Какво ще стане с променливите лихвени проценти по кредитите, след като България влезе в еврозоната?
Икономистът от Пловдив Георги Стоев е подел персонална самодейност в обществените мрежи, в която си е сложил за цел да дава отговор на въпроси на жители за значимите промени, които ще настъпят, откакто България влезе в Еврозоната.
Какво ще стане с лихвите?
Въпросите по отношение на лихвите по заемите за семействата и бизнеса след влизане в еврозоната може да разделим на две:
1/ Какво ще стане с лихвите по съществуващите заеми?
2/ Влизането в еврозоната ще има ли резултат върху лихвената динамичност, т.е. по какъв начин лихвите по новите заеми, отпуснати след 1 януари 2026 година, ще се разграничават от лихвите по заварените заеми към тази дата.
Първият въпрос е адресиран в Закона за въвеждане на еврото в Република България (или в резюме Закона за еврото). Там категорично се обръща внимание както на закрепените лихвени проценти, по този начин и на променливите.
➜ При закрепените лихвени проценти обстановката е релативно тривиална. Банките нямат право да трансформират контракта за заем, провиснал в лв., едностранно поради превалутирането. Лихвеният % ще остане същият, какъвто е бил в лв..
➜ При променливите лихвени проценти текстовете са малко по-сложни, само че като цяло се свеждат до следното: Според закона, към датата на въвеждане на еврото, новият лихвен % по контракти за заеми с изменчив лихвен % не може да бъде по-висок от размера на лихвения % по тях преди тази дата.
Променливият лихвен % (към момента в България към момента е доста атрактивен за кредитополучателите) се образува като към даден референтен лихвен % се прибави надбавка, избрана съгласно риска, който банката вижда в кредитополучателя. Пример: в случай че референтния лихвен % е 1% и се добави надбавка 2%, все още лихвеният % по заема ще бъде 3%, само че ще се трансформира, когато се промени референтният %. Ако референтният % стане 3%, лихвеният % по заема ще бъде към този момент 5%.
Според Закона за еврото банките са задължени да приспособяват своите референтни лихвени проценти, употребявани като база за левовите заеми, с цел да подсигуряват, че резултатното лихвено заплащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на превалутиране. Т.е. при превалутиране няма да има смяна на лихвените проценти по заемите с изменчив лихвен %.
Нека уточним оптимално ясно: всичко това значи, че променливите лихви може да се повишават, само че не и вследствие на приемането на еврото. Ако референтният % върви нагоре, ще се усилват и лихвите. Това е годно и сега. Дългият интервал на ниски лихви може да заблуди хората, че те ще бъдат такива дълго или вечно. Но аз персонално постоянно съм съветвал всеки дебитор да направи разбор по какъв начин би се трансформирала вноската по заема му, в случай че лихвеният % скочи да вземем за пример от 3% на 6%. Използвайте някой от кредитните калкулатори и вижте по какъв начин би се трансформирала вноската. Ако смяната на сумата основава опасности и стрес за персоналните ви финанси, анализирайте дали имате вид за по-бързо погашение най-малко на част от главницата.
Въпросът за бъдещата лихвената динамичност, т.е. по какъв начин лихвите по новите заеми, отпуснати след 1 януари 2026 година, ще се разграничават от лихвите по заварените заеми към тази дата, прави мост сред въпросите за “лични финанси " и въпросите за “макроикономическа непоклатимост " след влизане в еврозоната.
Получих два вида въпроси (опасения) в тази връзка.
Първият е, че лихвите ще бъдат повлияни от замяната на референтните лихвени проценти от локалните банки с EURIBOR (използван като главен в множеството страни от еврозоната, само че не всички; т.е. той не е наложителен детайл от евроизацията, само че въпреки всичко е най-вероятен претендент в някакъв миг да размени сегашните бенчмарк проценти на българските банки). Тъй като сега да вземем за пример 3-месечният ЕURIBОR e към 2.5%, а референтият % на българските банки е 0% или близо до нула, това би означавало наклонност за повишение на лихвите по новите заеми.
Вторият вид въпроси беше в противоположната посока: Понеже наложителните минимални запаси на банките ще паднат от 12% на 1%, това на доктрина ще усили паричното предложение и оттова ще поддържа кредитирането на към момента ниски лихви.
И двата вида въпроси имат разумно и законно съображение. Не бих се заел да предвиждам какви ще бъдат лихвите в България през 2027 година или даже по-рано. Може би бих се обзаложил, че няма да бъдат по-ниски от сегашните, само че не бих могъл да кажа какъв брой нагоре и по кое време тъкмо ще отидат. Прогнозата на Българска народна банка за мен звучи разумно, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. Обяснението е техническо и касае инструмент наименуван “депозитно облекчение " (който от вас е любопитен, може да прочете тук: https://www.bnb.bg/…/POAEFIQuestionsAndAnswers/index.htm)
Горната прогноза значи, че банките последователно ще се приспособяват към новите условия и това единствено по себе си не носи систематични опасности или макроикономически проблеми. Нека отново повторим: опасности и проблеми ще има, само че не следва автоматизирано да ги отдаваме на влизането в еврозоната. За потребностите на правилния стопански разбор бих предложил, когато приказваме за опасности и проблеми в макроикономически подтекст, да не забравяме и сегашните опасности, на които сме изложени, тъй като сме отвън еврозоната. Това ще стартира да изпращам в идната серия отговори, които касаят макро стабилността и суверенитета, за които въпросите бяха не по-малко в сравнение с за персоналните финанси.
Какво ще стане с лихвите?
Въпросите по отношение на лихвите по заемите за семействата и бизнеса след влизане в еврозоната може да разделим на две:
1/ Какво ще стане с лихвите по съществуващите заеми?
2/ Влизането в еврозоната ще има ли резултат върху лихвената динамичност, т.е. по какъв начин лихвите по новите заеми, отпуснати след 1 януари 2026 година, ще се разграничават от лихвите по заварените заеми към тази дата.
Първият въпрос е адресиран в Закона за въвеждане на еврото в Република България (или в резюме Закона за еврото). Там категорично се обръща внимание както на закрепените лихвени проценти, по този начин и на променливите.
➜ При закрепените лихвени проценти обстановката е релативно тривиална. Банките нямат право да трансформират контракта за заем, провиснал в лв., едностранно поради превалутирането. Лихвеният % ще остане същият, какъвто е бил в лв..
➜ При променливите лихвени проценти текстовете са малко по-сложни, само че като цяло се свеждат до следното: Според закона, към датата на въвеждане на еврото, новият лихвен % по контракти за заеми с изменчив лихвен % не може да бъде по-висок от размера на лихвения % по тях преди тази дата.
Променливият лихвен % (към момента в България към момента е доста атрактивен за кредитополучателите) се образува като към даден референтен лихвен % се прибави надбавка, избрана съгласно риска, който банката вижда в кредитополучателя. Пример: в случай че референтния лихвен % е 1% и се добави надбавка 2%, все още лихвеният % по заема ще бъде 3%, само че ще се трансформира, когато се промени референтният %. Ако референтният % стане 3%, лихвеният % по заема ще бъде към този момент 5%.
Според Закона за еврото банките са задължени да приспособяват своите референтни лихвени проценти, употребявани като база за левовите заеми, с цел да подсигуряват, че резултатното лихвено заплащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на превалутиране. Т.е. при превалутиране няма да има смяна на лихвените проценти по заемите с изменчив лихвен %.
Нека уточним оптимално ясно: всичко това значи, че променливите лихви може да се повишават, само че не и вследствие на приемането на еврото. Ако референтният % върви нагоре, ще се усилват и лихвите. Това е годно и сега. Дългият интервал на ниски лихви може да заблуди хората, че те ще бъдат такива дълго или вечно. Но аз персонално постоянно съм съветвал всеки дебитор да направи разбор по какъв начин би се трансформирала вноската по заема му, в случай че лихвеният % скочи да вземем за пример от 3% на 6%. Използвайте някой от кредитните калкулатори и вижте по какъв начин би се трансформирала вноската. Ако смяната на сумата основава опасности и стрес за персоналните ви финанси, анализирайте дали имате вид за по-бързо погашение най-малко на част от главницата.
Въпросът за бъдещата лихвената динамичност, т.е. по какъв начин лихвите по новите заеми, отпуснати след 1 януари 2026 година, ще се разграничават от лихвите по заварените заеми към тази дата, прави мост сред въпросите за “лични финанси " и въпросите за “макроикономическа непоклатимост " след влизане в еврозоната.
Получих два вида въпроси (опасения) в тази връзка.
Първият е, че лихвите ще бъдат повлияни от замяната на референтните лихвени проценти от локалните банки с EURIBOR (използван като главен в множеството страни от еврозоната, само че не всички; т.е. той не е наложителен детайл от евроизацията, само че въпреки всичко е най-вероятен претендент в някакъв миг да размени сегашните бенчмарк проценти на българските банки). Тъй като сега да вземем за пример 3-месечният ЕURIBОR e към 2.5%, а референтият % на българските банки е 0% или близо до нула, това би означавало наклонност за повишение на лихвите по новите заеми.
Вторият вид въпроси беше в противоположната посока: Понеже наложителните минимални запаси на банките ще паднат от 12% на 1%, това на доктрина ще усили паричното предложение и оттова ще поддържа кредитирането на към момента ниски лихви.
И двата вида въпроси имат разумно и законно съображение. Не бих се заел да предвиждам какви ще бъдат лихвите в България през 2027 година или даже по-рано. Може би бих се обзаложил, че няма да бъдат по-ниски от сегашните, само че не бих могъл да кажа какъв брой нагоре и по кое време тъкмо ще отидат. Прогнозата на Българска народна банка за мен звучи разумно, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. Обяснението е техническо и касае инструмент наименуван “депозитно облекчение " (който от вас е любопитен, може да прочете тук: https://www.bnb.bg/…/POAEFIQuestionsAndAnswers/index.htm)
Горната прогноза значи, че банките последователно ще се приспособяват към новите условия и това единствено по себе си не носи систематични опасности или макроикономически проблеми. Нека отново повторим: опасности и проблеми ще има, само че не следва автоматизирано да ги отдаваме на влизането в еврозоната. За потребностите на правилния стопански разбор бих предложил, когато приказваме за опасности и проблеми в макроикономически подтекст, да не забравяме и сегашните опасности, на които сме изложени, тъй като сме отвън еврозоната. Това ще стартира да изпращам в идната серия отговори, които касаят макро стабилността и суверенитета, за които въпросите бяха не по-малко в сравнение с за персоналните финанси.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ