Дом на мечтите?
Или чий дом си заслужава да демонстрираме, когато сме дръзнали да го създадем обществено
В момента върви телевизионно предаване, за което аз персонално имах упования да бъде професионално издържано. Човекът, играещ основната роля (поне би трябвало да бъде такава), е един от водещите интериорни дизайнери у нас и проявлението на целия развой по основаване на дом би трябвало да бъде вдъхновяващо. Няма да разисквам професионалните аспекти от предаването, не тъй като са малко, нито тъй като не са ми забавни, а тъй като различен значим житейски аспект предизвика мислите ми след следващия епизод.
Първоначално улових в себе си подигравка над пародийно поднесената сериозна тематика, обвързвана с специалността интериорен дизайнер. Впоследствие у мен се появи безшумно неспокойствие, само че си помислих, че все в някакъв миг и това ще стихне. Сега, в средата на епизодите, чувствам горест и страдание към някои от участниците.
Откровено мога да кажа, че това, което се случва в процеса на работата, е показано действително и няма преекспониране. Жалкото е, че ТВ форматът е употребен за други цели.
Това, което се показва пред фена от по този начин наречените “звезди ”, определящи себе си като съумели и водещи персони, също е изцяло действително и тъкмо това буди отрицателните ми мисли.
Какво е да бъдеш кумир за някого?
Поставяйки един облик в бистрота пред доста хора и показвайки, че това е лицето на триумфа, е значимо да се обмислят преди този момент и посланията, които изпращаме към подражателите.
Всеки би желал да има своя дом съгласно своите фантазии. И няма смисъл да приказваме за разликата в стандарта на кухни, дивани, интериори, тъй като те се купуват, изхабяват, подменят. Защото в днешните времена модата е по-временна отвсякога. Важността тук е чий “ДОМ ” си заслужава да демонстрираме, когато сме дръзнали да го създадем обществено.
Този, който е временен, в безусловно тление, който се обезценява естетически и остарява морално, губейки цената си пред идващото потомство? Или оня “ДОМ ”, в който живее душата ни и остава построен и надграден за вечността.
Презентирането на сходно персонално присъединяване на второстепенните герои в процеса на създаване единствено демонстрира ясно защо мечтаят тези хора. Защо сме станали толкоз повърхностни и по какъв начин се оставяме да бъдем подвластни на операцията, която ни дърпа надолу.
Жалко е, тъй като в тази “интериорна ” картина се рисува пошлостта като декор, върху който се подрежда и построява надменност, пренебрежителност, надменност и себелюбие.
Съжалявам, че нещо толкоз прелестно като съграждането на дом, където могат да бъдат събудени даже заспалите фантазии на жителите, се принизява до безхаберното налагане на мнение над професионалното мнение при закупуването на осветяване. Моля се тези хора да осъзнаят личната си липса на светлина от вътрешната страна. Да преподредят целите си в този момент, когато към този момент са се нанесли в мечтаното жилище. Моля се да прогледнат в безмислието на личните си искания, тъй като те не са изграждащи човешката същина, а са единствено задоволяващи постоянно претенциозното егото.
Като експерт в сектора отговорно декларирам: Няма неприятно да се вършат скъпо струващи интериори. Но жаждата ни за хубост и естетика имат смисъл и дават добавена стойност върху живота на фамилията и обкръжението ни, когато са смислени, предизвикат и въодушевяват другите да построяваме света за идващото потомство. И не провокацията да покажем себе си като по-платежоспособни ще ни изведе напред и нагоре - пред „ останалите ”. Тук сме, с цел да се поддържаме един различен и да вървим напред към светлината.
Важно е да знаем, че до момента в който сме тук съграждаме неръкотворен дом посредством метода на живот и дейностите си, посредством мисъл и думи, оползотворявайки или пропилявайки предоставените ни благоприятни условия.
Какъв е Домът на фантазиите ти?
Аз оказвам помощ в построяването на нечий дом като прибавям и тухлички от светлина, с цел да бъде той неръкотворен.
*Ружа СТОЙКОВА е създател и притежател на студиото за интериорен дизайн “ ” с над 35-годишен опит в сектора
В момента върви телевизионно предаване, за което аз персонално имах упования да бъде професионално издържано. Човекът, играещ основната роля (поне би трябвало да бъде такава), е един от водещите интериорни дизайнери у нас и проявлението на целия развой по основаване на дом би трябвало да бъде вдъхновяващо. Няма да разисквам професионалните аспекти от предаването, не тъй като са малко, нито тъй като не са ми забавни, а тъй като различен значим житейски аспект предизвика мислите ми след следващия епизод.
Първоначално улових в себе си подигравка над пародийно поднесената сериозна тематика, обвързвана с специалността интериорен дизайнер. Впоследствие у мен се появи безшумно неспокойствие, само че си помислих, че все в някакъв миг и това ще стихне. Сега, в средата на епизодите, чувствам горест и страдание към някои от участниците.
Откровено мога да кажа, че това, което се случва в процеса на работата, е показано действително и няма преекспониране. Жалкото е, че ТВ форматът е употребен за други цели.
Това, което се показва пред фена от по този начин наречените “звезди ”, определящи себе си като съумели и водещи персони, също е изцяло действително и тъкмо това буди отрицателните ми мисли.
Какво е да бъдеш кумир за някого?
Поставяйки един облик в бистрота пред доста хора и показвайки, че това е лицето на триумфа, е значимо да се обмислят преди този момент и посланията, които изпращаме към подражателите.
Всеки би желал да има своя дом съгласно своите фантазии. И няма смисъл да приказваме за разликата в стандарта на кухни, дивани, интериори, тъй като те се купуват, изхабяват, подменят. Защото в днешните времена модата е по-временна отвсякога. Важността тук е чий “ДОМ ” си заслужава да демонстрираме, когато сме дръзнали да го създадем обществено.
Този, който е временен, в безусловно тление, който се обезценява естетически и остарява морално, губейки цената си пред идващото потомство? Или оня “ДОМ ”, в който живее душата ни и остава построен и надграден за вечността.
Презентирането на сходно персонално присъединяване на второстепенните герои в процеса на създаване единствено демонстрира ясно защо мечтаят тези хора. Защо сме станали толкоз повърхностни и по какъв начин се оставяме да бъдем подвластни на операцията, която ни дърпа надолу.
Жалко е, тъй като в тази “интериорна ” картина се рисува пошлостта като декор, върху който се подрежда и построява надменност, пренебрежителност, надменност и себелюбие.
Съжалявам, че нещо толкоз прелестно като съграждането на дом, където могат да бъдат събудени даже заспалите фантазии на жителите, се принизява до безхаберното налагане на мнение над професионалното мнение при закупуването на осветяване. Моля се тези хора да осъзнаят личната си липса на светлина от вътрешната страна. Да преподредят целите си в този момент, когато към този момент са се нанесли в мечтаното жилище. Моля се да прогледнат в безмислието на личните си искания, тъй като те не са изграждащи човешката същина, а са единствено задоволяващи постоянно претенциозното егото.
Като експерт в сектора отговорно декларирам: Няма неприятно да се вършат скъпо струващи интериори. Но жаждата ни за хубост и естетика имат смисъл и дават добавена стойност върху живота на фамилията и обкръжението ни, когато са смислени, предизвикат и въодушевяват другите да построяваме света за идващото потомство. И не провокацията да покажем себе си като по-платежоспособни ще ни изведе напред и нагоре - пред „ останалите ”. Тук сме, с цел да се поддържаме един различен и да вървим напред към светлината.
Важно е да знаем, че до момента в който сме тук съграждаме неръкотворен дом посредством метода на живот и дейностите си, посредством мисъл и думи, оползотворявайки или пропилявайки предоставените ни благоприятни условия.
Какъв е Домът на фантазиите ти?
Аз оказвам помощ в построяването на нечий дом като прибавям и тухлички от светлина, с цел да бъде той неръкотворен.
*Ружа СТОЙКОВА е създател и притежател на студиото за интериорен дизайн “ ” с над 35-годишен опит в сектора
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ