Годината на растежа
Икономиките на България и на Европа укрепват през последните месеци. България може да изплува над предкризисните си равнища още през 2021 година, само че на равнище браншове възобновяване ще е неравномерно. Средносрочно страната ще се изправя пред структурни проблеми като неналичието на нови огромни капиталови планове.
Над пет години. Толкова лиши на българската стопанска система да се възвърне до предкризисните си равнища след срутва през 2009 година, пристигнал поради финансовата рецесия от 2007-2008. Споменът за тези сложни години разумно породи страхове, че негативите от пандемията и рестриктивните мерки върху бизнеса и семействата ще тежат дълго върху българската, а и международната стопанска система. Някои от тези терзания бяха оправдани - няколкото талази на заболеваемост и завръщащите се ограничавания отложиха възобновяване, а дългът, който държавните управления по света поеха за справяне с отрицателните резултати, ще тежи на цялото общество в бъдеще.
Но отрицателният интервал може да свърши скоро. Според последните калкулации на Европейската комисия българската стопанска система ще доближи предкризисните си равнища много по-бързо спрямо предходната рецесия - на тримесечна база това ще се случи още към края на тази година. Или даже по-скоро, съдейки по резултатите от първото тримесечие, които към този момент се движат по-добре от упованията.
Все отново има няколко фактора, които могат да отсрочат този миг във времето. Първият е туризмът - там незнайните към момента са доста. От друга страна - прогнозите на Европейска комисия за възобновяване в България включват и предстоящите приходи по планове от европейския План за възобновяване и развиване. А в средносрочен и дълготраен проект България, както и цяла Европа ще би трябвало да се изправят пред задачата да убедят огромни вложители да изберат Стария континент за огромни планове, които да покачат капацитета на локалната стопанска система, и то в условия на застаряващо население, скромни обществени вложения и увеличаващи се регулации.
Първите три месеца
В началото на 2021 година стопанската система на България остава под равнищата от същия интервал на 2020 година По-точно - понижението е 1.8% на годишна база, само че това не е изненада, поради че сравнението е с месеците преди коронавирусът да удари стопанската система. Всъщност изненадата е, че разликата е толкоз дребна. Европейската комисия да вземем за пример очакваше минусът да е в размер на 4.3% в последната си макроикономическа прогноза, оповестена едвам преди седмица.
На тримесечна база пък България регистрира втория най-голям растеж в Европейски Съюз - 2.5% през януари - март (при упования за спад от 0.1% от Брюксел). Темпът се форсира по отношение на регистрирания резултат през октомври - декември 2020 година И то макар негативите от епизодите на стягане и облекчение на рестриктивните мерки за хотели, заведения за хранене и огромни търговски обекти при третата вълна на вируса.
Капитал - брой 20
Двигателите през последните месеци са няколко. От една страна, март беше изключително мощен месец за промишлеността, която регистрира 19% растеж на оборота по отношение на февруари, рекордна индустриална интензивност и рекорден размер на месечния експорт. От друга, е покачването на приходите. Средните хонорари в страната порастват с 11% през първото тримесечие, като резултатът се усети и при най-нискодоходните групи поради нарастването на минималната работна заплата и пенсиите.
" Минималната пенсия на процедура се увеличи от 250 лева на 350 лева с добавките. Това е приход, който се придвижва във вътрешното ползване ", показва основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. Увеличението от 40% е усетено от малко над 800 хиляди души в страната, съдейки по данни на Национален осигурителен институт. Според Национален статистически институт потреблението остава огромният мотор на стопанската система през първото тримесечие с 2.6% растеж на годишна база.
От тук нататък настройките за развиването на стопанската система единствено се усъвършенстват.
Над пет години. Толкова лиши на българската стопанска система да се възвърне до предкризисните си равнища след срутва през 2009 година, пристигнал поради финансовата рецесия от 2007-2008. Споменът за тези сложни години разумно породи страхове, че негативите от пандемията и рестриктивните мерки върху бизнеса и семействата ще тежат дълго върху българската, а и международната стопанска система. Някои от тези терзания бяха оправдани - няколкото талази на заболеваемост и завръщащите се ограничавания отложиха възобновяване, а дългът, който държавните управления по света поеха за справяне с отрицателните резултати, ще тежи на цялото общество в бъдеще.
Но отрицателният интервал може да свърши скоро. Според последните калкулации на Европейската комисия българската стопанска система ще доближи предкризисните си равнища много по-бързо спрямо предходната рецесия - на тримесечна база това ще се случи още към края на тази година. Или даже по-скоро, съдейки по резултатите от първото тримесечие, които към този момент се движат по-добре от упованията.
Все отново има няколко фактора, които могат да отсрочат този миг във времето. Първият е туризмът - там незнайните към момента са доста. От друга страна - прогнозите на Европейска комисия за възобновяване в България включват и предстоящите приходи по планове от европейския План за възобновяване и развиване. А в средносрочен и дълготраен проект България, както и цяла Европа ще би трябвало да се изправят пред задачата да убедят огромни вложители да изберат Стария континент за огромни планове, които да покачат капацитета на локалната стопанска система, и то в условия на застаряващо население, скромни обществени вложения и увеличаващи се регулации.
Първите три месеца
В началото на 2021 година стопанската система на България остава под равнищата от същия интервал на 2020 година По-точно - понижението е 1.8% на годишна база, само че това не е изненада, поради че сравнението е с месеците преди коронавирусът да удари стопанската система. Всъщност изненадата е, че разликата е толкоз дребна. Европейската комисия да вземем за пример очакваше минусът да е в размер на 4.3% в последната си макроикономическа прогноза, оповестена едвам преди седмица.
На тримесечна база пък България регистрира втория най-голям растеж в Европейски Съюз - 2.5% през януари - март (при упования за спад от 0.1% от Брюксел). Темпът се форсира по отношение на регистрирания резултат през октомври - декември 2020 година И то макар негативите от епизодите на стягане и облекчение на рестриктивните мерки за хотели, заведения за хранене и огромни търговски обекти при третата вълна на вируса.
Капитал - брой 20
Двигателите през последните месеци са няколко. От една страна, март беше изключително мощен месец за промишлеността, която регистрира 19% растеж на оборота по отношение на февруари, рекордна индустриална интензивност и рекорден размер на месечния експорт. От друга, е покачването на приходите. Средните хонорари в страната порастват с 11% през първото тримесечие, като резултатът се усети и при най-нискодоходните групи поради нарастването на минималната работна заплата и пенсиите.
" Минималната пенсия на процедура се увеличи от 250 лева на 350 лева с добавките. Това е приход, който се придвижва във вътрешното ползване ", показва основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. Увеличението от 40% е усетено от малко над 800 хиляди души в страната, съдейки по данни на Национален осигурителен институт. Според Национален статистически институт потреблението остава огромният мотор на стопанската система през първото тримесечие с 2.6% растеж на годишна база.
От тук нататък настройките за развиването на стопанската система единствено се усъвършенстват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ