Може ли Америка да напусне НАТО?
Илън Мъск и републиканският сенатор Майк Лий се съгласяват, че Вашингтон би трябвало да се раздели с досегашните си съдружници. Датата е 3 март 2025 г.
И преди сме чували по какъв начин Организацията на Северноатлантическия контракт е обявявана за мъртва или умираща. Руското пълномащабно настъпление в Украйна от 2022 като че ли краткотрайно вдъхна живот на отбранителния пакт. Но през последните дни и при революционните (или превратаджийски) промени в американската външна политика, за първи път се слага съществено въпросът дали Съединените щати са способни в действителност да изоставен Алианса.
Организацията на Северноатлантическия контракт е учредена през 1949 като съюз за взаимна военна отбрана сред Съединени американски щати, Англия, Франция, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания, Исландия и трите монархии от Бенилюкс в първите години на Студената война сред страните-победителки във Втората международна война. НАТО последователно обгръща по-голямата част от Западна Европа, а след разпадането на Източния блок и Съюз на съветските социалистически републики през 1989-1991 към блока стартират да се причисляват и новите източноевропейски демокрации, откъснали се от московската сфера на въздействие и търсещи интеграция в свмета на пазарната стопанска система и демокрацията. Известно време даже Русия флиртува с концепцията да се причисли към НАТО като млада народна власт. България се причислява към пакта през 2004. Северна Македония се включва през 2019.
Разширението на НАТО е забавено през 2008-2014, когато Грузия и Украйна бяха спрени от по-нататъшни опити за интеграция както в отбранителния пакт, по този начин и в политико-икономическия Европейски съюз. По този мотив някогашният български външен министър Соломон Паси (основен проектант на българското включване в Алианса) декларира, че единствената алена линия, която Русия в никакъв случай не е посмявала да прекрачи, е външната граница на НАТО.
През 2025, с неочаквания поврат в американската външна политика, промяна на съдружниците, а както наподобява – и промяна на демокрацията с по-скоро властнически вид ръководство – към този момент се приказва за овакантяване на НАТО от Съединените щати.
Още при предходния си мандат като президент Доналд Тръмп и новото потомство в Републиканската партия на Съединени американски щати разясниха, че Америка не е длъжна да заплаща за защитата на Европа. Това е мисъл, която не би хрумнала на по-старите американски политици, без разлика от партийната принадлежност. Самата мисъл за мощна западно- и централноевропейска войска, издържана от европейските държавни управления и народи, а не от Америка, би предиздвикала поколенията американци, възпитани със загатна за двете международни войни, да изтръпнат, а може би и да смъкват пушката от стената.
Но времената към този момент са други. Група републикански сенатори и конгресмени към този момент приказват за „ АмерЕкзит “ по прилика с Брекзит – процеса, с който Англия напусна Европейския съюз. Днес републиканците гледат на НАТО не като политици, т.е. не като инструмент на груповата сигурност, а посредством нови, корпоративни лещи – като на разход. „ Бизнес Инсайдър “, „ Фокс 5 “, „ Индипендънт “ и „ Свободна Европа “ на британски език разясняват тематиката през последната седмица. Това легитимира въпроса. А претенциите на президента Тръмп към съюзническа територия в Гренландия в допълнение проблематизира тематиката за лоялността сред Европа и Америка.
Щатите към този момент напуснаха Световната здравна организация и се чуват гласове даже за овакантяване на Организация на обединените нации (което фактически би било потрес за международната политическа система, открита точно посредством легитимиращата мощ на Организацията на обединените народи от 1945, т.е. директно след края на Втората международна война). Явно към този момент нищо не е немислимо. Новата Америка на Тръмп, Ванс, Мъск, замислена от Стив Банън и осъществена посредством синергията на Републиканската партия, вътрешнопартийното MAGA-движение, фондация “Heritage ” и Project 2025, към този момент не се счита за обвързана от дипломацията, куртоазията, салдото на силите и сдържащия метод на следвоенния свят.
Евентуалното овакантяване на НАТО от Америка би пристигнало след към този момент коментираното последователно евакуиране на близо 100 000 американски бойци от Европа. Но процесът не би бил елементарен. Президентът не може да извади страната от пакта с еднолично решение. Ще му би трябвало болшинство в Сената или две трети от гласовете в Камарата на представителите (долната камара на двусъстамвния американски Конгрес). Сегашната настройка на американската законодателна власт разрешава да се мисли за лобизъм в тази посока, само че не и за неотложно деяние. От друга страна, не е належащо Съединени американски щати официално да напущат НАТО, с цел да паралризират активността му: задоволително е да изтеглят силите си от Европа и да спрат финансирането на взаимните планове с Канада и европейските сътрудници – концепция, която явно не е непозната на екипа на Тръмп при сегашната наклонност на борба с всички досегашни съозници от демократичния лагер.
Основният миг към този момент е, че по тази до неотдавна немислима тематика въобще се приказва като за действителна опция. Естествено, Демократическата партия в Щатите е твърдо срещу сходен процес, само че поради процесите в американското общество не е доста ясно дали опозицията има право да надига глас по този начин смело, както това се допуска от Първата корекция към Конституцията. Нищо не е, каквото беше.
И преди сме чували по какъв начин Организацията на Северноатлантическия контракт е обявявана за мъртва или умираща. Руското пълномащабно настъпление в Украйна от 2022 като че ли краткотрайно вдъхна живот на отбранителния пакт. Но през последните дни и при революционните (или превратаджийски) промени в американската външна политика, за първи път се слага съществено въпросът дали Съединените щати са способни в действителност да изоставен Алианса.
Организацията на Северноатлантическия контракт е учредена през 1949 като съюз за взаимна военна отбрана сред Съединени американски щати, Англия, Франция, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания, Исландия и трите монархии от Бенилюкс в първите години на Студената война сред страните-победителки във Втората международна война. НАТО последователно обгръща по-голямата част от Западна Европа, а след разпадането на Източния блок и Съюз на съветските социалистически републики през 1989-1991 към блока стартират да се причисляват и новите източноевропейски демокрации, откъснали се от московската сфера на въздействие и търсещи интеграция в свмета на пазарната стопанска система и демокрацията. Известно време даже Русия флиртува с концепцията да се причисли към НАТО като млада народна власт. България се причислява към пакта през 2004. Северна Македония се включва през 2019.
Разширението на НАТО е забавено през 2008-2014, когато Грузия и Украйна бяха спрени от по-нататъшни опити за интеграция както в отбранителния пакт, по този начин и в политико-икономическия Европейски съюз. По този мотив някогашният български външен министър Соломон Паси (основен проектант на българското включване в Алианса) декларира, че единствената алена линия, която Русия в никакъв случай не е посмявала да прекрачи, е външната граница на НАТО.
През 2025, с неочаквания поврат в американската външна политика, промяна на съдружниците, а както наподобява – и промяна на демокрацията с по-скоро властнически вид ръководство – към този момент се приказва за овакантяване на НАТО от Съединените щати.
Още при предходния си мандат като президент Доналд Тръмп и новото потомство в Републиканската партия на Съединени американски щати разясниха, че Америка не е длъжна да заплаща за защитата на Европа. Това е мисъл, която не би хрумнала на по-старите американски политици, без разлика от партийната принадлежност. Самата мисъл за мощна западно- и централноевропейска войска, издържана от европейските държавни управления и народи, а не от Америка, би предиздвикала поколенията американци, възпитани със загатна за двете международни войни, да изтръпнат, а може би и да смъкват пушката от стената.
Но времената към този момент са други. Група републикански сенатори и конгресмени към този момент приказват за „ АмерЕкзит “ по прилика с Брекзит – процеса, с който Англия напусна Европейския съюз. Днес републиканците гледат на НАТО не като политици, т.е. не като инструмент на груповата сигурност, а посредством нови, корпоративни лещи – като на разход. „ Бизнес Инсайдър “, „ Фокс 5 “, „ Индипендънт “ и „ Свободна Европа “ на британски език разясняват тематиката през последната седмица. Това легитимира въпроса. А претенциите на президента Тръмп към съюзническа територия в Гренландия в допълнение проблематизира тематиката за лоялността сред Европа и Америка.
Щатите към този момент напуснаха Световната здравна организация и се чуват гласове даже за овакантяване на Организация на обединените нации (което фактически би било потрес за международната политическа система, открита точно посредством легитимиращата мощ на Организацията на обединените народи от 1945, т.е. директно след края на Втората международна война). Явно към този момент нищо не е немислимо. Новата Америка на Тръмп, Ванс, Мъск, замислена от Стив Банън и осъществена посредством синергията на Републиканската партия, вътрешнопартийното MAGA-движение, фондация “Heritage ” и Project 2025, към този момент не се счита за обвързана от дипломацията, куртоазията, салдото на силите и сдържащия метод на следвоенния свят.
Евентуалното овакантяване на НАТО от Америка би пристигнало след към този момент коментираното последователно евакуиране на близо 100 000 американски бойци от Европа. Но процесът не би бил елементарен. Президентът не може да извади страната от пакта с еднолично решение. Ще му би трябвало болшинство в Сената или две трети от гласовете в Камарата на представителите (долната камара на двусъстамвния американски Конгрес). Сегашната настройка на американската законодателна власт разрешава да се мисли за лобизъм в тази посока, само че не и за неотложно деяние. От друга страна, не е належащо Съединени американски щати официално да напущат НАТО, с цел да паралризират активността му: задоволително е да изтеглят силите си от Европа и да спрат финансирането на взаимните планове с Канада и европейските сътрудници – концепция, която явно не е непозната на екипа на Тръмп при сегашната наклонност на борба с всички досегашни съозници от демократичния лагер.
Основният миг към този момент е, че по тази до неотдавна немислима тематика въобще се приказва като за действителна опция. Естествено, Демократическата партия в Щатите е твърдо срещу сходен процес, само че поради процесите в американското общество не е доста ясно дали опозицията има право да надига глас по този начин смело, както това се допуска от Първата корекция към Конституцията. Нищо не е, каквото беше.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ