Покупателната способност на българите за храни се увеличава въпреки поскъпването
Икономистът Адриан Николов счита, че рестриктивните мерки на надценките са неработещ популистки инструмент
Последното десетилетие в България демонстрира позитивна наклонност в съотношението сред приходи и цени на храните, макар следеното доста повишаване на питателните артикули. Това излиза наяве от задълбочено изследване на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), направено на фона на почналите протести против комерсиалните вериги.
Според проучването, оповестено от Адриан Николов, общият съгласуван ценови показател в страната за януари 2025 година е достигнал 142 пункта, което значи 42% нарастване на цените в цялата потребителска кошница по отношение на базовата 2015 година. Значително по-драстично обаче е повишаването съответно при питателните артикули, където се следи растеж от 79% за същия интервал.
Анализът разкрива основни разлики в повишаването при другите групи храни. Най-голямо е нарастването при зеленчуците – 98%, следвани от хляба с 94% повишаване. В другия завършек на спектъра се подреждат рибата и морските блага с минимум повишаване – едвам 42%, както и плодовете с 48% нарастване. Останалите хранителни артикули се разполагат в диапазона сред 50 и 80 % повишаване.
Внезапна смяна след 2021 година
Особено внимание заслужава фактът, че съвсем цялото нарастване на цените е съсредоточено в последните няколко години. До края на 2021 година покачването при общия хранителен показател е било в границите на 20%, само че по-късно настава внезапна смяна. Икономистът отбелязва, че фрапантното нарастване на цените на суровините, силата и разноските за труд са главните фактори, довели до бързото повишаване. Не без значение е и експлоадирането на съветската военна експанзия против Украйна през 2022 година, като и двете страни са значими експортьорки на селскостопанска продукция.
„ Ценовата динамичност обаче постоянно би трябвало да се преглежда в подтекста на приходите. За интервала сред 2015 година и 2023 година – последната, за която има данни – нарастването на междинния приход на разположение от домакинство е 119%, a в случай че се доверим на непълните данни за последната година, през 2024 година то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е даже по-силна ", написа Адриан Николов в своя разбор.
Ръстът на приходите изпреварва повишаването
Най-важният извод от проучването е, че дълготрайният растеж на домакинските приходи доста надвишава нарастването на цените на храните. Това дава съображение на откривателя да твърди, че няма загуба на покупателна дарба на българите във връзка с питателните артикули, макар осезаемото им повишаване.
Николов е безапелационен, че концепциите за въвеждане на " тавани на надценката " не са работещо решение. Според специалиста от ИПИ, тази мярка съставлява по-скоро комфортен популистки инструмент, посредством който избрани политици показват угриженост за бюджетите на семействата, без действително да вземат решение проблемите с цените.
Изследването идва в миг, когато в обществото се водят разгорещени диспути по отношение на цените на храните и инструментите за тяхното контролиране, а жителите провеждат протести против огромните търговски вериги.
Последното десетилетие в България демонстрира позитивна наклонност в съотношението сред приходи и цени на храните, макар следеното доста повишаване на питателните артикули. Това излиза наяве от задълбочено изследване на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), направено на фона на почналите протести против комерсиалните вериги.
Според проучването, оповестено от Адриан Николов, общият съгласуван ценови показател в страната за януари 2025 година е достигнал 142 пункта, което значи 42% нарастване на цените в цялата потребителска кошница по отношение на базовата 2015 година. Значително по-драстично обаче е повишаването съответно при питателните артикули, където се следи растеж от 79% за същия интервал.
Анализът разкрива основни разлики в повишаването при другите групи храни. Най-голямо е нарастването при зеленчуците – 98%, следвани от хляба с 94% повишаване. В другия завършек на спектъра се подреждат рибата и морските блага с минимум повишаване – едвам 42%, както и плодовете с 48% нарастване. Останалите хранителни артикули се разполагат в диапазона сред 50 и 80 % повишаване.
Внезапна смяна след 2021 година
Особено внимание заслужава фактът, че съвсем цялото нарастване на цените е съсредоточено в последните няколко години. До края на 2021 година покачването при общия хранителен показател е било в границите на 20%, само че по-късно настава внезапна смяна. Икономистът отбелязва, че фрапантното нарастване на цените на суровините, силата и разноските за труд са главните фактори, довели до бързото повишаване. Не без значение е и експлоадирането на съветската военна експанзия против Украйна през 2022 година, като и двете страни са значими експортьорки на селскостопанска продукция.
„ Ценовата динамичност обаче постоянно би трябвало да се преглежда в подтекста на приходите. За интервала сред 2015 година и 2023 година – последната, за която има данни – нарастването на междинния приход на разположение от домакинство е 119%, a в случай че се доверим на непълните данни за последната година, през 2024 година то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е даже по-силна ", написа Адриан Николов в своя разбор.
Ръстът на приходите изпреварва повишаването
Най-важният извод от проучването е, че дълготрайният растеж на домакинските приходи доста надвишава нарастването на цените на храните. Това дава съображение на откривателя да твърди, че няма загуба на покупателна дарба на българите във връзка с питателните артикули, макар осезаемото им повишаване.
Николов е безапелационен, че концепциите за въвеждане на " тавани на надценката " не са работещо решение. Според специалиста от ИПИ, тази мярка съставлява по-скоро комфортен популистки инструмент, посредством който избрани политици показват угриженост за бюджетите на семействата, без действително да вземат решение проблемите с цените.
Изследването идва в миг, когато в обществото се водят разгорещени диспути по отношение на цените на храните и инструментите за тяхното контролиране, а жителите провеждат протести против огромните търговски вериги.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ