Икономист: Такова нещо досега не се беше случвало
Икономистът проф. Боян Дуранкев в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
За втори следващ месец годишната инфлация в България е 16,9%. Това стана ясно от информация на Националния статистически институт. През месец декември 2022 година по отношение на предходния месец най-голямо е нарастването на цените при развлеченията и културата, опазването на здравето, както и разнородни артикули и услуги, заведения за хранене и хотели. Намаление на цените е записано в групите " Транспорт “, " Облекло, обувки “, излиза наяве още от оповестените данни. Ситуацията у нас ще разясняваме в идващите минути с икономиста проф. Боян Дуранкев.
Инфлацията като че ли замръзна. Защо и на какво се дължи това?
На база на предишния месец е едно, само че на база на декември предходната година е напълно друго. Както вие казахте, в действителност става дума за показателя на потребителските цени, а не за общия показател на инфлацията, където се включва и така наречен междинно ползване, т.е. индустриалното ползване. Всъщност тези съвсем 17% инфлация и това към този момент може да се каже умерено на база 2022 година, значи едно шоково повишаване съвсем на всичко. Защото допустимата инфлация, както е известно, е до 2%, над 5% става доста тежко ситуацията, а пък 17% на потребителските цени е в действителност един потрес, който освен като психически потрес можем да го възприемем, само че и като стопански потрес за доста хора, най-обикновени хора.
Да, както споделих, най-голямо повишаване има в бранш " Здравеопазване “ също по този начин – един от най-важните браншове.
Да, само че погледнете още веднъж. Ако погледнем на база един месец, ужасно нарастват да вземем за пример интернационалните полети – съвсем 50%. Туристическите пътувания – с съвсем 20%. Централното газоснабдяване – с 15%, и така нататък Но в случай че погледнем дали ние сме изключение, има втори измерител – това е така наречен съгласуван показател на потребителските цени, който е сравнимата мярка за инфлацията на страните в Европейския съюз. Т.е. този съгласуван показател се пресмята въз основата на една и съща кошница на артикули и услуги и от едни и същи цени, само че се разграничава по употребяваните тегла. Например в България като по-бедна страна тежестта на питателните артикули е по-високо, в сравнение с в другите страни. Но това, което имаме като данни, и то не всички страни към този момент са подали всичките си данни, само че това, което може да се каже, е, че да вземем за пример, в случай че погледнем Европа като цяло, в Турция за една година хармонизираният показател на потребителските цени е над 84%. Кои са преди нас по по-тежък съгласуван показател на потребителските цени – това са Унгария, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Сърбия, и тогава идва България. що се отнася до еврозоната, там показателят на потребителските цени е към 10%, тъй че там имат по-малко проблеми, в страните в еврозоната.
Най-много страдат най-бедните, защото съгласно показателя на цените за дребната кошница, той се е нараснал с съвсем 23%. Тази дребна кошница мери цените на 100 доста жизненонеобходими артикули и услуги и на най-нискодоходните 20% от семействата. Така че затваряйки страницата на предходната година, би трябвало да кажем, че през новото хилядолетие такова нещо до момента не се беше случвало. То ще нанесе доста тежки провали под дърво и камък. Например в частните пенсионни фондове към този момент се вижда какво става. Банковите спестявания, които хората бяха отделили пари за черни дни, също се обезценяват по този метод. 2023 година не дава обещание да бъде укротена инфлацията под 2%. Може да се предвижда, че тазгодишната инфлация, в случай че се задържи под 5%, ще бъде огромен триумф. Това са проблемите.
Кои съгласно вас са най-хубавите способи за стабилизиране на обстановката и последствията от инфлацията?
Разбира се, има изпитани способи, защото инфлацията не е за първи път. Имаме и други шокове – да вземем за пример Великата меланхолия от 1929 година, финансовата рецесия от 2007-2008 година И спасението е едно: защото не могат всички да бъдат обезщетени за това, което се случва, най-добре би било първо да се издигнат с показателя на инфлацията минимум работните заплати, минималната работна заплата имам поради най-много, и да се приближи, както към този момент е условието на Европейския съюз, до 50% най-малко от междинната работна заплата в страната. И второ, да се подкрепят тези, които имат най-големи материални усложнения – имам поради от потребителския бранш. Това са част от пенсионерите, не всички, несъмнено – има хора с доста солидни натрупвания, с доста високи приходи от преди. За страдание, в този шоков миг, когато бяхме предходната година, и постоянните държавни управления не постъпиха по този метод. Те подвигнаха доста повече, дори погледнете пенсиите – най-високите пенсии бяха нараснали най-вече, до момента в който най-ниските не бяха нараснали с показателя на инфлацията. Същото се случи с минималната работна заплата, с подкрепяне на най-бедните. И удивително или не, българската стопанска система напомпа доста държавни средства за тези, които провокираха ненапълно хиперинфлацията, т.е. в най-големите монополисти, в картелите и в секторите, където има свръхпечалби – нещо, което през тази година уповавам се не трябва да се допусне и не би трябвало да се позволява.
Виждате обаче каква е обстановката. Нямаме постоянно държавно управление към момента. Кой е съгласно вас реалистичният сюжет за развиването на стопанската система у нас? По-зле ли ще става, професоре?
Тъй като стопанската система се разчита да е най-много артикул на частния бранш – едно много неуместно виждане, прочее, – се пояснява, че частният бранш ще извади стопанската система от рецесията, в която е. Разбира се, това нещо няма да се случи, тъй като деиндустриализацията през тези над 30 години, също така съсипването на българското селско стопанство – ние заменихме какво ли не, импортираме какви ли не артикули, и забележете най-неприятното – огромната част от работната мощ, от младите, интелигентните хора напуснаха България. Така че спасението е от вида на барон Мюнхаузен – щом си попаднал в блатото, единственото избавление е да се хванеш за косата и самичък да се изтеглиш от него. Но към този момент, без постоянно държавно управление, без стратегия за излаз от тази рецесия, светлинка в тунела не се вижда, или по-точно светлината, която се вижда в края на тунела, може да бъде насрещният трен. Това е огромен проблем. Но дали ще има служебно или постоянно държавно управление, не е толкоз проблем, колкото какво ще предложи едно постоянно държавно управление. Защото в случай че погледнем по линия да вземем за пример на Плана за възобновяване и развиване, нашето Народно заседание и един Министерски съвет би трябвало да предложат 10 проектозакона, с цел да получим втория транш по линия на този проект.
Парламентът разпореди на Министерския съвет да договаря за нови нуклеарни мощности, да вкара система за компенсиране на високите цени на горивата и да предоговори Плана за възобновяване и резистентност по този начин, че през 2025 година да не се постанова затварянето на 40% от въглищните ни централи, както и уволняването на 12 000 души. От Европейската комисия обаче припомниха, че предоговаряне на Плана може да има единствено в изключителни случаи и страната, която го желае, би трябвало да потвърди, че повече не е в положение да извършва елементи от Плана или целия План заради справедливи условия. Проф. Дуранкев, налице ли са такива условия у нас, изключителни случаи са тук, в България? Можем ли да определим нашия случай като " извънреден “?
Ние сме изключение като погледнете от " Шенген “, от еврозоната, в този момент ще бъдем изключение от Плана за възобновяване и развиване на Европейския съюз, тъй че бих отнесъл това решение на нашите парламентаристи повече към бранша на заниманията, в сравнение с към сериозните неща, които би трябвало да се вършат в едно Народно заседание. Защо споделям по този начин? Защото първо това гласоподаване беше без никакви диспути, беше подкрепено от 185 депутати – предлагането беше на ГЕРБ. И в този момент, забележете, с решението Нашето национално заседание освен задължава кабинетът да стартира предоговаряне, а постанова период до 31 март – забележете – на Европейската комисия и на останалите страни членки да одобрят нашите желани промени. Как да го кажа, това който и да го огледа, от която и страна да го огледа, това е едно несериозно решение. Първо тъй като предлагането би трябвало да се внесе от Министерския съвет, да бъде надълбоко обосновано, да потвърди, както и вие казахте, справедливи условия, които не разрешават ние да осъществим тази част от Плана. Обективни условия мъчно ще бъдат потвърдени. И второто нещо – би трябвало да потвърдим, това, което е най-неприятното – че българската стопанска система няма да бъде най-въглеродоемката стопанска система в Европейския съюз при преразглеждане на тези документи, а че ние ще реализираме уговорките, които са наложени за целия Европейски съюз. Как да го кажа, забележете, че тези справедливи условия, които се постановат в Европейския съюз, са свързани със задължението 37% от разноските да бъдат свързани с битката с климатичните промени. Ние тъкмо по тази линия сме поели тези отговорности. И още нещо, хубаво е, че ние ще отправим такова предложение, само че както споделих и преди, ние би трябвало да приемем, съгласно този проект, над 10 законопроекта, които са свързани директно с него, а подготовката на всеки законопроект лишава и разискването, несъмнено, най-малко двайсетина дни, което значи към 200 дни може би, до момента в който се преминат, обсъдят се и се одобряват тези нужни 10 законопроекта, тъй като предоговарянето на процедура стопира процеса по заплащане на първата получена сума. А ние получихме 2,8 милиарда лв.. И би трябвало по някакъв метод да отговорим на новите условия, с цел да получим идващия транш.
А до март месец несъмнено няма да можем да се оправим, откакто казвате, че над 200 дни са нужни.
Но единствено бих споделил, че Каменната епоха не е свършила, тъй като са се свършили камъните. Същото е и с въглищата.
Така е.
Вероятно ще би трябвало да предприемем нови ограничения, нови стъпки пред Народното събрание, с цел да отговорим на нужните условия, а не просто да кажем още веднъж пред Европейския съюз от вида " Булгар, булгар! “, както Бай Ганьо в пражката баня беше направил преди време. Предоговаряне е належащо, само че по доста по-сериозен метод от това, което се предлага сега.
За втори следващ месец годишната инфлация в България е 16,9%. Това стана ясно от информация на Националния статистически институт. През месец декември 2022 година по отношение на предходния месец най-голямо е нарастването на цените при развлеченията и културата, опазването на здравето, както и разнородни артикули и услуги, заведения за хранене и хотели. Намаление на цените е записано в групите " Транспорт “, " Облекло, обувки “, излиза наяве още от оповестените данни. Ситуацията у нас ще разясняваме в идващите минути с икономиста проф. Боян Дуранкев.
Инфлацията като че ли замръзна. Защо и на какво се дължи това?
На база на предишния месец е едно, само че на база на декември предходната година е напълно друго. Както вие казахте, в действителност става дума за показателя на потребителските цени, а не за общия показател на инфлацията, където се включва и така наречен междинно ползване, т.е. индустриалното ползване. Всъщност тези съвсем 17% инфлация и това към този момент може да се каже умерено на база 2022 година, значи едно шоково повишаване съвсем на всичко. Защото допустимата инфлация, както е известно, е до 2%, над 5% става доста тежко ситуацията, а пък 17% на потребителските цени е в действителност един потрес, който освен като психически потрес можем да го възприемем, само че и като стопански потрес за доста хора, най-обикновени хора.
Да, както споделих, най-голямо повишаване има в бранш " Здравеопазване “ също по този начин – един от най-важните браншове.
Да, само че погледнете още веднъж. Ако погледнем на база един месец, ужасно нарастват да вземем за пример интернационалните полети – съвсем 50%. Туристическите пътувания – с съвсем 20%. Централното газоснабдяване – с 15%, и така нататък Но в случай че погледнем дали ние сме изключение, има втори измерител – това е така наречен съгласуван показател на потребителските цени, който е сравнимата мярка за инфлацията на страните в Европейския съюз. Т.е. този съгласуван показател се пресмята въз основата на една и съща кошница на артикули и услуги и от едни и същи цени, само че се разграничава по употребяваните тегла. Например в България като по-бедна страна тежестта на питателните артикули е по-високо, в сравнение с в другите страни. Но това, което имаме като данни, и то не всички страни към този момент са подали всичките си данни, само че това, което може да се каже, е, че да вземем за пример, в случай че погледнем Европа като цяло, в Турция за една година хармонизираният показател на потребителските цени е над 84%. Кои са преди нас по по-тежък съгласуван показател на потребителските цени – това са Унгария, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Сърбия, и тогава идва България. що се отнася до еврозоната, там показателят на потребителските цени е към 10%, тъй че там имат по-малко проблеми, в страните в еврозоната.
Най-много страдат най-бедните, защото съгласно показателя на цените за дребната кошница, той се е нараснал с съвсем 23%. Тази дребна кошница мери цените на 100 доста жизненонеобходими артикули и услуги и на най-нискодоходните 20% от семействата. Така че затваряйки страницата на предходната година, би трябвало да кажем, че през новото хилядолетие такова нещо до момента не се беше случвало. То ще нанесе доста тежки провали под дърво и камък. Например в частните пенсионни фондове към този момент се вижда какво става. Банковите спестявания, които хората бяха отделили пари за черни дни, също се обезценяват по този метод. 2023 година не дава обещание да бъде укротена инфлацията под 2%. Може да се предвижда, че тазгодишната инфлация, в случай че се задържи под 5%, ще бъде огромен триумф. Това са проблемите.
Кои съгласно вас са най-хубавите способи за стабилизиране на обстановката и последствията от инфлацията?
Разбира се, има изпитани способи, защото инфлацията не е за първи път. Имаме и други шокове – да вземем за пример Великата меланхолия от 1929 година, финансовата рецесия от 2007-2008 година И спасението е едно: защото не могат всички да бъдат обезщетени за това, което се случва, най-добре би било първо да се издигнат с показателя на инфлацията минимум работните заплати, минималната работна заплата имам поради най-много, и да се приближи, както към този момент е условието на Европейския съюз, до 50% най-малко от междинната работна заплата в страната. И второ, да се подкрепят тези, които имат най-големи материални усложнения – имам поради от потребителския бранш. Това са част от пенсионерите, не всички, несъмнено – има хора с доста солидни натрупвания, с доста високи приходи от преди. За страдание, в този шоков миг, когато бяхме предходната година, и постоянните държавни управления не постъпиха по този метод. Те подвигнаха доста повече, дори погледнете пенсиите – най-високите пенсии бяха нараснали най-вече, до момента в който най-ниските не бяха нараснали с показателя на инфлацията. Същото се случи с минималната работна заплата, с подкрепяне на най-бедните. И удивително или не, българската стопанска система напомпа доста държавни средства за тези, които провокираха ненапълно хиперинфлацията, т.е. в най-големите монополисти, в картелите и в секторите, където има свръхпечалби – нещо, което през тази година уповавам се не трябва да се допусне и не би трябвало да се позволява.
Виждате обаче каква е обстановката. Нямаме постоянно държавно управление към момента. Кой е съгласно вас реалистичният сюжет за развиването на стопанската система у нас? По-зле ли ще става, професоре?
Тъй като стопанската система се разчита да е най-много артикул на частния бранш – едно много неуместно виждане, прочее, – се пояснява, че частният бранш ще извади стопанската система от рецесията, в която е. Разбира се, това нещо няма да се случи, тъй като деиндустриализацията през тези над 30 години, също така съсипването на българското селско стопанство – ние заменихме какво ли не, импортираме какви ли не артикули, и забележете най-неприятното – огромната част от работната мощ, от младите, интелигентните хора напуснаха България. Така че спасението е от вида на барон Мюнхаузен – щом си попаднал в блатото, единственото избавление е да се хванеш за косата и самичък да се изтеглиш от него. Но към този момент, без постоянно държавно управление, без стратегия за излаз от тази рецесия, светлинка в тунела не се вижда, или по-точно светлината, която се вижда в края на тунела, може да бъде насрещният трен. Това е огромен проблем. Но дали ще има служебно или постоянно държавно управление, не е толкоз проблем, колкото какво ще предложи едно постоянно държавно управление. Защото в случай че погледнем по линия да вземем за пример на Плана за възобновяване и развиване, нашето Народно заседание и един Министерски съвет би трябвало да предложат 10 проектозакона, с цел да получим втория транш по линия на този проект.
Парламентът разпореди на Министерския съвет да договаря за нови нуклеарни мощности, да вкара система за компенсиране на високите цени на горивата и да предоговори Плана за възобновяване и резистентност по този начин, че през 2025 година да не се постанова затварянето на 40% от въглищните ни централи, както и уволняването на 12 000 души. От Европейската комисия обаче припомниха, че предоговаряне на Плана може да има единствено в изключителни случаи и страната, която го желае, би трябвало да потвърди, че повече не е в положение да извършва елементи от Плана или целия План заради справедливи условия. Проф. Дуранкев, налице ли са такива условия у нас, изключителни случаи са тук, в България? Можем ли да определим нашия случай като " извънреден “?
Ние сме изключение като погледнете от " Шенген “, от еврозоната, в този момент ще бъдем изключение от Плана за възобновяване и развиване на Европейския съюз, тъй че бих отнесъл това решение на нашите парламентаристи повече към бранша на заниманията, в сравнение с към сериозните неща, които би трябвало да се вършат в едно Народно заседание. Защо споделям по този начин? Защото първо това гласоподаване беше без никакви диспути, беше подкрепено от 185 депутати – предлагането беше на ГЕРБ. И в този момент, забележете, с решението Нашето национално заседание освен задължава кабинетът да стартира предоговаряне, а постанова период до 31 март – забележете – на Европейската комисия и на останалите страни членки да одобрят нашите желани промени. Как да го кажа, това който и да го огледа, от която и страна да го огледа, това е едно несериозно решение. Първо тъй като предлагането би трябвало да се внесе от Министерския съвет, да бъде надълбоко обосновано, да потвърди, както и вие казахте, справедливи условия, които не разрешават ние да осъществим тази част от Плана. Обективни условия мъчно ще бъдат потвърдени. И второто нещо – би трябвало да потвърдим, това, което е най-неприятното – че българската стопанска система няма да бъде най-въглеродоемката стопанска система в Европейския съюз при преразглеждане на тези документи, а че ние ще реализираме уговорките, които са наложени за целия Европейски съюз. Как да го кажа, забележете, че тези справедливи условия, които се постановат в Европейския съюз, са свързани със задължението 37% от разноските да бъдат свързани с битката с климатичните промени. Ние тъкмо по тази линия сме поели тези отговорности. И още нещо, хубаво е, че ние ще отправим такова предложение, само че както споделих и преди, ние би трябвало да приемем, съгласно този проект, над 10 законопроекта, които са свързани директно с него, а подготовката на всеки законопроект лишава и разискването, несъмнено, най-малко двайсетина дни, което значи към 200 дни може би, до момента в който се преминат, обсъдят се и се одобряват тези нужни 10 законопроекта, тъй като предоговарянето на процедура стопира процеса по заплащане на първата получена сума. А ние получихме 2,8 милиарда лв.. И би трябвало по някакъв метод да отговорим на новите условия, с цел да получим идващия транш.
А до март месец несъмнено няма да можем да се оправим, откакто казвате, че над 200 дни са нужни.
Но единствено бих споделил, че Каменната епоха не е свършила, тъй като са се свършили камъните. Същото е и с въглищата.
Така е.
Вероятно ще би трябвало да предприемем нови ограничения, нови стъпки пред Народното събрание, с цел да отговорим на нужните условия, а не просто да кажем още веднъж пред Европейския съюз от вида " Булгар, булгар! “, както Бай Ганьо в пражката баня беше направил преди време. Предоговаряне е належащо, само че по доста по-сериозен метод от това, което се предлага сега.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ