Никола Янков: Бюджетният популизъм ще ни доведе до гръцкия сценарий
Икономистът поучава ръководещите да спрат да раздават помощи за ток, горива и други на калпак
Популистките оферти за бюджета могат да ни доведат до гръцкия сюжет, предизвести Никола Янков, икономист, бизнесмен и някогашен зам.-министър на стопанската система (2001-2003 г.).
„ Очевидно партиите са решили, че са в предизборна акция и тяхното отношение към обществените финанси отразяват това тяхно съмнение, че са в предизборна акция. Всеки се надпреварва да раздава от общите ни пари, само че не се загатва по какъв начин ще се финансират тези разноски “, разяснява Янков по.
По думите му при консолидиран държавен бюджет от към 67 милиарда лева половината пари ще единствено за две неща – пенсии и дотации за ток. По негови калкулации, в случай че се одобряват всички оферти за обществени разноски, бюджетният недостиг ще доближи 11 милиарда лева, или 8% от Брутният вътрешен продукт, а този недостиг може да се финансира единствено с дълг.
„ Тоест какво се случва сега в България? Ние харчим повече, в сравнение с взимаме като доходи в бюджета, и финансираме този недостиг с издаване на държавен дълг. Дългът сега е към 37 милиарда лева, следващата година ще е 48, по-догодина ще е 62, по-късно ще е 80… и по този начин ще влезем в гръцки сюжет доста бързо. Това не би трябвало да се допусне съгласно мен “, счита икономистът.
Той подсети, че с цел да влезем в Еврозоната би трябвало да имаме бюджетен недостиг на настоящата база под 3% от Брутният вътрешен продукт. Припомни също, че когато се усилват пенсии и минимална работна заплата това е дълготраен ангажимент и те мъчно могат да бъдат понижени.
„ Този сюжет едно към едно го гледахме в Гърция, където 2000 година, когато Гърция се причисли към Еврозоната, беше ръководена от хора с реторика, доста наподобяваща на тази на „ Продължаваме промяната “ сега. Гръцките политици тогава споделяха: „ Гърция е най-бедната страна в Европейския съюз, това не може да продължава по този начин. Трябва да вдигнем бързо пенсиите, с цел да станат като немските. Трябва да вдигнем минималната заплата и заплатите в обществения бранш, с цел да станат като в западна Европа. Направиха го, като започнаха да взимат бързо и големи суми назаем. 2010 година години кредиторите стопираха да ги финансират и какво се случи с Гърция – тя трябваше да понижи пенсиите тогава фрапантно – най-малко на половина. Бях уволнени и много хора от обществения бранш – безработицата се подвигна ужасно – към 25%. Голяма част от гръцките банки се оказаха в с механически банкрут, тъй като те в действителност бяха притежатели на тези държавни облигации, по които Гърция спря да заплаща “, подсети още икономистът.
Неговият съвет към ръководещите сега е да престанат да раздават помощи за ток, горива и други на калпак, както се случва сега.
Популистките оферти за бюджета могат да ни доведат до гръцкия сюжет, предизвести Никола Янков, икономист, бизнесмен и някогашен зам.-министър на стопанската система (2001-2003 г.).
„ Очевидно партиите са решили, че са в предизборна акция и тяхното отношение към обществените финанси отразяват това тяхно съмнение, че са в предизборна акция. Всеки се надпреварва да раздава от общите ни пари, само че не се загатва по какъв начин ще се финансират тези разноски “, разяснява Янков по.
По думите му при консолидиран държавен бюджет от към 67 милиарда лева половината пари ще единствено за две неща – пенсии и дотации за ток. По негови калкулации, в случай че се одобряват всички оферти за обществени разноски, бюджетният недостиг ще доближи 11 милиарда лева, или 8% от Брутният вътрешен продукт, а този недостиг може да се финансира единствено с дълг.
„ Тоест какво се случва сега в България? Ние харчим повече, в сравнение с взимаме като доходи в бюджета, и финансираме този недостиг с издаване на държавен дълг. Дългът сега е към 37 милиарда лева, следващата година ще е 48, по-догодина ще е 62, по-късно ще е 80… и по този начин ще влезем в гръцки сюжет доста бързо. Това не би трябвало да се допусне съгласно мен “, счита икономистът.
Той подсети, че с цел да влезем в Еврозоната би трябвало да имаме бюджетен недостиг на настоящата база под 3% от Брутният вътрешен продукт. Припомни също, че когато се усилват пенсии и минимална работна заплата това е дълготраен ангажимент и те мъчно могат да бъдат понижени.
„ Този сюжет едно към едно го гледахме в Гърция, където 2000 година, когато Гърция се причисли към Еврозоната, беше ръководена от хора с реторика, доста наподобяваща на тази на „ Продължаваме промяната “ сега. Гръцките политици тогава споделяха: „ Гърция е най-бедната страна в Европейския съюз, това не може да продължава по този начин. Трябва да вдигнем бързо пенсиите, с цел да станат като немските. Трябва да вдигнем минималната заплата и заплатите в обществения бранш, с цел да станат като в западна Европа. Направиха го, като започнаха да взимат бързо и големи суми назаем. 2010 година години кредиторите стопираха да ги финансират и какво се случи с Гърция – тя трябваше да понижи пенсиите тогава фрапантно – най-малко на половина. Бях уволнени и много хора от обществения бранш – безработицата се подвигна ужасно – към 25%. Голяма част от гръцките банки се оказаха в с механически банкрут, тъй като те в действителност бяха притежатели на тези държавни облигации, по които Гърция спря да заплаща “, подсети още икономистът.
Неговият съвет към ръководещите сега е да престанат да раздават помощи за ток, горива и други на калпак, както се случва сега.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ