И в САЩ го закъсаха с доходите на фона на инфлацията
Икономистите ще прекарат часове в разглеждане на последните данни за инфлацията в Съединени американски щати (6,4% на годишна база за януари – бел. ред.), само че техните калкулации прикриват опитите на американските фамилии да свържат двата края, написа за Financial Times Орън Кас, изпълнителен шеф на American Compass, представен от Investor.
През 1985 година американец, работещ на цялостен работен ден, можеше да устоя четиричленно семейство с 40-седмичен приход, позволявайки си многообразие от питателни храни, къща с три спални, цялостно здравно обезпечаване, фамилна кола, като даже спестяваше за образованието на двете си деца в държавен университет. През 2022 година заплащането на всичко това би изисквало 62-седмичен приход, което е проблем, защото има единствено 52 седмици в годината.
Тези цифри идват от Cost-of-Thriving Index (Coti, цената на естествения живот в седмичен доход), който съпоставя темпа на растеж на заплатите със скоростта на нарастване на разноските за съществени артикули на междинната класа. Индексът ясно демонстрира резултата върху бюджетите на семействата от траялото десетилетия разминаване, при което цените на жилищата, здравните осигуровки, таксите за образование в колежи и други разноски се повишаваха доста повече от заплатите.
Традиционните измервания на инфлацията пропущат този факт. Когато данните, индексирани с инфлацията, ни споделят, че работещ човек през 2022 година би могъл да си разреши почти това, което и работещият през 1985 година, това допуска, че този от 2022 година към момента желае да кара кола от 1985 година, да живее в къща от 1985 година, да гледа телевизия от 1985 година и да получава медицински грижи от 1985 година - и че бихме нарекли това „ междинна класа “.
Помислете за опазването на здравето, където икономистите (с право) честват изключителни, само че скъпи пробиви в медицинските технологии, до момента в който фамилиите (също с право) виждат, че застрахователните награди не престават да изяждат по-голям дял от заплатата им.
Измерването на инфлацията е значимо, само че това важи и за разноските за живот на междинната класа.
Coti пресмята цената на ясно избран набор от продукти, които едно семейство от междинната класа би трябвало да може да си разреши: типична кошница с питателна храна, съгласно стандарта на Министерството на земеделието на САЩ; месечен наем за къща с три спални малко под междинното равнище на жилищен пазар с умерени цени; фамилен здравноосигурителен проект от типа, възложен от работодателя; шофиране на кола 15 000 мили; и задоволително спестявания, с цел да се финансира изцяло записването в държавен лицей за две деца. През 2022 година всичко това е коствало почти 76 000 $.
Разделете тези разноски на междинната седмична заплата на мъж, нает на цялостен работен ден, която през 2022 година е възлизала на 1219 $, и ще получите 62-те седмици, нужни за покриване на разноските, по отношение на 40-те през 1985 година
По-младите мъже, в най-хубавите години за развъждане на деца, имат по-ниски седмични заплати и затова по-висок показател Coti - той е достигнал 73 седмици предходната година. Средните заплати на дамите пък нормално са по-ниски от тези на мъжете, което води до по-високи стойности на Coti.
Този метод също по този начин акцентира районните неравенства. Калифорния има втория най-голям показател Coti, 73 седмици, само че първото място е за Западна Вирджиния с нейните 79 седмици. Общото сред тези другояче доста разнообразни щати е неустойчива икономическа траектория - високи заплати, които не могат да се оправят с още по-високите разноски, или толкоз ниски заплатите, че даже ниските разноски стават непостижими. Щатите с по-добро състояние са тези, които са останали по-близо до междинните заплати и цени, нормално в горния Среден Запад: Уисконсин, Оклахома, Минесота и Дакотите, да вземем за пример.
Фокусирането върху цената на естествения живот ни оказва помощ да отговорим на някои съществени въпроси. Защо в толкоз доста фамилии двама родители работят на цялостен работен ден, макар че споделят, че биха предпочели да имат родител вкъщи с дребните деца? Защо не всички се „ привлечени от опциите “ в огромните крайбрежни градове? Това удостоверява това, което всички знаят, само че данните го прикриват - че издържането на семейство с един приход преди е било доста по-лесно и че макар цялото празнуване на растежа и софтуерния напредък нещо значимо е било изгубено.
През 1985 година американец, работещ на цялостен работен ден, можеше да устоя четиричленно семейство с 40-седмичен приход, позволявайки си многообразие от питателни храни, къща с три спални, цялостно здравно обезпечаване, фамилна кола, като даже спестяваше за образованието на двете си деца в държавен университет. През 2022 година заплащането на всичко това би изисквало 62-седмичен приход, което е проблем, защото има единствено 52 седмици в годината.
Тези цифри идват от Cost-of-Thriving Index (Coti, цената на естествения живот в седмичен доход), който съпоставя темпа на растеж на заплатите със скоростта на нарастване на разноските за съществени артикули на междинната класа. Индексът ясно демонстрира резултата върху бюджетите на семействата от траялото десетилетия разминаване, при което цените на жилищата, здравните осигуровки, таксите за образование в колежи и други разноски се повишаваха доста повече от заплатите.
Традиционните измервания на инфлацията пропущат този факт. Когато данните, индексирани с инфлацията, ни споделят, че работещ човек през 2022 година би могъл да си разреши почти това, което и работещият през 1985 година, това допуска, че този от 2022 година към момента желае да кара кола от 1985 година, да живее в къща от 1985 година, да гледа телевизия от 1985 година и да получава медицински грижи от 1985 година - и че бихме нарекли това „ междинна класа “.
Помислете за опазването на здравето, където икономистите (с право) честват изключителни, само че скъпи пробиви в медицинските технологии, до момента в който фамилиите (също с право) виждат, че застрахователните награди не престават да изяждат по-голям дял от заплатата им.
Измерването на инфлацията е значимо, само че това важи и за разноските за живот на междинната класа.
Coti пресмята цената на ясно избран набор от продукти, които едно семейство от междинната класа би трябвало да може да си разреши: типична кошница с питателна храна, съгласно стандарта на Министерството на земеделието на САЩ; месечен наем за къща с три спални малко под междинното равнище на жилищен пазар с умерени цени; фамилен здравноосигурителен проект от типа, възложен от работодателя; шофиране на кола 15 000 мили; и задоволително спестявания, с цел да се финансира изцяло записването в държавен лицей за две деца. През 2022 година всичко това е коствало почти 76 000 $.
Разделете тези разноски на междинната седмична заплата на мъж, нает на цялостен работен ден, която през 2022 година е възлизала на 1219 $, и ще получите 62-те седмици, нужни за покриване на разноските, по отношение на 40-те през 1985 година
По-младите мъже, в най-хубавите години за развъждане на деца, имат по-ниски седмични заплати и затова по-висок показател Coti - той е достигнал 73 седмици предходната година. Средните заплати на дамите пък нормално са по-ниски от тези на мъжете, което води до по-високи стойности на Coti.
Този метод също по този начин акцентира районните неравенства. Калифорния има втория най-голям показател Coti, 73 седмици, само че първото място е за Западна Вирджиния с нейните 79 седмици. Общото сред тези другояче доста разнообразни щати е неустойчива икономическа траектория - високи заплати, които не могат да се оправят с още по-високите разноски, или толкоз ниски заплатите, че даже ниските разноски стават непостижими. Щатите с по-добро състояние са тези, които са останали по-близо до междинните заплати и цени, нормално в горния Среден Запад: Уисконсин, Оклахома, Минесота и Дакотите, да вземем за пример.
Фокусирането върху цената на естествения живот ни оказва помощ да отговорим на някои съществени въпроси. Защо в толкоз доста фамилии двама родители работят на цялостен работен ден, макар че споделят, че биха предпочели да имат родител вкъщи с дребните деца? Защо не всички се „ привлечени от опциите “ в огромните крайбрежни градове? Това удостоверява това, което всички знаят, само че данните го прикриват - че издържането на семейство с един приход преди е било доста по-лесно и че макар цялото празнуване на растежа и софтуерния напредък нещо значимо е било изгубено.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ