Икономиката ни през 2025 г.– риск от митата, импулс от

Икономиката ни през 2025 г.– риск от митата, подтик от Шенген, европари
Протекционизмът, който се развива в целия свят, стартира да добива все по-реални размери и придвижването „ Да създадем Америка още веднъж велика “ разсънва и нас, европейците, с цел да създадем и ние нещо, с цел да възвърнем и ние своите позиции.
Това сподели Ясен Георгиев, изп. шеф на Институт за икономическа политика.
Митата няма да са най-големият риск за Българската стопанска система през 2025 година. Най-големият риск ще бъде да не свършим нашата домашна работа. А тя е доста поради годините на политическо безвремие, които преживяхме, акцентира събеседникът. „ Ние сега сме в средата на седемгодишния финансов интервал на Европейски Съюз,
само че все пак имаме доста невисок % на усвояемост на европейски средства “.
„ Очакваното присъединение към еврозоната е подтик към изкарване на доста средства на ярко в България и това движи пазара на парцелите напред, като и интензивността на банките не е дребна.(…) Пълноправното присъединяването към Шенген дава доста мощен подтик на браншове като туризъм, превоз, логистика и това ще даде своя принос към позитивните прогнози за тази година. (…) Това ще даде освен директно отражение в посока растеж на Брутният вътрешен продукт, само че ще има и
доста косвени резултати, които може да не са незабавно измерими, само че ще станат явни по-късно “.
„ В актуалната геополитическа и геоикономическа среда все по-често приказваме за фрагментация на огромните пазари и огромните стопански и политически полюси в света. Намерението на новата американска администрация да отбрани личното си произвеждане е всеобхватно. Това би трябвало да бие камбаната на алармата за всички, които са радетели на свободната търговия и поддържат международния ред,
в който имаме релативно свободно напредване на артикули и услуги и капитали “.
Тук въпросът за всеобхватните мита към момента е доста стеснителен, тъй като към момента нямаме изясненост дали те ще бъдат приложени в действителност всеобхватно – за всички сътрудници на Съединени американски щати – или ще бъдат приложени изборно и по какъв метод те ще бъдат наложени на Европа, която е обичаен американски сътрудник. Това, което знаем, е, че Европа
не се радва на особена благосклонност от страна на новия американски президент, добави гостът.
За България въвеждането на мита ще съставлява риск с директни и косвени последствия, тъй като сме относително дребна стопанска система в границите на Европейски Съюз, изясни събеседникът. „ Преките ще са по линия на това,
че България има позитивен търговски баланс със Съединени американски щати
и по данни на Национален статистически институт за първите 11 месеца на предходната година ние изнасяме артикули за Съединени американски щати за близо 2 милиарда лева, като внасяме от там за същия този интервал артикули за към 800 млн. лева, което значи, че близо 2,7 пъти повече внасяме, в сравнение с изнасяме и по този метод
привличаме вниманието като страна, с която Съединените щати имат търговски недостиг “.
„ Така че евентуално налагането на всеобхватни мита ще се отрази директно върху всички тези български компании, които имат директни връзки със Съединени американски щати, само че има и доста компании, които вземат участие в европейските вериги за доставки “.
Автомобилостроенето да вземем за пример е извънредно огромен бранш в Европа,
който разчита на вериги за доставки, които са ситуирани в целия свят, само че и в България имаме не малко компании, които оформиха един сериозен клъстер от поддоставчици. Именно тези компании ще бъдат
съществено наранени в случай че новата администрация на Съединени американски щати наложи всеобхватни мита,
тъй като ще касаят значително артикули, които се създават в Централна и Източна Европа. Ще бъдат наранени немската и италианската стопанска система – мощно експортно насочени стопански системи, които създават подобен тип артикули, които носят със себе си възприятие за разкош и жанр и техните пазарни позиции в САЩ ще бъдат съществено нарушени
и това може да нанесе сериозен заобиколен резултат върху българската стопанска система, съобщи Георгиев.
В българската стопанска система автомобилостроенето ще понесе първия непосреден, индиректен удар от вероятно налагане на всеобхватни мита от страна на Доналд Тръмп. Добрата вест е, че
зависимостта ни от европейския пазар не е толкоз огромна,
като страни като Чехия, Словакия и Полша. При нас към 65% от износа ни е към Европейски Съюз, а останалото – към трети страни. От огромно значение е Турция и Съединени американски щати, които са измежду огромните пазари отвън Европейския съюз, сподели още гостът.