Руслан Стефанов: Социалните плащания целят да държат избирателите щастливи
Икономистът дефинира краткотрайната финансова рамка като по-добрия вид в изискванията на политическа рецесия
Бюджетната комисия в Народното събрание одобри през днешния ден удължаването на финансовата рамка за актуалната година, което подсигурява действието на държавния бюджет, бюджета на публичното обезпечаване и на Здравната каса до приемането на постоянен проект за 2026 година. В студиото на предаването " Лице в лице " по bTV основният икономист на Центъра за проучване на демокрацията Руслан Стефанов проучва обстановката и дефинира това решение като " по-правилното " в сегашния политически подтекст.
Политическата спестовност на рецесията
Според икономиста, неналичието на постоянно държавно управление и ясна политическа отговорност трансформират удължаването на бюджета в по-безопасна алтернатива за държавните финанси, в сравнение с приемането на нова план-сметка без ясни цели.
" От позиция на политическата спестовност, несъмнено, удължителният бюджет е по-правилният ", съобщи Руслан Стефанов, представен от bTV. Той добави, че главният минус на всички бюджети през последните две десетилетия е неналичието на ясни предпочитани политики.
Капанът на обществените заплащания
В отговор на мненията на Българска социалистическа партия, които дефинираха проектобюджета като " обществен ", и настояванията на синдикатите за нарастване на приходите, Стефанов изрази песимизъм по отношение на устойчивостта на сходни ограничения.
" Не излиза наяве по какъв начин България ще пораства, от кое място ще идват в бъдеще налозите, тези спомагателни налози кой ще ги сътвори и по какъв начин ", разяснява икономистът пред bTV.
Стефанов акцентира, че обществените заплащания са обезпечени и при снадки бюджет, само че разкритикува логиката на тяхното образуване. " Аз бих споделил, че те по никакъв метод не се отличават от последните 10 бюджета – те следват една логичност по един метод – усилваме обществените заплащания, с цел да държим гласоподавателите щастливи ", проучва специалистът.
Контрол върху харченето
Според Руслан Стефанов, макар недоволството на синдикатите, удължаването на настоящата рамка постанова по-строг надзор върху разноските, което е основно обръщение сега.
" Това в тази ситуация е ясното обръщение и на хората, и на митинга. Няма доверие в политическия хайлайф и общо взето се избира по-малко пари да бъдат преразпределени през бюджета ", съобщи той. Икономистът обаче посочи, че това положение не съставлява действителна политика за развиване.
Прогноза за 2026 година
На въпрос за възможни финансови земетресения след 1 януари 2026 година, Руслан Стефанов беше безапелационен, че няма място за суматоха. Той напомни, че страната е минала през надалеч по-сериозни рецесии като тази от 2008 година, инфлацията от 2022 година и пандемията от COVID-19.
" Ние минахме през доста по-сериозни земетресения... и през всичкото това време България се оправи самичка. Със личните си сили, личен бюджет, лична стопанска система ", заключи Стефанов, представен от bTV.
Бюджетната комисия в Народното събрание одобри през днешния ден удължаването на финансовата рамка за актуалната година, което подсигурява действието на държавния бюджет, бюджета на публичното обезпечаване и на Здравната каса до приемането на постоянен проект за 2026 година. В студиото на предаването " Лице в лице " по bTV основният икономист на Центъра за проучване на демокрацията Руслан Стефанов проучва обстановката и дефинира това решение като " по-правилното " в сегашния политически подтекст.
Политическата спестовност на рецесията
Според икономиста, неналичието на постоянно държавно управление и ясна политическа отговорност трансформират удължаването на бюджета в по-безопасна алтернатива за държавните финанси, в сравнение с приемането на нова план-сметка без ясни цели.
" От позиция на политическата спестовност, несъмнено, удължителният бюджет е по-правилният ", съобщи Руслан Стефанов, представен от bTV. Той добави, че главният минус на всички бюджети през последните две десетилетия е неналичието на ясни предпочитани политики.
Капанът на обществените заплащания
В отговор на мненията на Българска социалистическа партия, които дефинираха проектобюджета като " обществен ", и настояванията на синдикатите за нарастване на приходите, Стефанов изрази песимизъм по отношение на устойчивостта на сходни ограничения.
" Не излиза наяве по какъв начин България ще пораства, от кое място ще идват в бъдеще налозите, тези спомагателни налози кой ще ги сътвори и по какъв начин ", разяснява икономистът пред bTV.
Стефанов акцентира, че обществените заплащания са обезпечени и при снадки бюджет, само че разкритикува логиката на тяхното образуване. " Аз бих споделил, че те по никакъв метод не се отличават от последните 10 бюджета – те следват една логичност по един метод – усилваме обществените заплащания, с цел да държим гласоподавателите щастливи ", проучва специалистът.
Контрол върху харченето
Според Руслан Стефанов, макар недоволството на синдикатите, удължаването на настоящата рамка постанова по-строг надзор върху разноските, което е основно обръщение сега.
" Това в тази ситуация е ясното обръщение и на хората, и на митинга. Няма доверие в политическия хайлайф и общо взето се избира по-малко пари да бъдат преразпределени през бюджета ", съобщи той. Икономистът обаче посочи, че това положение не съставлява действителна политика за развиване.
Прогноза за 2026 година
На въпрос за възможни финансови земетресения след 1 януари 2026 година, Руслан Стефанов беше безапелационен, че няма място за суматоха. Той напомни, че страната е минала през надалеч по-сериозни рецесии като тази от 2008 година, инфлацията от 2022 година и пандемията от COVID-19.
" Ние минахме през доста по-сериозни земетресения... и през всичкото това време България се оправи самичка. Със личните си сили, личен бюджет, лична стопанска система ", заключи Стефанов, представен от bTV.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ