Мъск: използването на центрове за данни в космоса ще стане по-печелившо от наземните системи след само 5 години
Илън Мъск счита, че единствено след няколко години ще стане по-изгодно огромните изчислителни центрове за изкуствен интелект да бъдат ситуирани в космоса, а не на Земята. Според него „ безплатната “ слънчева сила и опростеното изстудяване ще създадат орбиталните центрове за обработка на данни стопански желани за системите с мощности от стотици гигавата. Въпреки това промишлеността счита, че тази концепция към момента е надалеч от реализация.
В речта си на американско-саудитски капиталов конгрес Мъск съобщи, че след 4-5 години спътниците със слънчеви панели могат да се окажат най-евтиният метод за осъществяване на огромни AI калкулации. Той акцентира, че потребностите на бъдещите AI клъстери могат да доближат 200-300 GW непрекъсната мощ, което ще изисква построяването на десетки нови електроцентрали. Наземната инфраструктура физически не би могла да обезпечи непрекъсната мощ от порядъка на един терават – равнището, от което може да се нуждае AI, означи той.
Главният изпълнителен шеф на Nvidia Дженсън Хуанг е склонен, че центровете за данни стават все по-енергоемки, само че счита, че орбиталните центрове за данни са на прекомерно отдалечен стадий. Той напомни, че съвсем цялата маса на днешните стелажи GB300 на Nvidia, към 1,95 тона от общо 2 тона, е охладителната система, а преместването на такива структури в космоса към момента не е допустимо. Ето за какво той назова концепцията на Мъск „ фантазия “.
Въпреки това Мъск твърди, че само космосът може да обезпечи непрекъсната слънчева сила и дейно изстудяване без потреблението на солидни наземни системи. В орбитална среда слънчевите панели могат да бъдат по-евтини посредством унищожаване на покритието и рамката, а топлината ще се разсейва посредством лъчение. На Земята, акцентира той, обезпечаването на тераватни мощности за непрестанно зареждане е „ просто невероятно “.
На пръв взор космосът наподобява уместно място както за генериране на електрическа енергия, както и за изстудяване на електрониката, защото температурите могат да паднат до -270°C на сянка. Има обаче доста нюанси. Температурите могат да варират от рисковите -65°C до +125°C в ниска околоземна орбита и от -100°C до +120°C в междинна орбита, при несигурно осветление и нараснал радиационен декор. На геостационарна орбита изискванията са по-меки – от -20°C до +80°C и съвсем непрекъснато слънчево осветление – което я прави по-подходяща за летящите центрове за данни. Дори и там обаче за разполагането на мегаватови и даже повече гигаватни клъстери с изкуствен интелект ще са нужни великански радиатори с повърхност от десетки хиляди квадратни метра, с цел да се разсейва топлината – структури, които надвишават всичко, което в миналото е било поставяно в космоса.
Допълнителните провокации включват радиацията, невъзможността за поддръжка, рисковете от конфликт с галактически боклуци и нуждата от високоскоростни връзки със Земята. Настоящите AI ускорители, като Blackwell или Rubin, не са проектирани да работят в геостационарна радиация без сериозна отбрана, което доста ще ограничи тяхната продуктивност.
Но очевидно се работи по въпроса.
