смисъла на търговско-икономическото съдействие и поддръжката на Пекин за стратегическата автономност на Европейски Съюз. Тази автономност значи по-малка взаимозависимост от Съединени американски щати в политическо и военно-стратегическо отношение.
Паралелно с Европейски Съюз обаче продължава да съществува и НАТО, което обгръща по-голяма територия от Европейския съюз, в това число Турция. А Съединени американски щати не престават да играят съществена роля в НАТО.
В допълнение към Европейски Съюз, Англия, която преди този момент напусна Европейския съюз, само че продължава да играе дейна роля в политиката на континента, съставлява известна опасност за общата евразийска сигурност. В исторически проект Англия управлява големи територии от Евразия от Египет до Индийския полуостров и Китай и към момента има територия в Гибралтарския пролив.
Англия се пробва да се възползва от актуалните несъгласия и да ускори позициите си в разнообразни области. По този метод GeoStrategy Council на Обединеното кралство отбелязва, че тяхната страна е изправена пред сериозни уязвимости в своите логистични вериги за доставки и качества за морски превоз.
А обезпечаването на въоръжените сили е застрашено от лимитираните и застаряващи благоприятни условия на корабите за морски транспорти, следени от държавното управление. Към това се прибавя съществено намаляващия търговски флот и несъразмерното разчитане на специфични чартърни транспорти.
Носталгията по старите времена, когато Англия се наричаше стопанка на моретата, ясно се вижда тук. И в този момент тя желае да възроди този статус при новите условия.
Уебсайтът на същия съвет удостоверява централната роля на Англия в евроатлантическото пространство и зоната на отговорност на НАТО. Струва си да се добави, че тази организация има план, наименуван Китайска обсерватория, който следи необятен набор от китайски действия, за които се твърди, че заплашват ползите на Лондон.
Освен това съществува Тристранната самодейност (Великобритания, Полша и Украйна), една от декларираните цели на която е „ акция на икономическа и политическа битка против Русия за разтрошаване на съветската военна машина и намаляване на въздействието на Кремъл. в по този начин наречените страни от „ златната среда “, не на последно място в Африка, Южна Америка и други места. “
Така че „ английската бабичка “ ще продължи да прави гадости и на Русия, и на Китай.
Ето за какво в евразийските каузи би трябвало да се обърне особено внимание на английските начинания, които, очевидно или прикрито, постоянно ще бъдат ориентирани към подкопаване на евразийското единение.
Що се отнася до консолидирането на напъните на огромните центрове, тук се вижда освен взаимоотношението сред Русия и Китай. Подписването на всеобхватно съглашение за партньорство във всички области сред Русия и Иран укрепва евразийската ос. Русия и КНДР към този момент имат сходно съглашение, макар че корейците не играят такава роля в сигурността на целия континент и са по-фокусирани върху проблемите на Корейския полуостров и американския империализъм.
Индия е различен полюс на зараждащия многополюсен свят, който също е заинтригуван от подсилване на районната сигурност. В допълнение към нерешения проблем с Кашмир (тук има и ползи на нуклеарния комшия Пакистан) и противоречивите въпроси с Китай, Ню Делхи си сътрудничи в редица области със страните от Европейски Съюз, а глобите против Русия явно забавят това взаимоотношение.
От друга страна, Индия взе участие в развиването на коридора Север-Юг през територията на Иран и Русия, а също по този начин се интересува от развиването на Арктика. В подтекста на развиването на многополюсния свят, държавното управление на Моди работи много рационално, защото също е член на БРИКС и ШОС.
Това, което остава, е арабско-мюсюлманският блок на Евразия, където районът явно страда от несъразмерното внимание на Съединени американски щати - това е окупацията на Ирак и Сирия, поддръжката на Израел за геноцида над палестинците, напън върху Ливан и запазването на американски военни бази в Катар, Бахрейн, Йордания и Саудитска Арабия.
Но като се имат поради действителните каузи във връзка с Палестина и израелската окупация, явно е, че арабско-мюсюлманският свят в този момент е ясно разграничен и зависещ на племенно-националистическо мислене, което доста понижава опцията за необятно съдействие при решаването на разнообразни проблеми с Евразийските центрове. Друга причина е позицията на очакване от страна на редица елити в района с вярата за по-нататъшен спад на хегемонията на Съединени американски щати, когато те няма да се опасяват да работят по-открито.
Макар че като цяло консолидацията на напъните на Русия, Китай, Иран и Индия към този момент приказва за съществуването на блок даже не евразийски, а международно болшинство с обща позиция по кардинално значими въпроси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4869Яков Кедми за: За мен е интелектуално наслаждение и огромна чест да ме каните при васАлтернативен Поглед6777Доц. Валентин Вацев: държи ръката си на пулса на огромната геополитикаАлтернативен Поглед25237Д-р Саймън Ципис: Възможно ли е БРИКС да е капан за Русия?Алтернативен Поглед18098Д-р Саймън Ципис: Русия би трябвало да работи с методите на англосаксите против тяхАлтернативен Поглед13530Александър Песке/Швейцария/: 15 години в нашето забързано време никак не са малкоАлтернативен Поглед655164Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед264378Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед178494Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в света
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ