Гълъбинов: При тези условия рискуваме до оголим фискалния резерв и да увеличим бюджетния си дефицит
Икономистът Румен Гълъбинов в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Ще продължим тематиката от предходната седмица за пътят ни към еврозоната. Може ли Хърватия да ни бъде образец? Четири месеца в еврозоната – четири месеца спад в инфлацията. Предстои да приказваме с икономиста Румен Гълъбинов. С него също по този начин ще обсъдим и фискалния ни запас, който по думите му е изтънял и в него няма задоволително лични свободни средства, с изключение на заеми и целеви дотации от Европейския съюз. Г-н Гълъбинов е на мнение, че разумно, като разследване на пасивната капиталова политика и дефицита на настоящи доходи в бюджета се случва всичко това, само че не са ни проблем огромните разноски, а дребните доходи, счита икономистът. Той е на мнение, че би трябвало да желаеме, с цел да ни се даде, и да намерим решение на всичко това. Хърватия по БВП на глава от популацията на база паритет на покупателната дарба е над 70% от междинното равнище на Европейския съюз, а ние сме на под 60%. Сега поздравявам в ефира ни икономиста Румен Гълъбинов. Г-н Гълъбинов, може ли Хърватия да ни бъде за образец съгласно вас? Четири месеца са в еврозоната, четири месеца бележат спад в инфлацията. Вашето мнение като икономист?
От началото на тази година, след влизането на Хърватия в еврозоната, се изрекоха някои опасения, свързани с растеж на инфлацията, само че те се оказаха неоснователни по тази причина, тъй като както казвате, четири месеца по-късно ние виждаме, че инфлацията в Хърватия е намаляла. Междувременно инфлацията понижа и в България, което също е една наклонност в целия Европейски съюз. В частност в еврозоната инфлацията към този момент едноцифрено число. И доста се надявам и в България към края на годината инфлацията да е по 10%. За паралели сред нас и Хърватия можем да приказваме във връзка осъществяването на макроикономическите индикатори, свързани с участието в еврозоната. Не единствено инфлацията, а също и с бюджетния недостиг – да бъде в границите на 3%, а също и дългът, държавно ръководство къмто брутен артикул като съответствие да се вмества в границите на 60%.
Да отбележим единствено, че през днешния ден имаше и полемика за еврото в Министерския съвет по самодейност на Икономическия и обществен съвет.
Да. Такива полемики са доста потребни, изключително когато са навременни. Може би потребността от такава полемика беше още предходната година по това време. Въпреки всичко и макар закъснението, ние би трябвало да извървим своя път към новата дата – 2025 година, а също паралелно да гоним и участие в Шенген – нещо, което е паралелно с еврозоната. В Хърватия го реализираха първо участие в еврозоната, удостоверение, по-късно удостоверение и за Шенген. Ние имаме и покана за присъединение към Организацията за икономическо съдействие и развиване, което евентуално може да стане в 2026 г.
Г-н Гълъбинов, по какъв начин наподобява България на този декор и изобщо какво чакат от нас, а какво получават съседите ни като информация, като ограничения, като сюжети за бъдещото ни развиване?
Това, което България може да се прави и да продължи да прави, е да извършва прецизно критериите за участие в еврозоната. Ние имаме проект за работа, имаме осведомителна акция, с която би трябвало да срещнем хората с преимуществата на едно такова участие. Освен това, има и много мероприятия, които би трябвало да се правят от страна на финансовата система, на бизнеса, по този начин, че да са приспособени по най-хубавия метод. Трябва да си изберем дизайн на монетите, надлежно да имаме подготвеност в периоди да създадем обмяна на съществуващите при нас левове против евро банкноти в избран рационален период. И също така, цените в магазините също паралелно да бъдат за несъмнено време – най-малко за шест месеца, и в лв., и в евро. Ние имаме шанса да свалим инфлацията до края на годината. Освен това можем да се вместим и в бюджетния недостиг от 3%, стига рационално да създадем баланс на нашите доходи и бюджетни разноски. И също така, с дълъг къмто БВП ние стоим доста добре, движим се сред 25 и 30%, което е два пъти по-ниско, в сравнение с е условието за 60% за участие в еврозоната. Нямаме някакви проблеми с лихвената политика, българските лихви по левовете ще се приближат доста скоро до тези в еврозоната по евро. И също имаме закрепен валутен курс, който е обезпечен от закона и не се е променял за повече от 25 години.
Но Хърватия може би е много пред нас и е била постоянно. Как наподобява това съпоставяне? Знаем, че там брутната минимална заплата е към 560 евро, в случай че не се неистина, което е с над 30% повече от нашата.
Точно по този начин. Брутната минимална заплата в Хърватия е с 30% повече от българската. Освен това, и минималната пенсия в Хърватия е 25% по-висока, в сравнение с в България. Друго, което е – че в Хърватия има много повече вложения, задгранични, локални, има повече вложители, които вкарват добавена стойност в тяхната стопанска система, усилват брутния им вътрешен артикул и те стоят по-добре като индикатор БВП на глава от популацията, в сравнение с сме ние.
А ние какво имаме – заеми и целеви дотации.
Ние би трябвало да работим доста повече за вложения, както в обществени огромни планове, по този начин и в частни планове, в публично-частно партньорство, изобщо – вложения, които с изключение на бюджетните средства и с изключение на заемите и европейските дотации, ще ни дадат опция да качим стопанската система си на едно напълно друго равнище, на равнище, което да разреши в действителност ние да вършим доста по-големи растежи, доста по-добри данни да отчитаме, свързани и с продуктивността, и с конкурентоспособността на българската стопанска система, откъдето разумно ще дойдат и опциите за увеличени приходи под формата на заплати, пенсии и обществени заплащания, и така нататък
Защото в противоположен случай ние рискуваме до оголим своя фискален запас, да увеличим бюджетния си недостиг и да се финансираме главно, както и вие казахте, със заемни средства, да разчитаме напълно на капиталова политика от европейските фондове. Но там, в случай че примерно закъсняват стратегиите или не ги усвояваме с положителни планове, няма да има задоволително. И също и от Националния проект за възобновяване и резистентност, по който ние по този начин или другояче продължаваме да закъсняваме. Ние би трябвало просто да работим доста повече в посока на консолидация на нашия държавен бюджет както в приходната, по този начин и в разходната част и това да е определящото в този момент при взимането на решения в новото Народно заседание, както и при съставянето на новото държавно управление.
Ще продължим тематиката от предходната седмица за пътят ни към еврозоната. Може ли Хърватия да ни бъде образец? Четири месеца в еврозоната – четири месеца спад в инфлацията. Предстои да приказваме с икономиста Румен Гълъбинов. С него също по този начин ще обсъдим и фискалния ни запас, който по думите му е изтънял и в него няма задоволително лични свободни средства, с изключение на заеми и целеви дотации от Европейския съюз. Г-н Гълъбинов е на мнение, че разумно, като разследване на пасивната капиталова политика и дефицита на настоящи доходи в бюджета се случва всичко това, само че не са ни проблем огромните разноски, а дребните доходи, счита икономистът. Той е на мнение, че би трябвало да желаеме, с цел да ни се даде, и да намерим решение на всичко това. Хърватия по БВП на глава от популацията на база паритет на покупателната дарба е над 70% от междинното равнище на Европейския съюз, а ние сме на под 60%. Сега поздравявам в ефира ни икономиста Румен Гълъбинов. Г-н Гълъбинов, може ли Хърватия да ни бъде за образец съгласно вас? Четири месеца са в еврозоната, четири месеца бележат спад в инфлацията. Вашето мнение като икономист?
От началото на тази година, след влизането на Хърватия в еврозоната, се изрекоха някои опасения, свързани с растеж на инфлацията, само че те се оказаха неоснователни по тази причина, тъй като както казвате, четири месеца по-късно ние виждаме, че инфлацията в Хърватия е намаляла. Междувременно инфлацията понижа и в България, което също е една наклонност в целия Европейски съюз. В частност в еврозоната инфлацията към този момент едноцифрено число. И доста се надявам и в България към края на годината инфлацията да е по 10%. За паралели сред нас и Хърватия можем да приказваме във връзка осъществяването на макроикономическите индикатори, свързани с участието в еврозоната. Не единствено инфлацията, а също и с бюджетния недостиг – да бъде в границите на 3%, а също и дългът, държавно ръководство къмто брутен артикул като съответствие да се вмества в границите на 60%.
Да отбележим единствено, че през днешния ден имаше и полемика за еврото в Министерския съвет по самодейност на Икономическия и обществен съвет.
Да. Такива полемики са доста потребни, изключително когато са навременни. Може би потребността от такава полемика беше още предходната година по това време. Въпреки всичко и макар закъснението, ние би трябвало да извървим своя път към новата дата – 2025 година, а също паралелно да гоним и участие в Шенген – нещо, което е паралелно с еврозоната. В Хърватия го реализираха първо участие в еврозоната, удостоверение, по-късно удостоверение и за Шенген. Ние имаме и покана за присъединение към Организацията за икономическо съдействие и развиване, което евентуално може да стане в 2026 г.
Г-н Гълъбинов, по какъв начин наподобява България на този декор и изобщо какво чакат от нас, а какво получават съседите ни като информация, като ограничения, като сюжети за бъдещото ни развиване?
Това, което България може да се прави и да продължи да прави, е да извършва прецизно критериите за участие в еврозоната. Ние имаме проект за работа, имаме осведомителна акция, с която би трябвало да срещнем хората с преимуществата на едно такова участие. Освен това, има и много мероприятия, които би трябвало да се правят от страна на финансовата система, на бизнеса, по този начин, че да са приспособени по най-хубавия метод. Трябва да си изберем дизайн на монетите, надлежно да имаме подготвеност в периоди да създадем обмяна на съществуващите при нас левове против евро банкноти в избран рационален период. И също така, цените в магазините също паралелно да бъдат за несъмнено време – най-малко за шест месеца, и в лв., и в евро. Ние имаме шанса да свалим инфлацията до края на годината. Освен това можем да се вместим и в бюджетния недостиг от 3%, стига рационално да създадем баланс на нашите доходи и бюджетни разноски. И също така, с дълъг къмто БВП ние стоим доста добре, движим се сред 25 и 30%, което е два пъти по-ниско, в сравнение с е условието за 60% за участие в еврозоната. Нямаме някакви проблеми с лихвената политика, българските лихви по левовете ще се приближат доста скоро до тези в еврозоната по евро. И също имаме закрепен валутен курс, който е обезпечен от закона и не се е променял за повече от 25 години.
Но Хърватия може би е много пред нас и е била постоянно. Как наподобява това съпоставяне? Знаем, че там брутната минимална заплата е към 560 евро, в случай че не се неистина, което е с над 30% повече от нашата.
Точно по този начин. Брутната минимална заплата в Хърватия е с 30% повече от българската. Освен това, и минималната пенсия в Хърватия е 25% по-висока, в сравнение с в България. Друго, което е – че в Хърватия има много повече вложения, задгранични, локални, има повече вложители, които вкарват добавена стойност в тяхната стопанска система, усилват брутния им вътрешен артикул и те стоят по-добре като индикатор БВП на глава от популацията, в сравнение с сме ние.
А ние какво имаме – заеми и целеви дотации.
Ние би трябвало да работим доста повече за вложения, както в обществени огромни планове, по този начин и в частни планове, в публично-частно партньорство, изобщо – вложения, които с изключение на бюджетните средства и с изключение на заемите и европейските дотации, ще ни дадат опция да качим стопанската система си на едно напълно друго равнище, на равнище, което да разреши в действителност ние да вършим доста по-големи растежи, доста по-добри данни да отчитаме, свързани и с продуктивността, и с конкурентоспособността на българската стопанска система, откъдето разумно ще дойдат и опциите за увеличени приходи под формата на заплати, пенсии и обществени заплащания, и така нататък
Защото в противоположен случай ние рискуваме до оголим своя фискален запас, да увеличим бюджетния си недостиг и да се финансираме главно, както и вие казахте, със заемни средства, да разчитаме напълно на капиталова политика от европейските фондове. Но там, в случай че примерно закъсняват стратегиите или не ги усвояваме с положителни планове, няма да има задоволително. И също и от Националния проект за възобновяване и резистентност, по който ние по този начин или другояче продължаваме да закъсняваме. Ние би трябвало просто да работим доста повече в посока на консолидация на нашия държавен бюджет както в приходната, по този начин и в разходната част и това да е определящото в този момент при взимането на решения в новото Народно заседание, както и при съставянето на новото държавно управление.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ