Румен Гълъбинов: Невлизането в Еврозоната означава отлагане във времето на пълната ни евроинтеграция
Икономистът Румен Гълъбинов, в изявление за предаването " Добър ден, България “ на Радио " Фокус “
За стопанска система и финанси ще приказваме в идващите минути. Каква ще бъде финансовата 2023 година, в случай че несъмнено, икономистите се наемат да предвиждат при тази динамичност на събитията, на която ставаме очевидци? Румен Гълъбинов е на директната ни телефонна линия. Да стартираме със остарелия бюджет, чието дейности ще бъде удължено, и желанията за нарастване въпреки всичко на минималната работна заплата, макар нежеланието на работодателите това да се случи. От друга страна пък синдикатите натискат за това.
Ами да, ние към този момент два месеца след провеждането на изборите нямаме постоянно държавно управление. Освен това се обрисува и в идващия месец най-малко, до след Нова година към момента да има такова компликации при съставянето на това държавно управление. А даже има опция и сюжет вероятно да имаме и избори следващата година, предварителни парламентарни избори, в случай че има неспособност да се сформира постоянното държавно управление. Така че в тази ситуация…
Мисля, че този, последният сюжет най-широко се дискутира – за избори през март.
Да, да. Така че на мен ми се коства, че разумното в тази ситуация е да се направи това продължение на съществуващия бюджет, като несъмнено, в пленарна зала сред първо и второ четене могат да се създадат такива оферти, както и вие казахте, за минималната работна заплата. И съгласно опциите, несъмнено, да се реши до каква степен тя може да се усили от 1 януари – дали да стане 850 лв. или друга сума. Моето мнение постоянно е било, че както минималната работна заплата, по този начин и минималната пенсия би трябвало да могат автоматизирано да се актуализират всяка година и да не зависят от календара на политическите събития, да не стават предмет на разногласия постоянно с каква безспорна сума да се усилят, с какъв размер тъкмо, а това да е заложено като механизъм, да е признато като методика и да се знае, че всяка година надлежно автоматизирано от 1 януари се актуализира минималната работна заплата и тя примерно е половината на междинната работна заплата в страната или на медианната, според от това каква методика се схване. По сходен метод може да стоят нещата и с пенсията, т.е. тя да бъде обновена по Швейцарското предписание ли, минималната пенсия да бъде половината от междинната ли, само че да се одобри такава методика, с цел да се избегне цялото това в прочут смисъл и предизборно говорене, което се получава в този момент, сега, и наддаване за нещо, което в огромна част от случаите всички сме уверени, че би трябвало да стане – нарастването на приходите, само че то да бъде правилно планувано и да бъде известно още от преди, задоволително по-рано, с цел да може всеки да си направи сметката по какъв начин ще се движат постъпленията и приходите, също по този начин и бюджета да може добре да се възнамерява, тъй като се прави и тригодишна макрорамка напред, да се възнамерява бюджета също с приходите, опциите за финансиране на увеличените надлежно разноски. Защото сега това, което се получава, с изключение на диалога за заплатите и пенсиите, само че тук се получава и едно наддаване с оферти и за други държавни разноски. Които с цел да се финансират, въпреки всичко източниците не са безпределно доста. Основният източник са личните средства на бюджета под формата на лични доходи от налози, мита, такси и така нататък, само че при вероятността следващата година Еврозоната да навлезе в криза, а даже сега се спори дали и в този момент, в това, последното тримесечие Германия не е навлязла към този момент в криза и поради насъбраните проблеми с КОВИД, също войната през тази година, и поради нарастването на лихвените проценти надлежно, което стартира от Съединени американски щати при започване на тази година, а пък от средата на годината стартира и в Еврозоната нарастване на лихвите както по доларите, по този начин и по еврото, което цели да ограничи инфлацията, да я стопира, в случай че е допустимо, и да я понижи като мярка, обаче пък то се отразява в оскъпяване на кредитния запас и на финансирането, откъдето пък се следи различен един резултат – на закъснение на растежа на стопанските системи и надлежно опция за нахлуване в рецесионно положение, като несъмнено, то се прави оценка на относително къса и не дълбока, плитка криза да бъде в идващите сред 6 и 12 месеца.
Казвате не дълбока, плитка криза. Какво значи това на процедура за семействата, можете ли да обясните на нас?
За следващата година ще се усети резултата на увеличените лихви, и то освен по фирмените заеми, които да забавят малко бизнес интензивността, само че то ще се усети и по заемите за семействата – хората, които са теглили ипотечни, потребителски заеми, бързи заеми. Т.е. ще се усети това и надлежно хората ще би трябвало да се приспособяват и да привикнат към тези други равнища на лихви, по-високи, и да си съобразят приходите, с които ще би трябвало да платят примерно нарастване и вноски по заемите, които ще имат месечно. И аз споделям, че по отношение на страната това е значимо, тъй като в случай че към националната ни стопанска система има една такава прогноза за относително невисок растеж на брутния вътрешен артикул през идната година, тогава ние не можем да сме прекомерно огромни оптимисти по отношение на растежа на личните доходи на страната, т.е. да събираме доста повече примерно от налози. Вероятно ще е по-малко и тогава това перо ние не можем да разчитаме на него то кой знае какъв брой да ни помогне в увеличените държавни разноски. Друго, което би могло да ни помогне като цяло за стопанската система, това е да стартираме да получаваме пари от Брюксел надлежно по Плана за възобновяване и резистентност и по оперативните стратегии, тъй като това са пари, които ще влязат в планове в стопанската система, от там надлежно ще има нови работни места, заплати, осигуровки, налози, които да се връщат към бюджетната сметка като доходи и да оказват помощ по този метод надлежно за посрещане на увеличените държавни разноски. Но ние все още към момента нямаме приходи по тези европрограми или еврофондове.
Така е.
И европари към момента не сме видели, а то това продължава много време, ще стане две години, от предходната и тази година. И по-късно остава източникът вероятно за повече частни, чисто частни вложения да дойдат, само че и там виждаме, че нямаме значителен прогрес. И като изчерпим тези надлежно източници евентуални за доходи, остават заемите. А ние видяхме през последните два месеца, когато страната излезе да търси финансиране от чужбина за външен заем, в действителност ние направихме два такива, като емитирахме два типа еврооблигации за друг интервал, че лихвите са се нараснали и са доста по-високи, а също се видя, че и на вътрешния пазар, когато против държавни скъпи бумаги се търси от страната заем в левове, също има високи към този момент лихви. Т.е. заемното финансиране нараства и то е разумно да е по този начин, на фона на политиката на огромните централни банки в Съединени американски щати и в Еврозоната – надлежно Фед и ЕЦБ, които организират тази политика на нарастване на главните лихви, откъдето порастват и лихвите и по държавните задължения, порастват и лихвите по частните задължения. Т.е. по тази причина мисля, че би трябвало да имаме такава съответна визия за нещата, когато планираме както удължаването на съществуващия в този момент бюджет, по този начин и вероятно след време, когато ще се прави и бюджета за 2023 година, какви са нашите стремежи и планове и какви са в действителност действителностите и опциите, на които можем да разчитаме.
Нашите планове са до 2024 година ние да станем част от Еврозоната. На фона на всичко това, което изброихте, какъв брой реалистично е това и по какъв начин ще се отрази на нашата стопанска система, а и на покупателната дарба на българина?
Към момента този график към момента важи. Той е признат като, в това число и в законодателство е признато, в това число е признато в законодателството да влезем от 1 януари 2024 година в Еврозоната на същия закрепен курс, на който сме сега, на еврото. Т.е. тук смяна официално няма. И в този момент, различен е въпросът, че отново нашите политически събития тук въздействат също, няма по какъв начин, в случай че вършим непрестанно през 6 месеца избори, ние да чакаме, че по-бързо ще се доближим до Еврозоната. Т.е. би трябвало една малко по-добра предсказуемост във времето на нещата, тъй че и нашите сътрудници от еврогрупата и Европейската централна банка да придобият една по този начин по-голяма убеденост, че ние откровено се стремим и желаем да станем член на този европейски паричен съюз, който е най-големият в Европа, и в действителност еврото чрез Еврозоната е допустимо да се конкурира с другите съществени валути, като американския $ и други. И по тази причина на мен ми се коства, че България може да постави повече старания въпреки всичко и като политическа воля по-голяма изразена от позиция на държавните институции, и като разяснителна акция, в това число и информационна такава тактика, и кампания, която да може да коментира какви са упованията при влизането ни в Еврозоната. Т.е. и компаниите, и жителите да са наясно. И по този начин както се приказва, че вероятно би имало опасности от влизането ни в Еврозоната, по този начин също и да се види какви са рисковете, в случай че не влезем в Еврозоната в този момент. Т.е. в такава една нестабилна и геополитически, и стопански обстановка, в случай че България продължава още да се бави, още да не е подготвена и да не влиза в Еврозоната, какви пък биха били рисковете, тъй като има такива. Ние следим примерно страните от Централна Източна Европа, ще изброя 3 от тях, които не се причисляват все още и нямат като нас подобен график, а това са: Чехия, Унгария и Румъния, те сега при липса на задоволително еврофинансиране по тези европрограми и пари, те изпитват стопански сега усложнения. В Унгария, характерен образец, инфлацията е по-висока от България, в Унгария са по-високи лихвените проценти в сравнение с в България. В Унгария унгарският форинт от началото на тази година до момента загуби над 15% от цената си, локалната валута девалвира. И ето, че има и опасности, и те в действителност са по-големи от невлизането в Еврозоната. Защото невлизането в Еврозоната значи отсрочване във времето на цялостната ни евроинтеграция, защото Еврозоната и Шенгенското пространство, към което също се стремим, и което също ни убягва като цяло, в действителност Еврозоната и " Шенген “ са в центъра, ядрото на европейската интеграция, на Европейския съюз. И невлизането там води резултати да останем страна в периферията на Евросъюза, страна, която ще изпитва в това число и стопански и финансови усложнения при усложняване на интернационалната обстановка, на международната стопанска система. Ние виждаме, че изключително и с последните събития, които стават в Китай, сякаш процесът на настъпване на тази криза се форсира. Защото прекомерно допустимо е поради политиката на нулев КОВИД на китайското държавно управление там и поради митингите, които са, вълненията и така нататък, там да има отново усложнения в производството, в търговията, в снабдяването, в доставките, което по веригата на доставки и по веригата на добавената стойност да въздейства и на останалия свят, на американската и европейската стопанска система.
Само едно финално изречение, защото би трябвало да завършваме. Въз основа на всичко това, което казахте дотук, и опасенията, които изразихте, Българската национална банка покачва главния лихвен % с рекорден размер 1,30%. Това вследствие на тази криза ли е, в която навлизаме е?
Не, то не е резултат от криза, тъй като тя рецесията ще пристигна в следствие поради покачването на лихвените проценти, които се борят с инфлацията, по този начин, както се покачиха лихвените проценти от началото на годината в Съединени американски щати и от средата на годината в Еврозоната, по този начин надлежно и в България, да, и българската Централна банка реагира по сходен метод. И това не е някаква изненада, тъй като това е световната наклонност и желаеме да се оправим с инфлацията на първо място. И прогнозите за идната година са инфлацията да е по-ниска в действителност, даже 2 пъти по-ниска в сравнение с тази година. Така че въпреки всичко би трябвало да следим растежа на стопанската система, той да не пострада доста от високите лихвените проценти. И относително, отново споделям, в случай че имаме криза, в случай че този риск да се материализира, тя да бъде краткотрайна и не толкоз дълбока.
За стопанска система и финанси ще приказваме в идващите минути. Каква ще бъде финансовата 2023 година, в случай че несъмнено, икономистите се наемат да предвиждат при тази динамичност на събитията, на която ставаме очевидци? Румен Гълъбинов е на директната ни телефонна линия. Да стартираме със остарелия бюджет, чието дейности ще бъде удължено, и желанията за нарастване въпреки всичко на минималната работна заплата, макар нежеланието на работодателите това да се случи. От друга страна пък синдикатите натискат за това.
Ами да, ние към този момент два месеца след провеждането на изборите нямаме постоянно държавно управление. Освен това се обрисува и в идващия месец най-малко, до след Нова година към момента да има такова компликации при съставянето на това държавно управление. А даже има опция и сюжет вероятно да имаме и избори следващата година, предварителни парламентарни избори, в случай че има неспособност да се сформира постоянното държавно управление. Така че в тази ситуация…
Мисля, че този, последният сюжет най-широко се дискутира – за избори през март.
Да, да. Така че на мен ми се коства, че разумното в тази ситуация е да се направи това продължение на съществуващия бюджет, като несъмнено, в пленарна зала сред първо и второ четене могат да се създадат такива оферти, както и вие казахте, за минималната работна заплата. И съгласно опциите, несъмнено, да се реши до каква степен тя може да се усили от 1 януари – дали да стане 850 лв. или друга сума. Моето мнение постоянно е било, че както минималната работна заплата, по този начин и минималната пенсия би трябвало да могат автоматизирано да се актуализират всяка година и да не зависят от календара на политическите събития, да не стават предмет на разногласия постоянно с каква безспорна сума да се усилят, с какъв размер тъкмо, а това да е заложено като механизъм, да е признато като методика и да се знае, че всяка година надлежно автоматизирано от 1 януари се актуализира минималната работна заплата и тя примерно е половината на междинната работна заплата в страната или на медианната, според от това каква методика се схване. По сходен метод може да стоят нещата и с пенсията, т.е. тя да бъде обновена по Швейцарското предписание ли, минималната пенсия да бъде половината от междинната ли, само че да се одобри такава методика, с цел да се избегне цялото това в прочут смисъл и предизборно говорене, което се получава в този момент, сега, и наддаване за нещо, което в огромна част от случаите всички сме уверени, че би трябвало да стане – нарастването на приходите, само че то да бъде правилно планувано и да бъде известно още от преди, задоволително по-рано, с цел да може всеки да си направи сметката по какъв начин ще се движат постъпленията и приходите, също по този начин и бюджета да може добре да се възнамерява, тъй като се прави и тригодишна макрорамка напред, да се възнамерява бюджета също с приходите, опциите за финансиране на увеличените надлежно разноски. Защото сега това, което се получава, с изключение на диалога за заплатите и пенсиите, само че тук се получава и едно наддаване с оферти и за други държавни разноски. Които с цел да се финансират, въпреки всичко източниците не са безпределно доста. Основният източник са личните средства на бюджета под формата на лични доходи от налози, мита, такси и така нататък, само че при вероятността следващата година Еврозоната да навлезе в криза, а даже сега се спори дали и в този момент, в това, последното тримесечие Германия не е навлязла към този момент в криза и поради насъбраните проблеми с КОВИД, също войната през тази година, и поради нарастването на лихвените проценти надлежно, което стартира от Съединени американски щати при започване на тази година, а пък от средата на годината стартира и в Еврозоната нарастване на лихвите както по доларите, по този начин и по еврото, което цели да ограничи инфлацията, да я стопира, в случай че е допустимо, и да я понижи като мярка, обаче пък то се отразява в оскъпяване на кредитния запас и на финансирането, откъдето пък се следи различен един резултат – на закъснение на растежа на стопанските системи и надлежно опция за нахлуване в рецесионно положение, като несъмнено, то се прави оценка на относително къса и не дълбока, плитка криза да бъде в идващите сред 6 и 12 месеца.
Казвате не дълбока, плитка криза. Какво значи това на процедура за семействата, можете ли да обясните на нас?
За следващата година ще се усети резултата на увеличените лихви, и то освен по фирмените заеми, които да забавят малко бизнес интензивността, само че то ще се усети и по заемите за семействата – хората, които са теглили ипотечни, потребителски заеми, бързи заеми. Т.е. ще се усети това и надлежно хората ще би трябвало да се приспособяват и да привикнат към тези други равнища на лихви, по-високи, и да си съобразят приходите, с които ще би трябвало да платят примерно нарастване и вноски по заемите, които ще имат месечно. И аз споделям, че по отношение на страната това е значимо, тъй като в случай че към националната ни стопанска система има една такава прогноза за относително невисок растеж на брутния вътрешен артикул през идната година, тогава ние не можем да сме прекомерно огромни оптимисти по отношение на растежа на личните доходи на страната, т.е. да събираме доста повече примерно от налози. Вероятно ще е по-малко и тогава това перо ние не можем да разчитаме на него то кой знае какъв брой да ни помогне в увеличените държавни разноски. Друго, което би могло да ни помогне като цяло за стопанската система, това е да стартираме да получаваме пари от Брюксел надлежно по Плана за възобновяване и резистентност и по оперативните стратегии, тъй като това са пари, които ще влязат в планове в стопанската система, от там надлежно ще има нови работни места, заплати, осигуровки, налози, които да се връщат към бюджетната сметка като доходи и да оказват помощ по този метод надлежно за посрещане на увеличените държавни разноски. Но ние все още към момента нямаме приходи по тези европрограми или еврофондове.
Така е.
И европари към момента не сме видели, а то това продължава много време, ще стане две години, от предходната и тази година. И по-късно остава източникът вероятно за повече частни, чисто частни вложения да дойдат, само че и там виждаме, че нямаме значителен прогрес. И като изчерпим тези надлежно източници евентуални за доходи, остават заемите. А ние видяхме през последните два месеца, когато страната излезе да търси финансиране от чужбина за външен заем, в действителност ние направихме два такива, като емитирахме два типа еврооблигации за друг интервал, че лихвите са се нараснали и са доста по-високи, а също се видя, че и на вътрешния пазар, когато против държавни скъпи бумаги се търси от страната заем в левове, също има високи към този момент лихви. Т.е. заемното финансиране нараства и то е разумно да е по този начин, на фона на политиката на огромните централни банки в Съединени американски щати и в Еврозоната – надлежно Фед и ЕЦБ, които организират тази политика на нарастване на главните лихви, откъдето порастват и лихвите и по държавните задължения, порастват и лихвите по частните задължения. Т.е. по тази причина мисля, че би трябвало да имаме такава съответна визия за нещата, когато планираме както удължаването на съществуващия в този момент бюджет, по този начин и вероятно след време, когато ще се прави и бюджета за 2023 година, какви са нашите стремежи и планове и какви са в действителност действителностите и опциите, на които можем да разчитаме.
Нашите планове са до 2024 година ние да станем част от Еврозоната. На фона на всичко това, което изброихте, какъв брой реалистично е това и по какъв начин ще се отрази на нашата стопанска система, а и на покупателната дарба на българина?
Към момента този график към момента важи. Той е признат като, в това число и в законодателство е признато, в това число е признато в законодателството да влезем от 1 януари 2024 година в Еврозоната на същия закрепен курс, на който сме сега, на еврото. Т.е. тук смяна официално няма. И в този момент, различен е въпросът, че отново нашите политически събития тук въздействат също, няма по какъв начин, в случай че вършим непрестанно през 6 месеца избори, ние да чакаме, че по-бързо ще се доближим до Еврозоната. Т.е. би трябвало една малко по-добра предсказуемост във времето на нещата, тъй че и нашите сътрудници от еврогрупата и Европейската централна банка да придобият една по този начин по-голяма убеденост, че ние откровено се стремим и желаем да станем член на този европейски паричен съюз, който е най-големият в Европа, и в действителност еврото чрез Еврозоната е допустимо да се конкурира с другите съществени валути, като американския $ и други. И по тази причина на мен ми се коства, че България може да постави повече старания въпреки всичко и като политическа воля по-голяма изразена от позиция на държавните институции, и като разяснителна акция, в това число и информационна такава тактика, и кампания, която да може да коментира какви са упованията при влизането ни в Еврозоната. Т.е. и компаниите, и жителите да са наясно. И по този начин както се приказва, че вероятно би имало опасности от влизането ни в Еврозоната, по този начин също и да се види какви са рисковете, в случай че не влезем в Еврозоната в този момент. Т.е. в такава една нестабилна и геополитически, и стопански обстановка, в случай че България продължава още да се бави, още да не е подготвена и да не влиза в Еврозоната, какви пък биха били рисковете, тъй като има такива. Ние следим примерно страните от Централна Източна Европа, ще изброя 3 от тях, които не се причисляват все още и нямат като нас подобен график, а това са: Чехия, Унгария и Румъния, те сега при липса на задоволително еврофинансиране по тези европрограми и пари, те изпитват стопански сега усложнения. В Унгария, характерен образец, инфлацията е по-висока от България, в Унгария са по-високи лихвените проценти в сравнение с в България. В Унгария унгарският форинт от началото на тази година до момента загуби над 15% от цената си, локалната валута девалвира. И ето, че има и опасности, и те в действителност са по-големи от невлизането в Еврозоната. Защото невлизането в Еврозоната значи отсрочване във времето на цялостната ни евроинтеграция, защото Еврозоната и Шенгенското пространство, към което също се стремим, и което също ни убягва като цяло, в действителност Еврозоната и " Шенген “ са в центъра, ядрото на европейската интеграция, на Европейския съюз. И невлизането там води резултати да останем страна в периферията на Евросъюза, страна, която ще изпитва в това число и стопански и финансови усложнения при усложняване на интернационалната обстановка, на международната стопанска система. Ние виждаме, че изключително и с последните събития, които стават в Китай, сякаш процесът на настъпване на тази криза се форсира. Защото прекомерно допустимо е поради политиката на нулев КОВИД на китайското държавно управление там и поради митингите, които са, вълненията и така нататък, там да има отново усложнения в производството, в търговията, в снабдяването, в доставките, което по веригата на доставки и по веригата на добавената стойност да въздейства и на останалия свят, на американската и европейската стопанска система.
Само едно финално изречение, защото би трябвало да завършваме. Въз основа на всичко това, което казахте дотук, и опасенията, които изразихте, Българската национална банка покачва главния лихвен % с рекорден размер 1,30%. Това вследствие на тази криза ли е, в която навлизаме е?
Не, то не е резултат от криза, тъй като тя рецесията ще пристигна в следствие поради покачването на лихвените проценти, които се борят с инфлацията, по този начин, както се покачиха лихвените проценти от началото на годината в Съединени американски щати и от средата на годината в Еврозоната, по този начин надлежно и в България, да, и българската Централна банка реагира по сходен метод. И това не е някаква изненада, тъй като това е световната наклонност и желаеме да се оправим с инфлацията на първо място. И прогнозите за идната година са инфлацията да е по-ниска в действителност, даже 2 пъти по-ниска в сравнение с тази година. Така че въпреки всичко би трябвало да следим растежа на стопанската система, той да не пострада доста от високите лихвените проценти. И относително, отново споделям, в случай че имаме криза, в случай че този риск да се материализира, тя да бъде краткотрайна и не толкоз дълбока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ