Икономистите Юлиан Войнов и Григор Сарийски на различни мнения за бъдещето на България в еврозоната и ефектите от политиката на ЕЦБ
Икономистите Юлиан Войнов и Григор Сарийски в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Инфлацията в еврозоната се нараснала до 2,6% през май, малко над упованията на анализаторите. Спрямо април повишаването е с 0,2%. Това е първият скок на инфлацията на месечна база от декември 2023 година насам. Какво приказват тези данни? Кой ще стартира първи, господин Войнов, заповядайте.
Юлиан Войнов: Говорят, че фискалните политики на държавните управления и на централните банки са изчерпали своя резултат към сегашния миг. Освен това, несъмнено има и други фактори, като енергийните артикули, защото цената на енергийните артикули се усилва за първи път мисля, че от 7 месеца. Така че има някакво връщане на инфлационния напън. Причината, отново желая да отбележа, че това е, че по време на огромната инфлация от 2022-2023 година бяха подхванати избрани политически дейности, които имаха несъмнено резултата, намалиха равнището на инфлационния пик, който наблюдавахме в еврозоната и в Европа, и сега заради тази причина, заради тези ограничения инфлацията се забави и сега виждаме резултата. За разлика от еврозоната в България се получи много по-висока инфлационна вълна заради неналичието на съществени финансово-фискални политики. От друга страна, несъмнено и особеностите на българския пазар – ние видяхме един инфлационен напън от порядъка на 20%. И точно заради този огромен пик в България по време на този инфлационен пик, който не се забелязваше в еврозоната, ние сега виждаме много по-стабилно и стабилно желание на българската инфлация за разлика от инфлацията в еврозоната, където отново споделям, има леко закъснение на ограниченията в резултат на тези политики и връщане малко повече на инфлационния напън.
Г-н Сарийски, склонен ли си с това, което споделя господин Войнов?
Григор Сарийски: Да, несъмнено, тук няма на несъгласия. Но напълно в резюме в случай че мога да прибавя няколко линии – напълно в резюме хората привикнаха. Защото, нали знаете, като се движите в някакво транспортно средство, това, което усещате, е тръгването и прекъсването. Това, което усещат бизнес-агентите и семействата, това е самото повдигане или самото събаряне на лихвите. И по този начин да се каже, мина известно време откогато лихвите бяха увеличени и някак хората обръгнаха и започнаха да харчат същите темпове, с които преди този момент. На второ място, фискалните политики поради това, че някак трябваше хем сладоледа, хем кафето да държим в един и същи термос, нали, хем трябваше да се борим с инфлацията от една страна, хем пък с резултатите от глобите, точно поради това имахме едни много дейни фискални политики, които стартират да се показват в нарастване на цените. На трето място, енергийните артикули – несъмнено виждаме някакво оживление на пазарите и то ще става все по-бързо. Видяхме данните от събота и неделя, информацията от ОПЕК е, че това стягане ще продължава. Така че както при петрола, по този начин и при обвързваните енергийни източници, най-вероятно ще има повдигане на цените, което ще рефлектира и най-сетне върху индустриалните цени, цени на крайни артикули и така нататък И що се отнася за България, България както знаете, е едно от страните с най-интензивно повишаване на заплатите, номинално, не приказваме за действително изражение – в действително изражение заплатите са пагубни, само че това е обособена тематика. И точно това номинално нарастване на заплатите няма по какъв начин да не рефлектира в нарастване на цените, тъй като като влезете с повече пари в магазина, естествено търговеца ще ви вдигне цена, това е интуитивната реакция. И на последно място нещо, което е може би най-важното, когато приказваме за инфлации в еврозоната, все едно да приказваме за междинна температура в Спешното поделение. Значи, имаме една страна, каквато е Италия, при която имате 0,5% инфлация, и една страна, каквато е Белгия да речем, с 5% инфлация. Значи, вие в случай че сте на место на някои от тези, които се събират до сряда от Европейска централна банка, каква политика бихте подхванали: дали да стимулирате цените или да ги потиснете?
Критерият за ценовата непоклатимост на страна, която е претендент за член на еврозоната, какъв би трябвало да бъде и какво би трябвало да следим, и случва ли се това у нас? Г-н Войнов?
Юлиан Войнов: Според мен това, което се следи в България, е от много време ние поддържаме много сериозен ритъм на понижение на инфлационния напън, към този момент сме на 2,4%. Може да кажем, че сега инфлацията в България, годишната инфлация, измерена през последния месец април, е по-ниска в сравнение с е годишната инфлация в еврозоната. Разбира се нас ни тормози това, че средногодишната инфлация, която се взима като аршин за еврозоната, за април месец е 5,7%. Не знам какъв брой ще спадне през май месец, само че по този начин или другояче, едва ли ще смъкна разликата от към 3 и над 3% сред инфлацията в трите страни с най-ниска инфлация, плюс 1,5% и българската средногодишна инфлация. За разлика от средногодишната инфлация в България, която отново споделям, се взима на 12-месечен интервал, за еврозоната критерият е, че се взима годишната инфлация, единствено че през последния измерен месец, и там разликата заради тази причина е по-висока. Но по този начин или другояче съгласно мен трендът е доста явен и тази година при всички случаи имаме възможност да покрием този инфлационен аршин.
За да дадем думата и на господин Сарийски в този първи наш модул, съгласно вас данните от месец май ще покажат ли нещо друго?
Григор Сарийски: За мен значимото не е какво ще покажат данните за месец май – няма да покажат кой знае какъв брой друго, тъй като взимаме инфлацията на 12 месечна база, тъй че прибавянето на един месец с ниска инфлация не може да компенсира и 11-те с релативно висока. Но казуса е различен. Проблемът е, че за толкоз години еврозоната, към този момент за съвсем четвърт век, не може да измисли нищо по-съществено от тия меко казано странни критерии, които бяха дефинирани. Ако чакате задоволително дълго, рано или късно ще съумеете да се впишете в критериите, само че това не значи, че сте подготвени за еврозоната.
Г-н Сарийски, преди да прекъснем казахте: Няма значение какви ограничения са начертани, в случай че се забавяме, може да се проточват нещата доста дълго време.
Григор Сарийски: Като наклонност.
А можем ли да кажем, че Министерството на финансите ползва някакъв екшън проект за справяне с инфлацията? Нали целият подобен въобще?
Григор Сарийски: Аз се пипвам на бас, че 98-99 от 100 от вашите слушатели изобщо не се интересуват от политиката на Министерството на финансите, тях ги интересуват техните приходи.
Въпросът е дали работи, вие като икономист какво виждате?
Григор Сарийски: Ето вижте, в последният отчет на Евробарометър, който отразява приходите, беше през декември оповестен, там се видя, че 15% от българите изпитват постоянно усложнения с заплащането на ежемесечните си сметки. И познайте България на кое място е в Европейския съюз?
Най-вероятно измежду първите места.
Григор Сарийски: На четвърто място. Преди нас с по-високи дялове са три страни от еврозоната. Става дума за Кипър, става дума за Гърция, става дума за Португалия. Като в Гърция делът е два пъти по-голямо от този в България. Така че чисто механично това дали една страна ще влезе в еврозоната или не, не взема решение проблемите с приходите. А на другия край страните с най-малки дялове, които са алегорични, там са несъмнено Дания и Швеция, Полша е през няколко места от тях. Изобщо еврото не може да реши нито един от огромните проблеми на стопанската система на България. И заради тази причина не виждам какъв е смисълът от всички тия изпълни за влизане в еврозоната, даже в противен случай, в действителност влизайки в еврозоната, единственото, което ще реализираме е, че ще предоставим на Брюксел още един инструмент за политически напън, както стана в Гърция.
Г-н Войнов, допускам сте на друго мнение.
Юлиан Войнов: О, да. По принцип, тематиката за еврозоната е дълга тематика. Не съм от последователите на мнението, че ще предоставяме някакъв народен суверенитет на Брюксел или на който и да е. Напротив, ние си възвръщаме националния суверенитет, като ще станем част от членовете на Европейската централна банка (ЕЦБ), които взимат в края на краищата решения и могат да вземат решение по какъв начин да се усилват лихвите, по какъв начин да се понижават, с какъв ритъм и така нататък Това, което би трябвало да кажем, е дали въобще има някаква политика във връзка с битката с инфлацията. Сега, несъмнено има всевъзможни отзиви, в това число и такива, които споделят, че подпомагането на популацията по време на Ковид рецесията и по-късно на енергийната рецесия е довело до инфлация, единствено че ние предишния месец видяхме на месечна база дефлация. Аз персонално не мога да си обясня по какъв начин може по едно и също време държавното управление да налива средства, и да се приказва, че то прибавя инфлация в стопанската система, и същото време да виждаме дефлация на месечна база в България. На второ място, в случай че погледнем какво се случва с приходите, защото беше наранена тази тематика, ще забележим, че от 2009-2010 година до 2020 година България е на първо место и непрестанно нарастване на Коефициента Джини за неравноправие във връзка с приходите, ние бяхме безспорни рекордьори с над 40% неравноправие в стопанската система, т.е. надали не половината население изпитва цялостен проблем с приходите.
И второ, бяхме също на първо место във връзка с разликата сред 20-те % най-бедни и 20-те % най-богати – 8 пъти беше разликата сред тези две групи, като междинното за Европейския съюз беше към 3 пъти. И отново през целият този интервал от 2009-2010 до 2020 имаше непрестанно нарастване. След 2020 виждаме за първи път сега Коефициентът Джини е малко над 37%, което е било тази стойност 2015 година. Разликата сред най-бедните 20% и най-богатите също понижава, сега към 6 или 6,5% беше. Така че действително има усъвършенстване на приходите през този интервал. Явно фискалната политика, която се е провеждала последните 3 години, има някакъв смисъл, и това в края на краищата се отразява на икономическото положение на хората. И отново споделям, макар тази политика, тъй като може да спорим дали гърмежът на инфлацията до 20% се дължи на фискалната политика – аз не съм склонен с това мнение, само че все пак да приемем, че има някакъв фискален напън, за предишния месец имаме дефлация от 0,3%.
Григор Сарийски: Добре, извинявайте, приказваме си за бюджет. Видяхте, че през март месец мина мисля в Закона за висшето обучение една корекция, с която се споделя, че заплатите на университетският състав би трябвало да бъдат от 180% до 80% от Брутният вътрешен продукт. И след това, когато пристигна ред дейно тия заплатят да бъдат увеличавани, се оказва, че в бюджета няма пари, като ставаше дума за някаква дребна сума, мисля че беше от порядъка на 80 милиона. Второ, не съм склонен с това, че България резервира суверенитет, тъй като както знаете, България няма да взе участие във всички решения на ЕЦБ, България ще взе участие единствено в половината от вземането на решенията, просто тъй като сме една от страните в по този начин наречената Група 3. Т.е. в останалите случаи решенията за евросистемата ще бъдат взимани без наше присъединяване, а България, в този момент не сме в еврозоната и в този момент решенията на еврозоната не са наложителни за нас. Когато се каже количествени удобства – България не организира количествени удобства. Докато там решенията ще се взимат без наше присъединяване, и когато се вземе някакво решение, ние ще бъдем длъжни да го прилагаме, включително да купуваме да речем португалски, гръцки, италиански скъпи бумаги, с което аз изрично не съм склонен.
Юлиан Войнов: Ако мога да отговоря.
Г-н Войнов, да, несъмнено, кажете.
Юлиан Войнов: Значи, първо би трябвало да кажем наложително, че ние сега одобряваме всички резултати от политиката на ЕЦБ, тъй като сме във валутен ръб: каквото се случва с еврото, това се случва и с лв., може би с някакво забавяне. Така че е по-добре да сме на масата даже да не взимаме 100%, а д взимаме 50% от решението, в сравнение с да не взимаме никакво присъединяване и да изпълняваме по този начин или другояче поради валутния ръб решенията на ЕЦБ. И на второ место би трябвало да кажем, че в случай че ние имаме проблем в България сега, особено конкретизирам да кажем имотния пазар, където към този момент има задоволително доста проучвания, те може би се опонират в някаква степен, само че по този начин или другояче имаме много високо надуване на цените, една от аргументите е това, че банките в България за разлика от всички останали банки в еврозоната, в Европейски съюз дори бих споделил, водят една политика на наливане на средства при доста ниски лихвени проценти. Всички останали лихви проценти, в това число и в България, по потребителски заеми, по бизнес заеми се усилиха, ние по ипотечни заеми понижаваме. Това изрично ще отпадне откакто станем членове на еврозоната, което в края на краищата е една от аргументите, в това число и за инфлацията в България, която следим.
Григор Сарийски: Така, и с двете не съм склонен. Първо, това, че левът ви е закрепен към еврото не значи, че получавате всички резултати от политиката на ЕЦБ.
А за какво?
Григор Сарийски: Защото както ви споделих, имате количествени удобства, които страна, която не е членка на еврозоната, не ги ползва. Т.е. ние не сме длъжни да купуваме сега бумаги от периферията, за които тъкмо по този начин не се знае дали ще бъдат върнати или не. И второ, комерсиалните банки имат цялостната независимост да дефинират метода, по който се образува лихвеният %. И сега го имат, и тогава ще го имат, без значение от това, че ние ще употребяваме лихвените проценти, които са в границите на ЕЦБ, само че всяка комерсиална банка ще бъде свободна да дефинира, в случай че желае и закрепен лихвен %. Така че, в случай че комерсиалните банки в случай че са решили да кредитират, те ще го вършат, без значение даже вътре или отвън еврозоната.
Г-н Войнов, искахте доскоро да кажете нещо на господин Сарийски – давам ви тази опция.
Юлиан Войнов: Да. Общо за това, което в действителност желаех да кажа, е, че – да, банките имат право да дефинират своите лихви, само че в края на краищата банките не могат да не се преценяват с политиката на Европейска централна банка, въобще на централната банка. И в случай че те могат да фиксират лихвени проценти в дълготраен интервал от време, то когато Европейската централна банка или която и да е централна банка дефинира своята съществена рента – на Европейската централна банка това е лихвата по депозитите, която сега е на 4%, банките не могат да отпускат заеми под тази рента. Защо не могат? Не тъй като ще ги накаже някой, само че те по този метод губят приход на своите акционери. Защото за какво би трябвало да отпускаш заем на 2,5%, да кажем, при изискване че ти можеш да сложиш безусловно безрисково на 4% в Европейската централна банка, за разлика от Българска народна банка, където тя не дава лихви по запасите. Така че от тази позиция, няма централна банка, която организира централна политика, и комерсиалните банки да не се преценяват с нея. И заради тази причина надлежно ние ще би трябвало да се съобразяваме с политиката на Европейската централна банка. И това разминаване в лихвените нива – в тази ситуация сред ипотечните заеми и останалите заеми, в това число в България, не би трябвало да съществува.
Вие за жилищния пазар нищо не казахте.
Григор Сарийски: Тук отново не съм склонен, тъй като всяка банка може да дефинира референтен лихвен %, какъвто си изиска. Единственият ангажимент по Закона за въвеждане на еврото е, че след въвеждане нямате право да имате по-висока рента. Но референтната рента може да бъде каквато си желаете, в случай че желаете и някаква композитна. И никой не може да принуди банките да вършат друго. Второ, банките се преценяват с така наречен лихвен спред. Т.е. в случай че банката може да вземе на депозит, примерно от мен и от вас депозит да речем на рента 1%, тя може да го отпусне на 2,5% рента. Никой не й пречи. А сега лихвите по депозитите, както знаете, са много ниски в България. Дори и да гледате лихвите /…/, предстоящото повдигане на лихвените проценти не се получи. И без значение от това дали сме вътре или отвън еврозоната, отново ви споделям, подвластен от изискванията на локалния пазар, а не в механичното закотвяне към някакъв %, което за множеството банки просто няма да се случи.
Ако в този момент огледа локалния пазар, какво се случва с него, съгласно вас какво ще се промени след влизането ни в еврозоната?
Григор Сарийски: Банките ще имат по този начин да се каже " червен телефон “ и сега, в който стане преференциално да се взимат непосредствено заеми от Европейска централна банка, ще стартират да теглят от там. В този дълъг интервал на ниски лихви много банки го правеха и в действителност това беше повода множеството наши банки да съжаляват, че нямат такава директна линия с ЕЦБ, с цел да взимат безвъзмездни заеми и да ги отпускат на заеми. Това – първо. И второто, както ви споделих, ще се промени доста салдото на Българска национална банка, която сега е единствено от първокласни скъпи бумаги – просто по закон това е техен ангажимент, а след влизането в еврозоната тя няма да може да прави безусловно нищо без утвърждението на евросистемата и цялата нейна политика, включително и структурата на нейния баланс, ще се диктува от така наречен евросистема.
Има ли какво да добавите, господин Войнов?
Юлиан Войнов: Не, аз просто не виждам какъв е казусът с това какви скъпи бумаги се купуват. В края на краищата Европейската централна банка организира своята парична политика и каквито са нуждите да бъде провеждана тази парична политика, те ще бъдат правени. Така че от това да вадим някаква изгода какви тъкмо държавни скъпи бумаги Българска народна банка ще влага... Трябва да кажем, апропо, че Българска народна банка губи от тези вложения в държавни скъпи бумаги, тъй като те в действителност са с доста висок рейтинг, само че точно заради тази причина цената е доста ниска и действително до тази година, когато Българска народна банка регистрира 660 млн., предходните години – в този момент не съм ги следил една по една, само че имаше години, където тя губеше точно от тези вложения в такива скъпи бумаги.
Григор Сарийски: Ами не е по този начин. Значение има, и то голямо. Ако наблюдавате дълговите позари пред последните 3-4 години, ще видите, че единственият чист покупател на италиански дълг, да речем, това е Европейската централна банка. Т.е. финансовите институции се преценяват тъкмо с това, което споделям сега – не е хубаво да притежавате италиански дългови бумаги, заради простата причина, че тази стопанска система не отива на добре.
Юлиан Войнов: Това е допускане в този момент. Италианските скъпи бумаги, апропо, имат най-големия спред и най-голямата добавена стойност, в случай че човек влага в тях. Италианските скъпи бумаги, кредитният им рейтинг мисля, че е по-висок от българския – не си припомням сега какъв брой. Ние сме на " В “ с очакване... Между другото, едно от преимуществата, което ще докара влизането на България в еврозоната, е заслепение на кредитния рейтинг, и то най-вероятно още с обявата на това, че ще бъдем признати в еврозоната, ще се усили с една стъпка. При приемането в еврозоната аз чакам България да има кредитен рейтинг от " А “ групата, което значи автоматизирано, че тук не приказваме за лихвите на банковите заеми какво ще се случи, приказваме за това дали страната и бизнесът в това число, който излиза на финансовите пазари, по какъв начин ще се финансира. Ясно е, че когато кредитният рейтинг на страната е по-висок, надлежно лихвите и лихвените спредове за финансиране на бизнеса и на държавните управления е по-нисък. Така че това е директната изгода от влизането в еврозоната.
Разбира се, има и други такива, които ние не засегнахме, само че проучванията демонстрират, че в действителност това, което се случва със страните, които влизат в еврозоната, първо е фрапантно нарастване на комерсиалните обороти с останалите страни от еврозоната и Европейския съюз и повишение на приходите. В някои страни това става общо взето в първата година, в други става до третата година, само че при всички случаи, когато се огледа за един интервал преди влизането и след влизането, приходите изпреварват доста инфлацията. България, апропо, също, макар че ние не сме в еврозоната, заради обстоятелството, че сме във валутен ръб, действителните ни приходи изпреварват инфлацията, макар високата инфлация, която отчитаме.
Григор Сарийски: Не съм склонен с тази позиция, тъй като в случай че погледнете приходите на Гърция, да речем, те са сега колкото на България. А Гърция, когато влезе в еврозоната, имаше близки до междинните за Европейския съюз приходи. В момента те са към 67-68% почти.
А Хърватска, в случай че погледнем? Хърватия, която е посочена за образец.
Хърватска за една година се усили с 3 процентни пункта, а на България – с 2 процентни пункта. Така че няма кой знае какъв резултат от влизането в еврозоната. И на идващото място – неподходящите резултати не се демонстрират незабавно. Както в Гърция – сред 2001-2002 и 2007-2008 година, когато Гърция стартира да затъва в проблеми, имаше един много дълъг интервал, в който Гърция се посочеше едвам не за образец. Сега, на идващото място, когато приказваме за рейтинги, рейтингите не всеки път имат значение. Защото нали си спомняте при започване на дълговата рецесия, когато имаше принадлежности, по които рейтингите бяха намалени с по няколко степени, и то единствено за едно денонощие. Така че това, че някой ви дава добър рейтинг, въобще не значи, че вие сте толкоз платежоспособен. И сега кредитодателите това нещо го регистрират и не са толкоз склонни да отпускат заеми. Така че това, че ще ви покачат заема с една степен, не значи, че автоматизирано ще получите достъп до евтини заеми.
Юлиан Войнов: Не значи, несъмнено, само че факт е, че в края на краищата тези кредитни рейтинги мерят кредитоспособността на съответната страна. Това е методът, по който се мери стабилността на една валута, на една страна, на една стопанска система. При увеличение на кредитния рейтинг, това води автоматизирано – това е безусловно стопански закон, до понижаване на лихвите, по които бизнесът и държавното управление се финансират. И тъй като става на въпрос за Гърция, единствено да кажа: да, Гърция претърпя доста сериозна рецесия, дълги години беше споменавана надали не като образец за неуспех на еврозоната, въобще на страна, която е приела еврото. Само че би трябвало да кажем, че тези проблеми, които избухнаха 2010 година в Гърция, те избухнаха поради огромната финансова рецесия тогава, само че те бяха насъбрани преди този момент. И вие знаете, че примерно имаше заведено дело, мисля, че от Европейския съд, по повод лъжите на Гърция за заемите, които бяха взели, тяхната замяна, суапови покупко-продажби и така нататък В момента Гърция е с един от най-високите растежи в еврозоната въобще, от порядъка над 4%, най-бързоразвиващата се и най-динамичноразвиващата се стопанска система в еврозоната, с големи вложения там, които влизат. Така че Гърция съгласно мен сега по-скоро би трябвало да се сочи като образец за една страна в еврозоната по какъв начин може да излезе от една рецесия, която по този начин или другояче...
Григор Сарийски: Изобщо не е излязла. Извинявайте, Гърция по стандарт е, колкото е България. Това – първо. И второ, когато приказваме за излизане, като съответствие сред дълг и Брутният вътрешен продукт, Гърция е тъкмо там, където беше по времето на дълговата рецесия.
Юлиан Войнов: Да, само че въпросът е, че тя беше много по-ниска.
Григор Сарийски: Другото са положителни пожелания и хубави фантазии.
Юлиан Войнов: Беше много по-ниско и…
Григор Сарийски: Ами бяха към 3 пункта по-ниско, не бяха много по-ниско. И на второ място, когато приказваме за рейтингите – сега те извършват същата функционалност, която извършва " Евровизия “ и премиите " Оскар “. Някога говореха за качествата на филмите и на музиката, сега приказват само за политическата уместност. И поради това вложителите не им имат вяра изключително.
Говорим си за бъдещето на България в еврозоната, какви ще бъдат позитивите и негативите. Дали, господа, наесен ние ще имаме една изясненост за влизането ни в еврозоната? Знаем, тогава се чака актуализация на конвергентния отчет за напредъка ни към еврозоната. Септември-октомври се чака. Какво мислите? Г-н Сарийски, да стартираме в този момент с вас.
Григор Сарийски: По принцип конвергентният отчет би трябвало да се прави един път на две години. Да се прави подобен ексклузивен отчет, това е почти като един апел – аха сме влезнали за малко в критериите, дайте бързо да създадем отчета, тъй като след това ще изтървем работата. Всъщност, в случай че погледнете индикаторите на множеството страни от еврозоната, ще видите, че множеството от тях съвсем нямат година, в която да покриват критериите, все някой аршин им бяга. И аз по тази причина при започване на диалога започнах с това, че тези критерии не са най-хубавото, което може да бъде препоръчано за действието на един работещ валутен механизъм, камо ли оптимална валутна зона. Пак ви споделям, за мен това бързане, прибързано, наесен да се направи подобен ексклузивен конвергентен отчет, значи тъкмо това – че ние за малко се чака да влезем в критериите и по-късно да разпашем коланите и да я караме, както си знаем до момента. Което ще ни докара до още от същото.
За малко ли се вписваме, господин Войнов?
Юлиан Войнов: Ако погледнем обратно, години обратно, без тези, които са последните – най-много енергийната рецесия и растежа на инфлацията, ще забележим, че ние години, не съм ги борил, само че са над 5 години сигурно, ние покривахме всички механически критерии. Тогава заради една или друга причина нямаше политическа воля за влизане в еврозоната. Изключително късно влязохме в ERM 2 механизма, валутно-курсовия механизъм. И сега в действителност, в случай че може да приказваме въобще за някакво бързане, то се дължи на обстоятелството, че ние имахме настройката да влезем още на 1 януари тази година. Поради това, че не покрихме инфлационния аршин, се отсрочи за една година. След това се видя, че няма да може да успеем и на 1 януари 2025 година И това отсрочване в края на краищата не е добре за самата страна, тъй като когато вложителите дефинират къде да влагат и когато една страна няколко следващи пъти не съумява да покрие критерия и не съумява да влезе, може би те трансформират своите настройки. И от тази грана точка е добре, по този начин и другояче, ние към този момент сме съвсем 5 години във валутно-курсовия механизъм – Хърватия влезе в 2023 година - на път сме да го покрием този инфлационен аршин, който отново споделям, ние доста години го покривахме. В момента в действителност заради изключителната обстановка не го покриваме, само че не виждам проблем – и това е правено и с други страни, когато го покрием, да желаяме ексклузивен отчет, който да ни помогне да влезем в еврозоната. И мисля, че това е от политическа гледа точка добър ход.
Григор Сарийски: Тук не съм склонен, тъй като вложителите бяха много по-склонни да влагат да речем в Швеция, която постоянно нарушаваше критериите, само че чисто и просто шведската стопанска система е шведска стопанска система. На второ място, за това, че ние спазвахме дълго време критериите за влизане в еврозоната, то беше по понятни аргументи – инфлацията беше релативно ниска поради това, че темповете на напредък бяха меко казано бавни, никога не бяха задоволително догонващи, и това е повода ние сега да отчитаме едвам 64% от средноевропейското. А що се отнася до бюджетния недостиг, имаше терзание да не бъде заведена процедура за свърхдефицит, тъй като както знаете, към нас се гледаше с изключително строго око. Именно заради тази причина се спазваше фискалната дисциплинираност. А що се отнася до дълга – България има невисок дълг от много години преди този момент. Така че дълговият аршин се извършва, желаеме или не желаеме. Просто би трябвало да положите съществени старания, с цел да може да скочите от 28% или 29%, колкото е сега, до над 60%, както да речем беше една Хърватия, която влезе със 78%.
Юлиан Войнов: 72%.
Григор Сарийски: 72% ли беше? Да, мисълта ми е, че беше много над този формалния предел. Та, имаше причина, която причина обаче ще изчезне след влизането на България в еврозоната. И точно заради тази причина се притеснявам много повече от гръцкия сюжет, в сравнение с от възможната възможност ние да се доближим до страните от ядрото.
Финални думи, имаме една минута. Къде се пресякоха тези две отзиви на Григор Сарийски и Юлиан Войнов?
Григор Сарийски: За мен бързането, изключително при такива значими и съдбоносни решения, в никакъв случай не е водило до добър резултат. Това прибързано движение, с което България се тика зорлем в еврозоната, в случай че виждаме, че няма публичен консенсус, няма даже и консенсус сред икономистите, тъй като на множеството събития, които се организираха, там се канеше единствено едната страна, съгласно мен бързането сега е контрапродуктивно.
Юлиан Войнов: Аз ще завърша с това, че съм безусловно оптимист по повод развиването на България в еврозоната. Самия факт, че стартира да се приказва толкоз интензивно и се сложиха тези прагове за влизане в еврозоната, виждаме по какъв начин се усилиха вложенията, виждаме по какъв начин се усилиха приходите, виждаме по какъв начин се понижиха диспропорциите в България, тъй че съгласно мен това възстановяване на икономическото положение ще продължи и чакаме и по-висок стопански напредък. Така че по-скоро виждам оптимизъм в развиването на България при влизане в еврозоната, в сравнение с назад.
Григор Сарийски: Гробищата са цялостни с оптимисти.
Инфлацията в еврозоната се нараснала до 2,6% през май, малко над упованията на анализаторите. Спрямо април повишаването е с 0,2%. Това е първият скок на инфлацията на месечна база от декември 2023 година насам. Какво приказват тези данни? Кой ще стартира първи, господин Войнов, заповядайте.
Юлиан Войнов: Говорят, че фискалните политики на държавните управления и на централните банки са изчерпали своя резултат към сегашния миг. Освен това, несъмнено има и други фактори, като енергийните артикули, защото цената на енергийните артикули се усилва за първи път мисля, че от 7 месеца. Така че има някакво връщане на инфлационния напън. Причината, отново желая да отбележа, че това е, че по време на огромната инфлация от 2022-2023 година бяха подхванати избрани политически дейности, които имаха несъмнено резултата, намалиха равнището на инфлационния пик, който наблюдавахме в еврозоната и в Европа, и сега заради тази причина, заради тези ограничения инфлацията се забави и сега виждаме резултата. За разлика от еврозоната в България се получи много по-висока инфлационна вълна заради неналичието на съществени финансово-фискални политики. От друга страна, несъмнено и особеностите на българския пазар – ние видяхме един инфлационен напън от порядъка на 20%. И точно заради този огромен пик в България по време на този инфлационен пик, който не се забелязваше в еврозоната, ние сега виждаме много по-стабилно и стабилно желание на българската инфлация за разлика от инфлацията в еврозоната, където отново споделям, има леко закъснение на ограниченията в резултат на тези политики и връщане малко повече на инфлационния напън.
Г-н Сарийски, склонен ли си с това, което споделя господин Войнов?
Григор Сарийски: Да, несъмнено, тук няма на несъгласия. Но напълно в резюме в случай че мога да прибавя няколко линии – напълно в резюме хората привикнаха. Защото, нали знаете, като се движите в някакво транспортно средство, това, което усещате, е тръгването и прекъсването. Това, което усещат бизнес-агентите и семействата, това е самото повдигане или самото събаряне на лихвите. И по този начин да се каже, мина известно време откогато лихвите бяха увеличени и някак хората обръгнаха и започнаха да харчат същите темпове, с които преди този момент. На второ място, фискалните политики поради това, че някак трябваше хем сладоледа, хем кафето да държим в един и същи термос, нали, хем трябваше да се борим с инфлацията от една страна, хем пък с резултатите от глобите, точно поради това имахме едни много дейни фискални политики, които стартират да се показват в нарастване на цените. На трето място, енергийните артикули – несъмнено виждаме някакво оживление на пазарите и то ще става все по-бързо. Видяхме данните от събота и неделя, информацията от ОПЕК е, че това стягане ще продължава. Така че както при петрола, по този начин и при обвързваните енергийни източници, най-вероятно ще има повдигане на цените, което ще рефлектира и най-сетне върху индустриалните цени, цени на крайни артикули и така нататък И що се отнася за България, България както знаете, е едно от страните с най-интензивно повишаване на заплатите, номинално, не приказваме за действително изражение – в действително изражение заплатите са пагубни, само че това е обособена тематика. И точно това номинално нарастване на заплатите няма по какъв начин да не рефлектира в нарастване на цените, тъй като като влезете с повече пари в магазина, естествено търговеца ще ви вдигне цена, това е интуитивната реакция. И на последно място нещо, което е може би най-важното, когато приказваме за инфлации в еврозоната, все едно да приказваме за междинна температура в Спешното поделение. Значи, имаме една страна, каквато е Италия, при която имате 0,5% инфлация, и една страна, каквато е Белгия да речем, с 5% инфлация. Значи, вие в случай че сте на место на някои от тези, които се събират до сряда от Европейска централна банка, каква политика бихте подхванали: дали да стимулирате цените или да ги потиснете?
Критерият за ценовата непоклатимост на страна, която е претендент за член на еврозоната, какъв би трябвало да бъде и какво би трябвало да следим, и случва ли се това у нас? Г-н Войнов?
Юлиан Войнов: Според мен това, което се следи в България, е от много време ние поддържаме много сериозен ритъм на понижение на инфлационния напън, към този момент сме на 2,4%. Може да кажем, че сега инфлацията в България, годишната инфлация, измерена през последния месец април, е по-ниска в сравнение с е годишната инфлация в еврозоната. Разбира се нас ни тормози това, че средногодишната инфлация, която се взима като аршин за еврозоната, за април месец е 5,7%. Не знам какъв брой ще спадне през май месец, само че по този начин или другояче, едва ли ще смъкна разликата от към 3 и над 3% сред инфлацията в трите страни с най-ниска инфлация, плюс 1,5% и българската средногодишна инфлация. За разлика от средногодишната инфлация в България, която отново споделям, се взима на 12-месечен интервал, за еврозоната критерият е, че се взима годишната инфлация, единствено че през последния измерен месец, и там разликата заради тази причина е по-висока. Но по този начин или другояче съгласно мен трендът е доста явен и тази година при всички случаи имаме възможност да покрием този инфлационен аршин.
За да дадем думата и на господин Сарийски в този първи наш модул, съгласно вас данните от месец май ще покажат ли нещо друго?
Григор Сарийски: За мен значимото не е какво ще покажат данните за месец май – няма да покажат кой знае какъв брой друго, тъй като взимаме инфлацията на 12 месечна база, тъй че прибавянето на един месец с ниска инфлация не може да компенсира и 11-те с релативно висока. Но казуса е различен. Проблемът е, че за толкоз години еврозоната, към този момент за съвсем четвърт век, не може да измисли нищо по-съществено от тия меко казано странни критерии, които бяха дефинирани. Ако чакате задоволително дълго, рано или късно ще съумеете да се впишете в критериите, само че това не значи, че сте подготвени за еврозоната.
Г-н Сарийски, преди да прекъснем казахте: Няма значение какви ограничения са начертани, в случай че се забавяме, може да се проточват нещата доста дълго време.
Григор Сарийски: Като наклонност.
А можем ли да кажем, че Министерството на финансите ползва някакъв екшън проект за справяне с инфлацията? Нали целият подобен въобще?
Григор Сарийски: Аз се пипвам на бас, че 98-99 от 100 от вашите слушатели изобщо не се интересуват от политиката на Министерството на финансите, тях ги интересуват техните приходи.
Въпросът е дали работи, вие като икономист какво виждате?
Григор Сарийски: Ето вижте, в последният отчет на Евробарометър, който отразява приходите, беше през декември оповестен, там се видя, че 15% от българите изпитват постоянно усложнения с заплащането на ежемесечните си сметки. И познайте България на кое място е в Европейския съюз?
Най-вероятно измежду първите места.
Григор Сарийски: На четвърто място. Преди нас с по-високи дялове са три страни от еврозоната. Става дума за Кипър, става дума за Гърция, става дума за Португалия. Като в Гърция делът е два пъти по-голямо от този в България. Така че чисто механично това дали една страна ще влезе в еврозоната или не, не взема решение проблемите с приходите. А на другия край страните с най-малки дялове, които са алегорични, там са несъмнено Дания и Швеция, Полша е през няколко места от тях. Изобщо еврото не може да реши нито един от огромните проблеми на стопанската система на България. И заради тази причина не виждам какъв е смисълът от всички тия изпълни за влизане в еврозоната, даже в противен случай, в действителност влизайки в еврозоната, единственото, което ще реализираме е, че ще предоставим на Брюксел още един инструмент за политически напън, както стана в Гърция.
Г-н Войнов, допускам сте на друго мнение.
Юлиан Войнов: О, да. По принцип, тематиката за еврозоната е дълга тематика. Не съм от последователите на мнението, че ще предоставяме някакъв народен суверенитет на Брюксел или на който и да е. Напротив, ние си възвръщаме националния суверенитет, като ще станем част от членовете на Европейската централна банка (ЕЦБ), които взимат в края на краищата решения и могат да вземат решение по какъв начин да се усилват лихвите, по какъв начин да се понижават, с какъв ритъм и така нататък Това, което би трябвало да кажем, е дали въобще има някаква политика във връзка с битката с инфлацията. Сега, несъмнено има всевъзможни отзиви, в това число и такива, които споделят, че подпомагането на популацията по време на Ковид рецесията и по-късно на енергийната рецесия е довело до инфлация, единствено че ние предишния месец видяхме на месечна база дефлация. Аз персонално не мога да си обясня по какъв начин може по едно и също време държавното управление да налива средства, и да се приказва, че то прибавя инфлация в стопанската система, и същото време да виждаме дефлация на месечна база в България. На второ място, в случай че погледнем какво се случва с приходите, защото беше наранена тази тематика, ще забележим, че от 2009-2010 година до 2020 година България е на първо место и непрестанно нарастване на Коефициента Джини за неравноправие във връзка с приходите, ние бяхме безспорни рекордьори с над 40% неравноправие в стопанската система, т.е. надали не половината население изпитва цялостен проблем с приходите.
И второ, бяхме също на първо место във връзка с разликата сред 20-те % най-бедни и 20-те % най-богати – 8 пъти беше разликата сред тези две групи, като междинното за Европейския съюз беше към 3 пъти. И отново през целият този интервал от 2009-2010 до 2020 имаше непрестанно нарастване. След 2020 виждаме за първи път сега Коефициентът Джини е малко над 37%, което е било тази стойност 2015 година. Разликата сред най-бедните 20% и най-богатите също понижава, сега към 6 или 6,5% беше. Така че действително има усъвършенстване на приходите през този интервал. Явно фискалната политика, която се е провеждала последните 3 години, има някакъв смисъл, и това в края на краищата се отразява на икономическото положение на хората. И отново споделям, макар тази политика, тъй като може да спорим дали гърмежът на инфлацията до 20% се дължи на фискалната политика – аз не съм склонен с това мнение, само че все пак да приемем, че има някакъв фискален напън, за предишния месец имаме дефлация от 0,3%.
Григор Сарийски: Добре, извинявайте, приказваме си за бюджет. Видяхте, че през март месец мина мисля в Закона за висшето обучение една корекция, с която се споделя, че заплатите на университетският състав би трябвало да бъдат от 180% до 80% от Брутният вътрешен продукт. И след това, когато пристигна ред дейно тия заплатят да бъдат увеличавани, се оказва, че в бюджета няма пари, като ставаше дума за някаква дребна сума, мисля че беше от порядъка на 80 милиона. Второ, не съм склонен с това, че България резервира суверенитет, тъй като както знаете, България няма да взе участие във всички решения на ЕЦБ, България ще взе участие единствено в половината от вземането на решенията, просто тъй като сме една от страните в по този начин наречената Група 3. Т.е. в останалите случаи решенията за евросистемата ще бъдат взимани без наше присъединяване, а България, в този момент не сме в еврозоната и в този момент решенията на еврозоната не са наложителни за нас. Когато се каже количествени удобства – България не организира количествени удобства. Докато там решенията ще се взимат без наше присъединяване, и когато се вземе някакво решение, ние ще бъдем длъжни да го прилагаме, включително да купуваме да речем португалски, гръцки, италиански скъпи бумаги, с което аз изрично не съм склонен.
Юлиан Войнов: Ако мога да отговоря.
Г-н Войнов, да, несъмнено, кажете.
Юлиан Войнов: Значи, първо би трябвало да кажем наложително, че ние сега одобряваме всички резултати от политиката на ЕЦБ, тъй като сме във валутен ръб: каквото се случва с еврото, това се случва и с лв., може би с някакво забавяне. Така че е по-добре да сме на масата даже да не взимаме 100%, а д взимаме 50% от решението, в сравнение с да не взимаме никакво присъединяване и да изпълняваме по този начин или другояче поради валутния ръб решенията на ЕЦБ. И на второ место би трябвало да кажем, че в случай че ние имаме проблем в България сега, особено конкретизирам да кажем имотния пазар, където към този момент има задоволително доста проучвания, те може би се опонират в някаква степен, само че по този начин или другояче имаме много високо надуване на цените, една от аргументите е това, че банките в България за разлика от всички останали банки в еврозоната, в Европейски съюз дори бих споделил, водят една политика на наливане на средства при доста ниски лихвени проценти. Всички останали лихви проценти, в това число и в България, по потребителски заеми, по бизнес заеми се усилиха, ние по ипотечни заеми понижаваме. Това изрично ще отпадне откакто станем членове на еврозоната, което в края на краищата е една от аргументите, в това число и за инфлацията в България, която следим.
Григор Сарийски: Така, и с двете не съм склонен. Първо, това, че левът ви е закрепен към еврото не значи, че получавате всички резултати от политиката на ЕЦБ.
А за какво?
Григор Сарийски: Защото както ви споделих, имате количествени удобства, които страна, която не е членка на еврозоната, не ги ползва. Т.е. ние не сме длъжни да купуваме сега бумаги от периферията, за които тъкмо по този начин не се знае дали ще бъдат върнати или не. И второ, комерсиалните банки имат цялостната независимост да дефинират метода, по който се образува лихвеният %. И сега го имат, и тогава ще го имат, без значение от това, че ние ще употребяваме лихвените проценти, които са в границите на ЕЦБ, само че всяка комерсиална банка ще бъде свободна да дефинира, в случай че желае и закрепен лихвен %. Така че, в случай че комерсиалните банки в случай че са решили да кредитират, те ще го вършат, без значение даже вътре или отвън еврозоната.
Г-н Войнов, искахте доскоро да кажете нещо на господин Сарийски – давам ви тази опция.
Юлиан Войнов: Да. Общо за това, което в действителност желаех да кажа, е, че – да, банките имат право да дефинират своите лихви, само че в края на краищата банките не могат да не се преценяват с политиката на Европейска централна банка, въобще на централната банка. И в случай че те могат да фиксират лихвени проценти в дълготраен интервал от време, то когато Европейската централна банка или която и да е централна банка дефинира своята съществена рента – на Европейската централна банка това е лихвата по депозитите, която сега е на 4%, банките не могат да отпускат заеми под тази рента. Защо не могат? Не тъй като ще ги накаже някой, само че те по този метод губят приход на своите акционери. Защото за какво би трябвало да отпускаш заем на 2,5%, да кажем, при изискване че ти можеш да сложиш безусловно безрисково на 4% в Европейската централна банка, за разлика от Българска народна банка, където тя не дава лихви по запасите. Така че от тази позиция, няма централна банка, която организира централна политика, и комерсиалните банки да не се преценяват с нея. И заради тази причина надлежно ние ще би трябвало да се съобразяваме с политиката на Европейската централна банка. И това разминаване в лихвените нива – в тази ситуация сред ипотечните заеми и останалите заеми, в това число в България, не би трябвало да съществува.
Вие за жилищния пазар нищо не казахте.
Григор Сарийски: Тук отново не съм склонен, тъй като всяка банка може да дефинира референтен лихвен %, какъвто си изиска. Единственият ангажимент по Закона за въвеждане на еврото е, че след въвеждане нямате право да имате по-висока рента. Но референтната рента може да бъде каквато си желаете, в случай че желаете и някаква композитна. И никой не може да принуди банките да вършат друго. Второ, банките се преценяват с така наречен лихвен спред. Т.е. в случай че банката може да вземе на депозит, примерно от мен и от вас депозит да речем на рента 1%, тя може да го отпусне на 2,5% рента. Никой не й пречи. А сега лихвите по депозитите, както знаете, са много ниски в България. Дори и да гледате лихвите /…/, предстоящото повдигане на лихвените проценти не се получи. И без значение от това дали сме вътре или отвън еврозоната, отново ви споделям, подвластен от изискванията на локалния пазар, а не в механичното закотвяне към някакъв %, което за множеството банки просто няма да се случи.
Ако в този момент огледа локалния пазар, какво се случва с него, съгласно вас какво ще се промени след влизането ни в еврозоната?
Григор Сарийски: Банките ще имат по този начин да се каже " червен телефон “ и сега, в който стане преференциално да се взимат непосредствено заеми от Европейска централна банка, ще стартират да теглят от там. В този дълъг интервал на ниски лихви много банки го правеха и в действителност това беше повода множеството наши банки да съжаляват, че нямат такава директна линия с ЕЦБ, с цел да взимат безвъзмездни заеми и да ги отпускат на заеми. Това – първо. И второто, както ви споделих, ще се промени доста салдото на Българска национална банка, която сега е единствено от първокласни скъпи бумаги – просто по закон това е техен ангажимент, а след влизането в еврозоната тя няма да може да прави безусловно нищо без утвърждението на евросистемата и цялата нейна политика, включително и структурата на нейния баланс, ще се диктува от така наречен евросистема.
Има ли какво да добавите, господин Войнов?
Юлиан Войнов: Не, аз просто не виждам какъв е казусът с това какви скъпи бумаги се купуват. В края на краищата Европейската централна банка организира своята парична политика и каквито са нуждите да бъде провеждана тази парична политика, те ще бъдат правени. Така че от това да вадим някаква изгода какви тъкмо държавни скъпи бумаги Българска народна банка ще влага... Трябва да кажем, апропо, че Българска народна банка губи от тези вложения в държавни скъпи бумаги, тъй като те в действителност са с доста висок рейтинг, само че точно заради тази причина цената е доста ниска и действително до тази година, когато Българска народна банка регистрира 660 млн., предходните години – в този момент не съм ги следил една по една, само че имаше години, където тя губеше точно от тези вложения в такива скъпи бумаги.
Григор Сарийски: Ами не е по този начин. Значение има, и то голямо. Ако наблюдавате дълговите позари пред последните 3-4 години, ще видите, че единственият чист покупател на италиански дълг, да речем, това е Европейската централна банка. Т.е. финансовите институции се преценяват тъкмо с това, което споделям сега – не е хубаво да притежавате италиански дългови бумаги, заради простата причина, че тази стопанска система не отива на добре.
Юлиан Войнов: Това е допускане в този момент. Италианските скъпи бумаги, апропо, имат най-големия спред и най-голямата добавена стойност, в случай че човек влага в тях. Италианските скъпи бумаги, кредитният им рейтинг мисля, че е по-висок от българския – не си припомням сега какъв брой. Ние сме на " В “ с очакване... Между другото, едно от преимуществата, което ще докара влизането на България в еврозоната, е заслепение на кредитния рейтинг, и то най-вероятно още с обявата на това, че ще бъдем признати в еврозоната, ще се усили с една стъпка. При приемането в еврозоната аз чакам България да има кредитен рейтинг от " А “ групата, което значи автоматизирано, че тук не приказваме за лихвите на банковите заеми какво ще се случи, приказваме за това дали страната и бизнесът в това число, който излиза на финансовите пазари, по какъв начин ще се финансира. Ясно е, че когато кредитният рейтинг на страната е по-висок, надлежно лихвите и лихвените спредове за финансиране на бизнеса и на държавните управления е по-нисък. Така че това е директната изгода от влизането в еврозоната.
Разбира се, има и други такива, които ние не засегнахме, само че проучванията демонстрират, че в действителност това, което се случва със страните, които влизат в еврозоната, първо е фрапантно нарастване на комерсиалните обороти с останалите страни от еврозоната и Европейския съюз и повишение на приходите. В някои страни това става общо взето в първата година, в други става до третата година, само че при всички случаи, когато се огледа за един интервал преди влизането и след влизането, приходите изпреварват доста инфлацията. България, апропо, също, макар че ние не сме в еврозоната, заради обстоятелството, че сме във валутен ръб, действителните ни приходи изпреварват инфлацията, макар високата инфлация, която отчитаме.
Григор Сарийски: Не съм склонен с тази позиция, тъй като в случай че погледнете приходите на Гърция, да речем, те са сега колкото на България. А Гърция, когато влезе в еврозоната, имаше близки до междинните за Европейския съюз приходи. В момента те са към 67-68% почти.
А Хърватска, в случай че погледнем? Хърватия, която е посочена за образец.
Хърватска за една година се усили с 3 процентни пункта, а на България – с 2 процентни пункта. Така че няма кой знае какъв резултат от влизането в еврозоната. И на идващото място – неподходящите резултати не се демонстрират незабавно. Както в Гърция – сред 2001-2002 и 2007-2008 година, когато Гърция стартира да затъва в проблеми, имаше един много дълъг интервал, в който Гърция се посочеше едвам не за образец. Сега, на идващото място, когато приказваме за рейтинги, рейтингите не всеки път имат значение. Защото нали си спомняте при започване на дълговата рецесия, когато имаше принадлежности, по които рейтингите бяха намалени с по няколко степени, и то единствено за едно денонощие. Така че това, че някой ви дава добър рейтинг, въобще не значи, че вие сте толкоз платежоспособен. И сега кредитодателите това нещо го регистрират и не са толкоз склонни да отпускат заеми. Така че това, че ще ви покачат заема с една степен, не значи, че автоматизирано ще получите достъп до евтини заеми.
Юлиан Войнов: Не значи, несъмнено, само че факт е, че в края на краищата тези кредитни рейтинги мерят кредитоспособността на съответната страна. Това е методът, по който се мери стабилността на една валута, на една страна, на една стопанска система. При увеличение на кредитния рейтинг, това води автоматизирано – това е безусловно стопански закон, до понижаване на лихвите, по които бизнесът и държавното управление се финансират. И тъй като става на въпрос за Гърция, единствено да кажа: да, Гърция претърпя доста сериозна рецесия, дълги години беше споменавана надали не като образец за неуспех на еврозоната, въобще на страна, която е приела еврото. Само че би трябвало да кажем, че тези проблеми, които избухнаха 2010 година в Гърция, те избухнаха поради огромната финансова рецесия тогава, само че те бяха насъбрани преди този момент. И вие знаете, че примерно имаше заведено дело, мисля, че от Европейския съд, по повод лъжите на Гърция за заемите, които бяха взели, тяхната замяна, суапови покупко-продажби и така нататък В момента Гърция е с един от най-високите растежи в еврозоната въобще, от порядъка над 4%, най-бързоразвиващата се и най-динамичноразвиващата се стопанска система в еврозоната, с големи вложения там, които влизат. Така че Гърция съгласно мен сега по-скоро би трябвало да се сочи като образец за една страна в еврозоната по какъв начин може да излезе от една рецесия, която по този начин или другояче...
Григор Сарийски: Изобщо не е излязла. Извинявайте, Гърция по стандарт е, колкото е България. Това – първо. И второ, когато приказваме за излизане, като съответствие сред дълг и Брутният вътрешен продукт, Гърция е тъкмо там, където беше по времето на дълговата рецесия.
Юлиан Войнов: Да, само че въпросът е, че тя беше много по-ниска.
Григор Сарийски: Другото са положителни пожелания и хубави фантазии.
Юлиан Войнов: Беше много по-ниско и…
Григор Сарийски: Ами бяха към 3 пункта по-ниско, не бяха много по-ниско. И на второ място, когато приказваме за рейтингите – сега те извършват същата функционалност, която извършва " Евровизия “ и премиите " Оскар “. Някога говореха за качествата на филмите и на музиката, сега приказват само за политическата уместност. И поради това вложителите не им имат вяра изключително.
Говорим си за бъдещето на България в еврозоната, какви ще бъдат позитивите и негативите. Дали, господа, наесен ние ще имаме една изясненост за влизането ни в еврозоната? Знаем, тогава се чака актуализация на конвергентния отчет за напредъка ни към еврозоната. Септември-октомври се чака. Какво мислите? Г-н Сарийски, да стартираме в този момент с вас.
Григор Сарийски: По принцип конвергентният отчет би трябвало да се прави един път на две години. Да се прави подобен ексклузивен отчет, това е почти като един апел – аха сме влезнали за малко в критериите, дайте бързо да създадем отчета, тъй като след това ще изтървем работата. Всъщност, в случай че погледнете индикаторите на множеството страни от еврозоната, ще видите, че множеството от тях съвсем нямат година, в която да покриват критериите, все някой аршин им бяга. И аз по тази причина при започване на диалога започнах с това, че тези критерии не са най-хубавото, което може да бъде препоръчано за действието на един работещ валутен механизъм, камо ли оптимална валутна зона. Пак ви споделям, за мен това бързане, прибързано, наесен да се направи подобен ексклузивен конвергентен отчет, значи тъкмо това – че ние за малко се чака да влезем в критериите и по-късно да разпашем коланите и да я караме, както си знаем до момента. Което ще ни докара до още от същото.
За малко ли се вписваме, господин Войнов?
Юлиан Войнов: Ако погледнем обратно, години обратно, без тези, които са последните – най-много енергийната рецесия и растежа на инфлацията, ще забележим, че ние години, не съм ги борил, само че са над 5 години сигурно, ние покривахме всички механически критерии. Тогава заради една или друга причина нямаше политическа воля за влизане в еврозоната. Изключително късно влязохме в ERM 2 механизма, валутно-курсовия механизъм. И сега в действителност, в случай че може да приказваме въобще за някакво бързане, то се дължи на обстоятелството, че ние имахме настройката да влезем още на 1 януари тази година. Поради това, че не покрихме инфлационния аршин, се отсрочи за една година. След това се видя, че няма да може да успеем и на 1 януари 2025 година И това отсрочване в края на краищата не е добре за самата страна, тъй като когато вложителите дефинират къде да влагат и когато една страна няколко следващи пъти не съумява да покрие критерия и не съумява да влезе, може би те трансформират своите настройки. И от тази грана точка е добре, по този начин и другояче, ние към този момент сме съвсем 5 години във валутно-курсовия механизъм – Хърватия влезе в 2023 година - на път сме да го покрием този инфлационен аршин, който отново споделям, ние доста години го покривахме. В момента в действителност заради изключителната обстановка не го покриваме, само че не виждам проблем – и това е правено и с други страни, когато го покрием, да желаяме ексклузивен отчет, който да ни помогне да влезем в еврозоната. И мисля, че това е от политическа гледа точка добър ход.
Григор Сарийски: Тук не съм склонен, тъй като вложителите бяха много по-склонни да влагат да речем в Швеция, която постоянно нарушаваше критериите, само че чисто и просто шведската стопанска система е шведска стопанска система. На второ място, за това, че ние спазвахме дълго време критериите за влизане в еврозоната, то беше по понятни аргументи – инфлацията беше релативно ниска поради това, че темповете на напредък бяха меко казано бавни, никога не бяха задоволително догонващи, и това е повода ние сега да отчитаме едвам 64% от средноевропейското. А що се отнася до бюджетния недостиг, имаше терзание да не бъде заведена процедура за свърхдефицит, тъй като както знаете, към нас се гледаше с изключително строго око. Именно заради тази причина се спазваше фискалната дисциплинираност. А що се отнася до дълга – България има невисок дълг от много години преди този момент. Така че дълговият аршин се извършва, желаеме или не желаеме. Просто би трябвало да положите съществени старания, с цел да може да скочите от 28% или 29%, колкото е сега, до над 60%, както да речем беше една Хърватия, която влезе със 78%.
Юлиан Войнов: 72%.
Григор Сарийски: 72% ли беше? Да, мисълта ми е, че беше много над този формалния предел. Та, имаше причина, която причина обаче ще изчезне след влизането на България в еврозоната. И точно заради тази причина се притеснявам много повече от гръцкия сюжет, в сравнение с от възможната възможност ние да се доближим до страните от ядрото.
Финални думи, имаме една минута. Къде се пресякоха тези две отзиви на Григор Сарийски и Юлиан Войнов?
Григор Сарийски: За мен бързането, изключително при такива значими и съдбоносни решения, в никакъв случай не е водило до добър резултат. Това прибързано движение, с което България се тика зорлем в еврозоната, в случай че виждаме, че няма публичен консенсус, няма даже и консенсус сред икономистите, тъй като на множеството събития, които се организираха, там се канеше единствено едната страна, съгласно мен бързането сега е контрапродуктивно.
Юлиан Войнов: Аз ще завърша с това, че съм безусловно оптимист по повод развиването на България в еврозоната. Самия факт, че стартира да се приказва толкоз интензивно и се сложиха тези прагове за влизане в еврозоната, виждаме по какъв начин се усилиха вложенията, виждаме по какъв начин се усилиха приходите, виждаме по какъв начин се понижиха диспропорциите в България, тъй че съгласно мен това възстановяване на икономическото положение ще продължи и чакаме и по-висок стопански напредък. Така че по-скоро виждам оптимизъм в развиването на България при влизане в еврозоната, в сравнение с назад.
Григор Сарийски: Гробищата са цялостни с оптимисти.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ