Владислав Панев: Достъпът до лесни пари може да ни вкара в сценария на Гърция
Икономистът вижда риск от корист с " евтините пари " от еврозоната
България изтегли нов дълг от 3,2 милиарда евро на 15 юли 2025 година, което подвига общия размер на новопоетия дълг от началото на годината до 16,2 милиарда лв.. Въпреки че лихвените условия са привлекателни поради идното влизане в еврозоната, икономистът Владислав Панев предизвестява за съществени опасности от корист с " евтините пари ".
" Достъпът до лесни пари може да ни вкара в сюжета на Гърция от 2008 година, в случай че се пристрастим към тези евтини заеми, " съобщи Панев в изявление за Факти.бг. " Теглим ги и ги харчим за нарастване на заплатите в държавния бранш, примерно. "
Българският дълг при исторически удобни условия
Новоизтегленият дълг е структуриран в два транша – 10-годишни облигации за 2 милиарда евро с рента от 3,375% и 20-годишни за 1,2 милиарда евро с рента от 4,125%. За съпоставяне, румънските излъчвания за същия интервал са с към 6%, което прави българския дълг изключително прелъстителен за вложителите.
Според Панев този триумф се дължи освен на утвърждението за еврозоната, само че и на политиката на уравновесени бюджети след 2020 година. " Румънският дълг от 30% от Брутният вътрешен продукт отиде на 55% и това се приема сериозно от вложителите. В България нашият дълг е вторият най-нисък в Европейския съюз, " изясни икономистът.
Предупреждение за популистки разходи
От изтеглените 16,2 милиарда лв. нов дълг единствено към 6 милиарда ще отидат за покриване на остарели отговорности. Останалата част е предопределена за капитализиране на губещи държавни компании като Българския енергиен холдинг и Банката за развиване, както и за по-високи обществени разноски.
" На държавното управление като нищо ще му хареса това да тегли дълг, тъй като то желае да си купува 'народната любов' през мятане на пари от хеликоптера, " предизвести Панев. Той напомни образеца на Румъния, където дефицитът доближи 9,3% поради раздаването на пари преди избори.
Еврозоната – благоприятни условия и закани
Икономистът акцентира, че влизането в еврозоната е " по-скоро механически въпрос " и не е " антикорупционна мярка ". " Еврозоната е един тип облекчение за бизнеса, за жителите, което може да работи стимулиращо на вложенията, само че не е наложително, че това ще се случи, " сподели той.
Особено терзание за Панев буди фактът, че след влизането в еврозоната няма да важи прецизното условие за 3% недостиг, което може да насърчи безконтролните разходи. " В момента ние влизаме в едно менгеме, тъй като обичаме да харчим, само че в това време и от НАТО се желае нарастване на разноските за защита с още 1 или 2% от Брутният вътрешен продукт, " изясни той.
Заплахи от митата на Тръмп
Панев разяснява и евентуалното влияние от заплашваните 30% мита от американския президент Тръмп. Въпреки че България не търгува непосредствено доста със Съединени американски щати, икономистът предизвести за " резултата на пеперудата " – немското автомобилостроене може да пострада, което ще засегне и българските фабрики за авточасти.
" Ще има някакъв времеви порядък от 'ефекта на пеперудата'. И ще стане – 'де го чукаш, де се пука', " разяснява Панев вероятните последствия за българската стопанска система.
България изтегли нов дълг от 3,2 милиарда евро на 15 юли 2025 година, което подвига общия размер на новопоетия дълг от началото на годината до 16,2 милиарда лв.. Въпреки че лихвените условия са привлекателни поради идното влизане в еврозоната, икономистът Владислав Панев предизвестява за съществени опасности от корист с " евтините пари ".
" Достъпът до лесни пари може да ни вкара в сюжета на Гърция от 2008 година, в случай че се пристрастим към тези евтини заеми, " съобщи Панев в изявление за Факти.бг. " Теглим ги и ги харчим за нарастване на заплатите в държавния бранш, примерно. "
Българският дълг при исторически удобни условия
Новоизтегленият дълг е структуриран в два транша – 10-годишни облигации за 2 милиарда евро с рента от 3,375% и 20-годишни за 1,2 милиарда евро с рента от 4,125%. За съпоставяне, румънските излъчвания за същия интервал са с към 6%, което прави българския дълг изключително прелъстителен за вложителите.
Според Панев този триумф се дължи освен на утвърждението за еврозоната, само че и на политиката на уравновесени бюджети след 2020 година. " Румънският дълг от 30% от Брутният вътрешен продукт отиде на 55% и това се приема сериозно от вложителите. В България нашият дълг е вторият най-нисък в Европейския съюз, " изясни икономистът.
Предупреждение за популистки разходи
От изтеглените 16,2 милиарда лв. нов дълг единствено към 6 милиарда ще отидат за покриване на остарели отговорности. Останалата част е предопределена за капитализиране на губещи държавни компании като Българския енергиен холдинг и Банката за развиване, както и за по-високи обществени разноски.
" На държавното управление като нищо ще му хареса това да тегли дълг, тъй като то желае да си купува 'народната любов' през мятане на пари от хеликоптера, " предизвести Панев. Той напомни образеца на Румъния, където дефицитът доближи 9,3% поради раздаването на пари преди избори.
Еврозоната – благоприятни условия и закани
Икономистът акцентира, че влизането в еврозоната е " по-скоро механически въпрос " и не е " антикорупционна мярка ". " Еврозоната е един тип облекчение за бизнеса, за жителите, което може да работи стимулиращо на вложенията, само че не е наложително, че това ще се случи, " сподели той.
Особено терзание за Панев буди фактът, че след влизането в еврозоната няма да важи прецизното условие за 3% недостиг, което може да насърчи безконтролните разходи. " В момента ние влизаме в едно менгеме, тъй като обичаме да харчим, само че в това време и от НАТО се желае нарастване на разноските за защита с още 1 или 2% от Брутният вътрешен продукт, " изясни той.
Заплахи от митата на Тръмп
Панев разяснява и евентуалното влияние от заплашваните 30% мита от американския президент Тръмп. Въпреки че България не търгува непосредствено доста със Съединени американски щати, икономистът предизвести за " резултата на пеперудата " – немското автомобилостроене може да пострада, което ще засегне и българските фабрики за авточасти.
" Ще има някакъв времеви порядък от 'ефекта на пеперудата'. И ще стане – 'де го чукаш, де се пука', " разяснява Панев вероятните последствия за българската стопанска система.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ