Красен Станчев: „Лукойл“ е най-големият риск за бюджета догодина
Икономистът предизвести, че страната може да загуби един милиард евро доходи
Най-сериозният риск пред българския бюджет за 2026 година идва от обстановката към " Лукойл ". Това разгласи през днешния ден икономистът Красен Станчев в предаването " Лице в лице " по bTV. Според него политическите решения и глобите против компанията могат да доведат до съществени финансови последствия за страната.
Икономистът напомни, че до момента главният фокус беше върху това, че " Лукойл " не заплаща налог облага, който е към 100 милиона евро годишно. " Това не е толкоз забележителна сума, " акцентира Станчев. По-важното обаче е, че всички останали вноски на компанията – Данък добавена стойност, акцизи, налози върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят към един милиард евро годишно в бюджета.
Балансираният бюджет под въпрос
Станчев предизвести, че вероятно прекъсване на интервенциите на " Лукойл " в България би довело до тежък дефицит на доходи и би затруднило осъществяването на заложените бюджетни цели. " Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на държавното управление за уравновесен бюджет ще станат неизпълними, " сподели икономистът.
Според него държавното управление е имало опция да последва образеца на Германия, която е сложила ясни условия пред купувачите на съветски активи и е упражнила надзор върху финансовите транзакции. " В България това не беше направено – евентуално заради колебливост, боязън, мързел или очакване за избори, " добави Станчев.
Осигуровките – втори огромен проблем
Икономистът уточни, че с изключение на риска от " Лукойл ", бюджетът за 2026 година ще бъде претрупан и от увеличението на обществените вноски, което на процедура съставлява покачване на налога върху труда. Той предизвести, че увеличението на осигуровките ще подтиква сивата стопанска система и ще понижи конкурентоспособността на правилно работещите работодатели.
По думите му по-добър метод би бил понижаване на налозите върху труда, с цел да се насърчи заплащането на осигуровки, както и прекосяване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев налог върху реинвестираната облага. " Всичко, което се реинвестира, би трябвало да се полза с нула %, тъй като това е инвестиция в бъдещи приходи, " акцентира Станчев.
Най-сериозният риск пред българския бюджет за 2026 година идва от обстановката към " Лукойл ". Това разгласи през днешния ден икономистът Красен Станчев в предаването " Лице в лице " по bTV. Според него политическите решения и глобите против компанията могат да доведат до съществени финансови последствия за страната.
Икономистът напомни, че до момента главният фокус беше върху това, че " Лукойл " не заплаща налог облага, който е към 100 милиона евро годишно. " Това не е толкоз забележителна сума, " акцентира Станчев. По-важното обаче е, че всички останали вноски на компанията – Данък добавена стойност, акцизи, налози върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят към един милиард евро годишно в бюджета.
Балансираният бюджет под въпрос
Станчев предизвести, че вероятно прекъсване на интервенциите на " Лукойл " в България би довело до тежък дефицит на доходи и би затруднило осъществяването на заложените бюджетни цели. " Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на държавното управление за уравновесен бюджет ще станат неизпълними, " сподели икономистът.
Според него държавното управление е имало опция да последва образеца на Германия, която е сложила ясни условия пред купувачите на съветски активи и е упражнила надзор върху финансовите транзакции. " В България това не беше направено – евентуално заради колебливост, боязън, мързел или очакване за избори, " добави Станчев.
Осигуровките – втори огромен проблем
Икономистът уточни, че с изключение на риска от " Лукойл ", бюджетът за 2026 година ще бъде претрупан и от увеличението на обществените вноски, което на процедура съставлява покачване на налога върху труда. Той предизвести, че увеличението на осигуровките ще подтиква сивата стопанска система и ще понижи конкурентоспособността на правилно работещите работодатели.
По думите му по-добър метод би бил понижаване на налозите върху труда, с цел да се насърчи заплащането на осигуровки, както и прекосяване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев налог върху реинвестираната облага. " Всичко, което се реинвестира, би трябвало да се полза с нула %, тъй като това е инвестиция в бъдещи приходи, " акцентира Станчев.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ