Икономист: През следващите 2-3 години няма да успеем да покрием техническите критерии за еврозоната
Икономист: През идващите 2-3 години няма да успеем да покрием техническите критерии за еврозоната.
Защо цените на храните в магазините скачат, макар че данните на статистиката за инфлацията
сочат друго? Кога ще влезем в еврозоната и докога ще продължи повишаването на парцелите?
Темата в „ Събуди се “ разяснява икономическият специалист Стоян Панчев.
„ Забелязвам повишаването в магазините. Тази наклонност не е нова.
Въпреки излезлите предходната седмица данни за инфлацията в България,които демонстрират, че тя е ниска в
момента – 2,2%, би трябвало да отбележим, че това е смяната на ценовото ниво по отношение на декември
2023 година. Цялото струпване на висока инфлация в предходните години остава.
Тоест, даже да имаме такова релативно ниско число, съпоставено с 2022 и 2023 година,
нарастването на цените от този момент остава. Тоест има струпване във времето, което се вижда от всеки, когато отиде в магазина “, изясни той.
България – на ръба на еврозоната
По думите му измерването на инфлацията става с показател, в който другите елементи от потребителската кошница имат друга тежест. „ Разбира се, храната има огромна тежест, тъй като явно е съществена част от потреблението ни. Това е и един от методите да се види една страна какъв брой развита е. Когато по-малка част от потребителската кошница е храна, значи си в по-развита страна. България, за жалост – не сме богата страна, тъй като една трета от потребителската кошница е храна “, акцентира той.
По въпроса ще успеем ли да осъществим критерия за инфлацията и да влезем в еврозоната той уточни, че „ това ще зависи от Европейската комисия и най-много от ЕЦБ “. „ В момента официално не изпълняваме критерия с 0,14% пункта. Имало е случаи, в които при такова несъблюдение са сменяли част от страните, които са референтни, т.е. по отношение на които се счита инфлацията. Имало е случаи, в които даже с по-малка разлика страни са чакали години по-късно да влязат в еврозоната “.
И добави: „ Според мен обстановката е по-неприятна от позиция на критериите – най-много с инфлацията. Защото най-вероятно тя ще тръгне нагоре в България с данните от януари. Видяхме огромни скокове на цените на храните, скок в цената на електричеството, на парното, на телекомуникационните услуги – наклонността в българската инфлация не е да пада, а да се качва в идващите месеци. Напълно допустимо е тази дупка от 0,14% да се уголеми.
Дори да подадем в този момент искане за ексклузивен конвергентен отчет, ще ни бъде даден един интервал на наблюдаване, който ще е няколко месеца напред. Предвид трендовете, които виждаме на този стадий, в случай че да кажем, че този интервал в март 25-а по отношение на март 24-а година, съвсем несъмнено ще излезем отвън критерия. Тоест не са ни позитивни трендовете.
И самите документи за влизане в еврозоната споделят стабилно осъществяване на критерия, а не в един съответен месец. Инфлацията ни е по-скоро надалеч от осъществяване. Мисля, че по механически критерии през идващите 2-3 години няма да успеем да влезем в еврозоната “.
Защо цените на храните в магазините скачат, макар че данните на статистиката за инфлацията
сочат друго? Кога ще влезем в еврозоната и докога ще продължи повишаването на парцелите?
Темата в „ Събуди се “ разяснява икономическият специалист Стоян Панчев.
„ Забелязвам повишаването в магазините. Тази наклонност не е нова.
Въпреки излезлите предходната седмица данни за инфлацията в България,които демонстрират, че тя е ниска в
момента – 2,2%, би трябвало да отбележим, че това е смяната на ценовото ниво по отношение на декември
2023 година. Цялото струпване на висока инфлация в предходните години остава.
Тоест, даже да имаме такова релативно ниско число, съпоставено с 2022 и 2023 година,
нарастването на цените от този момент остава. Тоест има струпване във времето, което се вижда от всеки, когато отиде в магазина “, изясни той.
България – на ръба на еврозоната
По думите му измерването на инфлацията става с показател, в който другите елементи от потребителската кошница имат друга тежест. „ Разбира се, храната има огромна тежест, тъй като явно е съществена част от потреблението ни. Това е и един от методите да се види една страна какъв брой развита е. Когато по-малка част от потребителската кошница е храна, значи си в по-развита страна. България, за жалост – не сме богата страна, тъй като една трета от потребителската кошница е храна “, акцентира той.
По въпроса ще успеем ли да осъществим критерия за инфлацията и да влезем в еврозоната той уточни, че „ това ще зависи от Европейската комисия и най-много от ЕЦБ “. „ В момента официално не изпълняваме критерия с 0,14% пункта. Имало е случаи, в които при такова несъблюдение са сменяли част от страните, които са референтни, т.е. по отношение на които се счита инфлацията. Имало е случаи, в които даже с по-малка разлика страни са чакали години по-късно да влязат в еврозоната “.
И добави: „ Според мен обстановката е по-неприятна от позиция на критериите – най-много с инфлацията. Защото най-вероятно тя ще тръгне нагоре в България с данните от януари. Видяхме огромни скокове на цените на храните, скок в цената на електричеството, на парното, на телекомуникационните услуги – наклонността в българската инфлация не е да пада, а да се качва в идващите месеци. Напълно допустимо е тази дупка от 0,14% да се уголеми.
Дори да подадем в този момент искане за ексклузивен конвергентен отчет, ще ни бъде даден един интервал на наблюдаване, който ще е няколко месеца напред. Предвид трендовете, които виждаме на този стадий, в случай че да кажем, че този интервал в март 25-а по отношение на март 24-а година, съвсем несъмнено ще излезем отвън критерия. Тоест не са ни позитивни трендовете.
И самите документи за влизане в еврозоната споделят стабилно осъществяване на критерия, а не в един съответен месец. Инфлацията ни е по-скоро надалеч от осъществяване. Мисля, че по механически критерии през идващите 2-3 години няма да успеем да влезем в еврозоната “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ