Икономист: Българите ще видят рязка обезценка на доходите и спестяванията си, ако тръгнат по този суверенен път
Икономистът от Пловдив Георги Стоев е подел персонална самодейност в обществените мрежи, в която си е сложил за цел да дава отговор на въпроси на жители за значимите промени, които ще настъпят, откакто България влезе в еврозоната.
Губим ли паричен (монетарен) суверенитет?
Въпросите за загуба на суверенитет получих във връзка с: (1) паричната политика, (2) бюджетната политика. В някои случаи тези въпроси включваха и (3) въпрос за загуба на национална еднаквост. Предлагам да разгледаме настрана всички тези тематики, като стартираме със суверенитета във връзка с паричната политика.
Въпрос:
Кои функционалности на паричната политика ще останат в българските институции и кои ще бъдат предадени на ЕЦБ?
Отговор:
Не толкоз техническият отговор е, че сега Българска народна банка съвсем не разполага с принадлежности за осъществяване на парична политика. Това се случи след де факто разрушаването на българската национална валута през 1996-1997 година и след приемането на немската марка за де факто валута в България посредством валутния ръб (след замяната на марката с евро, еврото пое тази роля).
Така все още няма да е пресилено да дадем следното определение за българския паричен суверенитет. Единствената власт, която има българското общество (чрез парламента) във връзка с парите, които използваме, е да бъде изменен режима на валутен ръб в настоящия си вид; да бъде търсена друга аварийна валута или напълно различен паричен режим в опит за “създаване " още веднъж на национални пари.
Такива хипотези биха имали смисъл, в случай че има даже най-малък късмет за някакво доверие в тези национални пари без аварийното покрие на еврото или различен актив, на който хората тук и по света имат вяра. В този смисъл моето очакване е, че в случай че България тръгне по този “суверенен " път, българите ще видят внезапна амортизация на приходите и спестяванията си, измерена в артикули или в други валути.
Затова е правилно, когато социологически организации питат “Вие за евро или за лев сте? ", този въпрос да бъде заложен с уточнението “Бихте ли подкрепили анулация на валутния ръб, с цел да бъде левът суверенна валута на българите? " Такива данни не ми е известно да са събирани от организациите, само че може и да пропущам нещо.
Така че приемането на еврото е логически и разумен излаз от валутния ръб (който съставлява потребление де факто на еврото като локална валута).
Това, несъмнено, носи и повече власт на Българска народна банка, което може да бъде тълкувано като увеличение на паричния суверенитет. Този суверенитет обаче няма да бъде типичният народен суверенитет, а ще бъде присъединяване във образуването и използването на общи правила за еврозоната.
Губим ли паричен (монетарен) суверенитет?
Въпросите за загуба на суверенитет получих във връзка с: (1) паричната политика, (2) бюджетната политика. В някои случаи тези въпроси включваха и (3) въпрос за загуба на национална еднаквост. Предлагам да разгледаме настрана всички тези тематики, като стартираме със суверенитета във връзка с паричната политика.
Въпрос:
Кои функционалности на паричната политика ще останат в българските институции и кои ще бъдат предадени на ЕЦБ?
Отговор:
Не толкоз техническият отговор е, че сега Българска народна банка съвсем не разполага с принадлежности за осъществяване на парична политика. Това се случи след де факто разрушаването на българската национална валута през 1996-1997 година и след приемането на немската марка за де факто валута в България посредством валутния ръб (след замяната на марката с евро, еврото пое тази роля).
Така все още няма да е пресилено да дадем следното определение за българския паричен суверенитет. Единствената власт, която има българското общество (чрез парламента) във връзка с парите, които използваме, е да бъде изменен режима на валутен ръб в настоящия си вид; да бъде търсена друга аварийна валута или напълно различен паричен режим в опит за “създаване " още веднъж на национални пари.
Такива хипотези биха имали смисъл, в случай че има даже най-малък късмет за някакво доверие в тези национални пари без аварийното покрие на еврото или различен актив, на който хората тук и по света имат вяра. В този смисъл моето очакване е, че в случай че България тръгне по този “суверенен " път, българите ще видят внезапна амортизация на приходите и спестяванията си, измерена в артикули или в други валути.
Затова е правилно, когато социологически организации питат “Вие за евро или за лев сте? ", този въпрос да бъде заложен с уточнението “Бихте ли подкрепили анулация на валутния ръб, с цел да бъде левът суверенна валута на българите? " Такива данни не ми е известно да са събирани от организациите, само че може и да пропущам нещо.
Така че приемането на еврото е логически и разумен излаз от валутния ръб (който съставлява потребление де факто на еврото като локална валута).
Това, несъмнено, носи и повече власт на Българска народна банка, което може да бъде тълкувано като увеличение на паричния суверенитет. Този суверенитет обаче няма да бъде типичният народен суверенитет, а ще бъде присъединяване във образуването и използването на общи правила за еврозоната.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




